Има и верни неща разбира се .
При этом в Османской империи, где формально существовали лишь религиозные различия (система миллетов), помаки считали себя турками,
То тогава помаци не е имало всички българи приели исляма са се само наричали турци,християните са ги наричали турци-оттук и народният термин потурчване,визиращ смяна на религията- в това число мога да дам доста примери-за цялото българо езичното землище простиращо се някъде и до Адриатика.
Типичен пример за това е Мустафа Кемал,който принадлежи към село-Себище,което се ислямизира през втората половина на 18 век и началото на 19 век.Т.е. Мустафа е трето или четвърто поколение мюсюлманин.
Подобно е положението с мюсюлманската част на бащиният ми род,Войнаши-спахии приели исляма някъде в края на 16 и началото на 17 век,които избягват в Турция по време и след Руско-турската освободителна война-все пак са били част от османският аскер в Плевен.Както знаем в родът ми те са били двуезични владеели са книжовната форма на османо-турски и майчиният им български.
Този феномен на двуезичие при мюсюлманите с български произход се наблюдава в цялата страна с изключение на високите части на планините,където го няма-визирам Балкана,Родопите,Шар планина и Гора.
Двуезичието на "турците" е забелязано във всички пътеписи на преминаващи през България чужденци и е посочено,че намалява чак след Одрин.
И така името помаци започва да се използва и налага от българската държава за да отдиференцира българо езичните от османо-езичните мюсюлмани в Княжеството.И така това население е записвано като помаци и в документите им за самоличност.Около 30 г. на миналият век терминът българо-мохамедани започва да измества в научната област термина помаци и окончателно се въвежда след 44 година.
Но този термин не е добре приет от мюсюлманите поради влиянието на турски емисари,които наслагват името българин= кафир,гяур,каур.-т.е. българина е неверник и добрият мюсюлманин не може да бъде българин.
От друга страна българското население също свързва българското име с християнската религия,което е в противоречие с гръцката асимилаторска политика в Македония,Тракия,Тесалия и Епир-на които населението не гръцко(основно българи- екзархисти,българи гъркомани и власи в Тракия и Македония,власи и българи-гъркомани в Тесалия,българи,власи и албанци в Епир и заселените след 26 година османци-християни- наречени маджери от българското население и в трите области)
Гърците и гръцките власти продължават политиката на гръцката църква а именно анатемосване на всичко българско-т.е. те пропагандират,че българите не са добри християни и редовно използват термина Вулгари(прости,неуки,мръсни) за да накарат българо-езичното население да се срамува от своят род и да се гърчее.Именно срещу тази пропаганда Паисии пише ".... българино поради що се срамиш....".
И за накрая съвременният турски език се научава от останалата в България двуезична или вече само османо-езична мюсюлманска общност след
договорът за приятелство между България и Турция,след който в България навлизат учители по съвременен книжовен турски език:
http://www.slideshare.net/subcymen/1925Поздрави
