Въпросът е сложен и изисква задълбочен отговор. Османските власти по пример на Арабския халифат, възприемали населението като две общности. Първата общност това били мюсюлманите и втората гайри мюсюлманите или не мюсюлманите. Освен това на едно място четох че единия от султаните научил и славянски за да може да общува със славяноговорящите, тъй като те не били никак малко в румелийската част на империята (или Балканите). Следователно за този район османската власт приемало населението и по този признак. Самото население говорим за юго-източните балкански славяни до голяма част се гърчеело или сърбеело. До преди османската власт, те били споменавани в хрониките като българи. Подобно на безаарабските българи на които ние днес им викаме че са руснаци, и подобно на нашите турци, които след като се изселиха в Турция на тях им викат българи. Но самоопределяне на самите юг-източни балкански славяни като българи, настъпило сравнително в един по-късен период. Това било през периода на възраждането, в който голяма част от южните славяни, говорим за немюсюлманите се самоопредилили като българи, благодарение на отците Паисий и Софроний. По късно започнало печатоиздаването на весници, отварянето на училища, на места и свещеническия клир и пр. допренесли до пополяризацията на тва наименование. Останалата част или мюсюлманската част останала на страни и не възприела названието, тъй като на нея е било достатъчно самочусвието, което и било дадено през османския период. А вие естествено сте, чели и знаете какви са първите строфи на История СЛАВЯНО-българска. Названието което ползвали помаците и което се ползва и днес в някой помашки области е турци. Или може би така да са ги наричали немюсюлманите поради превилегиите им, които с нищо не се различавали на тези които имали турците. Тук според мен по-правилно ще да е да са ги наричат османци, но нали всичкои те са били поданици на османската власт? Едва през 20 години на ХІХ в. се пополяризирало названието помак, което въпреки всичко не успяло да достигне до западните македноски територии и Шар планина и до ден днешен. Но независимо от това, от друга страна това население, бидейки торбешко, то до голяма степен показва каква била религиозната ориентация и на другата по-голяма част от богомилското и павликянско население, тъй като и като богомили тази общност в Македония също бивала назовавана, като торбеши.
