Author Topic: Помаците  (Read 255466 times)

0 Members and 2 Guests are viewing this topic.

Offline Rasate

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 2173
  • Gender: Male
  • Българите носят произходът си- в своето име.
Re: Помаците
« Reply #525 on: May 27, 2010, 13:53 »
 Те арабите тогава ще да са били руси и със светли очи  
Напълно е възможно в Родопите да е имало ислям още преди християнството да стане  официална религия в България,но да сме арабски потомци е малко пресилено.
Макар че единични случаи със сигурност съществуват.
Това важи не само за Родопите-Имало е изповядващи всякакви религии,но не масово-масовите религиозни явления в България до османлиите са православието и богомилството,което е и документирано.Но както и на всякъде по света имало е и различни общности,но те са съсредоточени основно в градовете и са били незначителен брой спрямо останалото население,както писах и по рано.

Offline tantan

  • Member
  • **
  • Posts: 6
Ynt: Помаците
« Reply #526 on: June 23, 2010, 12:19 »
Гърците винаги са въртели разни номера. Старите имена на местности, населени места и реки говорят ясно кой какъв е. Още Елините ги докарват за гърци, а това е религиозен термин за слънцепоклонниците от Хелиос - Слънце.
Александър Македонски като ги побеждава и него го врътват за свой пълководец и сега имат в Солун даже булевард на негово име,а ЕДОНИ и МАКЕДОНИ са български племена.
С Христианството също въртят номера. Намушват се около властниците и променят Символа на Вярата и започват едни събори, борби и войни, та Юстиниан се принуждава да основе Първа Юстиниана с новела №131 от 18 Май 535-та година.
По-късно пък започват едно иконоборство с което не успяват но врътват нещата че те ни били покръстили през 865-та година - а къде остана 535-та но тогава не е имало такъв достъп до информация като днес и са си приказвали каквото си искат. Днешните обаче като го правят и показват колко не знаят и са прости или мислят другите за прости. Истината все един ден излиза наяве - на лъжата краката са къси - стига до някъде но не може да продължава вечно. Даже и пратили Кирил и Методий да ни дадат азбука че сме били неграмотни но Константин става Кирил едва петдесет дни преди смъртта си и пак да ви напомня за 535-та година за която не се говори за по-лесно.
През турско пак се мушат около властниците и поемат върховенството над христианите в Османската империя но с борбите през 1860-70 българите пак си извоюват Църквата и Православието им е наложено чак по времето на "комунизма" - 1953-та година. Значи Българската Църква съществува 1953-ри години, а православието ни е наложено от 57-ем години. И тази лъжа ще отпадне като и дойде времето.
Сега за помаците - помаци също е религиозен термин но отново се превръща в етнически - няма такъв народ - ПОМАЦИ идва от ПОМОХАМЕДАНЧЕНИ, тоест приели исляма. Че те и във Волжка България са приемали и юдаизма и ислама но това не означава че не са българи, както се мъчат и тях да ги врътнат за татари пък.
ЗАПОМНЕТЕ - НА ЛЪЖАТА КРАКАТА СА КЪСИ и който говори и пише лъжи сам се рисува с "кафеви" боички.
Под "кафеви" боички имам предвид тези които винаги можеш да си ги доставиш отзад.
Ето и културата на ПОМАЦИТЕ
http://ziezi.net/veda1/
Днес пък с това спекулират турците или може би евреите, защото още по времето на Османската империя те под формата на организацията Дьонме влизат в управлението и правят УЖ "Младотурския преврат" . Интересувайте се как е станал преврата и се опитайте да си обясните как турчин ще скочи да трепе турци и защо - естествено че това са те КРИПТОЕВРЕИТЕ. И днес продължават с игричките си за да си оплетат тяхната кошница. В качеството си на какви се натресоха на турския кораб? Трепаха ли? Ще ги осъдат ли и кой ще направи това? 
 Може и някой от тях да е направил този сайт и да пуска фитили от време на време и да ни гледа сеира как се плюем и трепем както са го правили от векове
http://grigorsimov.blog.bg/politika/2010/02/16/mladoturcite-evrei-tainoto-evreistvo-narecheno-quot-dionmeh-.494783

http://imadrugpat.org/jews-bg.html

Ако искате да продължавате участието си в този цирк ще правите зрелище за юдеите, а те вече започват да се наместват удобно. 
http://istinata.livejournal.com/tag/%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%B8%D1%8F 

От тук пък можете да си свалите видео и да се информирате за най древните жители на балканите   
http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=arheologia&Number=1944480121&page=0&view=collapsed&sb=5 
 Така че докато ние им правим шоуто те  си плетът кошницата и се пукат от смях, защото ще е неприлично да се смеят открито
   

Offline Jabalajakson

  • Candidate member
  • *
  • Posts: 1
Re: Помаците
« Reply #527 on: June 24, 2010, 13:02 »
На същото място където живеят помаците днес Родопи е живяло тракийско племе Агриани.Агриани или както по късно народът нарича приелите исляма Ахряни.

Offline Hashashin

  • Defendor of the Truth
  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 2013
  • Gender: Male
  • Has odabaşi
Re: Помаците
« Reply #528 on: June 24, 2010, 13:33 »
На същото място където живеят помаците днес Родопи е живяло тракийско племе Агриани.Агриани или както по късно народът нарича приелите исляма Ахряни.
тракийските племена от Родопите са сатри, беси и дии, а след тях са живеели славяните смоляни и драгувити ;)

Offline Сидхарта

  • Historian
  • *****
  • Posts: 887
Re: Помаците
« Reply #529 on: June 24, 2010, 13:41 »
На същото място където живеят помаците днес Родопи е живяло тракийско племе Агриани.Агриани или както по късно народът нарича приелите исляма Ахряни.
Не бива да те подвежда това че първите букви на термините  си приличат-
по близо до обиталищата на агрианите са бабечаните, ама си траят, не търсят толкова благородни корени като теб.

Offline Hat

  • Moderator
  • *****
  • Posts: 1059
  • Gender: Male
Re: Помаците
« Reply #530 on: June 24, 2010, 20:37 »
Не бива да те подвежда това че първите букви на термините  си приличат-
по близо до обиталищата на агрианите са бабечаните, ама си траят, не търсят толкова благородни корени като теб.
Ти просто не подозираш,колко благородство се крие в този народ а и сьм сигурен,че трудно би го разбрал.Не става само с четене трябва и малко акьл се казваше в една бьлгарска реклама.

Offline Сидхарта

  • Historian
  • *****
  • Posts: 887
Re: Помаците
« Reply #531 on: June 24, 2010, 20:53 »
Ти просто не подозираш,колко благородство се крие в този народ а и сьм сигурен,че трудно би го разбрал.Не става само с четене трябва и малко акьл се казваше в една бьлгарска реклама.
Абсолютно не си разбрал написаното от мен.
Разбира се че в българският народ има много благородство ,независимо от религията  която изповядват хората от този етнос.
Впрочем благородството  не чуждо и на другите етноси ,нека бъдем коректни.

Offline Rasate

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 2173
  • Gender: Male
  • Българите носят произходът си- в своето име.
Re: Помаците
« Reply #532 on: June 26, 2010, 10:29 »
За помаците

Ако се проследят областите на ислямизиране на християнското население ще се забележи,че те съвпадат почти изключително с богомилската ерес(Пламен Павлов)-т.е. В България богомилството е било разпространено в Родпите,Ловешко,Тетевенско,Търновско,Македония и Косово-от където цар Борил през 1211 г. след свикването на църковен събор против богомилите изселва компактна маса народ немерила убежище в земите на съвременна Босна(оттам и билзоста в някой обичай между Бошняците и българите мюсюлмани)


http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/index.html -ето една онлайн книга на Пламен Павлов

Offline Rasate

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 2173
  • Gender: Male
  • Българите носят произходът си- в своето име.
Re: Помаците
« Reply #533 on: August 11, 2010, 22:57 »
ПОМАЦИТЕ

В последно време се народиха някои теории около тях – някои смятат, че са отделен етнос, други пък ги отъждествяват с турците, трети твърдят, че са коренно мюсюлманско население още от времето на Александър Македонски.

Разбира се, продължава да съществува и тезата в стил “Време разделно” - помаците са българи, насила ислямизирани от османските завоеватели.

Кои са все пак помаците? Със сигурност те са такава група хора в нашата история, около която често витае голяма доза объркване, непознаване, функционират редица митове и много рядко отношението е адекватно. Всъщност и самото название „помаци“ не е съвсем обективно.

В книгата си „Българите мохамедани“, Стоян Райчевски обяснява, че като важен извод от внимателното проследяване на всички писмени извори за българите мохамедани се налага констатацията, че те нямат единно прозвище, название или самоназвание. В различните географски региони, където са техните селища, те биват назовавани по различен начин. В родопите например те са известни като “ахряни”, в Македония – “торбеши”, “мърваци” и “мияци” (последните две са названия и за българи християни).На север от Стара планина тяхното старинно название и самоназвание е “помаци”. Както отбелязва Райчески, постепенно това локално име се пренася по книжовен път и върху българите мохамедани на юг от Стара планина. Навлиза и в чуждата литература, но не успява да се наложи в говора на българите мохамедани от Тракия, Македония и Албания, които не го възприемат като самоназвание. Според автора, книжовният термин “българи мохамедани”, ги поставя на едно равнище с другите неправославни българи като българите католици и българите протестанти. То съхранява най-добре и верските им чувства, без да ги разграничава по етнически признаци от останалите българи. За Райчевски, използването на термина “българи мюсюлмани” като опит за актуализиране и осъвременяване не е сполучливото в случая, защото то ги размива сред другите мюсюлмани в България.

Със сигурност обаче в термина „помаци“ няма нищо обидно. Освен, че е самоназвание на българите мохамедани на север от Стара планина, това име е използвано и от възрожденците Раковски и Каравелов без какъвто и да е отрицателен привкус. Любен Каравелов дори цитира помашка песен, която говори за родството между българи християни и мюсюлмани и общата им борба срещу турците и допълва, че „най-забележителното в песните на помаците е това, че езикът им е чист – без турски думи и без турска конструкция, звучен и съхранил повече своите старобългарски форми, нежели езикът на православните българе. Аз не говоря вече за това, че в езика на помаците се не срещат гръцки думи или гръцко влияние, които са внесени от т. нар. гръцко образование между православния български народ.'’

Говорейки за исторически извори, трябва да споменем, че има изключително много други освен статиите на Каравелов Раковски. Стоян Райчески цитира в книгата си редица чуждестранни изследователи, които са писали за българите мохамедани още преди Освобождението на България. Така се изключва всяка възможност писмените сведения да са повлияни от някакви конюктурни внушения на българската държавна политика. Става дума само за извори създадени преди 1878 г., когато българските земи са били изцяло подвластни на османската администрация.

Такъв източник в книгата на Стоян Райчевски “Българите мохамедани” са трудовете на чешкия славист П. Шафарик. Той обнародва в Прага през 1842 г. труда си “Славянски народопис”. В етническа българската територия от първата половина на 19 в., която според него включва древна Мизия и значителна част от Тракия и Македония : “от устието на Дунава или даже от Прут до самия Солун и Костурското езеро, а на ширина от нос Железник на Черно Море – до Охрид, Горен Дебър и Черен Дрин”, звучи “все българска реч”. На същия език говорят и българите мохамедани, обитаващи, както той отбелязва, “околностите на Доспат, Неврокоп и Горен Вардар”. Шафарик специално отбелязва, че те не са старо мюсюлманско население, а новопомюсюлманчени християни, отказали се от вярата си поради “дълговременно притеснение, но пазещи, впрочем, и сега още родния си език.” Шафарик също изброява стотици имена на стари и нови славянски племена и народи, дори и такива, които само веднъж са споменати от някакъв автор или в исторически извор и никъде в този дълъг азбучен списък той не е вместил българите мохамедани, защото никой тогава не ги е считал и възприемал като различен от българите етнос.

През 1856 г. французинът Еужен Пужан публикува в Париж своя труд “Икономически изследвания върху Ориента, финансите на Турция”, където между другото той привежда данни и за броя на българите от “гръцко вероизповедание” ( за православните българи), за българите католици и за българите мохамедани. Добавя също, че в околностите на София живеели “ренегати, познати под името помаци, които са прегърнали исляма вследствие на лошото им третиране от страна на техния (гръцкия) патриарх”. Пужан отбелязва, че тези мюсюлмани “говорят български” и съблюдават “много тайни изпълнения на християнски церемонии”.

През 1864 г., в доклад от 15 май на Михаил Александрович Хитров, висш руски сановник, поет и консул в Битоля, до Евгени Петрович Новиков, дипломат и писател, временно управляващ руското консулство в Цариград, относно пътуването му из Македония от Струмица до Битоля се съобщава за социалното и икономическо състояние на местното население, неговото вероизповедание и етническа принадлежност. “Тукашните мюсюлмани – пише той – всички са българи, приели някога исляма”. “Тиквешкото българско наречие е известно в цяла Македония. В нихиите Тиквеш и Мариховско мюсюлманското население се състои преимуществено от българи, преминали в исляма в началото на завоеванията, но запазили до ден-днешен българския си говор и в голямата си част даже не знаят да говорят турски”.Феликс Каниц в книгата си от 1875 г. ‘’Дунавска България и Балканският полуостров. Исторически, географски и етнографски пътни проучвания от годините 1860-1875′’ твърди: ‘’Всяка религиозна омраза е чужда на преминалите към мохамеданството българи, нясякъде тези мюсюлмани помаци живеят в пълна хармония със своите християнски кръвни братя. Никъде не чух в местата, където живеят заедно, поне едно оплакване от някаква враждебност едни спрямо други. ‘’

Константин Иречек допълва впечатленията през 1876 г. в книгата си ‘’История на българите'’, която проследява драматичните за съдбата на балканските народи събития след османското нашествие, когато много от болярите и местната аристокрация приемали исляма, за да запазят своите привилегии, а населението в равнините бягало в планинските области, където основавало нови селища, за да се скрие от завоевателите и да съхрани своята християнска вяра. Допълва, че много ‘’българи, особено богомилите приели исляма и особено около Ловеч околностите все още са населени с така наречените помаци, т.е. българи мохамедани.'’

Същите мисли развиват в своя двутомен труд ‘’История на славянската литература'’ авторите Пипин и Спасович, които споменават, че в Европейска Турция има освен православни българи и българи католици още 250 хил. потурчени българи мохамедани, така наречените помаци, запазили своя език.

Доста категоричен източник за произхода на помаците е и А. Убичини и студията му за Източна Румелия, отпечатана след Берлинския конгрес в парижкото Списание за география : ‘’Както има българи християни, така има и българи мохамедани. Помохамеданчени не както са постъпили босненските бейове след завладяването на страната им в стремежа за господарство и от привързаност към феодалните им привилегии, а след повече от цял век, към 1495 г., за да се избавят от гнета на ортдоксалния клир. Тях ги определят, а и самите те се определят с името помаци. Помакът, станал мюсюлманин, се различава напълно от османлията. Той изобщо не е забравил българския си произход и гордо парадира с него.Съхранил е по-голямата част от обичаите и ритуалите и суеверията на своите християнски предци; призовава както останалите българи св. Георги, св. Димитър и св. Никола, почита същите аязма, вярва в същите талисмани. Езикът, на който говори той, е един от най-чистите български диалекти и именно той е предоставил на издателя на ‘’Родопски песни'’ – Веркович, най-добрата част от своята народна поезия.'’

Погледът върху историята често е достатъчно красноречив, за да изясни някои противоречия на съвремието. Историческите документи за произхода на българите мохамедани са изобилни и доказват несъстоятелността както на идеята, че помаците са турци, както и на гръцкото виждане за ‘’отделния помашки етнос'’. Помаците несъмнено са българи, приели Исляма в даден момент от турското владичесто, но запазили своя език, бит и култура, които остават същите с местното християнско население. Тезата за отделния от българския произход на помаците не издържа и по други причини. Абсурдно да се приеме твърдението, че бългаpитe мохамeдани били насeлeниe, заселeно по днeшнитe български земи ощe по времето на Александър Македонски и през този дълъг период те забравили родния си език, но запазили религията си. Тази фалшификация не отчита факта, че по времето на Александър Македонски (356 - 323 г. пр. н. е.) не е имало все още нито християнство, а още по-малко пьк ислям, който се създава едва през 7 век след новата ера, т. е. 9 века след А. Македонски. Следователно, ако българите мохамедани са заселени тогава, те не са могли да бъдат мохамедани.

В интерес на истината не е изцяло вярна и най-популярната теза: че помаците са ислямизирани с огън и меч. Да, такива насилствени потурчвания е имало, както в Чепино през 17 в. Смяната на религията обаче по-често става от икономически причини и заради изкушението от привилегиите и данъчните облекчения , получавани веднага след отказа от християнската вяра. В книгата на Стоян Райчевски се посочва и още една причина за приемането на исляма от българите мохамедани като алчността на православното гръцко духовенство, конфликта на богомилите с ортодоксалната църква и др.

Това обаче не променя факта, че по кръв и произход помаците принадлежат към българската нация. Единствената разлика между българина мохамеданин и българина християнин е религията. Всички останали твърдения са жестока манипулация със съдбата на българите мохамедани пред очите на целия свят.
http://e-vestnik.bg/1561

Offline Сидхарта

  • Historian
  • *****
  • Posts: 887
Re: Помаците
« Reply #534 on: August 12, 2010, 21:48 »
ПОМАЦИТЕ

В последно време се народиха някои теории около тях – някои смятат, че са отделен етнос, други пък ги отъждествяват с турците, трети твърдят, че са коренно мюсюлманско население още от времето на Александър Македонски.

Разбира се, продължава да съществува и тезата в стил “Време разделно” - помаците са българи, насила ислямизирани от османските завоеватели.

Кои са все пак помаците? Със сигурност те са такава група хора в нашата история, около която често витае голяма доза объркване, непознаване, функционират редица митове и много рядко отношението е адекватно. Всъщност и самото название „помаци“ не е съвсем обективно.

В книгата си „Българите мохамедани“, Стоян Райчевски обяснява, че като важен извод от внимателното проследяване на всички писмени извори за българите мохамедани се налага констатацията, че те нямат единно прозвище, название или самоназвание. В различните географски региони, където са техните селища, те биват назовавани по различен начин. В родопите например те са известни като “ахряни”, в Македония – “торбеши”, “мърваци” и “мияци” (последните две са названия и за българи християни).На север от Стара планина тяхното старинно название и самоназвание е “помаци”. Както отбелязва Райчески, постепенно това локално име се пренася по книжовен път и върху българите мохамедани на юг от Стара планина. Навлиза и в чуждата литература, но не успява да се наложи в говора на българите мохамедани от Тракия, Македония и Албания, които не го възприемат като самоназвание. Според автора, книжовният термин “българи мохамедани”, ги поставя на едно равнище с другите неправославни българи като българите католици и българите протестанти. То съхранява най-добре и верските им чувства, без да ги разграничава по етнически признаци от останалите българи. За Райчевски, използването на термина “българи мюсюлмани” като опит за актуализиране и осъвременяване не е сполучливото в случая, защото то ги размива сред другите мюсюлмани в България.

Със сигурност обаче в термина „помаци“ няма нищо обидно. Освен, че е самоназвание на българите мохамедани на север от Стара планина, това име е използвано и от възрожденците Раковски и Каравелов без какъвто и да е отрицателен привкус. Любен Каравелов дори цитира помашка песен, която говори за родството между българи християни и мюсюлмани и общата им борба срещу турците и допълва, че „най-забележителното в песните на помаците е това, че езикът им е чист – без турски думи и без турска конструкция, звучен и съхранил повече своите старобългарски форми, нежели езикът на православните българе. Аз не говоря вече за това, че в езика на помаците се не срещат гръцки думи или гръцко влияние, които са внесени от т. нар. гръцко образование между православния български народ.'’

Говорейки за исторически извори, трябва да споменем, че има изключително много други освен статиите на Каравелов Раковски. Стоян Райчески цитира в книгата си редица чуждестранни изследователи, които са писали за българите мохамедани още преди Освобождението на България. Така се изключва всяка възможност писмените сведения да са повлияни от някакви конюктурни внушения на българската държавна политика. Става дума само за извори създадени преди 1878 г., когато българските земи са били изцяло подвластни на османската администрация.

Такъв източник в книгата на Стоян Райчевски “Българите мохамедани” са трудовете на чешкия славист П. Шафарик. Той обнародва в Прага през 1842 г. труда си “Славянски народопис”. В етническа българската територия от първата половина на 19 в., която според него включва древна Мизия и значителна част от Тракия и Македония : “от устието на Дунава или даже от Прут до самия Солун и Костурското езеро, а на ширина от нос Железник на Черно Море – до Охрид, Горен Дебър и Черен Дрин”, звучи “все българска реч”. На същия език говорят и българите мохамедани, обитаващи, както той отбелязва, “околностите на Доспат, Неврокоп и Горен Вардар”. Шафарик специално отбелязва, че те не са старо мюсюлманско население, а новопомюсюлманчени християни, отказали се от вярата си поради “дълговременно притеснение, но пазещи, впрочем, и сега още родния си език.” Шафарик също изброява стотици имена на стари и нови славянски племена и народи, дори и такива, които само веднъж са споменати от някакъв автор или в исторически извор и никъде в този дълъг азбучен списък той не е вместил българите мохамедани, защото никой тогава не ги е считал и възприемал като различен от българите етнос.

През 1856 г. французинът Еужен Пужан публикува в Париж своя труд “Икономически изследвания върху Ориента, финансите на Турция”, където между другото той привежда данни и за броя на българите от “гръцко вероизповедание” ( за православните българи), за българите католици и за българите мохамедани. Добавя също, че в околностите на София живеели “ренегати, познати под името помаци, които са прегърнали исляма вследствие на лошото им третиране от страна на техния (гръцкия) патриарх”. Пужан отбелязва, че тези мюсюлмани “говорят български” и съблюдават “много тайни изпълнения на християнски церемонии”.

През 1864 г., в доклад от 15 май на Михаил Александрович Хитров, висш руски сановник, поет и консул в Битоля, до Евгени Петрович Новиков, дипломат и писател, временно управляващ руското консулство в Цариград, относно пътуването му из Македония от Струмица до Битоля се съобщава за социалното и икономическо състояние на местното население, неговото вероизповедание и етническа принадлежност. “Тукашните мюсюлмани – пише той – всички са българи, приели някога исляма”. “Тиквешкото българско наречие е известно в цяла Македония. В нихиите Тиквеш и Мариховско мюсюлманското население се състои преимуществено от българи, преминали в исляма в началото на завоеванията, но запазили до ден-днешен българския си говор и в голямата си част даже не знаят да говорят турски”.Феликс Каниц в книгата си от 1875 г. ‘’Дунавска България и Балканският полуостров. Исторически, географски и етнографски пътни проучвания от годините 1860-1875′’ твърди: ‘’Всяка религиозна омраза е чужда на преминалите към мохамеданството българи, нясякъде тези мюсюлмани помаци живеят в пълна хармония със своите християнски кръвни братя. Никъде не чух в местата, където живеят заедно, поне едно оплакване от някаква враждебност едни спрямо други. ‘’

Константин Иречек допълва впечатленията през 1876 г. в книгата си ‘’История на българите'’, която проследява драматичните за съдбата на балканските народи събития след османското нашествие, когато много от болярите и местната аристокрация приемали исляма, за да запазят своите привилегии, а населението в равнините бягало в планинските области, където основавало нови селища, за да се скрие от завоевателите и да съхрани своята християнска вяра. Допълва, че много ‘’българи, особено богомилите приели исляма и особено около Ловеч околностите все още са населени с така наречените помаци, т.е. българи мохамедани.'’

Същите мисли развиват в своя двутомен труд ‘’История на славянската литература'’ авторите Пипин и Спасович, които споменават, че в Европейска Турция има освен православни българи и българи католици още 250 хил. потурчени българи мохамедани, така наречените помаци, запазили своя език.

Доста категоричен източник за произхода на помаците е и А. Убичини и студията му за Източна Румелия, отпечатана след Берлинския конгрес в парижкото Списание за география : ‘’Както има българи християни, така има и българи мохамедани. Помохамеданчени не както са постъпили босненските бейове след завладяването на страната им в стремежа за господарство и от привързаност към феодалните им привилегии, а след повече от цял век, към 1495 г., за да се избавят от гнета на ортдоксалния клир. Тях ги определят, а и самите те се определят с името помаци. Помакът, станал мюсюлманин, се различава напълно от османлията. Той изобщо не е забравил българския си произход и гордо парадира с него.Съхранил е по-голямата част от обичаите и ритуалите и суеверията на своите християнски предци; призовава както останалите българи св. Георги, св. Димитър и св. Никола, почита същите аязма, вярва в същите талисмани. Езикът, на който говори той, е един от най-чистите български диалекти и именно той е предоставил на издателя на ‘’Родопски песни'’ – Веркович, най-добрата част от своята народна поезия.'’

Погледът върху историята често е достатъчно красноречив, за да изясни някои противоречия на съвремието. Историческите документи за произхода на българите мохамедани са изобилни и доказват несъстоятелността както на идеята, че помаците са турци, както и на гръцкото виждане за ‘’отделния помашки етнос'’. Помаците несъмнено са българи, приели Исляма в даден момент от турското владичесто, но запазили своя език, бит и култура, които остават същите с местното християнско население. Тезата за отделния от българския произход на помаците не издържа и по други причини. Абсурдно да се приеме твърдението, че бългаpитe мохамeдани били насeлeниe, заселeно по днeшнитe български земи ощe по времето на Александър Македонски и през този дълъг период те забравили родния си език, но запазили религията си. Тази фалшификация не отчита факта, че по времето на Александър Македонски (356 - 323 г. пр. н. е.) не е имало все още нито християнство, а още по-малко пьк ислям, който се създава едва през 7 век след новата ера, т. е. 9 века след А. Македонски. Следователно, ако българите мохамедани са заселени тогава, те не са могли да бъдат мохамедани.

В интерес на истината не е изцяло вярна и най-популярната теза: че помаците са ислямизирани с огън и меч. Да, такива насилствени потурчвания е имало, както в Чепино през 17 в. Смяната на религията обаче по-често става от икономически причини и заради изкушението от привилегиите и данъчните облекчения , получавани веднага след отказа от християнската вяра. В книгата на Стоян Райчевски се посочва и още една причина за приемането на исляма от българите мохамедани като алчността на православното гръцко духовенство, конфликта на богомилите с ортодоксалната църква и др.

Това обаче не променя факта, че по кръв и произход помаците принадлежат към българската нация. Единствената разлика между българина мохамеданин и българина християнин е религията. Всички останали твърдения са жестока манипулация със съдбата на българите мохамедани пред очите на целия свят.
http://e-vestnik.bg/1561
Проблема е многоаспектен ,освен  това което казват изворите ,неизбежно се е натрупала и друга историческа материя която не може да се пренебрегне.
Освен религиозните различия  в течение на времето са се натрупали схващания и изградили стереотипи, който неизбежно усложняват въпросите който се разглеждат по горе.
Без да се обърна внимание на редица факти и последствията от тях ,не би било възможно цялостно осветляване на проблемите свързани с общността и обективността би била под въпрос.

Offline Тоска

  • Charter member
  • *****
  • Posts: 2347
  • Gender: Male
  • % 100 + POMAK
Ynt: Помаците
« Reply #535 on: June 29, 2011, 23:32 »
Покръстването на помаците - Пламена Стоянова 


 

Offline Svetlina

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1160
  • Опознай родината, за да я обикнеш!
Re: Помаците
« Reply #536 on: June 30, 2011, 01:08 »
Тоска, не я ли знаете тази публикация, която е достъпна поне от 4 години.
Учудена съм, че уж толкова следите пространството, пък сега я откривате.

Offline zizu9

  • Member
  • **
  • Posts: 7
Re: Помаците
« Reply #537 on: July 09, 2011, 09:44 »

Offline tantan

  • Member
  • **
  • Posts: 6
Re: Помаците
« Reply #538 on: July 13, 2011, 09:57 »
Българите във волжска българия също са мохамедани НО не са съгласни да ги засилват като татари и държът на българското си самосъзнание.
 Всичката тази галимация е за унищожаването на България защото ОНИЯ си имат планове за тази територия на Европа -
www.ziezi.net/evria/evria.avi

Offline Rasate

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 2173
  • Gender: Male
  • Българите носят произходът си- в своето име.
Re: Помаците
« Reply #539 on: July 14, 2011, 13:42 »
На същото място където живеят помаците днес Родопи е живяло тракийско племе Агриани.Агриани или както по късно народът нарича приелите исляма Ахряни.

Ахряни идва от Ахрида.
Поздрави.

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42