Александър Везенков
КАПАЛЪЧАРШИЯ –
ВЪОБРАЖАЕМАТА И ИСТИНСКАТА, НЯКОГА И СЕГА
"И на мен ми се ходи до Цариград, но да видя Света София, Екзархията…, а не
с онези екскурзии, дето ги водят направо на Капалъчаршия...". Подобно изказване бе
често срещано в началото на 90-те години и все още може да се чуе от образованите и
културни хора. Какво по-логично – те искат да обогатят познанията си, да видят това,
за което навремето са учили, а по-късно може би дори чели, да натрупат впечатления, а
не да напазаруват евтини и некачествени турски стоки, с каквито бездруго е залят
българският пазар. От времето на Алеко Константинов се е установило разбирането, че
има два вида пътуващи в чужбина българи – такива, които като самия Алеко искат да
видят и опознаят света, и другите – сред които и безсмъртният му герой, дето са
тръгнали да търгуват и решително отказват да губят време в разглеждане на
паметници и забележителности, на "хора, къщи, салтанати." И наистина, опитът
показва, че почти всички групи български екскурзианти са се разпадали на две
нееднакви части – неколцина по музеите, останалите “по магазините”. Прилагайки
този модел към Истанбул, в съзнанието на мнозина българи Капалъчаршия е станала
олицетворение на бездуховност и търгашество. Независимо кое за тях е цивилизация –
Света София, българската църква “Св.Стефан”, музеите и в по-редки случаи Синята
джамия или Сюлейманийе, незавидната роля да символизира ганьовщината
напоследък бе отделена на Капалъчаршия и нейните посетители.
Това радикално противопоставяне може би съдържа малко превзетост и
снобизъм, а и в действителност никой не е съвсем чужд на материалното, пък ако ще
това да са само книги. Но тук думата е конкретно за Капалъчаршия
1
, а що се отнася до
нея т.нар. културни хора съвсем не са прави. Първо, защото тя всъщност е историческа
забележителност, надлежно отбелязана в туристическите справочници и
пътеводители.
2
Ако оставим настрана неизбежните ремонти и поправки, различните
части на постройката са на три до почти пет и половина века, а последното значимо
преустройство датира от края на XIX век. Второ, макар неизбежно повлияна от
модернизацията и пълна с туристи (така е при всички забележитeлности),
Капалъчаршия разкрива до голяма степен характера и особеностите на ислямския град
като търговско средище – нещо, което трудно може да се покаже в музеите. Трето,
защото поради характера си на покрит пазар, а и като всяка туристическа
забележителност, това изобщо не е място за купуване на евтини и некачествени стоки
на едро. На изключенията от правилото, както и подходящите места за пазаруване не
ще се спираме, доколкото те са една бързо променяща се, но позната на
заинтересованите конюнктура. Няма да разглеждаме и проблема за качеството и
цените на турските стоки, макар и тук българският стереотип да е из основи погрешен
– както е нормално за една пазарна икономика, в Турция има стоки от всякакво
качество на съответни цени.
Но все пак, поради каква деформация в мисленето на пост-социалистическия
българин, Капалъчаршия се е превърнала в символ на нахлуването на евтини стоки от
Третия свят? Казвам българин, защото сходен стереотип на мислене се среща
навсякъде в страните на Стария свят, но само в България се свързва с Капалъчаршия; и
неслучайно описаният стереотип се поддържа предимно от хора, които никога не са я
виждали. Струва ми се, че тук се преплитат няколко причини, и че негативната
представа за Капалъчаршия е породена от съчетанието на анти-пазарните и на анти-
турските фобии и настроения в пост-социалистическото българско общество, съчетани
с принципно непознаване и на пазара, и на Турция.
От една страна, във времето непосредствено след 1989 г., в българското
общество господстваха твърде объркани представи за стопанство и стопанска
политика. Независимо от декларативната привързаност към пазарната икономика,
мнозинството от хората всъщност бяха завладени от патологичен страх от свободния
пазар и мечтаеха за пълна заетост и гарантиран социален минимум. Сред други
предразсъдъци и заблуди, важно място в икономическото мислене на голямото
мнозинство от хората заемаше вярата в спасителната сила на протекционизма –
разбиране, наложило се успоредно с новото въздигане на култ към Стефан Стамболов.
Местни монополисти, сами заинтересовани от протекционистична политика, и
самозвани защитници на българското, се надпреварваха да обвиняват нахлуването на
евтини чужди стоки за спадащия стандарт на средния българин.
Това се преплете с неизживените анти-турски настроения, особено
последователно насаждани през 1960-те – 1980-те години от комунистическия режим.
Независимо от отказа от тази политика и рязкото подобряване на българо-турските
отношения, наслоенията се оказаха твърде устойчиви. Оказа се, че съвременният
българин е изучен и възпитан във фаталистичен страх от Турция и турците, непознат
следосвобожденската епоха и първата половина на ХХ век. Това струва ми се е
основната причина, “нахлуването” на евтини стоки да бъде символизирано от Турция.
В същото време подобни настроения не се създадоха към Китай, макар да е основен
вносител на евтини малокачествени стоки, включително за самия турски пазар.
Напротив, доколкото българското обществено мнение изобщо се интересувало от
Китай, то той е оценяван като икономическо чудо; през 1990-те години сред левите
среди беше дори сочен за символ на успешен социализъм. Масираният внос на дрехи
втора употреба също не е предизвиквал подобно възмущение и емоции.
Необходимо условие за пораждането на осъдителния стереотип по отношение
на турските стоки и Капалъчаршия, е и една друга особеност на социалистическата
стопанска система – дефицитът. Дефицитът във всичките му измерения – и като липса
на стоки, и като неконкурентни цени и недостатъчен асортимент на наличните. В най-
голяма степен на него се дължи феноменът “в чужбина на пазар,” белязал и
екскурзиите, и командировките на социалистическия човек. Може би затова една
туристическа забележителност се свързва погрешно с търговията? Колкото до самата
куфарната търговия, в това число от Турция, то и тя е реакция на и резултат от все още
неотменени ограничения, характеризиращи затворените национални икономики –
черният пазар замества липсата на свободния.
3
Но докато българските търговци в
Истанбул през ХIХ век се смятат достойни за научно изследване и върху тях се е
натрупала вече обширна библиография, то тези от края на ХХ век са останали обект
само на презрението (и може би завистта?) на снобите и медиите.
Освен гореизброеното, объркването идва от характерното за почти всеки
българин, независимо колко е образован и какви са духовните му стремления,
непознаване на ориента, исляма, турците. Още по-лошо – това непознаване е съчетано
с липсата на желание да се научи нещо за него, с убеждението че не е нужно, защото
там бездруго няма нищо стойностно, най-сетне с безпочвената самоувереност, че
Ориентът ни е до болка познат и няма какво повече да ни обясняват за него ("пет века
сме били под турско, знаем ги какво представляват"). Повтарям, не става дума само за
“обикновения човек” или “средностатистическия българин,” нито дори за
“журналистите” или “политиците” – тези стереотипи и предразсъдъци без стеснение
изповядва и мнозинството от “интелектуалците.”
4
Но връщайки се на основната тема – пренебрегването на измерението на
Капалъчаршия именно като исторически и културен паметник. Исторически – защото
тя е отразила в себе си стопанската история на Истанбул от падането му под османска
власт до сега; културен – защото представлява едно от най-характерните явления на
ислямската градска култура. Въз основа на наличните проучвания върху архитектурата
и историята на Капалъчаршия и по-общо върху търговските постройки в ислямските
градове
5
, това есе ще се опита да даде по-грамотна представа за покрития пазар в
Истанбул. От една страна, защото това е уникален търговски комплекс, един от най-
големите покрити пазари в Oриента, и отдалече най-големият в балканско-
анатолийския ареал. От друга, защото чрез него биха могли да се разкрият ред неща за
формите на търговия в ислямския град и промените им във времето. В продължение на
векове част от този свят и тази градска култура, включително в търговските й
измерения, били и българските земи. Проблемът е третиран доста мъгляво в повечето
от историческите публикации в България, но езикът е запазил ясни следи от това
влияние. Макар в ежедневието често да не си даваме сметка, голяма част от лексиката
свързана с търговия в българския идва от арабски и персийски през османотурски:
пазар, чаршия, безистен, хан, дюкян, сергия, тезгях, долап, кепенци, еснаф, калфа,
чирак, занаят и т.н. Без да има еквивалент в днешните български земи, Капалъчаршия
е едно от най-забележителните звена в тази мрежа.
Стопанският център и търговските постройки в ислямския град. За да бъде
разбрана същността и значението на покрития пазар в Истанбул, трябва да се вземе
предвид изобщо функцията на комплексите от този тип в градовете в ислямския свят.
За него те не са нито новост, нито отживелица, нито изключение. Те имат ключова
роля в живота му, съответно в селищната му структура.
Преди всичко, стопанското ядро заема централно място в ислямския (в това
число османския) град, в непосредствена близост до религиозните и образователни
институции (и както ще видим – в много тясна връзка с тях). Естествено, ислямските
градове са едновременно с това политически и военни средища, но тяхното ядро е
именно стопанско-религиозният център.
6
Около него се организира цялата градска
структура: към него водят главните улици, около него са разположени жилищните
квартали – махалите (mahalle, от ар.). Стопанска и жилища зона са разделени – по
правило в стопанската зона няма къщи, а в махалите няма нищо повече от магазини за
стоки от първа необходимост.
7
Това разделение е по-отчетливо в арабските градове,
отколкото в балканските и анатолийските провинции на Османската империя. Все пак
в Истанбул има ясно отграничимо пазарно ядро, в което се намира и Капалъчаршия.
8
Затова може би в днешния български жаргон се ползва като сборно наименование за
цялата пазарна зона.
Разделението на стопанско-религиозен център и жилищни зони е тясно
свързано и с мястото на жената в ислямския свят – по много решителен начин тя е
отпратена в частната сфера, в къщата (а и самата къща, стига да е достатъчно голяма, е
разделена на пространство за приемане на гости – селямлък, и на място определено за
жените и недостъпно за външни посетители – харем).
9
На пазара в Истанбул продават
само мъже и това несъмнено е ислямско влияние – във византийската епоха по-
голямата част били жени. Това въведение на ислямското общество е валидно и днес,
доколкото само много рядко може да се видят жени сред продаващите.
Оттам насетне разделение има и помежду самите махали. Те са до голяма
степен хомогенни в религиозно и/или етническо отношение – мюсюлмански,
християнски, еврейски, цигански и прочие, често следвайки дори родови разделения
или произхода на заселващите се. Жителите на махалите формирали общност, до
голяма степен солидарна и колективно отговорна при опазването на реда, плащането
на данъци, отбиването на повинности и пр. Наред с това в махалата се формира една
по-интимна среда, даваща усещане за сигурност, преход към пълната затвореност на
дома. Затова съседската общност е подозрително, често дори враждебно настроена към
случайни външни посетители и в много отношения е затворена за тях.
На фона на това ярко контрастира отвореността на центъра. И все пак
религиозните храмове, а заедно с тях принадлежащите им училища, библиотеки и
прочие, не били обществени постройки в пълния смисъл на думата – те принадлежали
на съответна религиозна общност. В един смесен във верско отношение град, те се
оказват продължение на разделението на тези общности, на практика механизъм за
тяхното консолидиране. Затова затвореността на махалите и религиозните общности се
преодолява напълно само в пазарната зона. Само тя била отворена към всеки,
независимо от къде иде, каква вяра изповядва, какъв език говори и какви дрехи носи.
10
Пазарът бил мястото, което давало и функционалното, и чисто човешкото единство на
града.
В центъра са струпани множеството малки продавници (служещи, когато и
доколкото е възможно, едновременно и за работилници), наричани обикновено с
арабската дума дюкян (dükkan), които формират цели улици – чаршии (тур. çarşı, перс.
çarşu), специализирани в продажбата на съответен вид стоки. Сред тях изпъкват някои
по-големи търговски постройки.
Kато най-значим комплекс се откроява безистенът (в тур. bedesten, вероятно
деформирано от перс. bezzazistan, ‘пазар на платове’ от bez – ‘плат, платно’) – масивна
сграда с правоъгълна форма, която служи не само за тържище, но и за сигурен склад.
Безистенът е център на най-важните дейности в икономическия живот на града,
доколкото тук се търгуват най-скъпите стоки. Друг тип постройки са покритите
пазари, като в самото покриване изглежда е предизвикано преди всичко от горещия
климат. Подобен тип комплекси са улиците, наречени араста: два успоредни реда
продавници и пътеката помежду тях, почти винаги покрити с общ покрив, с входове от
двете страни, които се затварят с големи врати.
11
Типични за ислямските градове
постройки, покритите пазари – независимо от точната си разновидност и име – са
сочени от някои автори дори за единствена тяхна особеност.
12
Важна стопански и търговски постройки са и хановете (перс. han). Тук имаме
предвид т. нар. градски ханове, които съществено се различават от тези по пътищата.
13
Те имали едновременно две функции: място за отcядане на пътници, но и място за
търгуване. Тъй като пътниците били много често търговци, съчетаването на двете
функции е логично. Все пак постепенно сред градските ханове се наложила
диференциация, като едни се специализирали като места за отсядане на пътници,
докато други станали само за търговия. Докато първите по-често оставали в
покрайнините на града, и в случай, че градът бил укрепен, обикновено се намирали в
близост до някоя от портите му (но по никой начин сред махалите), то търговските
ханове са концентрирани в стопанската зона.
Структурата на Капалъчаршия и нейното формиране. Капалъчаршия има
особена структура, която не се ограничава до нито един от описаните типове, но
съчетава в себе по нещо от всички тях.
Тя е огромен покрит пазар, формиран около
два първоначално самостоятелни безистена, като в периферията му се намират
множество ханове. Нещо повече – днешната й структура е плод на продължително
развитие, а не на единен и наведнъж изпълнен план. Началото на нейното формиране е
по времето непосредствено след падането на Константинопол под османска власт
(1453г.). От времето на Мехмед II (1451-1481) датират двата безистена, около които се
формира впоследствие цялостната покрита чаршийска зона.
Първата постройка е Старият, Вътрешният или още Бижутерският безистен
(Еski, İç, Cevahir Bedesteni). Първото име идва от съпоставянето му по време с другия
безистен в покрития пазар, определението "вътрешен" – от мястото, на което се оказва
в крайна сметка – практически в центъра на покрития пазар, а бижутерски – от най-
продаваните в него стоки. Първоначално сочен от ред историци като византийска
постройка, заради изобразения над един от входовете му орел, днешните изследвания
датират построяването му към 1461 г. То било част от политиката на Мехмед II по
стопанско съживяване на неотдавна превзетия град. Сградата е сравнително голяма за
вида си – правоъгълна, с размери 45,3x29,5 метрa и над 1300 метра застроена площ, с
по една врата на всяка от стените, която се затваряла за през нощта. Покрита е с 15
купола; в основата им към вътрешността на сградата те се крепят от осем масивни
колони (4,35x2,45m).
15
Вторият безистен, наричан Нов и по-често Сандалов (Yeni, Sandal bedesteni) се
намира в източния край на покритата площ. Построен е 10-15 години след първия.
16
Малко по-малък е по площ, като формата му е с по-малко удължаване – 32x40м, малко
по-тънки са стените (1,30 срещу 1,50 метра). Покрит е с повече на брой (20), но по-
малки купола. Съответно повече, но по-тънки са колоните – 12 на брой. По-тънки, но
все пак доста масивни (2,25x2,63), така че сградата съвсем не оставя усещане за
ефирност. И тук има четири врати, по една в средата на всяка от стените. До неотдавна
били оставени само две от тях – в противоположните тесни стени на постройката –
едната навътре към улиците на покрития пазар, другата навън, гледаща на изток към
джамията Нур-у Османийе (но това не е самата Нур-у Османийе капъсъ, към която ще
се върнем по друг повод). Местата на вратите в късите страни са били превърнати
съответно в работно помещение (ползвано от оценител на монети и скъпоценни
камъни – мухаммин) и, с извинение – тоалетна, но сега отново са възстановени в
първоначалната си функция и са проходими.
17
Независимо от малката хронологическа разлика, във вътрешното устройство на
двата безистена има едно съществено различие. Подобно на ред по-стари безистени,
като тези в Бурса, Одрин, Анкара (последният вече несъществуващ), първият безистен
има изградени вътре покрай стените 44 клетки (hücre), предназначени за складиране и
пазене на стоката (неточно понякога възприемани като дюкяни). Днес те са останали
зад оформените пред тях дюкяни, като отвън се вижда вратата, водеща към хюджрето.
В малкия безистен няма такива хюджрета, което било и налагащата се по това време
тенденция.
Във вътрешния безистен се търгувало с бижута, украсени платове, оръжия
(самите те украсени със скъпоценни камъни, сребро, кост), като с времето бижутерията
все по-ясно се наложила, а тъканите постепенно отпаднали. Те пък се налагат в Новия
безистен, който започва да се нарича Сандал бедестени именно по един вид тъкан
изработвана в Бурса.
Около двата безистена, още по време на изграждането им, бързо се развила
мрежа от голям брой дюкяни, също строени по султанска заповед. Първоначално 800,
броят им продължава бързо да расте и десетина години след смъртта на Мехмед II, към
1491 г., те вече били около 2000.
19
А това вече е около половината от общия брой в
покрития пазар. Дюкяни имало по външните стени на безистените, но големият им
брой подсказва, че от самото начало се формирали и цели улици наоколо.
Отначало уличките между околните дюкяни били открити, като вероятно
отделни участъци са били покривани с платнища или дървени конструкции.
Цялостното и окончателно покриване е извършено към 1701-1702 г. след един от
големите пожари поразили пазара.
20
И по-рано тази зона била засягана от пожари, но
този се оказала предпоставка за едно по-основно преустрояване. В груби черти тогава
е придобит характерът на тази зона като покрит пазар. Всъщност основната цел била
дървените дотогава постройки (и доколкото имало покрития) да се заменят с
монолитни, за да се избегнат подобни унищожителни опожарявания. Те все пак не
могли да бъдат напълно избегнати и последните големи пожари били тези през 1943 и
особено 1954 година, когато възстановителните работи продължили чак до 1959 г.
Зоната на покрития пазар е заобиколена от търговски ханове, като над 20 са
включени в него. За никой от хановете няма надпис или друга писана датировка, но по
устройство и начин на градеж изследванията ги отнасят към XVIII век.
21
Това
съответства на бум в строителството на ханове по това време, но вече като плод на
частна инициатива, а не султанска или на висши сановници. Затова те нямали
монументалния характер на по-старите ханове, а били по-малки, съответно на
финансовите възможности на собствениците си.
22
Формата им зависела и от наличния
терен, поради което в някои случаи е неправилна (такива са Bodrum Hanı, Sorguçlu
Hanı, Büyük Yol Geçen Hanı, Kadı Kumrulu Hanı, Evliya Hanı и други, както и много от
съседните на Капалъчаршия ханове). Хановете са почти без изключение двуетажни,
само с по един двор, макар по това време да се правят и по-големи – явно в
централната част на Истанбул вече нямало място за това.
Към една част от тези ханове има вход само откъм вътрешната част на покрития
пазар: такива са Zincirli, Büyük Safran Hanı, Küçük Safran hanı, Çukur Han и други –
общо 11). Има сред тях дори такива, които са изцяло оградени от други нейни части
(Evliya Hanı, Sarraf Hanı – намират се в западната част на покритата зона). Останалите
ханове са преходни и всъщност през тях минават второстепенните входове/изходи на
пазара. Много други ханове са долепени до Капалъчаршия, без да имат директен
проход към нея. Всъщност между едните и другите няма съществена разлика, освен
мястото за влизане.
Сред поредицата от бедствия следващото от голямо значение е земетресението
от 10 юли 1894 г., най-голямото в Истанбул за последните две столетия. В сравнение с
предишни земетресения, то особено силно засяга именно Капалъчаршия, тя е една от
най-пострадалите в града. Някои улици са изцяло са разрушени, (Fesciler, Kuyumcular,
Yağlıkçılar, Çadırcılar и Bitpazarı) както и някои от околните ханове в периферията на
чаршията (Yolgeçen hanı, Baltacı Hanı, Bodrum Hanı, Takkeci Hanı, Sepetçi Hanı).
Щетите били големи и поправките продължили няколко години.
24
Този ремонт
внася и някои по-съществени промени в структурата на покрития пазар. Разширяват се
и се изправят някои улици, обновяват се дюкяните. От този ремонт датира и
изписването на таваните с ориенталски мотиви. Тогава се намалява и покритата площ
– изцяло остават извън покритата част хановете Sarnıçlı, Pacavracı, Ali Paşa и отчасти
Yolgeçen hanı, както и улицата Çadırcılar, като се премахват и двете й врати, като по
този начин четири вътрешни врати остават външни.
25
Една от впечатляващите характеристики на покрития пазар е неговата
големина. В повечето западни езици Капалъчаршия е известна под името “Големият
пазар” (The Grand Bazaar, Le Grand Bazar, etc.). В миналото така се е наричала и на
турски (Çârşû-yı Kebîr), като днес това название се използва по-рядко.
26
През
османската епоха тук се намирали 1/10 от търговските заведения на Истанбул.
Променлив поради разделяния и сливания, броят на дюкяните се движил (а и досега
остава в тези рамки) между три и четири хиляди. В абсолютна стойност това е повече
от цял провинциален град с няколко десетки хиляди обитатели; за сравнение, в най-
големите български градове преди 1878 г имало по два-три пъти по-малко дюкяни.
27
Само покритите пазари в най-големите ислямски градове – в арабските провинции на
Османската империя като Халеб, Дамаск и Кайро, а също и в персийската столица
Техеран можели да се мерят с него.
28
Капалъчаршия заема общо 307 декара (повече от площта на Сердика през
Античността или парка на НДК в днешна София), и дори повече до земетресението от
1894 г. Разгърнат на огромна площ, покритият пазар е почти изцяло едноетажен.
Изключение е частта, в която се търгува с кожени изделия и където има втори етаж,
използван за складове – несъмнено нововъведение, както личи и от стила на самите
сгради.
29
На височина на етаж над дюкяните са издигнати и няколкото молитвени дома
(месджидите). Иначе най-голяма височина достигат двата безистена – 12,7 метра
новият и почти 15 метра старият. Издигнати нагоре са и покривите над улиците, за да
навлиза светлина през прозорците от двете страни на покриващия всяка от тях свод.
Наброяват се общо 18 входа, различни по размери и по тип. Един е през вратата
на Новия безистен, няколко са завършек на по-големите улици (двата края на
Kalpakçılar, също на Sipahi caddesi – Feraceciler – Yaglıkçılar, по един на Aynacılar и
Bitpazar sokağı), но и на някои по-малки улици (Нacı Hüsnü, Yorgancılar, Yeşildirek и
др.); има две врати в източната част изнесени напред и извън покритата част като не са
дублирани от други последващи врати; няколко по-малки врати минават през околните
ханове (Astırnacı Нanı, Mercan Hanı и др.).
В покрития пазар има общо шестдесетина улици с най-разни форми и размери.
В централната и източна част те са сключени в почти правилна мрежа, следвайки
правоъгълната форма на Вътрешния безистен, който се намира в средата й. Тази
правиломерност издава планирано разпределяне на тази част от пазар.
30
Много по-
неправилна е Западната част, както и крайните изходи на юг и особено на север.
Виждаме нещо типично за ислямския град – нехомогенна, в по-голямата си част
спонтанно развила се структура, тръгнала от напълно симетричен комплекс.
Търговците и храмът. Безистените, хановете, покритите пазари, а често и
отделните дюкяни обаче имали не само стопански функции. В ислямския свят всички
религиозни и образователни институции, както и социални дейности (болници), а и
много благоустройства (мостове, чешми) се издържали от особни благотворителни
фондации – вакъфи. Както всяко финансиране, така и дейността на вакъфите имала
наред с обекта си на благотворителност, и съответен на размера му приходоизточник –
наем от дюкяни, къщи, земя, лихва от давани назаем пари и т.н. Един от най-важните и
със сигурност най-голям единичен приходоизточник били безистените. Това се
дължало не само и не толкова на броя дюкяни в и около тях, но и защото те се
отдавали под наем за най-доходоносните търговии. Свръх това безистените били (и
затова много от тях продължават да са) солидни постройки, осигуряващи доходи в
продължение на векове.
Така за разлика от еврейския и християнския модел, където търговците нямали
място в храма, в ислямския свят съвсем ясно се вижда как религиозната и
благотворителна дейност се крепи директно на тях. Можем да го видим съвсем
буквално при някои джамии, чието приземно ниво е изцяло търговска зона, носеща
приходи на храма над нея.
31
Това е свързано и с начина на организиране на
финансирането в традиционните ислямски общества. Тук няма централизирана
религиозна организация с общи приходи от данъци, имоти, дарения, такси от служби и
прочие, разпределяни за различните цели, а финансиране на точно определени обекти
от точно определен приходоизточник. Затова големите религиозни и обществени
постройки от османската епоха били дублирани от големи търговски комплекси, които
да осигурят функционирането им. Преход към по-централизирано финансиране
започва през XVIII век с обедняването на вакъфите и особено през XIX, с
централизацията в империята и създаването на специално министерство на вакъфите.
32
Същевременно чрез не винаги законни разпродажби много от вакъфските имоти
преминават в частни ръце.
Подобно на другите големи стопански комплекси, двата безистена, легнали в
основата на бъдещата Капалъчаршия, заедно с околните дюкяни били вакъфирани с
цел издържане на обърнатата в джамия Св. София.
33
Това още веднъж показва колко
пресилено е противопоставянето ‘Света София – Капалъчаршия’ – те били тясно
свързани в продължение на векове.
Взаимопроникването между религиозна дейност и търговия има и друго
измерение – изграждането на молитвени домове вътре в самия покрит пазар,
независимо от непосредствената близост на няколко от големите истанбулски джамии.
Някои съществуват и в момента – на една от улиците североизточната част на пазара
се намира Çakır Ağa Mescidi, един вътре в Стария безистен (в днешния си вид не само
без архитектурна стойност, но и кичозен), и също в Bodrum Hanı. Други няколко
месджида прекратили дейността си – едни били разрушени и на тяхно място се
направили работилници, друг (Esirci mescidi) бил просто продаден след кемалистката
революция. За молитви в покрития пазар в миналото била определена и едно от по-
широко място между дюкяните (Dua meydanı).
34
Новото време. Изследователи и публицисти са единодушни, че в много
отношения Капалъчаршия се е отдалечила от оригиналния си вид, доколкото изобщо
може да се говори за такъв. Това обаче далеч не е резултат само от упадък или
пренебрежение към културното наследство, както излиза от романтичната
интерпретация на повечето публицисти. Промените на Капалъчаршия през последните
около век и половина са плод на дълбоки стопански и културни процеси. Става дума за
дълбока и цялостна трансформация на ориенталския градски пазар под неудържимото
въздействие на най-развитите страни. Наред с тях роля играят и реформите в самата
Османска империя, а сетне в Турската република.
За днешния ислямски град, традиционният търговски център с безистените,
хановете и покритите пазари е до голяма степен засенчен от нова стопанска зона,
продукт на западното влияние. В нея се намират модерните магазини, банки,
търговски и застрахователни дружества, хотели, търговски и дипломатически
представителства.
35
Процесът започнал да се проявява по-видимо в Истанбул и изобщо
в османските градове от около средата на XIX век, главно с развитието на парното
корабоплаване. Конкретно в Истанбул западането на традиционния търговски център с
Капалъчаршия е съпроводено от растеж в зоната на Галата към Бейоглу.
36
Естествено търговия със Западните страни (и не само с тях) съществувала и по-
рано, но XIX век донесъл дълбоки промени както във формите на производство (то
става масово индустриално), така и в транспортните средства (парно корабоплаване, а
после и железопътен транспорт), а това на свой ред довело до многократно
увеличаване на обема на търгуваните стоки. Променила се и организацията на
търговията, чрез по-пълно разделяне на дребно и едро, със потребните борси и
складове. Упадъкът на Капалъчаршия не е във време на обедняване, а на изместване на
традиционната икономика и свързаните с нея търговски форми от нова, несравнимо
по-мощна стопанска система. Безистени и ханове се оказали търговски средища от
втора ръка.
Променили се и продаваните стоки, бързо се наложила фабричната продукция.
Нещо повече – в покрития пазар вече не идвали най-качествените и скъпи стоки.
Навлизането на по-конкурентни индустриални стоки отвън се усетило по-рано и по-
силно в текстила. Затова упадъкът е много видим в Сандал бедестени.
37
Неслучайно
това е едно от местата в покрития пазар, където се днес продават тениски. Изчезнали
някои от традиционните занаяти – главно свързаните с направа на оръжие и
традиционни облекла.
Част от стоките, които са се продавали в миналото, се предлагат и днес –
килими, бижутерия. Други са изчезнали като същинска продукция, но се появяват на
пазара или като антики, или като туристически сувенири. Така например фесовете са
стока предвидена само за туристите, доколкото малцина турски граждани биха си
закупили фес, чието носене е не просто излязло от мода, а забранено със Закона за
носене на шапка от 1925 г., чиято валидност е изрично препотвърдена и от
действащата конституция.
38
А доколкото може все пак да се видят турци с фес, това е
отново заради туристите (и точно затова не попадат под ударите на закона – заради
туризма много неща са допустими). Поне от началото на XX век на Капалъчаршия се
появяват и продавачите на антики. Понякога продажбата на стари ценни вещи се
обяснява катастрофически: с обедняването през деветнадесети век и особено след
войните, с продаваното от бежанците от изгубените провинции, а после и от руските
емигранти.
39
Но ако говорим не просто за препродаване на използвани вещи, а за
“модерен” интерес към “антики” и за задоволяващите това търсене антиквари, какъвто
е и случаят, то това е плод на формиране на качествено различен тип мислене.
Емблематична промяна е настъпила и във все така проспериращата търговия със
златни монети (традиционен сватбен подарък) – на всички тях, както и изобщо върху
всички парични знаци в Турция, вместо туграта на властващия султан, стои образът на
Кемал Ататюрк. Важна разлика, за която малцина биха си дали сметка днес е
прекратя
http://entangledbalkans.eu/bg/wp-content/uploads/2011/01/kapalicarsi.pdf
