А сега да ти отговоря и на "подправката " ти за данък Джезие"
Такъв данък е съществувал до 1703 г.Същеатвувал е около 150-200 години.Причината за вземането на този данък е че, христианското население не вземано за войници и да служат в редовни войски и не са принуждавани да бъдат изпратени в честите войни на Османската Империя.
Я да видим какво пише в по-надеждни източници от теб:
Джизието в Османската империя
В Османската империя термините джизие и харадж били смесвани. И двата обозначавали поголовния данък, събиран от християни и евреи. Поголовният данък бил един от най доходоносните налози. С неговото налагане и събиране се занимавал специален отдел в Дефтерхането, наречен Счетоводна канцелария за джизието (Ciziye muhasebesi kalemi). Той бил събиран от държавни чиновници - джизиедари (хараджари) в полза на държавата и рядко - в полза на феодални владетели. През XV век с джизие били облагани и вдовици, т.е. по това време той бил по-скоро подворен данък.
От заплащането на джизие са освобождавани немюсюлманите, участващи в османската армия или охраняващи проходите (войнуци, мартолоси, дервентджии), както и недъгави, немюсюлмански духовници, лица или групи, натоварени с по-особена служба в полза на централната власт, родители на деца, събирани за еничари. Намалено джизие са заплащали жители на гранични райони по време на война и раята от земите, близки до бойния театър. Данъкът не е бил твърдо фиксиран и в еднакъв размер за различните области. Към последните десетилетия на XV век в българските земи той варирал най-често между 40 и 80 акчета от хане. В края на XV век едно хане в Североизточна България (вилаетите Силистра, Провадия, Мадара) плащало средно по 69-70 акчета, а една вдовица – по 22-23 акчета. За вилаета София тези стойности са над 76 акчета на хане и 18 акчета за вдовица, а за Шехиркьой (Пирот) и Знеполе – 74 и 20 акчета. В края на XVI век средният размер на данъка достигнал около 140 акчета.
До 1690-1691 година този данък е бил изискван от всички немюсюлмански домакинства (ханета), а след това от всички пълнолетни мъже-немюсюлмани според имущественото им състояние.
През XVII и XVIII век постепенно се ограничили привилегиите, с които се ползвали някои категории население. Увеличили се и случаите на изискване на джизие от старци, деца и неработоспособни. В съответствие със системата на илтизама (откупване на държавни данъци и други приходи) правото на събиране на джизието все по-често се отстъпвало и преотстъпвало, което водело до увеличаване на данъчното бреме и до засилване на съпротивителното движение. По сведение на венецианския търговец и един от водачите на Първото Търновско въстание Павел Джорджич една от причините за недоволството на българското население била увеличаването на размера на джизието. В 1594 година то достигнало 400-500 акчета.
През 1856 година джизието е заменено от т.нар. военен данък - бедел-и аскерие.
Описите на данъкоплатците при събирането на джизието са ценен извор за демографската и социално-икономическа история на немюсюлманскто население в Османската империя
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D0%B5#.D0.94.D0.B6.D0.B8.D0.B7.D0.B8.D0.B5.D1.82.D0.BE_.D0.BA.D0.B0.D1.82.D0.BE_.D0.BF.D0.BE.D0.B3.D0.BE.D0.BB.D0.BE.D0.B2.D0.B5.D0.BD_.D0.B4.D0.B0.D0.BD.D1.8A.D0.BAМакар че Уикипедията също като теб не е надежден изтачник, по този въпрос, но в тоя случай в нея има цитирана много литература.
Джизието като поголовен данък
* Грозданова, Елена Налог джизье с балканских земель в системе доходов государственной казны Османской империи (По турецким документам XVII-XVIII вв.) – Восточные источники по истории народов Юго-восточной и Центральной Европы. Т.3, Москва 1974, с. 161-234
* Грозданова, Елена. Събиране на данъка джизие в българските земи през XVII и XVIII век, Исторически преглед, 1970, № 5, с.75-90
* Димитров, Страшимир. Предговор към Турски извори за българската история т. VII, С. 1986, с. 5-19
* Недков, Борис. Поголовният данък в Османската империя с оглед на България, Исторически преглед, София 1945, № 1, с. 18-33
* Цветкова, Бистра. Принос към изучаването на турския феодализъм в българските земи през XV-XVI век, ч.I , Известия на Института за българска история, 5, София 1954, с. 71-153
* Becker, C.H. Cizie. Cizia – Islâm Ansiklopedisi, C. 3, Istanbul, 1963, 199-201
* Hažibegić, H. Džiziya ili harać. Prilozi za orijentalnu filologiju i istoriju Jugoslovenskih naroda pod turskom vladavinom, III-IV,1952-1953, s. 55-125, V, 1954-1955, s. 43-102
* Kiel, Machiel. Remarks on the administration of the Poll Tax (Cizye) in the Ottoman Balkans and Value of Poll Tax Registers (Cizye Defterleri) for Demographic Research.” Etudes Balkaniques 4 (1990): 70-104. на български в: Кийл, М. Хора и селища в България през османския период. Събрани съчинения, София, 2005.
* Nedkoff, Boris. Die Ĉizya (Kopfsteuer) im Osmanischen Reich. Mit besonderer Berüsichtigung von Bulgarien. Leipzig, 1942
Търси, сравнявай и опровергавай, ако можеш...
До тогава другото написано от теб е също така манипулативно и невярно както цифрата дето си я посочил.
Описвам едни рационални и разумни аргументи за премане на една религия. Това в никакъв случай не прави хората по-долни. Напротив, за мен тези хора, приели исляма тогава, са били по-разумните от останалите. Ако бях на тяхното място бих направил същото. Принципа "
Интереса клати феса", с който и ти май си съгласен е валиден за всички разумни хора, и в това няма нищо лошо.
Аналогично през цоциализъма много "вярващи" мюсюлмани и християни и т.н. приеха новата религия - комунизъм.
Че то за 45г. от няколко стотин комунисти станаха 1 000 000 при идването на демокрацията.
Да не си мислиш че едо време е било по-различно и хората са били по-глупави?
За
броя на еничарите според мен също си писал съчинения, но ще ги опровергаваме по-късно.
Тук искам да разгледам само
мотива. Да допуснем че отида при съседа ти и му взема детето за еничар.
Ти като виждаш това какво ще направиш, ако приемем че ставайки мюсюлманин, никой повече няма да те закача.
За мен разумния човек би приел. Инатлията би се опитал да се скрие.
От едно село 1 дете да вземат е достатъчно за задействане на мотива.
Това е.
Останалото са тинтири-минтири.