Author Topic: Bulgar-Bulgarians  (Read 15170 times)

0 Members and 4 Guests are viewing this topic.

Offline Subeyi Kurt

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 3439
  • Gender: Male
Bulgar-Bulgarians
« on: October 28, 2013, 20:32 »
A history of the First Bulgarian Empire

 Ironically, up to the Modern Times Bulgars did not even suspect that they were Türks...
The history template of the Bulgar people may be applicable to other ”Slavic” peoples, in particular the Croats and Bosnians, who are directly connected with the history of the Türkic peoples, Croatia with the Kangar tribe Charaboi, and the Bosnyak Bosnians with the Besenyo (Badjanaks, Pechenegs). This is also applicable to the Rus and Russian states, where institutions, dynasties, language, folklore, even the term czar were deeply rooted in the Türkic people. The Balto-Slavic concept on the origin of Slavs needs continued unbiased study.
http://s155239215.onlinehome.us/turkic/25Bulgars/SRuncimanFirstBulgarianEmpireBook1En.htm

Offline Subeyi Kurt

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 3439
  • Gender: Male
Re: Bulgar-Bulgarians
« Reply #1 on: March 21, 2014, 13:33 »
БЪЛГАРИТЕ И СВЕТОВНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ 1 част

В края на VI в. на власт в Древнобългарската държава дошла династията Булгар и Идел най-после – и завинаги – получава името на господстващия в нея североогузки български народ – булгар (България). В началото на VII в. българите владеят територията от Дунав до Енисей. Наистина, в края на VII в. България отстъпва част от своите долноволжки и причерноморски земи на II Новотурански (Хазарски) каганат, но охотно взема участие във всички походи на хазарите към Задкавтазието, с цел да се доберат до своите турски братя. В 737 г. българите започват да приемат исляма и недоволни от това, хазарските кагани – под натиска на Византия – развалили съюза си с Българската държава. Тогава българските владетели присъединили в годините 960 – 970 територията на Хазарския каганат към Българската държава и възобновили опитите си да стигнат до Турция през Кавказ. Българският историк от XII в. Якуб Ибн Нугман отбелязал, че българският емир Талиб, веднага след ликвидирането на Хазария, решил да опита да се добере до Турция през Средна Азия. В края на Х в. един от най-богатите огузо-български феодали – Селджук II – с отряд български войни направил набег на Хорасан. Неочаквано този поход се оказал успешен и южните огузи – туркмените, признават Селджук II за свой вожд, а неговите потомци – Селджукидите, овладяват в Х до средата на ХI в. Средна Азия, Иран, Афганистан и Сувар (Ирак), и създават още една огузка империя. В 1071 г. византийската армия до българския град Мен-Чокър (Манцикерт) преградила пътя на войската на Селджукидите, движеща се към него в Турция. В разгорялата се битка селджукските войски отначало били отблъснати и дори мислели за отстъпление. Но тогава младият български принц емир Адам, помолил селджукския султан Алип (Алп)–Арслан да придвижи напред своя български отряд, който наполовина бил съставен от конниците на волго-донските огузи на хан Дугар. Когато българите се вдигнали в атака, намиращите се във византийската армия турски българи видели родните червени български знамена с полумесец на дръжките и незабавно преминали на страната на Адам. След това трогателно обединение между братя съплеменници византийците се стъписали и отстъпили, а селджукската армия с цялата си мощ поддържала настъплението на българския полк. Врагът бил разгромен напълно и голяма част от Турция накрая отново преминала под властта на своите родни огузо-български владетели в лицето на селджукските султани.

За тази поддръжка огузо-селджуките помогнали на Адам в 1076 г. да отвоюва българския трон от съперника си.

http://hadzapi.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/09/19/bylgarite-i-svetovnata-civilizaciia-1-chast.822296