Когато науката се обърне в служба на политиката, тя се превръща в псевдонаука.
Разбира се, че помаците не са турци като етнически произход.
И кому е нужно да ги прави такива?
Те могат да са турски граждани, могат да са гръцки граждани, могат да са български граждани - в зависимост от страната, в която живеят, но ако искат да не стават жертва на псевдонаучна пропаганда, не бива да й се оставят.
Истината, историческата истина, дори когато - а то нерядко е така - тя в нещо горчива, не бива да се бърка с политическата конюнктура в което и да било време и/или страна.
Ако се тръгне в тази посока, се получава пример, в нещо подобен на македонския, в който едни македонци може да смятат, че са антични, други - че са славяни, трети - не знам какви. Защото - разбира се по съвършено различно причини - в днешна Р. Македония никой не би признал официално българския произход. Никой.
Случаят с помаците е различен разбира се. Помаците се формират като отделна общност в първите векове на османския период и за тези предишни поколения, живели по времето на Османската империя, вероятно е било по-лесно, отколкото за християните, понеже са станали мюсюлмани. А в тази империя не етносът е бил важен, важна е била вярата. И времената разбира се са били доста различни от днешните. После, когато балканските държави една по една се завръщат на политическата карта на полуострова, едни помаци остават в империята /която по-късно се превръща в република/, други подадат в границите на Гърция, трети - в границите на България и т.н. Даже има опит за отделна помашка република по едно време. И се случват вече познатите опити за преименувания и смяна на вярата, и се случват всякакви драматични събития. Тези насилствени опити имат в някакъв смисъл обратен ефект разбира се, защото въпреки майчиния си език, който е български и никакъв друг, и въпреки българският етнически произход на предците си, помаците се отдалечават от българите християни, защото насилието едва ли може да има някакъв друг ефект.
Освен това политиката на другите балкански държави през цялото време е да не признава майчиния език на помаците като български, какъвто той е, като при това не само политици и управници от различни поколения, но и учените езиковеди в тези страни - в Турция и Гърция имам предвид, не признават това, което също е вид псевдонаука, в случая в областта на езикознанието.
За сметка на това обаче в Р. Турция, ако не бяха подобни псевдонаучни твърдения, като това, което се коментира в тази тема, което не е единичен примери, помаците намират едно общество, което е, предполагам, достатъчно близко за тях. И нещата като цяло, според мен, наистина не са прости, те имат различни измерения.
Но след всичко преживяно във времена на войни, противоборства, бежански вълни, неспазване на правата на човека и пр., би трябвало в тези, днешните времена да се върви все пак към една друга култура на отношения между хората, държавите и пр., и на отношение към историята. Защото, между другото, каквито и да са различия в език, етнически произход, вяра, идентичност, балканските народи и специфични общности сред тях имат и общи неща в манталитета и културата си, изградили се по някакъв начин във времето. И след всички трагични събития, случили се на този полуостров, на Балканите, които винаги са били и ще бъдат някакъв кръстопът между Изтока и Запада, поуката от тази история едва ли е да се повтарят стари грешки, и да се разчита отново, че пропагандата, чиято и да било тя, може да реши балканския "ребус", в частност и помашкия, както се е правило кажи-речи през цялото време.
Впрочем, тези размирни Балкани, които все изостават, пазят в себе си достатъчно следи от стари цивилизации, по тези земи са се срещали, противопоставяли и вплитали в същото време, различни култури, част от които имат много дълбоки корени. И това е довело и до едно богатство и пъстрота, които не е задължително да се противопоставят и да воюват. Даже напротив. Но не знам дали сме доживели време, в което това наистина е възможно да се случи. Защото политическите амбиции и спекулации не са спрели напълно и днес. И защото сложните ребуси никога не са могли да се решат по начини, каквито и да било те, които се опитват да ги опростят, или пък да пренебрегнат който и да било от техните естествени параметри.
