Topic: Nasilieto i negovite jertvi

[Беглик]

Здравей E_Smail,
По-рано ме попита защо лошите ученици са стигнали до това положение? Отговорът ми е, естествено поради лошото възпитание. Възпитанието е това, което прави от детето/ученика добър или лош и съответно ако родителят е на място, то и възпитанието е такова. Казвам родителя, защото той би трябвало да е най-заинтересуван детето да е добро. Ако родителят прехвърли на някой друг възпитанието (учители, соц. работници, най-общо държавата, то ефектът ще бъде по-малък).
От думите ти личи, как баща ти е дал отлично възпитание и съответно ти не си изправен пред огромната драма да нямаш последния модел GSM, драма, която сега прави нещастни хиляди деца. Аз имах подобен проблем, когато навремето пуснаха якетата с камилска вълна. Мислех, че ако нямам, скоро ще настъпи краят на света. Сега не си спомням как бях разубеден, но със сигурност си спомням как около седмица се проведоха хиляди разговори за това яке. Според мен това е възпитанието: разговори, т.е. внимание, личен пример и много труд. Последното не оставя време човек да мисли или се занимава с глупости.

Малко след въпроса ти казваш, че "отхвърлените по този начин индивиди нямат друг избор освен да правят заговор срещу тази система". Мисля, че винаги има няколко варианта за избор и ето как едно дете е направило своя, когато системата е била срещу него:

Нешко Татарчето. Зъбите му лъщят като седефена броеница, усмивката му се пука като цветна пъпка на устните. Сиротно малко момче. То не знае какво е бащина грижа или топла майчина ръка. Преди шест години пъдарят го намери край плета на селското гробище, повито в една скъсана пеленка, врещи като яренце. Взе го на ръце и го отнесе на баба Тиша, дето мете църквата. Старата самотна женурка, която нямаше близка душа, ходеше между кръстовете в черковния двор, приказваше с мъртвите с кандилата, а животът и полека догаряше като восъчна, свещ. Тя взе на ръце новороденото и се обърка. Милост задави сърцето й, сълзи напълниха очите й. Прибра си го в къщи, почна да му дава краве мляко с една дървена ощърбена лъжица и си го отгледа. Кръстиха го Найденчо, но децата му викаха Нешко Татарчето, защото беше черно момче. Додето стана на пет години, Нешко пълзеше и тичаше по църковния двор. Играеше с врабчетата, които кацаха по зелените надгробни камъни и спеше в затоплената трева, а над него свиреха щурци и трептяха пеперуди.

Като зърна от скъсана броеница се ронеха и падаха годините на баба Тиша, очите й ката ден сълзяха и изтичаха, а ръката, върху която спеше Нешко нощем, закоравя и се втвърди. Но тая десница за малкото момче беше като пухена възглавничка.

Една сутрин старата църковна прислужница събуди рано Нешка и му рече:

— Иди, бабиното момче, в гората да събереш един наръч сухи дръвца, че да сваря едно гърне копривена чорба. Да видиш каква хубава коприва е порасла-край църковния двор!

Нешко излезе навън и се завтече като яре през поляната към гората. Събра цял куп клони, нарами ги и тръгна към село. На връщане набра и една китка узрели ягоди за баба Тиша. Както вървеше, по едно време дочу конски тропот. Обърна се и видя, че след него иде каруца. Юздите държеше едно гологлаво момче. Когато каруцата наближи, Нешко позна момчето. То беше Трайчо, на Делча каруцаря момчето. Връщаше от града празна каруца.

— Може ли да сложа отзад дървата, че ми тежат? — попита Нешко.

— Може! — отвърна Трайчо, без да спре.

Татарчето се завтече, настигна каруцата и намести дървата, след туй седна отзад, като опря гръб на дъното. Но щом се намести, Трайчо замахна силно с камшика, удари конете, те се втурнаха, Нешко се люшна, изхлузи се и падна на земята. Удари си челото. Ягодите и дървата отхвръкнаха настрани. Трайчо препусна конете и дигна облак прах.

Нешко дълго стиска удареното си чело, сетне преглътна сълзите си и нарами пак вързопа. Като мина железопътната линия, той спря до стрелките на гарата да си почине. Тъкмо в туй време забуча утринният влак и най-подирният вагон спря пред Нешка.

— Хей, момченце, дай тук ягодите! Колко пари искаш? — извика някой от вагона.

Нешко се обърна и тръгна към прозореца. Подаде ягодите. Една женска ръка пое китката и му пусна един лев в детската шепа.

Малкото сираче, което за първи път видя пара в ръката си, бърже забрави падането от каруцата, грабна дървата и се затече към къщи. Като стигна в църковния двор, дървата подаде на баба Тиша, а лева потули под една керемида зад високия каменен паметник на падналите опълченци.

На другия ден Татарчето отиде пак за ягоди и се върна с още един лев. Всеки ден то причакваше влака с китка червени сочни ягоди, а когато ягодите на пладнището презряха, Нешко тръгна по стърнищата да събира меки круши и ги продаваше с паничка на пътниците — по два лева паничката. Под керемидата изкопа трапчинка и почна да я пълни с левове.

Лятото се търколи. Къпините почерняха. Всичките круши опадаха. Почна да гори шумата. Един ден неочаквано пламна долната махала. Някой беше изтървал огън в една напръхнала купа и пожарът избухна. До вечерта седем къщи се превърнаха на пепел. Изгоря и къщата на Делча каруцарина. Оцеля само сайвантът, дето прибираше конете. Делчо не знаеше къде да се дене от мъка. Въртя се два-три дена, сетне продаде конете и каруцата, отгради под сайванта една стаичка, настани Трайча и жена си там и замина да търси работа в града.

Понесоха се на облаци гарвани над нивите. Облаци забулиха небето. Заваляха есенните дъждове. Опустяха разкаляните селски пътища. Веднъж баба Тиша изправи стълбата и накара Нешка да се покачи на покрива и смени счупената керемида, която пропущаше дъждовната вода на тавана. Нешко свърши работата и се изправи до комина. Загледа се към гората, над която валеше проливен дъжд. Ето че по разкаляния път се зададе едно момче, натоварено с вързоп дърва. То газеше босо, със запретнати крачоли и краката му бяха посинели от студ. Когато наближи до църковната ограда, Нешко го позна: Трайчо.

— Горкият Трайчо! — проговори Татарчето и замислено се загледа подире му: шляпа, шляпа! Сетне слезе доле. Отиде зад паметника, изгреба всичките левове, които беше събрал през лятото, напълни джоба си и се затече към Пъшовия дюкян. Попита Пъшо колко струват едни гумени цървулки. Пъшо отвърна колко. Нешко му наброи цяла купчина левове, взе цървулите и се върна в Къщи.

Разказа на баба Тиша всичко и най-накрая рече:

— Иди сега, бабо, занеси цървулите и ги дай на Трайча, те са за него. Той е голямо момче, ходи на училище, ходи и в гората за дърва. Ще му премръзнат краката, ако гази бос в студената кал.

— А за тебе, моето момче? — попита баба Тиша.

— Аз съм лесен. Цяла зима ще стоя в къщи. А догодина, додето тръгна на училище, ще спечеля пари колкото за цървули, а и на тебе ще купя едни очила.

Баба Тиша се просълзи, прегърна милостивото сираче и го целуна по челото.

[Yovana]

много пъти съм плакала с този разказ

[martjo]

Още за насилието и неговата "жертва":
 Резултатът след схватката между учителката и ученика в 6-то СОУ училище “Иван Вазов” в Благоевград завърши 1:1. Никой от тях няма да бъде наказан заради случилото се в класната стая преди няколко дни, съобщи пред “Всеки ден” директорът Димитър Арабаджиев. Скандалът между учителката по математика Ангелина Досева и осмокласника Даниел Денчев, заснет от ученик и качен по-късно в интернет, накара Педагогическия съвет на училището да се събере в понеделник. От кадрите става ясно, че ученикът нарича преподавателката “курво”, а тя вбесена от го удря няколко пъти.

Досева се пенсионира на 20 ноември. Тя е с дълъг педагогически стаж. Била е началник “Учебен отдел” в Югозападния университет. Тя има голям потенциал, но защо е стигнала до там не мога да кажа – може би някакви вътрешни мотиви или нещо друго извън училището е предизвикало тази емоция, каза Димитър Арабаджиев.

Детето пък е в тежко семейно положение. Майката е с онкологично заболяване, а бащата е алкохолик, научи “Всеки ден”. Момчето съжалява за обидите, които е казал и сега се притеснява да отиде на училище. То е проблемно дете, с него е работено. Било е наказвано преди с последно предупреждение за изключване, разкри директорът.

Имали сме много беседи за агресията в училище както с учителите, така и с учениците и родителите. Агресивността е породена не толкова от начина на държане на учителите, колкото от това, което децата виждат вкъщи, добави той. Не това е етикетът на училището, но той вече за съжаление влезе във виртуалното пространство, каза още Арабаджиев.

понеделник, 20 октомври 2008

[martjo]

такива конфликти за съжаление вече са мн често срещано явление.когато бях ученик имаше желязна дисциплина когато се е налагало са ни гонели от час а да напсуваш или да се държиш нагло с някой учител бе недопустимо и досега имам респект като видя учителите си но вече нещата се промениха и положението е изтървано но всичко се дължи на промяната в ценностите вината имат и учителите, и учениците

[Metka]

Vijdam 4e tuka mnozina ot avtorite na komentarite spodelqte cennostite na Patriarhalnoto obshtestvo.
V civilizovaniqt svqt tova e izvestno s termina - Puritanstvo .
Az pak se vrashtam v na4alnata to4ka.
Moita teza be 4e nasilieto rajda nasilie.iskam da blagodarq na Rahmie i adi_bg za razbiraneto kam tova koeto iskah da spodelq.
A imenno - 4e shamarite i poboq nad decata e vid vazpitanie , koeto dava kratkosro4ni rezultati.
Mnogo 4esto tozi vid otnoshenie kam decata e vid travma koqto te nemogat da preodoleiat i edin den se identificirat s nasilnika si.
Eto nai presnia primer za takav vid travmati4na identi4nost, pri koqto jertvata stava nasilnik.
Tova e slu4aia za koito pishe vav www.vsekiden.com:

Извергът Йозеф Фрицъл, който държа в плен дъщеря си Елизабет в продължение на 24 години, е постъпил по същия начин и с майка си. Информацията съобщава британският вестник “Дейли телеграф”. Фрицъл е бил разпитван от психолог от психиатрична клиника в Линц. Той е изготвил доклад от 130 страници за психическото му състояние.

В последния си разговор със специалиста извергът разказал, че е заключил майка си на тавана в дома си в град Амщетен, после зазидал единствения прозорец на стаята и така не й позволил да види дневна светлина цели 20 години. По официални данни майката на Фрицъл починала през 1959 година. Но сега Фрицъл твърди, че тя е била жива до 1980 г. и че е прекарала в плен цели 21 години.

Фрицъл признал пред психолога, който го разпитвал, че лишил майка си от свобода, за да си отмъсти за побоищата, на които тя го подлагала, когато бил малък. Той разказал, че майка му редовно го пребивала и после го оставяла да лежи в локва кръв. Тя никога не проявила нежност към него и единственият положителен спомен от нея, който Фрицъл имал, бил, когато двамата ходели заедно на църква.

Процесът срещу Фрицъл се очаква да започне през февруари догодина. Фрицъл признава вината си, но все още обвиненията, които ще му бъдат предявени, не са уточнени, пише още “Дейли телеграф”.

четвъртък, 30 октомври

[Metka]

НЯКОЛКО НАЧИНА, ПО КОИТО МОЖЕТЕ ДА РАЗПОЗНАЕТЕ ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ


Ако някога сте били удряни, наранявани физически или заплашвани с нараняване от  партньора ви, когато той е бил ядосан, вие сте били жертва на домашно насилие. Дори заплахи, които не са свързани с физическо насилие, са знак за проблем.

Ако партньорът ви чупи или хвърля предмети, когато е ядосан, той е агресивен към вас.

Ако често ви обиждат или ви крещят, вие сте жертва на словесно насилие.

Запитайте се дали се страхувате да се приберете вкъщи, защото може да бъдете наранени. Ако отговорът е „Да”, имате проблем.

Ако  Вашият приятел или партньор:
Ви крещи, обижда Ви, оскърбява Ви или Ви удря;
Отнася се с Вас като  с предмет, който му принадлежи;
 Постоянно Ви контролира, заповядва Ви, взима еднолично всички решения,  не се съобразява с Вас  и  не се интересува от Вашето мнение;
Държи се жестоко с Вас, лесно губи контрол, хвали се с това, че се държи лошо и с другите;
Налага сексуални отношения против Вашето желание  и Ви  заплашва;
Опитва се да Ви манипулира, да Ви изнудва: " Ако ти наистина ме обичаш, ще …"
Употребява наркотици и алкохол и склонява и Вас  да ги употребявате;
Счита, че  Вие сте длъжна винаги да отстъпвате и да бъдете “послушна“.
Ако  дори едно от  изброените неща  се случва с Вас,  може да се говори за насилие.


Партньорът Ви има склонност към насилие, ако:
почти винаги е агресивен;
агресивен е по отношение на домашните животни;
в миналото му има  криминални епизоди;
подвластен е на бърза смяна на настроението си – от спокойствие до ярост;
обвинява Вас за всички проблеми;
заплашва да се самоубие, ако го напуснете;
винаги е ядосан на някого или на  нещо, чупи и хвърля вещи.

ВИДОВЕ НАСИЛИЕ
Физическо насилие
Блъска Ви
Нанася Ви удари, ритници, плесници
Хвърля предмети
Заплашва Ви с оръжие или Ви наранява с него
Физически възпрепятства опита Ви да напуснете дома си
Заключва Ви някъде
Отказва да Ви помогне, когато сте болна, наранена, бременна
Възпрепятства опитите Ви да потърсите медицинска помощ
Бие децата
Заплашва с физическо насилие Вашите роднини и приятели

Сексуално насилие
Принуждава Ви да се събличате против волята Ви.
Принуждава Ви към полово сношение против Вашата воля
Принуждава ви към полово сношение след побой
Извършва половите сношения с особена жестокост
Умишлено Ви лишава от сексуален контакт

·   Проявява изключителна ревност и Ви обвинява в любовни връзки с кого ли не
·   Принуждава Ви да гледате и/или да повтаряте порнографски действия
Емоционално насилие
Постоянно Ви критикува, крещи и/или Ви обижда (например, казва Ви, че сте много дебела или прекалено кльощава , че сте тъпа и глупава, че сте лоша майка, съпруга, любовница)
Игнорира Вашите чувства
Подиграва се на Вашите убеждения
Забранява Ви да ходите на работа
Манипулира  Ви, използвайки  лъжа
Обижда  Вашите роднини и приятели, за да ги отстрани от живота Ви
Отказва да излиза с Вас и да се срещате с други хора 
Пречи Ви да поддържате отношения с Вашите роднини и приятели
Не Ви позволява да се обаждате по телефона 
Изцяло контролира семейния бюджет и сам взема финансовите решения
Присвоява си всички семейни доходи, въобще не дава или дава не достатъчно пари за домакинството; при това самият той не пазарува, но Ви обвинява, че не се грижите за семейството
Унижава Ви пред хора 
Заплашва да си тръгне или да Ви изгони от къщи
Заплашва да  Ви вземе децата
Системно и несправедливо наказва децата или не Ви  допуска до тях
ЗАЩО НЕ БИВА ДА СЕ ПРЕМЪЛЧАВА ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ
 
 Има няколко повтарящи се сценария, когато жертвите се опитват да убедят себе си, че не са били жертва на насилие:

Мислите, че той е прекалено мил, за да е насилник. И вероятно той е такъв, когато не ви наранява, но това не означава, че не сте наранявана. Някои изглеждат толкова мили с другите хора, когато са в добро настроение или когато прикриват гнева си, но когато изгубят търпение, са склонни към жестокост.
Смятате, че вината е Ваша. Това се среща много често. Хората обикновено обвиняват жертвата за насилието, на което тя самата е  подложена. Например някой може да Ви каже: „Какво толкова направи, че го предизвика да хвърли бутилка по теб?” Отговорът на този въпрос е: нищо грешно. Жертвите не са причината за насилието!

Смятате, че ако не сте наранена физически, значи не сте жертва на насилие. Когато партньорът Ви хвърли бутилка в стаята и тя не  Ви удари,  Вие вярвате, че той просто е хвърлил бутилката, без да иска да Ви нарани. Всъщност, ако той започне да хвърля или чупи , това е домашно насилие.

Дори и единичен случай на физическо насилие или заплаха с физическо насилие би могъл да е достатъчен, за да се установи контрол над партньора. След това тази власт би могла да бъде затвърдена чрез контролиращи поведения, които изключват физическо насилие. Например, словесна атака след физическо издевателство носи допълнителна заплаха, че може да последва ново физическо насилие. По този начин устните заплахи са достатъчни, за да може насилникът да затвърди своя контрол, без фактически да нарани тялото на жертвата.

Казвате си, че той ще се поправи и ще стане по-добър. Това става, когато сте осъзнала, че сте жертва на домашно насилие, но смятате, че то е единичен случай. Много е опасно да мислите по този начин. Ако някой е дръзнал да Ви нарани веднъж, той ще го повтори (това може да се случи след дни, седмици или месеци). Въпросът не е дали това ще се случи отново, а кога. Единственият начин да се прекрати порочната практика е да потърсите квалифицирана помощ.

Преди всичко разберете, че Вашият мъчител в крайна сметка е слаб, а не силен. А ако Вие понасяте неговото унижение мълчаливо и покорно, то Вашето търпение може още повече да го раздразни и да укрепи  чувството му, че всичко му е позволено. Затова мълчанието не е най-добрата тактика на поведение. Но и виковете и  сълзите са лоша демонстрация на Вашите страдания и също повишават активността на насилника. Преди всичко, ако ситуацията не е стигнала твърде далеч, възпротивявайте се на насилието, но не физически, а морално.

Ако насилието във Вашето семейство съществува отдавна и насилникът  вече е свикнал с Вашата покорност, съпротивата може само  да го  провокира за по-решителни действия – може да се стигне дори и до убийство, породено от страха, че неговата “вещ” се е изправила срещу него. В такава ситуация преди всичко си изяснете за себе си какво Ви е заставяло толкова дълго време да живеете с човек, който през цялото време е издевателствал над Вас. Време е да се замислите за това, как да се отделите от Вашия насилник. И дори ако сте финансово зависима от него - решете кое Ви харесва повече: да бъдете материално осигурена, но да Ви унижават, или Ви е време да станете самостоятелна и силна личност.



КАК ДА БЪДЕМ ПОЛЕЗНИ НА ЧОВЕК, СТАНАЛ ЖЕРТВА НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ

1.  Да бъдем разбиращи
Да изслушваме, да не осъждаме жертвата. Да й покажем, че сме на нейна страна.
Да й покажем, че смятаме нейните чувства за разумни и нормални.
Да дадем време на жертвата да вземе собствените си решения, без да я съветваме да се върне при партньора си и да се опитва да оправи отношенията си с него. Да не я притискаме да взима бързи решения.
Да я оставим да говори за емоционалната страна на своята връзка с партньора. Да не я критикуваме за това, че живее с този партньор-насилник. Да опитаме по-скоро да й обясним, че ако не бъдат взети някакви мерки, насилието в двойката ще прогресира.
Да й помогнем да наблегне на позитивното в това, което се случва. Не трябва да й казваме, че  е длъжна да стои при партньора си заради децата, напротив.
Трябва да я поздравим за това, че е намерила сили и смелост да говори. Защото  това показва, че тя усеща семейството си като вредно и неподходящо както за собственото й психично здраве, така и за нормалното израстване на децата й. Фактът, че тя споделя, означава, че извървява първите крачки за осигуряване на по-добър живот за себе си и за децата.
Трябва да уважим потребността й да запазим казаното от нея в тайна, ако тя ни помоли за това.
2. Да и помогнем да се свърже със служби, които подкрепят хора, преживели насилие
Проучете какви организации за подпомагане на жертви на насилие са на разположение в града или в региона. Разкажете й за тях. Съобразете се с потребностите на човека и се информирайте, дали организациите могат да се погрижат и за децата, ако има такива.
В случай, че се опитвате да помогнете в ситуация на психологическо или физическо насилие, убедете жертвата да потърси помощ от полицията.
3. Какво бихме могли да и кажем ?
Изразявайте ясни и кратки послания, като например:
Насилието винаги е неприемливо. Никога няма основателно извинение за него.
Сигурността на жената и на децата е от първостепенно значение.
Жертвата не е причина за насилието. Отговорност за това носи единствено партньорът.
Жертвата няма да успее да промени нито насилника, нито неговото поведение.
Извиненията и големите обещания няма да прекратят насилието.
Жертвата не е сама с проблема си. 
Насилието не е загуба на контрол. Това е поведение, с което си служат хора, за да контролират другите.
Насилието носи травматични последствия за децата.
Съгласно Закона за защита срещу домашното насилие, да биеш партньора си е престъпление. Защита по този закон може да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от: съпруг или бивш съпруг; партньор, с когото живеят на съпружески начала; партньор, от когото има дете и др.
Убедете я, че трябва да се обърне за помощ към полицията и организациите, подпомагащи жертви на насилие.
Възможно е жертвата да e уплашена и объркана и да не може експедитивно да вземе мерки. Самият факт, обаче, че се опитва да търси помощ и съдействие, е окуражителен. Всеки път, когато  полага усилия в тази посока, тя става по-уверена във взимането на по-смели решения.

ПЛАН ЗА БЕЗОПАСНОСТ
Обмислете  детайлно своите действия при опасност от повторно насилие, направете си план за безопасност и се подгответе за неговото изпълнение.
При опасност веднага позвънете на полицията. Ако нямате възможност да направите това, съседите могат да го сторят вместо Вас.
Договорете се със своите съседи да извикат полиция, ако чуят викове от Вашата къща или апартамент.
Научете телефоните на местните служби, които могат да Ви окажат необходимата подкрепа (кризисен център за жени, телефон на доверието и др.).
Разкажете за насилието на тези, на които  се доверявате (приятели, роднини).
Подгответе си място, където бихте могла да отидете в случай на опасност.
Ако не можете да избегнете спора или инцидента, постарайте се да изберете такава стая за провеждането му,  от която можете лесно да избягате в случай на необходимост. Старайте се да избягвате споровете в стаи, които нямат достъп до външни врати (като например  банята или кухнята, където има остри и режещи предмети).
Обмислете как можете бързо и безопасно да напуснете дома си. Определете кои врати, прозорци, стълби  подхождат за това най-добре.
Предварително оставете при Вашите приятели или роднини резервни дрехи, важни документи, номера на телефони, необходими лекарства, резервни дрехи и др.
Постарайте се да унищожите всички възможности, които биха помогнали на Вашия насилник да Ви намери (бележници, пликове с адреси и т.н.).
Ако ситуацията е  критична,  напуснете дома си  незабавно,    дори да не сте успели да вземете със себе си необходимите вещи. Помнете, че Вашият живот е в опасност!
Когато напускате дома си, направете всичко възможно да вземете децата със себе си.
Ако сте бита или насилвана, незабавно си извадете  медицинско свидетелство.


КАКВИ СА ЕСТЕСТВЕНИТЕ РЕАКЦИИ НА ЖЕРТВАТА НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ
Страх
§   от смърт или физическа травма на вас самата или на някого, когото вие обичате;
§   да останете сама ;
§   “загуба на контрол” над себе си;
§   че подобни събития могат да се повторят.

 Безпомощност
§   събитието предизвиква вашето безсилие или безпомощност.
     3.    Печал
§   заради страх от  смъртта, травми и други тежки загуби.
4.    Тъга
§   заради това, което се е случило   
5.   Вина
§   за това, което ви се е наложило да преживеете;
§   съжаление заради това, което не сте направили или което сте могли да направите по-рано;
  6.   Срам
§   заради това, че сте се показали като безпомощна и нуждаеща се от помощта на другите;
§   заради това, че не сте реагирали така, както бихте искали и не сте направили това, което трябва .
   7.    Гняв
§   към това, което се е случило и към този, който е причина за случилото се;
§   към несправедливостта на всичко случващо се;
§   поради преживения срам и обиди;
§   поради липсата на разбиране от другите хора и поради безрезултатните опити да им обясните своето състояние .
    8.   Спомняне
§   на чувствата, свързани с присъствието на насилника във вашия живот
    9.   Разочарование
§    от себе си , от мъжете, от живота.

       10.  Надежда
§   за бъдещето, за по-добри времена.
       11.  Физически усещания и психически състояния
Вие може да имате и физически усещания, които да са свързани или не с описаните чувства. Понякога те възникват много месеци след  дадена кризисна ситуация. Някои общи усещания са: умора, безсъние, кошмари, неопределено безпокойство, неясни мисли, влошаване на паметта и концентрацията, виене на свят, сърцебиене, треперене, затруднено дишане, пристъпи на задушаване, тежест в гърлото, мускулно напрежение, което може да доведе до главоболие.
      12.   Социални отношения
Може да се появи напрежение в отношенията с  вашите роднини. Добрите отношения с децата могат да преминат в конфликтни. Може да чувствате, че даже и незначителните неща ви изваждат от равновесие, вие не можете да реагирате така, както очакват от вас любимите ви хора  и смятате, че в общуването от вас се изисква твърде много.

ПОСЛЕДИЦИ ОТ НАСИЛИЕТО ПРИ ЖЕНИТЕ
Мълчанието: Насилието се превръща в тема–табу. Жените, жертви на насилие полагат неимоверни усилия да го прикрият. Преживяната болка и унижение живее единствено в съзнанието на жената.
Причините:
• Вменяване на чувство за вина у жертвата.
• Признаване на собствената слабост първо пред себе си, а след това и пред външния свят.


 Резултатът:
• Отключване на психично заболяване.
• Жертвата се превръща в насилник.
 •Изграждане на идентичност на жертва.
Вътрешното противоречие: Породено, от една страна, от желанието на жената да “забрави” за насилието, да го изтрие от съзнанието си и да продължи да живее така, сякаш то никога не се е случило. От друга страна, потребността да  говори за него и по този начин да започне да се разделя с тежките спомени.
Вината: Общоприетата норма, че жертвата е виновна, се преживява като лично убеждение. Жената, която е била обект на насилие, живее с мисълта, че тя го предизвиква. Вярва, че ако се промени и стане “по-добра”, насилието ще спре.
Загуба на вярата в себе си: Жената се чувства безпомощна и пасивна, неспособна да се справи сама. Това предопределя и ниското й самочувствие. Жертвата е “смачкана” психически, чувства се унизена, недостойна, дефектна.
Състояние на зависимост: Жените, жертви на насилие, се намират в положение, от което могат да предвидят насилието, но не могат да избягат от него. Силната емоционална, родова или финансова зависимост са причината жената да остане при насилника.
Противоречиви чувства: Често жената, жертва на насилие, все още обича партньора си, но тази любов е съпроводена и със страх за физическото и психическо оцеляване. Това състояние на силна обърканост я прави нерешителна.
Промяна в междуличностните отношения: Поражда се недоверие в отношенията между хората, което често се изразява в убеждения като: “Всички мъже са еднакви”; ”Дори да си намеря друг мъж, той ще е същият  като предишния”; “Никой не може да ми помогне”.
Самоубийствени мисли и опити за самоубийство: Отчаянието и безнадеждността на ситуацията подтикват някои жени да сложат край на живота си.
Кризата: Емоционалното състояние, в което изпада жената след акт на насилие, често се описва като криза. В такова състояние емоциите са много интензивни, страховете са  засилени и жената е  объркана.
   Не забравяйте, че винаги може да намерите човек, който да Ви помогне. Затова Ви молим, когато сте жертва на домашно насилие, да потърсите помощта на полицията и на специализираните организации, които оказват съдействие на претърпели насилие лица.

[al-fatiha]

Щом сте живели в държава, където в 80 хил. тираж е издадена книгата "Педагогическа поема", то е следователно да сте били възпитавани по нея.

Но Аллах е справедлив и един ден тези хора ще бъдат наказани, ако това не е сторено вече.

Аз имам "удоволствието" да уча във време, когато ролите се обръщат - насилието се прилага върху учителите (освен безбройните случаи на насилие между учениците).

[Metka]

Треньорка пребива деца с плувна дъска

Родители съдят възпитателката от “Черноморец”-Бургас

Треньорка от плувен клуб „Черноморец” в Бургас системно e пребивала и унижавала свои възпитаници, съобщи Дарик. Родител на пострадало дете е завел съдебно дело срещу специалистката.

Пребитото преди месеци дете е десетгодишната Деница Русева. Тя има извадено медицинско свидетелство. Деница е била бита с плувна дъска от пресована гума, по лицето й е имала кръвонасядания и синини. Едното око на детето е било затворено от побоя.

Бащата е завел дело в Бургаския районен съд срещу треньорката Люба Панайотова. Веднага след побоя тя е обяснила, че пострадалата Деница не изпълнявала нейните указания в басейна и затова тя е бита бита.

Треньорката отказва да коментира случая.

вторник, 25 ноември 2008

www.vsekiden.com

[TUFCA35]

Dragi priqteli malko kasno vzimam u4astie po temata koeto kazva Metka e napalno pravilno i vqrno i az sam prijivql mnogo takiva ne6ta i to kato ..dobar u4enik.. da ne kazvam za  u4enitsite koito s po slabi otsenki bqha iztezavani edva li ne kato robi  da kato robi .Iskam da kaja slednoto u4enitsite togava ne bqha lo6i a u4itelite bqha nevazpitani  i neobu4eni ama ne vsi4ki v tova 4islo vlizat u4iteli kato tezi po gore poso4enite ot Metka. Pri mene pak ima6e  slu4ai kogato u4itelkata Harizanova zabi edin golqm pergel za daska na edin  sau4enik v glavata za malko da go ubie  ta takivamiti raboti ama Allah e spravedliv koi kakvoto pravi mu go vra6ta rano ili kasno

[Беглик]

До TUFCA35. Това, което описваш, според мен не е насилие, а опит за убийство, което може и да не е късно да се накаже, ако не е минала давността.

[Yovana]

Насилието винаги го е имало и ще го има така както добротата,защото това е света,това е Бог,това е сатаната. на скоро гледах документален филм,в който се описваха терористични актове на група българи-мюсолмани,след възродителния процес. Бяха взривили няколко бомби на различни места в страната,едната от която беше във влак,във вагона за майки с деца. Голям грях е възродителния процес,срам за народа,а не е ли грях ответния удар. Разберете,лошотията и добротата ги има и тук и там и при нас и при вас,навсякъде. Вие сами изберете не каква религия ще изповядвате,а какви хора ще сте,дали ще следвате Бога или дявола.

[Metka]

ДЕЛО ЗА ДОМАШНО НАСИЛИЕ
 
 Бившият водач на ВМРО в Долно Дряново Бейсин Хайрола /Боби / едва не уби майка си с камъни, от най-богатия мъж в селото се превърна в просяк и пияница
 

 
47-годишният Бейсин Хайрола от гърменското село Долно Дряново вчера едва не уби родната си майка Кемиле Хайрола с камъни след поредното си жестоко напиване. Благодарение на подадения сигнал от съседи в РПУ - Гоце Делчев пристигналите на място полицаи са спасили живота на нападнатата от сина си жена. Полицаите задържаха в клетката на РПУ за 24...

www.struma.com

[Metka]

Робство и извращения в 21-и век


Мирела Заричинова

Проблемът за трафика на хора с цел сексуална експлоатация от България към Европа се задълбочава, а бъдещето на страната ни е да се превърне от страна на произход в крайна дестинация. Това обясниха за „Новинар” източници от МВР.



Печалбата
Сексуалната експлоатация на хора се очертава като един от най-печелившите бизнеси в света наред с продажбата на наркотици и оръжие. 50 евро струва да останеш 10 минути зад витрината с някоя млада дама в Белгия, като в цената на „услугата” не се включва докосване, нито събличане. В други части на Европа цените са по-ниски, но рядко падат под 20 евро за 15 минути. Продължителността на работния ден на една проститутка в Белгия е 12 часа, като през тях рядко има почивка за момичетата. „Рекордът” е на Т., която за това време успява да обслужи 60 човека – средно по един мъж на всеки 20 минути, разказват от МВР.

„Набиране”, „износ” и разделяне на територията

Момичетата се „набират” по различен начин. Най-разпространени са два способа, представени в доклада на Центъра за изследване на демокрацията за пазарите и тенденциите на организираната престъпност в България. В някои ромски фамилии има традиция да се продават деца за проститутки.

 После сводниците ги препродават на цена между 500 и 1000 лв. Другият начин е отвличането на млади жени и момичета – най-вече от разбити семейства, от сиропиталища, които са безпомощни и не могат да очакват помощ от роднини и близки. Следващият етап е „износът” в чужбина. По данни на Международната организация по миграцията все по-често жертвите на трафика на хора преминават границите през официални контролно-пропускателни пунктове с редовни документи.

 Интересен факт за българския трафик е обвързаността на определени региони в България с държави от ЕС. Така например трафикантите от Сливен „изнасят” жени и деца в Белгия и Холандия. Тези от Пловдив и Пазарджик са ориентирани към пазара на плът в Италия и Испания, регионът на Добрич – към Полша, Кърджали и Хасково – към Австрия и Германия. Това не е случайност, а плод на дългогодишни традиции, считат криминалистите.

Сливен – столицата на България

Клиентите на холандската улица с червените фенери масово смятат, че Сливен е столицата на България, защото огромен процент от проститутките, както и контролиращите ги – мадам дьо компани, са от български произход.

Закони и реалност
Различна е законовата уредба в страните, непреследващи проституцията. Така в Белгия тя не е легализирана, но не се и преследва. Момичетата плащат наем за витрините, които ползват, както и такса на мадам дьо компани. Но лекарските прегледи не са задължителни.

 В Австрия действат еротик барове – места, където клиентите отиват да изпият по едно много скъпо питие, преди да се качат на горния етаж с някое момиче. Само във Виена има 250 такива бара. За да се работи там, трябва да се извади специална виза за проституция. Във Франция проституцията не е нито разрешена, нито забранена.

 В Испания пък законът не прави разлика между незаконно преминаване на граница и трафик на хора. След като България стана член на ЕС, българите имат право да преминават границите само срещу показване на лична карта. Това е и причината да липсват данни за много българки, жертви на трафик там.

Така се връзват и ръцете на криминалистите, които не могат да помогнат на подобни момичета, освен ако те сами не подадат сигнал. В Холандия професията е напълно законна – момичето се регистрира като едноличен търговец, заплаща наем за работно помещение, плаща данък върху печалбата си.
Основните аргументи в подкрепа на непреследването на проституцията са финансовата изгода за държавата – проститутките извършват легална дейност и затова плащат данъци, заради задължителните прегледи се повишава тяхното здравословно и хигиенно състояние, освен това се регулира техният брой и местата, където се предлагат подобни „услуги”.

 Не винаги обаче добрите намерения се потвърждават на практика. Рядко момичето получава това, което само е заработило. Зад законовата фасада прозират лицата на дълга верига от трафиканти, сутеньори, контрольори и добре облечени бизнесмени. Въпреки че наглед имат всички документи и са дали съгласието си, често жените са насилвани да проституират.

 Извращения

 Освен това рядко става въпрос за традиционен секс, разказват от МВР. В повечето случаи клиентите искат извращения – искат да им се нанася побой или да се изхождат върху главите им. Холандия се е превърнала в клоаката на ЕС – хората отиват там, за да правят секс и да взимат наркотици, смятат криминалисти. Улица „Арскот” в Брюксел пък е една опикана, мръсна улица.

 Не можете да си представите в какви условия работят момичетата там – рядко ползват презервативи, зад витрините няма тоалетни, няма дори течаща вода, в общи линии – карат я на мокри носни кърпички. А говорим за столицата на Европейския съюз, на цивилизования свят, възмущават се от МВР.

Пътят на парите

Често легализацията подхранва сивия сектор на държави като България и рядко допринася за излизането на доходите на светло. Холандците например са изненадани от факта, че много малка част от парите, изкарани чрез древната професия, се вливат в тяхната икономика.

В повечето случаи парите се връщат обратно в държавите „износителки” на жива плът. Това е много характерна особеност за търговията с български проститутки. Най-често парите се връщат чрез системата за международно разплащане „Уестърн Юнион”, при която изпращачът остава анонимен, а в повечето случаи получателят използва услугите на финансови къщи и обменни бюра, които не записват лични данни.

 По този начин всички участващи лица остават неизвестни, описва се в доклада на Центъра за изследване на демокрацията. От интервюта в рамките на изследването на центъра става ясно, че много от сенчестите лидери в трафика имат легален бизнес у нас, а трафикът е само част от дейността им.

 Това е причината държавите, които са легализирали проституцията, да не жънат планираните финансови изгоди, от друга страна, хигиената и здравето на проститутките не винаги се контролират, а дейността на сутеньорите не се неутрализира. Съвсем скоро холандското правителство много ще ограничи предлагането на сексуслуги, защото опитът не показа добри резултати, прогнозират наши криминалисти.

„Против” легализация

Българските магистрати и държавници са категорични, че не трябва да следваме примера на Холандия и че ЕС трябва да провежда единна и целенасочена политика срещу проституцията. Представители и на трите власти се изказват срещу легализацията. Продажбата на човешка плът в 21-ви век е обидна за човечеството, смята бившият вътрешен министър Румен Петков.

 Зам.- председателят на парламента Надежда Михайлова също не приема аргументите „за”. Според главния прокурор Борис Велчев легализирането е една голяма подмяна на проблема. Когато се говори за разрешаване на проституцията, се пропускат дейностите, съпътстващи тази човешка експлоатация – така би се легализирал и бизнесът на организираните престъпни групи, изтъква Велчев.

 85 лица са получили присъди за трафик на хора само за миналата година, но дори българските криминалисти да спрат всички известни канали, това далеч не би било достатъчно, смята Велчев. Превенция чрез обучение в училищата и последваща грижа за жените, пострадали от трафика на хора, са пътят към цялостно решаване на проблема, счита американският посланик у нас Нанси Макълдауни.

Завръщане към живота

В някои случаи жертвите на трафик на хора успяват да избягат и да се свържат с местната полиция или пък съобщават за положението си на клиент, който им помага впоследствие. Какъв обаче е пътят назад към родните места? Работата с жертвите е трудна, защото те често са наплашени и объркани, казва Улрике Гацке от Координационния център против трафик на жени в Хамбург, Германия.

 В този център се работи предимно с жени от Източна Европа – Молдова, България, Румъния, Албания, Сърбия, Македония и Косово. Случвало ни се е да видим полуголо момиче на улицата, със следи от бой по лицето и тялото, питаме я дали всичко е наред, дали има нужда от помощ, но тя измърморва нещо и тръгва в другата посока, обяснява Гацке.

 Дори когато успеем да ги настаним в центъра, те отказват да останат с нас за дълго, за да получат медицинска помощ. Искат да се върнат възможно най-бързо по родните си места, където възможността да попаднат отново в подобна мрежа, е голяма, добавя Гацке.
"Бях дезориентирана. Нямах търпение да се прибера вкъщи. Когато трябваше да говоря за нещата, които са ми се случили, аз се затварях в себе си, блокирах.

 Мисля, че в идеалния случай би следвало да ни оставят сами за няколко дни, за да ни дадат време да се успокоим малко". Така една жертва на трафик описва престоя си в кризисен център в книгата „Да се вслушаме в жертвите”, издадена от Международния център за развитие на миграционната политика и разказваща личните истории на трафикирани жени, мъже и деца от Югоизточна Европа.

Страх и срам

Родното място не винаги посреща жертвите с отворени обятия. Често те изпитват срам от положението, в което се намират – дори се чувстват виновни за това, че са били в чужбина, а се връщат без пари. Жена, трафикирана от своя бивш любовник, разказва колко жестоко е била пребита, след като е успяла да избяга и да се върне в родния си град: „Била съм бита и преди, измъчвана. Но този път той почти ме довърши. Имах ужасни болки и краткотрайна загуба на паметта”.

 Подобен е случаят на г-жа Петрова, която попада в кризисния център на българската фондация „Анимус”. Тя е настанена там след дълга експлоатация и е в шок. След два дни започва да се възстановява психически, разказва Мария Чомарова, директор на фондацията. Тогава обаче пристигат трафикантите заедно със собствения й баща и заявяват, че я взимат със себе си. Момичето е от турски произход, а думата на бащата е закон. И тя тръгва с него. Бяхме напълно безсилни, не можехме да помогнем, казва Чомарова.
Такава е и ориста на много, много други момичета, чиито съдби остават в сянка.

www.novinar.bg


 
 
 

[shaban]

За съжаление ,насилието е действие- пост -фактум. То, както казват предишните съфорумци е плод на лошо възпитание и др. такива.
Тия дни ,станахме свидетели на убийство на 15 год. момче в Гърция /може би по невнимание/ ,свидетели бяхме и на жестоко убийство на български студент и други брутални актове на жестокост сред децата и младите хора.
В повечето случаи обвиняваме младите насилници  и обясняваме техните действия със лошо семейно възпитание ,но дали е само това първопричината за агресията.
Аз бих искал да изместя малко нещата и да обвиня и държавата като институция,имаща отношение към възпитанието на нашите деца и на самите нас.
Конкретно, макар и да имам забележки към образователната система като част от държавността в момента, аз няма да я нападам сега.
Думата ми е за медиите - интернет,кино ,телевизия вестници ,радио и др . такива, които са основен източник на разпространение на агресия.
Вече дори и в  детските канали се въртят филмчета където се размахмат саби, ножове,режат се глави,лазят паяци ,чудовища ядат хора и обратно,кръв се лее като придошъл Дунав и т.н.
Еротични и др. такива филми се въртят още от 7 ч. сутринта.Да не говорим за будките със вестници и списания.
Може ли един родител да контролира тази медийна помия която се излива върху неговото дете. Може ,но частично.
Останалата и по важната част на контрол ,който трябва да се прилага е контролът на държавата ,който трябва да се изрази в Ограничаване на слободията на медиите като фактор на разпространение  на агресия.За съжаление нашата държава се е превърнала в наложница на медийните магнати - няма да изброявам имена им, достатъчно е да кажа ,че почти български олигарх си има телевизия.Бих дал един пример и с методите на телевизия "Скат " която сее агресия сред възрастните - знае се ,че страхът е двигателят който задвижва агресията, та тази националистическа телевизия е вкарала в действие точно този механизъм - насажда страх сред гражданите на нашата родина за да да ги тласне към агресията срещу въображаемия враг.След работа когато седнем в къщи ,с децата ми гледаме детския канал Жетикс и всички ставаме свидетели на анимационна еротика и жестокости.
В съседна Румъния ,която често я даваме за пример ,вече взеха мерки и дадоха задължителни препоръки на медиите да предават изключително позитивни неща.
А ,какво става в нашата държава ,в нашата държава медийните закони за съжаление са написани от медийните магнати.
Родителите ,обикновенните хора ,насилниците дори, имат вина и то голяма ,но вината за дереджето е на държавата, защото тя е регулатора за всичко това- и с превантивни и със репресивни мерки.

[Nazmi]

Nasilieto i jertvite nevinni ot tovai v dneshno vreme si prodyljava s tendencii za pokachvane.Dnes gledah po BTV sylzite i mykata na maikata na studenta ot Sliven Stoqn ,koito beshe zverski ubit s nasilie po studentskite praznici v Sofiq-Studentski grad.Vinovni sa ne samo onezi mladi hora deto sa go prebili.Za men glavniq vinivnik e dyrjavata i rolqta i da opazva danykoplatcite.Vsqka godina tuk v USA idvat studenti na brigada za 3-4 meseca,mladi hora.Obshtuvam s tqh poneje mi e interesno da razbera misleneto im.Ot tqh razbiram  za bezobraziqta i totalnata bezotgovornost na dyrjavata za tezi mladi hora.V Studentski grad se shiri prostituciq navsqkyde,servira se Alkohol do sutrinta i to na maloletni,vyv vseki bar ima "leki momicheta na povikvane" za seks uslugi sreshtu nqkoj lev....Shte kaja tuk kak e,v rajona v kojto jiveq ima studentski grad s nad 10 000 studenti- ESU.Po zakon koito se zpazva- v bar nqmash pravo da piesh alkohol ako nqmash 21 godini,tova e absurd,kydeto i da idesh v bara ti se iska da pokajesh ID,ako si na 20 godini i utre stavash na 21 pak nqma da ti razreshat-strahotni zakoni koito se zpazvat,posle alkohol se servira do 2.oo chasa,v 2.01 ako poiskash ti se otkazva,barmana dal ti alkohol sled 2 prez noshta moje da zagubi licenza,koeto oznachava da zatvori zavedenieto mu.Pitam kolko biznesmeni shte spazvat tova v BG,za nego e vajno da vzeme parite na deteto,puka mu na nego che moje i da e piqn ili da shofira.V imeto na parite stavame samoubiici,ami utre moje i s nasheto dete da se sluchi.Predstoi mnogo rabota v tazi nasoka...