Куршум в ръката за спомен от възродителния процес“Няма как да забравя онези години. Докато съм жив, споменът ще е в главата ми и в ръката ми”, казва просълзен 64-годишният Ибрахим Бялк от гоцеделчевското с. Корница.
“Защо пък и в ръката?”, питам мъжа, а той повдига ръкава на якето си и показва белег. “Оттук влезе куршумът и остана в ръката. На, пипни”, подканя Ибрахим.
При лек допир се усеща парчето олово под кожата, което носи вече 39 г. Загнездило се в ръката му на 28 март 1973 г., когато армия и милиция разпръсна със стрелба бунтовете в Корница.
През юли 1970 г. ЦК на БКП взема секретно решение.“За провеждане на комплекс от мероприятия за националното осъзнаване и патриотичното възпитание на българите мохамедани”.
Този комплекс от мероприятия се свежда до смяна на имената, постепенно, село по село, като се почне от местните първенци.
В доста села от Благоевградски окръг процесът върви без особени пречки. Тръгват фотографи, снимат за новите паспорти, раздават се списъци с български имена.
В Якорудско има съпротива, но властта се справя. Две години по-късно идва ред на Корница.
“Бригадирът от текезесето Реза Суил бе извикан в милицията в Гоце Делчев, за да му сменят името, но той отказа. Тогава дойдоха в селото, за да го отведат насила. Бързо се разчу и на площада се събрахме стотици - да го защитим. Беше краят на декември. И така останахме на площада денонощно 3 месеца.
Искахме само да ни оставят имената и вярата. Запалихме огньове и давахме дежурства. Когато валеше сняг и дъжд, спяхме на черги и дюшеци в читалището”, спомня си Ибрахим Бялк.
Корничани остават непреклонни пред думите на посетилите ги Петър Дюлгеров, първи секретар на ОК на БКП, депутата ген. Крум Радонов, командващия Първа армия ген. Борис Карамфилов. Те идват да преговарят с бунтарите.
По това време в селото вече е създадена нелегална организация за съпротива срещу властта, за която се знае, че е била подкрепяна от турското разузнаване.
Главният подбудител и организатор на бунта е Рамадан Рунтов, който е връзката с турското посолство и получава указания как да действат.
На площада в Корница е свалено българското знаме и се развява турското. Обявена е Корнишката турска република.
Децата спират да ходят на училище, родителите им - на работа. Селяните се въоръжават с колове, брадви, камъни и са готови на бой, ако някой посегне на имената им.
Към тях се присъединяват и от съседните Брезница и Лъжница.
“Оплакахме се на ген. Радонов, че милицията бие наши хора, които отказват български имена. Обеща да прати комисия, която да разследва. Вместо комисия дойде войска”, спомня си 79-годишният Сюлейман Амидеин.
На 28 март към 4,30 ч селото е атакувано - пристигат пожарни, конна милиция, близо 2000 военни и доброволци, водени от вътрешния министър Ангел Цанев.
“Бях се прибрал вкъщи и чух виковете от площада. Казах на жена ми да не излиза с двете деца. Дъщерята беше на 2 г., а синът - на 5 месеца.
Хукнах към площада. Там беше страшно - армия, коне, кучета. Срещу мен пожарникар насочи водна струя, която ме повали.
В този момент бе изстреляна червена сигнална ракета и тогава всички почнаха да стрелят на месо. Мен ме улучиха в ръката, други - в краката, в гърдите”, спомня си Ибрахим.
Селяните се бранят с камъни, брадви, ножове. За часове бунтът е потушен. В сблъсъците с органите на реда загиват Мохарем Барган, Хюсеин Караалил, Салих Амидеин, Тефик Хаджи, Исмаил Кальор. Има ранени. Телата на убитите не са предадени на близките им за погребение. Заровени са около граничната бразда с Гърция.
Няколко милиционери и пожарникари са с прободни рани от ножовете на корничани. Следват масови арести
“Ранените ни натовариха в камионетка и ни откараха в болницата в Гоце Делчев. Поне 20-ина бяхме по-сериозно пострадали. Имаше и други, които от страх се прибраха вкъщи, без да търсят лекар на помощ”, допълва Ибрахим.
След като го изписали от болницата, го откарали в милицията за смяна на името и паспорта.
“Не си спомням как са ме кръстили. Това име не е мое и не искам да го знам. На паспорта обаче съм със снимка, на която плача. Така ме снимаха - аз се дърпах, а те ме блъскаха да гледам напред”, разказва Ибрахим.
След процедурата казали, че семейството му е разселено из страната. Жена му с двете деца били изпратени във видинското с. Тошевци. Брат му Саид - в Ново село, родителите му - в русенското с. Бобово, а другият му брат - Исмаил, е арестуван. После осъден на 8 г. затвор.
Ибрахим намерил жена си в Тошевци, където останали 5 г., после ги преместили в Ново село за още 7.
Помни датата 20.12. 1984 г., когато им казали: “От днес сте свободни да ходите, където искате.” Върнали се обратно в Корница.
Изселването е било срамно и обидно. Натоварили всички на влак до София, а оттам - за Видин. На всяка гара се качвал бригадир от текезесето и си избирал най-здравите мъже.
“Този го искам, да слиза тука при мен”, казвал бригадирът. Били са като животни, оглеждани дали стават за работа”, разказва корничанинът.
Над 80 фамилии били интернирани в Северна България.
“Аз съм от тези, които бяха разделени от семействата си. 5 г. изкарах сам в Оряхово, а жената с двете деца остана да ме чака в Корница”, допълва Сюлейман Амидеин.
10-ина от основните организатори на бунта са осъдени през юли 1973 г. на общо 78 г. затвор. Обвинението на прокуратурата е, че са “създали и ръководили група, поставила си за цел да отслаби властта в НРБ, да участва в бунт, като лишат от живот държавни и обществени деятели, да разпространява клеветническа литература срещу държавния строй”.
“Имената да бяха ни оставили - нищо друго! Ето - има и църква, и джамия в селото. Кой където иска, там да ходи да се моли”, казват възрастните мъже и сочат двата религиозни храма в двата края на площада. А между тях е паметникът на 5-имата убити при събитията от 1973 г.
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1274886#comment
