Ами той май ви пита! А и на мен ми е любопитно. Ако имате отговор,нека го чуем!
Отговорът е лесен:
Селджуките приемат исляма след завладяването на Багдад. То ест, от арабите. И тъй като вече са имали собственна именна система, арабските имена са "надстройка", която печели популярност и набира обороти с времето, като проява на религиозно рвение, но не измества напълно основата, то ест, тюркските имена. Защото селджуките приемат исляма по своя воля, доброволно. Те са победителите в това завладяване, така че, няма как арабите да са им го налагали със сила.
Докато за помаците нещата стоят диаметрално противоположно.
Една (незначителна част) в лицето на богомили и павликяни, приемат исляма доброволно след 14-15 век. Босна е най-яркият пример. И там се срещат и сега сред мюсюлманите много хора или със чисто славянски, не-арабски имена, или комбинирани: арабско-славянски. Пак защото не е било насила.
За тази част обаче, за които приема на исляма е бил по сценария "Време разделно", колкото и да рипат тука много форуци на чисто емоционална основа, нещата стоят съвършенно по друг начин.
Тук вече е ставало дума за твърдия вертикал на централната административна власт: преди около 250 години султанът решава, че всички гранични части на империята му задължително трябва да са правоверни, и то безкомпромисно, с оглед на граничната сигурност на империята.
В този случай се целят 2 неща:
1. Смяна на вярата и получаване на безусловна лоялност ако не в първото, помъчено поколение, то поне в следващите, то ест, това е била далновидна и дългосрочна политика
2. Съхраняване на различността на тези хора от османлиите, за да се знае все пак кой кой е и какъв е в тази империя, въпреки формалната еднаквост на всички правоверни (доброволни и доброзорни)
Когато се сменя вярата насила, се цели максимално изтриване и на родовата памет, затова веднага започва и възродителния процес: Исмаил, син на Кънчо, Мехмед, син на Минчо и т.н. Даже в този форум Ондер беше дал факсимилета на копия на тези архиви с превод на текста от арабски. И за да не се бъркат с аканъ-турците, всички имена стават строго и единственно арабски.
Станалите правоверни помъчени вчерашни християни и не-мюсюлмани обаче веднага след този процес се оставят относително на мира, с изключение на задължителното присъствие на джамията и ходжата, както и свещенните книги, пак на арабски, а не на турски или на български, по същите причини. Защото от тези поданници се очаква лоялност и данъци.
То е просто и логично: от избитите данък не можеш да вземеш, и войска за армията няма как да си набавиш.
Всичко това е било синхронизирано и с
данъчната система, която описах в друг постинг, за да могат, след месеците на насилие и кръвопролитие, хората да могат да се съвземат и да дават това, което се очаква от тях, и да правят, каквото се иска от тях.
Това е.
Според мене беше ясно, но щом го поискахте, давам отговор.
Ако имате нужда от допълнителна доказателственна част, от извори и съвременници, мога да ви дам, а част от тези материали виси и в този форум в други теми.
