Author Topic: Traditum a scriptoribus antiquis  (Read 5126 times)

0 Members and 2 Guests are viewing this topic.

Offline bozman

  • Avarage member
  • ***
  • Posts: 52
Traditum a scriptoribus antiquis
« on: April 04, 2018, 21:27 »

P R A E F A R I O
Няма да е пресилено да заявим в началото, че за мнозинството ползващи българска реч, историята е  суха и скучна дисциплина освежавана от някои автори най-вече със блестящи  небивалици или занимателна и героична словесна еквилибристика даваща самочуствие и гордост на читателите.  Едва ли е случайно, че нашата история през последните стотина години се чувства удобно само като  политическа история,  далече от културните и еволюционни европейски процеси  в тази област и трябва да признаем, хитро манипулирана за постигане на временни и бъдещи  политически дивиденти. Плитки, но ефикасни трикове  са минирали тази област, независимо от постиженията на гиганти като Шпенглер, Б. Кроче, Тойнби, Момзен и т.н. чийто иновационни достижения безмълвно се игнорират или изобщо не се познават.  Жан льо Гоф през 1828 г. заявява (2А) : ...”много се говори за необходимостта да се разказва, това е много вярно. Но съществуват много повече факти, както битките, войните, официални правителствени  актове ... има индивидуални факти със собствено име, има общи факти без име, на които е невъзможно да се определи точната дата ... и които не могат да бъдат изключени от историята без тя да се осакати ...”. Всичко това несъмнено е истина и българската история бе осакатена именно по този начин – с пренебрегване на изходящата и основополагаща терминология, т.е. поставена бе непреодолима пречка по същество терминологична за проследяване континуитета при записаните исторически събития. Тази пречка се прояви с тежки последствия за самата историческа материя, следствие на недостатъчно познаване на източниците и тяхната приемственост  и променливост през вековете, тъй като нравите, обичаите, културата и съответно изразните средства се променят ведно с развитието ( или упадъка) на цивилизационните обществени норми и порядки. През тази призма на разсъждения можем да заявим, че България до ден днешен няма история опираща се на налични първоизточници, независимо от издадените лъскавите и скъпи многотомници на тема история – тя има откъслечни анали целенасочено съшити с червени конци, но не и история изградена от кохерентни и взаимно обусловени термини и събития. В една нормална история е недопустимо да се декларира, че номади образуват държава на дадена територия (първо българско царство (0.0.) ), когато на същата тази територия съществува многовековна империя и продължава да съществува върху същите тези граници в момента на нароченото образуване, в една нормална история е карценом да се парадира за национални достижения и ценности според артефакти и паметници от друга общност с други езикови, археологични, културни, административни и т.н. дадености (0.0.А.) . Точно по този недопустим начин е създадена и продължава да се репродуцира  официалната българска история, която ще просъществува в този си вид неопределено  дълго време поради редица обществени и геополитически причини. . . . .

----------------------
Продължава тук, защото е голям по обем материала и трябва да го лепя на 30-40 пъти, което си е досадна работа.

https://sites.google.com/site/bulgariannewhistory/traditum-a-scriptoribus-antiquis-aprilis-mmxvii
Поясненията според номерацията
https://www.academia.edu/32872450/Traditum_a_scriptoribus_antiquis_Indice_