Topic: Ние сме просто - Помаци!

[Rasate]

Мариана

Каква е разликата между глаголицата и кирилицата.
Защо се се заменя глаголицата с кирилицата.
Каква е пречината да се наложи  "църковно-славянския език"
църковно-славянския език, днешният български ли е или и той е забравен.

Глаголическото писмо е въз основа на готски и старобългарски рунни знаци,които са били характерни за нашето население.Т.е. ако се обиколят всички градове от Първото българско царство ще се намерят върху камъните подобни знаци на глаголицата.Аз смятам,че глаголическото писмо е събрано и унифицирано от Урфила,без да отричам епохалният труд на Братята-защото буквите са само една незначителна част от създадените от тях лексикални форми въз основа на гръцкият и латинският език,но на базата на българският говорим език.
Кирилицата е създадена по заповед на Цар Симеон(който е гръцки възпитаник).Т.е. по негова заповед се създава една писменост въз основа на гръцката азбука,поради стремежите на този човек да стане Римски император и да я наложи по лесно в империята си.Все пак кирилското писмо е по лесно за изписване в сравнение с глаголицата.


Причината за налагането на "славянският" език,е че този език е български и е бил говорим в пределите и извън пределите на българската държава(Моравско-немско и българско,Хърватско и пр.)
(Не случайно споменах Скандинавските източници за българите,които комуникират с казаното от Димитър Хоматиан- http://www.promacedonia.org/bugarash/ko/kratkozhitie.html - ,поради достигането на българските форт постове до Балтика и досега на българите с тези северо-немски общности)
Ще изложа свидетелства за  българският етнолингвистичен характер на представената на папата кирило-методиевска книжнина. Във Второто житие на Наум Охридски е записано по повод на приемането на Просветителите от папа Адриан II(868 г.).То гласи:

“...След свършването на литургията над всички книги, преведени от гръцки на български език, [папата] ги показа на всички, понеже и самите книги се разгръщаха и се показваха. И рече папата: "Благословен Бог, тия книги са истинна жертва, приношения на живота, благоугодни на Бога!”. А по-нататък се допълва: “...и заповяда да се извърши цялото вечерно и утринно богослужение по българското писание във великия храм на светите апостоли Петър и Павел, което и стана....”(36,с.82).

Цитираното от Житието на Наум е в пълно съответствие с използвания в писмото на про немският папа Йоан XIII до чешкия княз Болеслав II от 972 г. етноним за българската християнска книжнина:

“...с апостолическа власт и с властта на първия апостол св. Петър, на когото сме наместник, ако и недостоен, одобряваме, възхваляваме и узаконяваме при църквата на мъчениците светите Вит и Венцеслав да се учреди епископия, а при църквата на мъченика св.Георги да бъде учреден манастир според устава на свети Бенедикт ...Обаче не според обредите или според сектата на българския народ или на руския...”(16б,с.165)


Т.е. :Поради съществуващите преки доказателства не може да се твърди, че Кирил и Методий не са представили в Рим през 868 г. религиозна книжнина, на база на изконния български език,а да се твърди поради липсата на такива да са били показани в Рим именно такива преводи на езика на склавите(славяните).
Т.е. в българската и световната история се представя един мит за "славянска" писменост без да това да е доказано,неглижирайки преките доказателства,че създаденото Кирилово писмо е върху българският език.

http://promacedonia.com/zv/index.html

Надявам да съм Ти бил полезен.

Поздрави

[Mariana]

Мариана

Каква е разликата между глаголицата и кирилицата.
Защо се се заменя глаголицата с кирилицата.
Каква е пречината да се наложи  "църковно-славянския език"
църковно-славянския език, днешният български ли е или и той е забравен.

Както и друг път съм писала /защо ме питаш, не веднъж се е случвало, едни и същи неща, като отговорът изглежда не те интересува, след като не си го запомнил/, т.нар. черковнославянски език е нищо друго, освен старобългарски. Това е така, понеже в средновековна България точно, по времето на Първото българско царство, както е известно, се приема християнството и се въвежда първо глаголицата, а по-късно и кирилицата. Правят се първите книжовни школи, в които се обучават ученици и се превеждат богослужебните книги от гръцки на говоримия по онова време след по-голяма част от населението език. Тази книжовна норма, която се създава тогава, от учениците на св. Кирил и Методий, Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и пр., се използва естествено и при богослуженията, литургиите, молитвите и пр., и затова е известна като т.нар. черковнославянски език.  Но тя тръгва точно от българската държава, от школите на Климент или на Наум, духовници и просветени хора, преки ученици на създателите на на новата азбука, намерили много добър прием и подкрепа при тогавашният български владетел  Борис I. Който не само ги приема, но им осигурява много добри възможности да обучават ученици, да превеждат богослужебните книги, да пишат свои творения, да развиват книжовната норма на езика и пр. Преведените точно на старобългарски език богослужебни книги отиват по-късно на север, във Влашко, в днешна Украйна, в Русия, те стават основна черковна книжнина за изповядващи православието славянски народи. /Отделен въпрос е, че това, че т.нар. черковнославянски език е старобългарски не се признавало дълго, а може би все още не се признава в Русия например. Или поне едва ли са много руснаците, които знаят това, защото едва ли го учат в учебниците си. Но това е друга история./

А езикът се нарича /разбира се по-късно/ старобългарски, защото има достатъчно дълга книжовна история и след векове книжовната норма, която се оформя и приема, е друга. Както и говоримият език, което е нормално. Всички езици се променят по някакъв начин, особено що се отнася до лексиката /т.е. влизат нови думи в тях, а други пък се забравят с течение на времето/, когато става въпрос за периоди от векове.  През 19-ти век  не се пише на български така, както през 9-ти, 10-ти или 11-ти век. И така, както има староанглийски или старофренски или старогръцки /старогръцкият от изброените е най-старият, най-рано се е появила и развила книжовна норма при него, но както и да е/, така има и старобългарски. И този старобългарски не бива да се бърка с езика на кана, основал Дунавска България, който не е от славянската езикова група, както е добре известно.

Ако това, което пиша тук набързо, опитвайки се да разкажа и обединя много неща едновременно, ти се вижда неясно или не толкова просто, то наистина не е. Не е и толкова сложно обаче. Стига човек да знае достатъчно не само в една сфера.
И да не се сърди, впрочем, ако не е така, на някой друг, който в крайна сметка не е нито учител, нито историк, че не винаги може да компенсира, разкаже, "преподаде" липсващи знания и/или връзки между нещата..

[Mariana]

Мариана защо бе душо моя ме караш да се ядосвам.

Не се ядосвай.

Нищо, че "матрьошките" влизат една в друга, има разлики в техните шарки.

А тази визуална метафора ми хрумна, защото наистина има нещо общо между матрьошките, най-голямата от които обема всички, и това, което се случи с отделилия се с отделна книжовна норма македонски диалект, както и с диалектите, на които говорят помаци или торбеши, респективно.

[Subeyi Kurt]

Не се ядосвай.

Нищо, че "матрьошките" влизат една в друга, има разлики в техните шарки.

А тази визуална метафора ми хрумна, защото наистина има нещо общо между матрьошките, най-голямата от които обема всички, и това, което се случи с отделилия се с отделна книжовна норма македонски диалект, както и с диалектите, на които говорят помаци или торбеши, респективно.

Kak Bulgarskiyat ezik stana bwlgarski? Tova e interesnoto koeto tryabva da se obsydi, no neshto byagate ot tazi tema kato dyavol ot tamyan

[Rasate]

Не се ядосвай.

Нищо, че "матрьошките" влизат една в друга, има разлики в техните шарки.

А тази визуална метафора ми хрумна, защото наистина има нещо общо между матрьошките, най-голямата от които обема всички, и това, което се случи с отделилия се с отделна книжовна норма македонски диалект, както и с диалектите, на които говорят помаци или торбеши, респективно.

Марияна -помаците говорят на различни български диалекти като македонски,мървашки,загарски и пр.,а торбешите само на македонски диалект.

[Mariana]

Марияна -помаците говорят на различни български диалекти като македонски,мървашки,загарски и пр.,а торбешите само на македонски диалект.

Знам.
Но не за това ставаше въпрос, не в този контекст беше.

[Mariana]

Kak Bulgarskiyat ezik stana bwlgarski? Tova e interesnoto koeto tryabva da se obsydi, no neshto byagate ot tazi tema kato dyavol ot tamyan

Опитах се да обясня как. Не знам дали си чел внимателно.

Ако още по-конкретно трябва да го кажа - основа на езика, наречен по-късно старобългарски /и който е език от славянската езикова група, не езика на основателите на държавата,  както вече споменах/ става т.нар. солунско наречие. /Както векове по-късно, в края на 19 век, за основа на книжовната норма, стояща и до днес в българския език, става великотърновския говор, търновското наречие./

Солунско наречие е говор, познат на братята Кирил и Методий, и наречие, което е било славянско разбира се. По това време в Солунска област живеят много славяни. Първата книжовна норма е създадена въз основа на това наречие т.е. И така след 9 век се развива като писменост и култура език, говорим, разбираем за мнозинството от населението на тогавашна България, който е бил използван и от църквата; на който, както вече споменах, са били преведени богослужебни книги. Затова този език се нарича още и черковнославянски, защото точно в тогавашната българска държава се развиват първите книжовни школи и основни преводи на богослужебна книжнина, които после са използвани в други страни и от други народи, наречени славянски - от руси, украинци и пр. /Дори от неславяни - румънците например използват кирилица и т.нар. черковнославянски в богослуженията си дори до средата на 19 век. /

По името на държавата, която разбира се е казвала България, както се нарича и сега, езикът, оформил се и развил книжовна норма след 9-ти век,  се нарича български. И по-късно след векове, старобългарски, за да се различава по-старата му норма от по-новата. /Подобно на староанглийския, старофренския и пр., както вече споменах в предишни постове./. Въпреки че този език не е езикът на династията Дуло, не е езика на древните българи, основали тази държава. Т.нар. прабългари са създали, организирали и управлявали държавата, те са били разбира и част от населението й, и то много важна част по отношение на управлението й, но явно не са били преобладаващи количествено. Ако те са били повече в количествено отношение, вероятно техния език щяхме да говорим и до днес. Той щеше да се е наложил още навремето, на негова основа щяха да се създали книжовни норми и правила и пр.

[onegavon]

Мариана общото между солунското наречие  и черковнославяския не е термина " българско". Защото Солунско тогава не е влизало в пределите на Българското ханство.Чисто и просто тогава всички славяни от Илмень до Пелопонес са говорели на един и същи език. За да разпространяват преводи написани на Солунското наречие в Моравия , Мала Полша и Блатненското княжество разбираеми от местните очевидно е , че ключовата обща дума е древнославянски, а не старобългарски.Смешно е да се твърди, че общоразбираемия от всички славянски народи в древността език е старобългарския.Точно по това време запачват да се формират националните държави  на славяните , а заедно с тях и националните езици. Славянската езикова група  заедно с Балтийската е най- младата от всички Индо-европейски езикови групи. В нея най- късно се формират отделните езици.Неслучайно и до ден днешен на всеки един славянин му трябват не  повече от месец -два да поживее в произволна  славянска държава и що годе свободно може да се оправи без да е учил предварително съответния език.

Кирил и Методи  са знаели ,че напишат ли букви за Солунския славянски диалект / който са владеели/ пишат универсална азбука  за всички славяни.Няма нужда да се правим на македонци.Те казват така - " Солунско е част от Македония и там живеят македонски славяни, следователно азбуката е написана за тях. От това следва , че преводите са направени на македоно- солунско  наречие и така останалите  славяни с а ограмотени  на старомакедонски.
Вашите  тези с Расате  са индентични, като  се опирате на това , че и в ханството се е говорил на близък до Солунския диалект.Но и кашубите заедно с вятичите  са говорели на почти същия език, както показва историята.

Просто трябва да приемем историческата истина , че те са Всеславянски просветители и толкова.Ние може  да имаме претенции само относно кирилицата, като чисто българско изобретение по поръчка на Българския владетел , но не и към езика.Тъй като тогава този език се е говорел с малки различия от всички славяни. Днес Църковно- славянския е еднакво неразбираем и за българи и за украинци например.Аз например по  мога да разбера нещо написано  на съвременен сръбски, руски или белоруски език отколкото  на църковно- славянски примерно.
Така , че е смешно да се узурпира нещо което е притежание на всички.

[ibrahim65]

onegavon-е пак няма да те разберат, въпреки че си толкова изчерпателен.
Да видим сега какво ще скалъпят, за да са по велики от нас ПОМАЦИТЕ.

[ibrahim65]

Марияна -помаците говорят на различни български диалекти като македонски,мървашки,загарски и пр.,а торбешите само на македонски диалект.

Е това е вица на деня, мерси ти Расате - Асане, ще работя с кеф днеска.
ПОМАЦИТЕ говорят на различни български диалекти 
Аллах да те расмие Расате - Асане.

[ibrahim65]

ПОМАЦИТЕ в интернет пространството толкова добре си контактуват че им е за завеждане.


https://www.facebook.com/media/set/?set=a.247011588645494.75074.100000099649789&type=1

https://www.facebook.com/groups/430035913700634/

[Rasate]

Опитах се да обясня как. Не знам дали си чел внимателно.

Ако още по-конкретно трябва да го кажа - основа на езика, наречен по-късно старобългарски /и който е език от славянската езикова група, не езика на основателите на държавата,  както вече споменах/ става т.нар. солунско наречие. /Както векове по-късно, в края на 19 век, за основа на книжовната норма, стояща и до днес в българския език, става великотърновския говор, търновското наречие./

Солунско наречие е говор, познат на братята Кирил и Методий, и наречие, което е било славянско разбира се. По това време в Солунска област живеят много славяни. Първата книжовна норма е създадена въз основа на това наречие т.е. И така след 9 век се развива като писменост и култура език, говорим, разбираем за мнозинството от населението на тогавашна България, който е бил използван и от църквата; на който, както вече споменах, са били преведени богослужебни книги. Затова този език се нарича още и черковнославянски, защото точно в тогавашната българска държава се развиват първите книжовни школи и основни преводи на богослужебна книжнина, които после са използвани в други страни и от други народи, наречени славянски - от руси, украинци и пр. /Дори от неславяни - румънците например използват кирилица и т.нар. черковнославянски в богослуженията си дори до средата на 19 век. /

По името на държавата, която разбира се е казвала България, както се нарича и сега, езикът, оформил се и развил книжовна норма след 9-ти век,  се нарича български. И по-късно след векове, старобългарски, за да се различава по-старата му норма от по-новата. /Подобно на староанглийския, старофренския и пр., както вече споменах в предишни постове./. Въпреки че този език не е езикът на династията Дуло, не е езика на древните българи, основали тази държава. Т.нар. прабългари са създали, организирали и управлявали държавата, те са били разбира и част от населението й, и то много важна част по отношение на управлението й, но явно не са били преобладаващи количествено. Ако те са били повече в количествено отношение, вероятно техния език щяхме да говорим и до днес. Той щеше да се е наложил още навремето, на негова основа щяха да се създали книжовни норми и правила и пр.

Не си права- според достигналите до нас старобългарски летописи старобългарският книжовен език е имал две наречия-Солунско-Охридско и Плиско-Преславско.Т.е. още с възникването на книжовната форма е имало меко и твърдо наречие на българският език,който е характерен за летописите на нашите две книжовни школи.

Интересното е,че и Румъния е разделена по линия продължение на нашата ятова граница на две наречия-твърдо и меко 

Т.е. Преславските хроники са с по мек език,на който по късно се основава и руският,а Охридските-за обособяващият се едва в късното средновековие(по време на Османската инвазия и Иго) сръбски език.

Да не забравяме,че съвременният сръбски език е въз основа на Щоковски херцеговски диалект и не е бил говорим в Сърбия.(Езикът на самите сърби е много по близък до българският,за разлика от близките до хърватският херцеговски щоковски диалекти).

В Хърватско е имало и Кекавски и Чекавски диалекти-подобно на влашкият диалект(Какво-Що-Ке(ко)-Че),които по време на сръбското владичество са почти изчезнали.
( В България също е имало подварианти на Кекеавските,Чекавските диалекти-Че, Чо,Ке,Ко-това се дължи на разпадането на старобългарският език- старобългарското Что преминава в Що,Чо,Че,Защо,а Кто в Ко,Ке,Какво-поради малограмотността на монасите и влиянието на католическата и гръцката църква по време на Османският период формите Кто(одушевена) и Что(неодушевена) се бъркат и така възникват Щокавските и Чекваските говори)


След това лирично отклонение  ще допълня-че е по грешно да се твърди,че старобългарският език е бил въз основа на Югозападното Солунско българско наречие-това е било само по време на Моравската мисия.По време на цар Симеон в България съществуват две школи,пишещи на две различни наречия-твърдото западно-охридско и мекото източно-преславско.

Които се обединяват по времето на Асеневци в средищният Среднобългарски Търновски език,въз основа на който е съвременният книжовен български език.Т.е. съществуват две старобългарски наречия по време на Първото Българско царство дали начало на източните и западните "Славянски" езици,но съвременният български е постфактум на среднобългарският търновски писмен език,който е средищен.

Влиянието на старобългарският език от Първото Българско царство,без да е имало влияние на среднобългарският са лексикалните форми в крайните точки на България забележим и днес-в югозападните говори(македонски,шопски и торлашки)- Найда,Нашол,Прашам,Пошел и пр. с характерни подобни варианти в руският език-Найда,Нашел,Просить,Пошел.(Прося е остаряла форма заменена след 1947 г. от питам и моля- Прося-Питам или моля-Прося господине-моля господине)

[Mariana]

Мариана общото между солунското наречие  и черковнославяския не е термина " българско". Защото Солунско тогава не е влизало в пределите на Българското ханство.Чисто и просто тогава всички славяни от Илмень до Пелопонес са говорели на един и същи език. За да разпространяват преводи написани на Солунското наречие в Моравия , Мала Полша и Блатненското княжество разбираеми от местните очевидно е , че ключовата обща дума е древнославянски, а не старобългарски.Смешно е да се твърди, че общоразбираемия от всички славянски народи в древността език е старобългарския.Точно по това време запачват да се формират националните държави  на славяните , а заедно с тях и националните езици. Славянската езикова група  заедно с Балтийската е най- младата от всички Индо-европейски езикови групи. В нея най- късно се формират отделните езици.Неслучайно и до ден днешен на всеки един славянин му трябват не  повече от месец -два да поживее в произволна  славянска държава и що годе свободно може да се оправи без да е учил предварително съответния език.

Кирил и Методи  са знаели ,че напишат ли букви за Солунския славянски диалект / който са владеели/ пишат универсална азбука  за всички славяни.Няма нужда да се правим на македонци.Те казват така - " Солунско е част от Македония и там живеят македонски славяни, следователно азбуката е написана за тях. От това следва , че преводите са направени на македоно- солунско  наречие и така останалите  славяни с а ограмотени  на старомакедонски.
Вашите  тези с Расате  са индентични, като  се опирате на това , че и в ханството се е говорил на близък до Солунския диалект.Но и кашубите заедно с вятичите  са говорели на почти същия език, както показва историята.

Просто трябва да приемем историческата истина , че те са Всеславянски просветители и толкова.Ние може  да имаме претенции само относно кирилицата, като чисто българско изобретение по поръчка на Българския владетел , но не и към езика.Тъй като тогава този език се е говорел с малки различия от всички славяни. Днес Църковно- славянския е еднакво неразбираем и за българи и за украинци например.Аз например по  мога да разбера нещо написано  на съвременен сръбски, руски или белоруски език отколкото  на църковно- славянски примерно.
Така , че е смешно да се узурпира нещо което е притежание на всички.

Драги онегавон, аз не съм написала, че общото между солунското наречие и черковнославянския е терминът "български".  Написала съм, че този език и литература, които се развиват от учениците на св. Кирил и Методий по време на Първото българско царство, се е нарекъл български по името на държавата, а впоследствие и старобългарски /за да се различава от формата, която е придобил векове след това/. Учениците на Кирил и Методий не просто са прилагали измислените нови буквени знаци, новата азбука, за да превеждат богослужебните книги от гръцки, те е трябвало да измислят и нови думи, да направят така, че и по-абстрактни, да го кажем понятия или думи, да кажем, за които не е имало еквиваленти в ежедневния език на тогавашните славяни. В този смисъл те са и ковали, развивали са нов книжовен и понятиен език. И това, което те са изковали или развили, заедно с техни следовници и по-късно във времето, отива при други славянски народи като форма, наречена черковнославянски език. Не отива някоя форма, развита във Великоморавия например, защото както е добре известно, западните християнски епископи успяват да изгонят кирилометодиевите ученици оттам. Нито някоя форма, развита където и да било другаде, в друга страна, на запад или на север, или където и да било, защото много славянски племена, а по-късно и народи има, но черковнославнският, използван по-късно в други страни и народи, се развива като форма именно в средновековната българска държава и оттам тръгва. В този смисъл черковнославнският език е старобългарският, ако правилно ме разбирате. Аз не съм написала никъде, че общоразбираемият език за всички тогавашни славяни е старобългарският. Нищо такова не съм написала. Нито бих оспорила общоизвестният факт, че Кирил и Методий са написали азбука за всички славяни. Разбира се, че те са всеславянски просветители. Но не за това ставаше дума. Може да е въпрос на нюанси, но те са важни. Така че ако нещо не сте разбрал добре, не бързайте да вините мен за това.

[Mariana]

И още нещо:  Да бяхте се опитали вие, Онегавон или Расате, да обясните набързо, както на мен си наложи вчера, защо езикът, който говорим и днес, е от съвършено друга езикова група от този, на който са говорили основателите на държавата. Да бяхте се опитали също да отговорите набързо защо този език, който говорим днес, има и друга форма, по-стара, която се нарича старобългарски език, но този език не е също на древните българи /т.нар. прабългари/. Да бяхте се опитали да обясните набързо  и защо този старобългарски език е влязъл като литургичен език в богослуженията и книжнината на други славянски държави по-късно. Да бяхте се опитали да откроите набързо различни термини и събития, така че да обясните логиката на едни или други формални или не противоречия.

А после да откроявате и подробностите. Вместо да търсите някоя пропусната подробност, за която да се хванете в името на спора.


-------------------

А това е едно позоваване:

Гръцкият летописец Димитрий Хоматиан (1216-1234) пише, че първите гръцки преводи ученикът на светите братя Кирил и Методий Климент Охридски е направил на „тукашния български диалект“. А Теофилакт го нарича „пръв епископ, който проповядвал на български език“ (πρωτος εν βουλγαρω γλοσση επισκοπος) и „най-учен мъж“ (ανηρ λογιωτατος). Хоматиан пише още за Климент: „Пръв той заедно с божествения Наум, Ангеларий и Горазд усърдно изучил Свещеното писание, преведено с божествено съдействие на тукашния български диалект от Кирил, истински богомъдър и равноапостолен отец, и отначало още бил заедно с Методий, известния учител на благочестие и православна вяра на мизийския народ.“

Позоваването е от Краткото житие на св. Климент Охридски, написано от Димитри Хоматиан "В СЪЩИЯ ДЕН, 27 ЮЛИ, ПАМЕТ НА СВ. НАШ ОТЕЦ АРХИИЕРАРХ И ЧУДОТВОРЕЦ КЛИМЕНТ, ЕПИСКОП НА БЪЛГАРИЯ В ОХРИД" /http://www.promacedonia.org/bugarash/ko/kratkozhitie.html /

[Rasate]

Мариана ,

Освен няколкото зле разчетени надписа,няма преки доказателства,че езикът говорен от т.нар. "прабългари" не е именно този старобългарски,който до оформят Кирил и Методи.Т.е. самият Наум пише,че езикът на който превеждат от гръцки християнските книги е именно този на "прабългарите",още преди в българският кански двор да се заговори за прием на християнското учение.И така през 863 година "Константин" проповядва на български във Великоморавия,а през 866 в Блатненското княжество.
Т.е. този старобългарски език е възприет първо във Великоморавия,а после в Блатненското княжество.

Във второто житие на Наум за св. Кирил Философ се описват събития станали през 867 година в двора на папа Адриан 2,когато той освещава българската писменост,много преди Княз Борис -Михаил да я приеме.Като през 869 година ръкополага Методи като архиепископ на Великоморавия и Панония.

Паралел на тези събития със събитията в България:

В началото на 864 г. кан Борис се покръства и приема името Михаил – на кръстника си, византийския император Михаил 3.

864 г. "Послание до княза на България Михаил – в какво се състои работата на един княз" на патриарх Фотий до княз Борис в отговор на въпросите на княз Борис за новата религия.

865 г. Бунт на 52 български боляри от десет комитата срещу покръстването. Наказани са със смърт, заедно с целите им родове.

866 г. 29 август. Българско пратеничество в Рим при папа Николай I (858–867), начело с кавхан Петър и боилите Йоан и Мартин, със 115 въпроса за устройството на Българската християнска църква. Борис иска от папата книги със светски закони, богослужебни книги и наръчник по църковно право. Един от основните въпроси е за възможността българската църква да получи ранг на независима патриаршия.

866 Българско пратеничество в Регенсбург при Людовик Немски с искане за изпращане на епископи и свещеници.

866 г. 13 ноември. Папа Николай I връчва 106 отговора на изпратените от княз Борис 115 въпроса за устройството на Българската църква. Въпросите обхващат няколко групи питания – църковно-канонични, религиозно-обредни, правно-наказателни, за държавно-административното устройство, битови, като на практика засягат всички страни от живота на едно християнско общество и неговата държава. Главното искане за самостоятелна църква е отхвърлено с обещанието въпросът да се разгледа в бъдеще. Отговорите са подготвени от Анастасий Библиотекар, игумен на манастира "Санта Мария Транстевере”.

866–870 г. Византийските свещеници са изгонени от България. Римските епископи започват ново покръстване, ръкополагат низши български духовници.Полага се началото на църковното устройство на Българската църква.

Т.е. Езикът приет първо във Великоморавия,а после в Блатненското княжетсво е български,а не на племената на "скалвите" и език говорим от онези "прабългари" основали нашата държава.
Съществуват косвени доказателства ,че Лъв-бащата на Константин и Теодор е бил от българският кански род-избягал от Омуртаг или Маламир поради приема на християнската религия подобно на големият Омуртагов син Енравота- http://www.pravoslavieto.com/life/03.28_sv_Bojan_Enravota_Bulgarski.htm

В Омуртаговите надписи се споменава на гръцки името Склави,населяващи Тракия,а не славяни(Мисля,че е под вариант на името Скити) каквито всъщност са сърбите,хърватите и власите(сърбите са сезонни скотовъдци до края на 19 век)

Прием на учениците на Кирил и Методи и новата им писменост в България:

886 г. началото. Климент, Наум и Ангеларий пристигат в българската крепост Белград и оттам са съпроводени до Плиска. Там Ангеларий скоро умира. Други от учениците са продадени в робство във Венеция, откупени и заведени в Константинопол при император Василий I.Част от тях са изпратени от императора в България.


И така скъпа ми Мариана-за езикът като българска се говори още преди създаването на българските книжовни школи- Папа Адриан 2 признава езикът в книгите на Кирил и Методи като български през 867 година,докато българските книжовни школи се създават едва след 885 година.Т.е. няма как този език да носи името на българската държава,без да създаден от нея или обвързан с нея-казано по друг начин езикът носи името от етническият си характер,а не от държавата.

Казано по друг начин това е именно езикът говорен от прабългарите!!!

Поздрави