Приказка за Пома(га)ците - вредата и ползата от тях "България е най -"ислямската" страна в Европа, тъй като мюсюлманите представляват 1/7 от населението на страната, коментира за "Файненшъл таймс" Юте Клаусен от университета Брандайс в САЩ. При определянето на мюсюлманския облик на дадена страна или град трябва обаче да се има предвид не само традиционното малцинство, но и имигрантите, изповядващи исляма, коментира от своя страна Джослин Чезари от Харвардския университет."
"Българите мюсюлмани не представляват хомогенна общност в България и нямат единно самосъзнание. Тези, които живеят в Централните Родопи, са предимно нерелигиозни и имат българо-християнски имена. Малка част от тях приемат християнството след 1990 г. Голямата част от българите мюсюлмани в Централните Родопи се самоопределят като "българи" като етнос и "мюсюлмани" по вероизповедание.
Онези, които са в Пиринско и Югозападните Родопи - Разлога, Гоцеделчевско и Чеча - са предимно вярващи и практикуващи мюсюлмани и са запазили турско-арабски имена, облекло и обичаи. Част от тях изявяват турско съзнание на преброяването от 2001 г., макар и да посочват като майчин език българския.
Българоговорещите мюсюлмани в Ловешко се самоопределят като помаци, турци или като българи.
Общият брой на мюсюлманите в България, които са се определили като българи при преброяването от 2001 година е 131 000.
Широко провежданата асимилаторска политика на османските власти в продължение на пет столетия е принуден да признае и големият турски държавник Мидхат паша, управител на Дунавския вилает, а по-късно и велик везир. През 1878 г., когато трябвало да се решава съдбата на освободените български територии, той пише в едно френско списание: "Трябва да се отбележи, че сред българите има повече от един милион мохамедани. В това число не са включени нито татари, нито черкези. Тези мохамедани не са дошли от Азия, както обикновено се мисли. Това са потомци на същите тези българи, преобърнати в исляма през епохата на завоеванието и през следващите години. Това са чеда на същата тази страна, на същата тази раса, произлезли са от същото това коляно. А между тях има една част, които говорят само български."
За тях известният английски журналист Джеймс Баучер, живял в България от 1888 г. до смъртта си през 1920 г., като кореспондент на вестник "Таймс", посещавал Родопите, срещал се с българи мохамедани, пише в своя статия: "Родопските помаци или по-точно - българите, приели насила исляма в епохата на завоеванията... са с по-чиста българска кръв, отколкото самите българи."
Друго доказателство за българския корен на това население са народните песни. Видният български етнограф Христо Вакарелски пише: "Чистотата на българския език, народните песни, приказки, пословици, гатанки и прочие у българите мохамедани прави впечатление на всички, които имат допир с тях. Дори запазеността на славянския тип у тях е много по-силен, отколкото у братовчедите им българи християни, които най-вече през 19 век са силно подвижни и общуващи."
Най-популярни за произхода на наименованието "помаци" са две версии. Първата битува сред населението от диалектизма "помака" (мъчение, изтезание) и "помачен" (измъчен, изтезаван). При нея се изтъква най-вече верската страна на проблема - за това как и по какъв начин помаците са приели исляма.
Според регистъра на войниците в ловешко от 1548 г. със специален статут са били и т. нар. "ямаци", което в превод от османотурски език означавало "помагачи". Поради тези причина има вероятност наименованието "помак" да произлиза от глагола "помага". Свързва се с това, че по време на османската власт помаците играели спомагателна роля в управлението на районите, в които живеят. Поради тези причини логично е наименованието "помак" да произлиза от глагола "помага".
Това беше една малка извадка от "Гугъл" за тези, които в България наричат "помаци". На практика и те така си казват, а на нас ни викат "каури". Не се обиждат, обичат майтапа и между тях "помаклък" е символ на простотия и невежество. Знаят, че са българи, защото обичат земята си, някои не разбират значението на турските си имена, други - говорят и двата езика, но всички зачитат традициите - мюсюлмански и християнски. Ако погледнем в историята, ще видим, че това са обичаи и празници на нашите прадеди от предхристиянската епоха. Много се пише и говори в момента на тази тема, много научни тези и доказателства се опитват да ни въвлекат в нови противоречия, истината обаче е в самите нас. Многостранни, многолики и многонационални сме ние, българите! Да сте виждали стадо от орли?!
От 2001 година насам имам лични впечатления и завързах доста познанства и приятелства именно с такива хора - от Родопите, основно в Триград и Долен. Наблюдавах бита им, участвах в трапезите им, правих си мохабет с тях и дори вършихме работа. Живях с тях и техните проблеми, видях от какво имат нужда и какво искат да постигнат. Прекрасни, организирани, мъдри. Хора, които са близко до природата и земята. Научени на труд от малки, вещи в това, което правят и добре познаващи цената на хляба. Хора, пренебрегващи личните си интереси, за да отгледат, изхранят и изучат децата си. Хората от планинското село. За по-приятно на всички, предлагам да ги наричам в този материал "помагаци" - хора, които помагат.
Но какво е състоянието на тяхното самосъзнание днес. Какво мислят самите те за себе си и как се определят спрямо света. Какво се случва там сега - бърз напредък или още по-бърз упадък. Информацията, медиите, кабелната телевизия и лимонадените сериали, чалгата и рекламата, т.е. - средствата за масово промиване и осведомяване достигат и до отдалечените населени места в планините. Процесите на миграция към градовете и "гурбетчийството" драстично обезлюдяват цели села. Тези, които са все още тук и в активна възраст основно биват: замогнали се "бизнесмени", станали работодатели на роднините и съседите си, наемници по цехове и производства, административни кадри в селските общини, продавачи в сферата на търговията и туризма и намаляващ брой учители
... Светът навлиза през монитора в скромните и чисти селски къщи. Резултатите са промени в ценностната система - деградация на морала и задръжките, отслабване на контрола и самоконтрола, груб материализъм, манипулация, но и отърсване от остаряли норми и порядки, свобода на избора, равноправие на половете и личностно развитие. Пазарната икономика, а не вярата в Бога движи колелото на историята в момента. Всичко се превръща в стока, религията - също. Хората навсякъде могат да бъдат купени и то за не много пари. "Помагаците" - също. Те самите разбират, че са разменна монета за политиците-търговци и затова не ги уважават. Разбират също, че ако сами не си помогнат - няма кой и правят каквото е по силите им. Ако нямат избор, то е защото са поставени в тези условия отдавна и това е държавна политика спрямо тях. Най-евтината работна ръка, за най-тежката работа! Знаете ли какво е да нижеш тютюн, да чукаш камъни, да работиш в шивашки цех или на гатера....След това продължават - децата, животните, нивите... И всичко е "на ръка"... Никакви облекчения, никаква милост, никаква помощ от институциите! И това е формирало мисленето на десетки поколения! Общността е била силна, когато е била единна. Начинът за оцеляване на родовете е бил тежкия труд и приемствеността. "Учи, за да не работиш" е дошло от тези среди. Като непостижима мечта.
Да се върнем в годините на промените. Излизането от "соца" беше добре за градовете, но какво се случи с българските села. Ограбиха се ТКЗС - та, читалища и училища, който успя - отиде в града или в чужбина за пари, а останалите - "в небрано лозе". От къде инициатива, от къде познания за собствен бизнес, от къде самостоятелно мислене. Озлобили се и "помагаците", започнали да си завиждат, да надничат в съседските дворове, да клюкарстват и да попииват здраво за щяло и нещяло. Не си помагали вече както преди, разменили чергите за мокети, кравите за коли и заобичали парите. Това ги довело до безизходицата днес. Да са принудени да се разделят със семействата си, за да работят на полето в Гърция или Испания, да изсичат горите, за да си купят хляб или да работят в някой цех за смешни пари. И пак се оправят! Изключително витални и борбени хора са! Няма да видиш някой да хленчи или да се оплаква, някой да остави децата си гладни или да пропусне да си пие кафето! И ще се съвземат, защото оцеляването е техния специалитет през вековете. И защото продължават да си помагат. Много от тях вече са добре финансово, купуват си апартаменти в областните центрове, изпращат ученолюбивите в университет и започват бизнес.
Талантливи и ръкати са "помагаците". Отдавна са научили приказката за неволята и онази поговорка - "помогни си сам, та да ти помогне и Горния!". И са добри домакини. Да те посрещнат у дома си - чашката празна няма да видиш и два дена за храна няма да помисляш! И песни ще ти пеят, и на акордеон ще ти свирят, и армаган ще ти дадат! Добри са - с добрите. И не обичат фалша - веднага разпознават кой за какво е дошъл и дали е искрен. И ако не е - ще го пратят за "зелен хайвер", ще го "остържат" и после ще си споделят майтапите вечер на раздумка. Планината ги е направила природно интелигентни. Свежият въздух ги е направил остроумни. Чистата вода ги е направила емоционални. Само дето управниците са ги направили с по няколко имена и с по едно образование. Но те са силни. Защото са деца на тази земя и на този народ и защото се събуждат за новото време. Те са наши братя и сестри. Дойде моментът да си помагаме взаимно. Всички разбираме, че Бог е един. Земята е една. Човечеството е едно. И помагането е начин да установим съзнанието си в царството на Природата. Защото какво по-божествено има от нея!
Благодаря на всички приятели - помагачи, които ми помогнаха да открия себе си и науката за оцеляването!
http://pomaks.blogspot.com/2008/05/blog-post_15.html
