Author Topic: Re: Произход на българите !  (Read 230491 times)

0 Members and 2 Guests are viewing this topic.

Offline Marlboro

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1355
Re: Re: Произход на българите !
« Reply #150 on: September 25, 2013, 00:03 »
Quote
ХИПОТЕЗИ-ПРЕДПОЛОЖЕНИЯ(превод на български)

Само МАЛОУМНИЦИ могат да нарекат един народ със свой признат език от папата през 9 век,че видиш ли 10-ина години преди това са говорили на друг език.

Samo BEZMOZACHNI haidyti ne mogat da razberat , che  religiqta hristiqnstvo e nalojena s mech i krav na razlichni etnosi s prisvoen i nalagan etnonim "bAlgari".
Ne samo papata ako shte i vsichki palqchovtci okolo nego da narekat kakuvto shte da e narod s razlichni etnosi, tova ne gi pravi ot edna i sashta etnos , shtoto horata koito sa jivqli pod Dynava ne sa ot osnovatelite bulgar-turki i te bulgar-turkite nqmat nishto obshto s etnosite pridoshli v razlichni vekove s razlichni kyltyri i ezitci  jivqli v razlichni  Perso-Rimo-Vizantiiski teritorii predi da se osnove hanstvo Tyna -Bylgar vkluchitelno i pridoshlite razlichni etnosi v  Osmanski teritorii .

Quote
Това което даваш е една МАНИПУЛАТИВНА ЛЪЖА,която в резултат от политиката на две-три държавни политики се опитва да се наложи върху цялата историческа наука ,без за това да има и най малкото доказателство.

MANIPYLATIVNATA laja i izmislitca pravqt samo haidyto-komynisti sled tretoto Tcarsvo , kato  svalen dinastiqta na Ferdinand ot avstriiska etnost, na negovo mqsto e naznachen edin  Praveshki ovchar s marsoli i dva chivta skasani terlitci , koito prosi polovin vek ot komynisti-Leninisti ot togava haidyto-komynistite si izmislqt sobstvenna lajliva izmislitca narechena Turlu-Guvech Ganiovska "istoriq".

Quote
Първо:
Няма доказателства за езикът на империята Сю-Ну ,нито за нейният етнически произход.

Parvo: ima dokazatelstva za ezika i etnicheskiq harakter na imperiqta Xiogny i e dokazana s prochyti svetovno izvestni profesori isledovateli i fotograf- isledovateli ot arheologicheski nahodki.

Quote
>>Но съгласно китайските източници Сю-Ну са били бели ( Бей- Джи). Съгласно археологията белите представители в Централна Азия са Саките и Тохарите- истинските носители на културата Андроново,азиатско разклонение  на индоевропейската Ямна култура възникнала в Източна Европа.

Kitaiskite istochnitci govorqt za razlichni turkski plemena poveche ot 80, estestvenno haidyti tova ne znaqt , kato zapadnite turki se razlichavat s iztochnite sled vekovnite smesvaniq.

Quote
Второ:

Няма езикови исторически доказателства за езикът нито на аварите,нито на хазарите -а само предположения.

Vtoro: ima dokazatelstva za hazarite i avarite  haidyte, i tova e pisano mnogo pati na vsqka stranitca.
Quote
>>За сметка на това днес съществуват преки наследници на тези две народности,които принадлежат езиково към две коренно различни група общности прединдоевропейската Нохчийска и индоевропейската Иранска.

Za smetka na tova "indoevropeiskiq" etnos e izmislitca ot Gemanskiq fashizam i Ryskiq imperializam i nikade nqma i ne sashtestvyva "indoevropeiski" ezikovi etnosi po Xiogny i Guokturkski teritori, indoevropetci ima v Anadola predi 20 v.pr.era pri Hiti imperiq daje i predi tqh pri etryski, lydi, liki, karian, frigi, moezi, paeoni i t.n...,koito veche sa omesheni s turkite ot vekove.

Quote
Трето
Няма никакви доказателства за езикът на Европейските хуни и за техният произход ,а само предположения.

Treto : ima dokazatelstva i te sa predstaveni v prochyti yniversiteti ot prochyti profesori isledovateli.

Quote
>> За сметка на това имената на повечето Хунски владетели са индоевропейски.Войника нарича народите на хуните Скити,като и Остроготите също са били Хуни,като и царствените Сармати.
Войника Приск описва Атила- и описанието му се взима като база,че Атила е Монголоид,но забележете и фините са били бели с епикантус на окото.(Бели Монголоиди)
След появата на хуните свидетелствата за сарматите и Даките от Римо-гръцките хроники изчезват,като на мястото на Дако-сарматският съюз се появява Хунската империя ,включваща в себе си и земите на Остроготите.

Za smetka na tova Hynite sa govoreli turkik.

On the basis of the existing name records, a number of scholars suggest that the Huns spoke a Turkic language of the Oghur branch, which also includes Bulgar, Avar, Khazar and Chuvash languages.

Kutrigurs and Utigurs
After the breakdown of the Hun Empire, they never regained their lost glory. One reason was that the Huns never fully established the mechanisms of a state, such as bureaucracy and taxes, unlike Bulgars, Magyars or the Golden Horde. Once disorganized, the Huns were absorbed by more organized polities. Like the Avars after them, once the Hun political unity failed there was no way to re-create it, especially because the Huns had become a multiethnic empire even before Attila. The Hun Empire included, at least nominally, a great host of diverse peoples, each of whom may be considered 'successors' of the Huns. However, given that the Huns were a political creation, and not a consolidated people, or nation, their defeat in 454 marked the end of that political creation. Newer polities which later arose might have consisted of people formerly in the Hun confederacy, and carrying closely related steppe cultures, but they were new political creations. Later historians provide brief hints of the dispersal and renaming of Attila's people. According to tradition, after Ellac's defeat and death, his brothers ruled over two separate, but closely related hordes on the steppes north of the Black Sea. Dengizich is believed to have been king (khan) of the Kutrigur Bulgars, and Ernakh king (khan) of the Utigur Bulgars, whilst Procopius claimed that Kutrigurs and Utigurs were named after, and led by two of the sons of Ernakh. Such distinctions are uncertain and the situation is not likely to have been so clear cut. Some Huns remained in Pannonia for some time before they were slaughtered by Goths. Others took refuge within the East Roman Empire, namely in Dacia Ripensis and Scythia Minor. Possibly, other Huns and nomadic groups retreated to the steppe. Indeed, subsequently, new confederations appear such as Kutrigur, Utigur, Onogur / (Onoghur), Sarigur, etc., which were collectively called "Huns","Bulgarian Huns", or "Bulgars". Similarly, the 6th century Slavs were presented as Hun groups by Procopius.
However, it is likely that Graeco-Roman sources habitually equated new barbarian political groupings with old tribes. This was partly due to expectation that contemporary writers emulate the ‘great writers’ of preceding eras. Apart from exigencies in style was the belief that barbarians from particular areas were all the same, no matter how they changed their name.[29]

Dengizich    http://en.wikipedia.org/wiki/Dengizich

Dengizich (spelled Δεγγιζίχ/Dengizikh in Priscus' account; spelled Dikkiz on a silver plate;[1] died 468[2] or 469[3]), ruler of the Akatziroi, was a son of Attila. The other forms of his name are Denzic (Marcellinus Comes, Chronicon, s. a. 469) and Dintzic (Jordanes, Getica 272). The form recorded by Priscus may include the title "wise", for Dikkiz ükü reduced to Dikkizuk.[4] The word Dengizich means "little sea" in old Turkic (*Däŋiziq, where *-iq is the diminutive suffix[5]). This is also said to be the root of the name Genghis. It could be translated as Turkish, "Dokuz ok (Nine tribes)" which is possibly a mis-interpretation of his nation instead of personal name.[citation needed]
Some time during his reign, the Utigurs (Onogurs) first crossed the river Volga (according to Zacharias Rhetor[6]). Priscus is clearer, saying that in 463 AD a mixed Saragur, Urog and Unogur embassy asked Byzantium for an alliance, having been dislodged by the Avars' drive towards the west.[7]

Quote
Четвърто:

Quote
Няма реални доказателства ,че езикът на българите преди 9 век е бил по различен от този в периода на Глаголицата и Кирилицата.

Chetvarto: Realnite dokazatelstva gi pisahme hilqdi pati haidyte, a dokazatelstvata  sa, che nqma "bAlgari" predi bulgar-turkite a ima nai razlichni etnicheski grypi pridoshli v razlichni vekove s razlichni ezitci i kyltyri ot razlichni posoki , a kirilitcata e otkradnat ot koptitcata i nalojen na razlichni etnicheski grypi jivqli v'v Rimo-Vizantiisk imperski teritorii  i Osmansko imperski sled vekove.

Quote
>> Тюркската теория се появява в резултат от търсенето на българският произход и е наложен в България и Европа благодарение на Руските интереси и хунската теория на Гумилов.Благодарение на тази хипотеза се НАТЪКМИХА пропуските в Омуртаковият надпис,написан на гръцки-който е единственото "тюрскоЮ доказателство за нашият език- само,че забележете в надписът няма нищо тюрско.

Turkskata teoriq ne se poqvqva s tarseneto na haidyshki peshternqtci bre momchehaidyshko.  Turtcite znaqt ot kade sa doshli pradedite im ot Ashina do Xiognu ot Hunite do Guokturkite ot Seldjykite do Osmanliite.

 Kana+su+bigi   Omyrtag-oviq nadpis e pisan na Orkhon turkski s gratcki (Vizantiiski) bykvi haidyte s malka bubolechka  v kofata.

Quote
А сега вместо да повтаряш като папагал Хайдути и пещерняци се огледай- виж културата на българите от кога е позната ,а виж как Ибн Фадлан описва всички тюрки.
И сравни това описание с културата Андроново -намираш ли прилики- Не нали......

Ibn Fadlan opisva vikingite ( no haidyti estestvenno hvarlqt kal sreshty turkite  za da manipylirat haidyshki mozatci)  pridoshli ot "Vikingistan", koito sa bili mrasni magareta piqndeta  pieshti den i nosht nai- mrasnite sashtestva koito Gospod e daril, naramili bradvi zad garba si r'mjashti "rus-rus-rus..." pri grebaneto na lodki. Ibn Fadlan ne propyskva i kycheshkite im mrasni snosheniq bez sram i pozor sred obshtestvoto.


   Eto v tova video ====   https://www.youtube.com/watch?feature=player_detailpage&v=DEC9J8dyhys

Turki ima ne samo v Tyrciq haidyte-peshterski, turki ima i v'v Volshka Bulgariq, turki ima i Pod Dynava, turki ima i po tceliq svqt i edni ot tqh sa osnovali Tuna -Bulgar hanstvo, tezi turki sa narichani s obshto naimenovanie bulgar ot ogyr grypata na turkoezichnite plemena , 'shtoto sa omesheni turki ( buğla ) omesheni plemena: Bulgars, Unogundurs, Onogurs, Utigurs, Kutrigurs  Avgar, sabir, burgar, alan, kurtargar, avar, hasar, dirmar, sirurgur, bagrasir, kulas, abdel i tn...


In the time when north of the Black Sea, next to the Balkan territories of Byzantium, lived a significant and strong Proto-Bulgarian group (5-6 century AD), another group of the same people lived in the steppes to the east, in the north-eastern Caucasus. The 'Church history' of Zachariah the Rhetor, compiled in Syrian language soon after the middle of the 6-th century AD [10] contains reliable data about the Proto- Bulgarians. Utilising first-hand accounts the compiler  produced a list of the peoples, who had inhabited the lands north of the Derbend pass (the Caspian gates) during the first half of the 6-th century: "The land Bazgun ... extends up to the Caspian Gates and to the sea, which are in the Hunnish lands. Beyond the gates live the Burgars (Bulgars), who have their language, and are people pagan and barbarian. They have towns. And the Alans - they have five towns. ... Avnagur (Aunagur) are people, who live in tents. Avgar, sabir, burgar, alan, kurtargar, avar, hasar, dirmar, sirurgur, bagrasir, kulas, abdel and hephtalit are thirteen peoples, who live in tents, earn their living on the meat of livestock and fish, of wild animals and by their weapons (plunder)."

The Armenian geography, written at the end of the 7-th century and attributed to Ananij Shirakaci, also attests the Bulgarian affiliation of the Unogundurs. It says that north of the Caucasus "live the peoples Turk and Bulgar (Bulgark), who are named after the local rivers: Kupi-bulgar, Duchi-bulkar, Oghondor(Olhontor)-blkar - the immigrants and Chdar-bolkar."
p_bulg1.gif
http://groznijat.tripod.com/p_bulgar/p_bulg1a.htm

Quote
Bre haidyshko momche , hem spored haidyti nqmalo turki a puk Ibn Fadlan opisval turki , bre zashto sa bezmozachni tez haidyti, i koi turki li opisva sled kato te sa nad 80 razlichni plemena, grypi i podgrypi ot Altai do vasheto selo.

Edin haidyt  kopi-peistnal nqk'va "istoriq" pisana i sachetana ot dryg nag'l haidyt.
 Zashto li bezmozachni  haidyti ne pokajat k'vo pishat drygi haidyti za Ibn Fadlan  naprimer tozi v sashtiq haidyshki sait.


Date:        Mon, 6 Apr 1998 13:39:33 +0100 (British Summer Time)
To:          Shadow-Eyes <basileus@citynet.net>
From:        Vassil Karloukovski <e565@cpca11.uea.ac.uk>
Subject:     Volga Bulgars

>        You see I am working on an alternate history novel involving the
>Byzantine Emperor John II Komnenos (1118-1143 A.D.) My premise is that
>he doesn't die in Cillicia in 1143 but lives another 20 years or so and
>reconquers most of Asia minor from the Oghuzz Turks.
>        I have several subplots in which John marches north of the Black seas
>in the 1160,s (he's an old man at his time) to support some important
>allies of his among the Polovtsy or Kipchak Turks, whom the Byzantines  called Cumans.

>        These allies include a Kipchak Khan, a personal friend of John's, who
>has converted to Christianity. John is hopeful that this Khan will
>convert the rest of his tribe to Christianity but the other Kipchak
>Ordos don't like this and attack him.
>        I haven't completely written the character up yet but I have a lot of
>ideas pertaining to him.
>        I picture this as an episode similar to Basil II working to convert the
>Kievan Rus to orthodoxy, only instead of it being the Kievan Russ- Slavs
>its the Kipchak Turks.
>        John aids this Kipchak khan in defeating a coalition of the paganistic
>Kipchaks, who attack his ordos, fearful of his growing relationship with
>Byzantium.
>        This leads to the beginning of most of the Kipchak Khanate converting
>to Christianity which in makes their northern black sea area a Byzantine
>vassal state.
>        Thus when the Mongol invade 60 to 80 years later they encounter a
>nation of mostly Christian Kipchak Turks who have been given their own
>alphabet by the Komnenian Emperors.
>        This is why I need to know as much as I can about the Moslem Volga
>Bulgars in the years from 1130 or so to 1167, the year of Johns death.


The only event from that period I am aware of is the victory of Andrej
Bogoljubski over the Volga Bulgars on 1.08.1164. One the same day there was
another victory of the Byzantine emperor Manuel over the infidels, so the
Russians regarded the double victory as an omen and built a church in the
town of Vladimir on this occasion.

Generally, after the demise of Khazaria, the Russians became the
principal enemies, as well as partners of the Volga Bulgars. Here are some
events of interest:

- Svjatoslav, having defeated the Khazars in 965, overruns Bolgar (the
  capital) in 969.
- A trade agreement is signed in 1006. Bulgar merchants are
  free to trade in Russia.
- 1088 AD - Bulgars take the Russian town of Murom and hang some brigands
  who were robbing their merchants.
- 1107 - Bulgars attack the town of Suzdal but are repelled.
- 1120 - prince Jurij Dolorukij defeats the Bulgars, after they poisoned his
  father-in-law, the Kipchak prince Aepak.
- 1172 - Bulgars repel an attack of Mstislav, the son of Andrej Bogoljubskij.
- 1184 - an army of prince Vsevolod devastates some Bulgar areas.
- 1205 - another Russian campaign.
- 1209 - Bulgars invade but are repelled at Rjazan.
- 1220 - combined Russo-Kipchak forces take and destroy the town of Oshel.



Yes, I will tell you what I know. I would also recommend  the Xth century
account of Ibn Fadlan - Eaters of the Dead (The Manuscript of Ibn Fadlan,
Relating His  Experiences with the Northmen in  A.D. 922), Michael
Crichton, Ballantine  Books, New York, May 1993. The Bulgars were asking
for help against the Judaic Khazars, and Ibn Fadlan took part as a
theologian in the Arab embassy to them. Ibn Fadlan's book might be of
interest for you also because it contains descriptions of other peoples -
Khorezmians, Oghuzes, etc. Ibn Fadlan's mission had to evade the hostile
Khazars and it travelled through Central Asia instead - Hamadan,
Nishapur, Merv, Bukhara. A. Koestler's 'The thirteenth tribe' also
contains excerpts from the Ibn Fadlan's book.


I don't know, but here are the names of some of their khans, starting from
the beginning of the X c.: Almush (he later accepted the Muslim name of
Dzhaffar), Ahmed, Hasan, Nasyr, Mumin, Hajdyr, Mohamed, Ibrahim, Sygyd,
Burazh, Murad.


Volga Bulgars were Muslims, so I guess they would be quite hostile towards
any Christian folk :-))

>        Would he make a concerted ally of the Yaroq Turks in Asia Minor as they
>fight against the Byzantine re conquest?


I think they wouldn't care too much what's happening in Asia Minor, it was
too far for them. Russia and Central Asia were more important. In fact,
Islam came to Volga from Central Asia, before the Ibn Fadlan's embassy of
922. Here is an  excerpt of a recent Tatarian book (G. Davletshin, Volga
Bulgaria: spiritual culture, Kazan, 1990) about that:

 'Nothing supports the proposition that Islam was officially adopted in
  Volga Bulgaria in 922 AD, that is after the arrival of the embassy from
  Baghdad. Neither Ibn Fadlan's account nor any other source speak about
  that. At that time the khan, his associates and a significant part of the
  population were already Muslims, and the khan referred to Islam for
  justification of his actions.  ... The XVI c. Bosnian Ali Dede in his
  'Rissalat al-intissab' says that the Islam was accepted in the time of the
  Abbasid caliphs al-Mamun (813-833) and al-Vassike-billahi (842-847). It
  is supported by numismatic data. A local Bulgar coin from 902-909 AD bears
  the names of the caliph al-Muktafi (902-908), the Samanid emir Ismail ibn
  Ahmed (892-907) and the local ruler Dzhafar ibn-Abdallah, i.e. the Bulgar
  khan Almush.'

And another detail which could be of interest:

 '...the Bulgars followed the Sunni, Hanifi (sp?) version of Islam, and
  Central Asian scholars were consulted on theologian questions. It confirms
  Islam came from Central Asia. One debate was caused by the shortness of the
  nights in the summer and of the days in winter, which disturbed the correct
  performance of the five prays, especially the fifth pray (that after the
  sunset). In the Muslim world the sunset is defined when it is completely dark
  and when one cannot distinguish a white from a black thread. As the
  afterglow never disappeared in these (Bulgar) areas in the summer, they
  never performed the fifth pray. ... This stirred hot debates in the
  literature and in theologian circles. The Bulgar missions to Central Asia
  aimed at solving exactly that kind of problems.'

>        What was  his state like?


Initially, at the time of the Khazars, it was a loose confederation of newcomers
and natives, Turkic and Finno-Ugric tribes - Bulgars, Sabirs, Essengels,
Bersuls, etc.
Bolgar had first to break the rivalry of the other
towns/trading centres, especially Suvar - the town of the Sabirs, and to
subdue the neighbouring tribes. Suvar even minted its own coins, before
being taken by Almush (the khan at the time of Ibn  Fadlan). By the XI c.
an archaeologically uniform culture was already achieved together with the
outlining of the country's territory.

>How big of an army could they field

The army which opposed the Mongols in 1229 was 30,000 strong. The most
they could muster in 1236 against the Mongols was 50,000. The Arab
traveller Al Muhtali wrote in 982:  'Bolgar is a town, situated on the
river Etil (Volga). Its inhabitants are Muslims. Bolgar can muster 20,000
horsemen.'

and what
>would it be composed of? horse archers in the tradition of the steppe?


Most probably, their feigned retreat against the Mongols at Samarskie Luki
was successful.

>        What was their government like? Were they close to Byzantium in this
>period.


Their society wasn't feudal, at least not at the time of Ibn Fadlan - the
khan had no share in the agricultural production which belonged entirely
to the peasants. The sources of revenue for the khan were one tenth of the
imported and exported goods, one horse from every wedding, an annual tax
of one fur from every household, military spoils, etc.

What is more important is that besides the trade, the leather and arms
manufacture, Volga Bulgaria had a significant agricultural production,
which was even exported. They first introduced the heavy plough in these
lands. The X c. traveller Ibn Ruste says: 'The Bulgars are agricultural
people, they produce every kind of grains: wheat, barley, millet and
others.'


Altogether, seeds of nearly 20 crops are archaeologicalLY attested in the
town of Biljar. Bulgar wheat alleviated a great famine in Russia (Suzdal)
in 1024, in 1299 during another famine in Russia they again sent wheat to
prince Jurij.

>        I need some information about these things so I can develop my
plot.


Here are some minor details which could be of use:

 - The Russians were impressed after one (successful for them) war against
the Bulgars that the latter wore leather boots.

- According to Al Balhi the population of Bolgar lived in wooden houses
during the winter and in the summer they moved to jurts. Archaeological
investigations in Biljar (the largest Volga Bulgar town, far bigger than
Bolgar) show that at the beginning of the 12th c. it had less that 100
brick and stone houses, while the rest (about 3000) were wooden. The town
was rectangular, its inner part (~1,000,000 m2) was surrounded by triple
earthworks.

Some details from Ibn Fadlan:
- The khan used to eat on a separate table. Each of his relatives and
associates presented had a separate table and received the food from the
khan. One could start eating only after the khan had started. Similar was
the practice in Danube Bulgaria - after the conversion to Christianity
(865 AD) khan Boris sent a letter of 100 questions to the pope, some of
them very naive (e.g. could the Bulgarians, as Christians, wear pants) and
other very serious (could they have an independent church). One of the
questions was whether the khan could eat on a separate table.

- Ibn Fadlan was amazed by the view of men and women, bathing together in
the rivers. However, the adultery carried the death penalty.

- The children belonged to the father-in-law and not to the father; when
somebody dies, his brother was to inherit his property.

- How the Turcs and the Bulgars meet their guest:
'When we left the land of these Turcs (the Oghuses), we met their military
commander Atrak, the son of Katagh-khan. He pitched turkic tents for us
and we stayed with him. ... He brought sheep, and horses, so that some
sheep were slain in our honour and we rode the horses. He invited all his
relatives, the sons of his uncle and slew many sheep in our honour.'

'When we were at 2 days distance from the king of the Sakalibs (Bulgars),
he sent his vassals together with their children and brothers to greet us.
We were met with bread, meat and barley and they joined us.

When we were at 2 farsahs (11.5 km) distance, he met us personally. When
he saw us, he dismounted his horse and thanked the Allah the all-powerful
and great. Apparently, he had dirchems (coins) in his sleeves, which he
showered upon us. He pitched jurts for us.'

- You may have a look at http://www.bulgaria.com/aba/izdanie/980101/9.html
the page is in Bulgarian, but it contains a picture of the mausoleum built
at a place near Volga where the Bulgar khan Chelbir defeated an army of
Chenghis-khan.

- And there is a picture of Bulgar soldier at
http://www.bizlink.ru/data/duel/98/2/29.htm
----------------------------------------------------------------------------------

Finally, speaking about Cumans, they were involved in the Bulgarian
affairs as well. In fact, it is thought that the last two Bulgarians
dynasties before the coming of the Turks - the Terters and the Shishmans,
were Cumanic in origin (and to them is attributed the general disorder,
the fragmenting of the state and decline of the central authority).
Cumans were allies of the Bulgarian car Kalojan Assen during the battle
against the Latins at Adrianople in 1205. Later, Kalojan was killed by his
wife, a Cuman princess during the siege of Saloniki. Cumans were also the
last Bulgarian governors of Belgrade and Branichevo regions, before their
taking by the Serbs in mid-13 c., etc.



Vie nikoga ne ste bili "bAlgari" bre haidyte, poradi prostata prichina , che vashite dedi ne sa bili nikoga "bAlgari" predi da se osnove Tyna-Bylgar, a ostanli Vizantiiski prishaltci pridoshli  ot razlichni posoki s razni etnicheski grypi v razlichni vekove s razlichni kyltyri i ezitci, koito sa narichani dneshno (garkomani) ostanali ot Rimsko- Vizantiiskata imperiq,... goneni i koleni ot Krum i genaralite my osobenno ot  Omyrtak ( koito koli sina si samo zatova, che simpatizira na hristiqnstvoto) ot dinastiqta na Dylo, koito sa ot klana Ashina. Sled kato Bori-s ot dinastiqta Dylo  tcelyva krakata na "vashiq" Vizantiiski Imperator  (i oslepqva parvorodniq si sin Rasate ,zatova ,che iska da vavede predishnata vqra na Tanri - ezichestvoto, ot togava vie chyjdopoklonnitci se narichate s prisvoen (otkradnat) etnonim/termin "bAlgari".

Xaidyta moje da jivee mesetci bez da qde , haidyta moje da jivee dni i noshti bez voda, haidyta moje da jivee bez vazdyh nqkolko minyti , haidyta daje moje da jivee bez mozak tcql jivot. !

Offline Subeyi Kurt

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 3439
  • Gender: Male
Re: Re: Произход на българите !
« Reply #151 on: October 07, 2013, 13:43 »
Има един въпрос, който ме "мъчи", така да се каже...След като в Денисовата пещера в Алтай са открити артефакти датирани на 280 хил. години, при това според "антропо-находките" тези хора са и първите "европеиди", защо не носят официално наименование "азиатоиди"? Обявени са за най-древните кроманьонци, но очевидно трябва да се наричат "денисовци"  След като са първите носители на подобна антропология и при това живеещи в Алтай, те не би следвало да се определят като "европеиди", а европейците би следвало да се нарекат "азиатоиди". Второ, тези хора не са монголоиди, но изобщо не са и индо-европейци по гореспоменатите обективно-логични причини, пък и наред с това е невъзможно и да са говорели на индо-европейски език, "уловен" условно от лингвистите едва преди 9 хил. години в Мала Азия. Представете си Индия преди 280 хил.години или пък иранци по това време?!...Следователно, първата т.н. "европеидна антропология" е открита в Алтай, от което следва да се нарече "азиатоидна" или "алтайоидна", а европейците би трябвало да са "азиатоиди", все пак  Сега ни остава и да помислим, на какъв пра-език са говорели тези хора, след като напълно очевидно не е "индо-европейски"...Да не забравя да спомена, че съвсем наблизо до Денисовата пещера се намира и Карама, селище на неанедрталци, датирано досега на 800 хил. години с тенденция да се стигне до 1 милион години назад...Е, кой е доказан засега най-древен пра-език?
St.Dinkov

Offline Rasate

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 2173
  • Gender: Male
  • Българите носят произходът си- в своето име.
Re: Re: Произход на българите !
« Reply #152 on: October 12, 2013, 13:47 »
Na cheti poveche selsko momche  haidyshko !  Ne mi preprashtai izkopani po haidyshki peshteri sachineniq.


http://en.wikipedia.org/wiki/Bulgar_language

Bulgar language

Bulgar
Region from Central Asia to the steppes North of the Caucasus, the Volga, and the Danube, and Southern Italy (Molise, Campania)
Extinct by the 9th or 10th centuries on the Danube and by the 14th century on the Volga

Language family   
Altaic
Turkic
Oghur (Lir)
Bulgar

Bulgar (also spelled Bolğar, Bulghar) is an extinct language which was spoken by the Bulgars. Many scholars believe that it belonged to Oghur subgroup of Turkic languages,[1][2][3][4] however its precise roots have not been conclusively proven due to extremely limited written record.
The name is derived from the Bulgars, a tribal association which established the Bulgar khanate, known as Old Great Bulgaria in the mid-7th century, giving rise to the Danubian Bulgaria by the 680s.[5][6][7] While the language was extinct in Danubian Bulgaria (in favour of the Slavic Bulgarian language), it persisted in Volga Bulgaria, eventually giving rise to the modern Chuvash language.[8][9][10]

Affiliation

Mainstream scholarship place the Bulgar language among the "Lir" branch of Turkic languages referred to as Oghur-Turkic, Lir-Turkic, or, indeed, "Bulgar Turkic" as opposed to the "Shaz"-type of Common Turkic. The "Lir" branch is characterized by sound correspondences such as Oghuric r versus Common Turkic (or Shaz-Turkic) z and Oghuric l versus Common Turkic (Shaz-Turkic) š.[5][7][11] As was stated by Al-Istakhri "the language of Bulgars resembles the language of Khazars".[12] The only surviving language from this linguistic group is the Chuvash.
On the other hand, some Bulgarian historians, especially modern ones, link the Bulgar language to the Iranian language group instead (more specifically, the Pamir languages are frequently mentioned), noting the presence of Iranian words in the modern Bulgarian language.[13][14][15][16] According to Prof. Raymond Detrez, who is a specialist in Bulgarian history and language,[17] such views are based on anti-Turkish sentiments, and the presence of Iranian words in the modern Bulgarian is result of Ottoman Turkish linguistic influence.[18] However, other Bulgarian historians, especially older ones, only point out certain signs of Iranian influence in the Turkic base,[19] or indeed support the Turkic theory.[20][21][22][23][24][25][26][27]

Danube Bulgar

The language of the Danube Bulgars (or Danube Bulgar) is recorded in a small number of inscriptions, which are found in Pliska, the first capital of Danube Bulgaria and in the rock churches near the village of Murfatlar, present-day Romania. Some of these inscriptions are written with Greek characters, others with runes similar to the Orkhon script. Most of them appear to have a private character (oaths, dedications, inscriptions on grave stones) and some were court inventories. Although attempts at decipherment have been made, none of them has gained wide acceptance. These inscriptions in Danube-Bulgar are found along with other official ones written in Greek. Greek was used as the official state language of Danube Bulgaria until the 9th century, when it was replaced by Old Bulgarian (Slavonic).
The language of the Danube Bulgars is also known from a small number of loanwords in the Old Bulgarian language, as well as terms occurring in Bulgar Greek-language inscriptions, contemporary Byzantine texts, and later Slavonic Old Bulgarian texts. Most of these words designate titles and other concepts concerning the affairs of state, including the official 12-year cyclic calendar (as used e.g. in the Nominalia of the Bulgarian Khans). The language became extinct in Danubian Bulgaria in the 9th century as the Bulgar nobility became gradually Slavicized after the Old Bulgarian was declared as official in 893.

Volga Bulgar

The language spoken by the population of Volga Bulgaria is known as Volga-Bulgar. There are a number of surviving inscriptions in Volga-Bulgar, some of which are written with Arabic letters, alongside the continuing use of Turkic runes. These are all largely decipherable. That language persisted until the 13th or the 14th century. In that region, it may have ultimately given rise to the Chuvash language, which is most closely related to it[28] and which is classified as the only surviving member of a separate "Oghur-Turkic" (or Lir-Turkic) branch of the Turkic languages, to which Bulgar is also considered to have belonged (see above).[5][6][29] Still, the precise position of Chuvash within the Oghur family of languages is a matter of dispute among linguists. Since the comparative material attributable to the extinct members of Oghuric (Hunnic, Turkic Avar, Khazar and Bulgar) is scant, little is known about any precise interrelation of these languages and it is a matter of dispute whether Chuvash, the only "Lir"-type language with sufficient extant linguistic material, might be the daughter language of any of these or just a sister branch.[11]

http://en.wikipedia.org/wiki/Eurasian_Avars

Eurasian Avars

The Avars /ˈævɑrz/ were a group of professional equestrian nomads who established an empire spanning considerable areas of Central and Eastern Europe from the late 6th to the early 9th century.

Language

Although there is sparse knowledge about the Avar language, scholars generally posit that the extinct language of the Eurasian Avars belonged to the Oghur branch,[4][25][26] of the Turkic language family.

http://en.wikipedia.org/wiki/Oghuz_Turks

Oghuz Turks

The Ghuzz or Turkmen also known as Oguzes (a linguistic term designating the Western Turkic or Oghuz languages from the Oghur languages) were a historical Turkic tribal confederation conventionally named Oghuz Yabgu State in Central Asia during the early medieval period. The name Oguz is a Common Turkic  word for "tribe". The Oguz confederation migrated westard from the Jeti-su area after a conflict with Karluk branch of Uigurs. The founders of the Ottoman Empire were descendants of the Oguz Yabgu State.


Origins

"In 178-177 BC, the Xiongnu shan-yü Mao-tun subdued a people called Hu-chieh, west of Wu-sun. The early pronunciation of this transliteration suggests that they were ancestors of Oghur/Oghuz."[7] They were certainly related to the Chinese tribes of the east.

The original homeland of the Oghuz, like other Turks, was the Ural-Altay region of Central Asia, which has been the domain of Turkic peoples since antiquity. Although their mass-migrations from Central Asia occurred from the 9th century onwards, they were present in areas west of the Caspian Sea centuries prior, although smaller in numbers and perhaps living with other Turks.[citation needed] For example, the Book of Dede Korkut, the historical epic of the Oghuz Turks, was written from the ninth and tenth centuries.[8]
According to many historians, the usage of the word "Oghuz" is dated back to the advent of the Huns (220 BC). The title of "Oghuz" (Oguz Kaan) was given to Mau-Tun,[9][10] the founder of the Hun Empire, which is often considered the first Turkic political entity in Central Asia.


Turkic history

According to other records, Togarmah (grandson of Japheth) is regarded as the ancestor of the Turkic peoples. For example, The French Benedictine monk and scholar Calmet (1672–1757) places Togarmah in Scythia and Turcomania (in the Eurasian Steppes and Central Asia).[12] Also in his letters, King Joseph ben Aaron, the ruler of the Khazars, writes:
"You ask us also in your epistle: "Of what people, of what family, and of what tribe are you?" Know that we are descended from Noach's son Japhet, through his son Gomer through his son Togarmah. I have found in the genealogical books of my ancestors that Togarmah had ten sons. These are their names:
the eldest was Ujur (Agiôr - Uyghur),
the second Tauris (Tirôsz - Tauri),
the third Avar (Avôr - Avar),
the fourth Uauz (Ugin - Oghuz),
the fifth Bizal (Bizel - Pecheneg),
the sixth Tarna,
the seventh Khazar (Khazar),
the eighth Janur (Zagur),
the ninth Bulgar (Balgôr - Bulgar),
the tenth Sawir (Szavvir/Szabir - Sabir)."[13]

http://en.wikipedia.org/wiki/Origin_of_the_Turks#Origins_and_early_expansion

Turkic peoples
The Turkic peoples are a collection of ethnic groups that live in northern, eastern, central and western Asia, northwestern China and parts of eastern Europe. They speak languages belonging to the Turkic language family.[10] They share, to varying degrees, certain cultural traits and historical backgrounds. The term Turkic represents a broad ethno-linguistic group of peoples including existing societies such as the Turkish people, Magyars(Hungarians), Szekelys, Azerbaijanis, Chuvashes, Kazakhs, Tatars, Kyrgyz, Turkmens, Uyghurs, Uzbeks, Bashkirs, Qashqai, Gagauz, Yakuts, Crimean Karaites, Krymchaks, Karakalpaks, Karachays, Balkars, Nogais and as well as past civilizations such as the Göktürks, Kumans, Kipchaks, Avars, Bulgars, Turgeshes, Khazars, Seljuk Turks, Ottoman Turks, Mamluks, Timurids, Khiljis and possibly Huns and the Xiongnu.[10][11][12]

"Turk" as inscribed on Bilge Tonyukuk Monument in Old Turkic alphabet (725 CE)


The top of Belukha in the Altay Mountains in Mongolia is shown here. The mountain range is thought to be the birthplace of the Turkic people.


Descriptive map of Turkic peoples


Azerbaijanis and Turkmen in Iran

Na ti oshte vednaj     http://en.wikipedia.org/wiki/Origin_of_the_Turks#Origins_and_early_expansion     cheti momko haidyshko , cheti i se ychi da ne ostanesh prosto momche haidyshko.! 

Съчинения!!!

Къде са доказателствата ,че българският език е тюрски- НЯМА ТАКИВА!!!

Всеки може да пише каквото си иска-а горното е само хипотеза-преведено на български- ПРЕДПОЛОЖЕНИЯ.

Марлборо вместо да ми посочваш предположения ми покажи доказателства- моето доказателство -е старобългарският език-който си създава писменост през 10 век и на този език е наследник съвременният български,а са също така и сръбският,руският и украинският.Както на близък до този език говорят почти всички наследници на Империята на Атила с изключение на Маджарите,Румънците,Алани и Авари(нахчи) общо над 300 мил. души,които са и с отрицателен приръст.

А колко са тюрките без Турция,а ?!
Какъв е бил броят на тюрките преди 50 или  100 години и какъв на Словените.

През 1950 година тюрките са под 60 милиона,а словените са над 300 милиона.Днес тюрките са над 160 милиона, а словените са същите,Да не споменавам 2 световна война когато словените намаляват с близо 20 милиона-или толкова,колкото е било населението на република Турция тогава - най многолюдната тюрска държава


Поздрави

Offline Rasate

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 2173
  • Gender: Male
  • Българите носят произходът си- в своето име.
Re: Произход на българите !
« Reply #153 on: October 12, 2013, 15:19 »
Втори интердисциплинарен конгрес по история на Стария свят - Секция „Цивилизации и култури на древните българи – V хил. – ІХ в. Пр. Н.е.

Тема:
Българите в етнофонда на човечеството – империи, държави и царства – V хилядолетие ПрН. ЕРА – ІХ век

Научен Д О К Л А Д на Акад. Йордан Стоилов Иванов, Асистент Анна Зографова – Чл.кор. на академия „МАБИК” и Асистент Елисавета Кърпарова – Гурния – капитан по морско дело


В генезиса на българската нация ролята на автохтонното население на Балканите е основна. Разполагаме със сериозно аргументирана информация, която ни дава възможност да проследим и възстановим най-старата легендарна история на българите, която векове наред е била крита.
Защото тезата за старозаветното ни библейско родоначалие е истинска.
В тази посока е работил усърдно и известният български учен - акад. Владимир Георгиев, дешифрирал писмеността на етруските, диска от Фестос и доказал, че Беласгите /Пеласгите/Бел-асите/ са били в основата на най-древното население от времето на неолита и ранния бронз на Балканския полуостров и острав Крит (6 000 - 2 600 г. пр. н. е.). Пеласгите ползвали линаерно писмо А, което доказват изследванията на професора по сравнителна лингвистика Г. Сотиров, а за глаголицата съществува теория, че е била създадена върху първообраза на алано-прабългарско руническо писмо, в което всеки древен глаголически знак е имал свой аналог от руните..
Според акад. - проф. Владимир Георгиев и критското население във времето на неолита е било изцяло /Беласгийско/ пеласгийско.
Пеласги е етнонимът на автохотонния народ, населявал Балканите като предгръцко население. Прииждащите племена, обозначени от Херодот като
Траки са имали родствена връзка с пеласгите, като изследователи и историци твърде неуместно заменили етнонима им с наименованието "траки".
Изследователят Петър Голийски допълва, че антропонимите и етнонимите са възникнали през 5-ото хилядолетие преди Христа.
Изследвайки етнонима „Беласги”, същият изследовател открива данни от времето на Тангризма, които пеласгите живеели в затворена общност, дефинирана от него като „Религиозен орден”, съществувал в периодда на 6-5000 г. пр. Хр.,
В този орден били използвани имената „Бълг” или Болг” /означаващи “светлина”, “мъдрост”, и „ власт”/ като варианти на името на пеласгите и на техния върховен бог Зевс, който е бил пеласгийски, а не древногръцки бог, и това е нещото което обръща наопаки цялата известна гръцка митология, която всъщност е митология на автохтонните балкански племена, а не на гърците – придошли в териториите на Балканите много по-късно. Аналогия с древни подобни жречески общества бихме могли да търсим само и единствено всред жреците на древен Шумер, назовавани и то много по-къснот „есеги".
От данни на старозаветните книги в Библията става ясно и, че пеласгите са били предци и на филистимляните. Някои съвременни арабски изследователи като шейх Анта Диоп са склонни да търсят връзката между праотците на палестинците и филистимляните като родствени на Бел-асгите, пеласгите или техен клон, който е бил едно от техните естествени продължения.
За нас етногенезиса на балканските народи, включително и на Пеласгите продължава да бъде обект на изследване. До неотдавна такива науки като прабългаристиката са се занимавали с етно-лингвистичните принадлежности и с произхода на предците, докато чрез научния метод на лингвистиката както и чрез изучаване на прабъларската символика и етнография са били изследвани само отделни аспекти. Не са изследвани добре протобългарските символи, древните гербове, знамената и инсигниите на предците преди и по време на древните разселения.
Според акад. Йордан Иванов, по името на Атрячите от Троя, интерпретирани по късно като етруски, назовавани също и тирени, по-късните историци ги идентифицират като ТРАКИ. Всъщност тирените-етруски са били /Беласги/пеласгите, данни за които присъстват в произведенията на Страбон и Тукидит. Според акад. Йордан С. Иванов същите протобългарски племена АТРЯЧИ, десетки поколения преди Троянската война мигрирали, в посока към земите на днешна Италия. По същите пътища по море до Лациум достига и библейският цар Еней, който там разселил своя народ. Тези факти вече са доказани чрез изследванията и откритията в областта на палеолингвистиката, палеобалканистиката, с дешифрирането на хетския език, критско-микенската линеарна писменост Б, писмеността на етруските/ още повече, че акад. Владимир Георгиев още през 1936 година аргументирано защитава тезата за троянския произход на етруските, доказвайки близостта и родствата на етруски, хетски и лидийски езици. Същата теза бе доказана по съвършено друг начин, чрез геномните изследвания на акад. Йордан Стоилов Иванов, дефинирал още през 1975 г., че древната прародина на Българите са Балканите и, че първите най-стари етноси тук са били дакомизийците и балтоилирите.
И тъй като Българинът е индивидуалист, не защото не познава историята си, а защото генетично знае, че историята на света е негова, длъжни сме да припомним отново и отново, че българска кръв е текла и ще продължава да тече във вените на представители на етноси и народи от петте континента.
 С българска кръв към момента продължават да бъдат народите от Придунавието, Македония, Албания, Италия, Кавказ с Чувашия, Татария, КабардиноБАЛКХАРИЯ, ИчкАРИЯ /Чечения/, ИнгушЕТИЯ, Дагестан, АбхАЗИЯ, БашкИРИЯ, /БашкАРИЯ/Ы КазахСТАН, АфганиСТАН, ПакиСТАН, АзърбайДЖАН, КюрдиСТАН, УзбекиСТАН, ТюркмениСТАН, Етиопия, Йемен, Персия, Иран, Ирак, Индия, Тибет, Северен Китай, Монголия, Бурятия, Сибир, Поволжието, Армения, Турция, Македония, Косово, Хърватия, Босна и Херцеговина, Панония, Трансилвания, Прикарпатието, Бавария, Германия, Белгия, Италия заедно с остров Сицилия, Испания с Иберия и страната на Баските, берберите в Африка,Мароко, самите ДАРДАНЕЛИ, от древното име на българите ДАРДАНИ, разселени там след Троянската война,
Британия /от миграциите на бритите-болги/ с Англия и Шотландия, Ирландия, Норвегия, Прибалтика Америка и др. Така изброените държави само щрихират огромните територии на древните разселения.
Всички балкански древни етноси, както бе доказано чрез геномните ДНК изследвания са генетично свързани. А геномът за българите в днешна България, кодиран с маркер ЕМ78-алфа, регистрира официални 21% от съвременниците ни като потомци на етноси, живели по българските земи преди 7 800 години. Коментарът на акад. Йордан Иванов по същия повод бе, че процентите са доста повече от 21%, защото представителите само на един от етносите от България – шопския има корен на Балканите, който превъзхожда останалите. Специфичните му проучвания и изследвания от 1975 – 1980 г. не само че кореспондират с най-съвременните констатации по изследванията на човешкия геном, извършени от руски и американски екипи, но ги превъзхождат и изпреварват значително във времето.
По повод нароилите се множество неверни хипотези и теории за произхода на българите, сме изключително благодарни на ръководството на академия МАБИК, което ни даде възможност да аргументираме нашата теза.
Според класическите изследователи, прабългарите са идентифицирани като индо-европейци от източноиранската езикова група. Въз основа на анализа от най-ранните сведения за древната българска държавност, на съществувалите в старозаветно време протобългарски държавни обединения, империи, царства, въз основа на езиковите лингвистични извори, на генните изследвания, на изследванията върху на древнобългарската духовност, предхристиянски религии като тангризъм, зороастризъм, будизъм, даоизъм и пр., на обичаите, бита, древния фолклор, митологията, протобългарските писмени и епиграфски паметници, знаци и символи, Древния български календар и на съпоставките му с Шумерския, сътворен също в района на Придунавието, на китайския, взаимстван от българския, смело можем да заявим, че България действително е била и продължава да бъде най-старата държава в Европа и, че българската цивилизация е една от най-древните велики в света, което потвърди именитият британски учен Арнолд Тойнби.
Очевидно е, че така наречената“Изчезнала“ в хилядолетията назад във времето Велика България, с граници от Монголия, Китай до Атлантическия океан, на север Татрите и далече зад Карпатите, на юг – Средиземно, Бяло и Адриатическо море още няколко хилядолетия напред, отново във времето, трябваше да се доказва, за да бъде “преоткрита” за целия свят. В момента най-жалкото за нас българите е, че европейците и света не оценяват значението на нашите истински исторически корени.
В този наш труд, предмет на още едно изследване ще бъде и т.н. ЯФЕТСКА ТЕОРИЯ ЗА ПРОИЗХОДА НА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ, на изследователя Соломон Розанес, която е особено ценна за науката. Според тълкованията на библейските старозаветни текстове, от синовете на библейския Ной, описан в „Битие” - Сим, Хам и Яфет - са произлезли всички библейски раси и народите по света.
Според френския изследовател Вирей, живял през 18 и 19 век, през 1801 г. са съществували предци на Ной, за които в индийските митове се разказва, че подобно на него те седем пъти преди него, преди /Ной/ са спасявали от потопи човечеството. Наричали ги Ману – прародители на хората. С тези Ману били свързани и легендите за потопи, сходни с библейския.
Проучвайки преписки на древните еврейски езици ладино, раши и староравински еврейски, изследвайки и монографията на руския учен акад. Павел Константинович Ковцов, коментирал средновековната поща - преписка на цар Йосиф ІV, Кхаган на Хазария, също и писмата на главата на еврейската диаспора в Кордоба, /Кортуба или Кертуба/, както и преписката на еврейския равин Хасдай ибн Шафруд, ректор на тамошния университет и тогавашен министър в двора при халиф Абдул Рахман ІІІ,/912-961/ както и по времето на халиф Хаким ІІ/961-976/, историкът Соломон Розанес се натъква на изключително интересни факти. В намерените преписи на писмените документи пише, че самият цар Йосиф ІV съобщава, че е син на Аарон - цар на държавата Тограма, като твърди в своя ръкопис, че произхожда от синовете на Яафет, от потомците на неговия син Тангра -Тогария. Владетелят съобщава как е открил своето родословие в старите родословни книги на своите прадеди. Той пише, че “Тограма имал 10 сина и техните имена били – Авийор, Турис, Аваз, Угуз, Бизл, Т-р-на, Хазар, Янур, Болгар и Савир. Цар Йосиф ІV произхождал от синовете на седмия син от синовете на Тограма”. " “Българите бяха многоброен народ, по-многочислен от пясъка в морето” казва през Х век хазарския Каган Йосиф. Тук специално трябва да отбележим, че тази теория съвсем не омаловажава значението на Латинския хронограф, в който се говори за прародителя Зиези – Мезей.
Коментарът на акад. Йордан Иванов е, че древните племена, продължили родовете на предците – просто всички са били наши братовчеди – първи, втори, трети. Коцков пише, че „Т.е. древните българи и едновремешните талиши, гилянци, алани, прадедите на осетинците са били синове на един общ прабаща – Тограма”. За тях и през 870 г. известният арабски хронист Ибн Якуби пише, че : “ Те - тези синове на Тограма – талиши, гилянци, дейлемци, българи, хазари, алани, даду /днешните дидойци от Източен кавказ/ и др. са от един общ корен!* Той дори съобщава както и хрониста Захарий Ритор, че” редом с едни други българи – всичките тези народи са имали много древни градове”, интерпретирайки ги като носители на една много по-стара древна култура на още по-стари племена. Френски автор – Жозеф дьо Гин, ползвал за съставянето на “Историята на хуните” (1756 г.) стари китайски и арабски извори е открил.
Яфетическия корен на българите, описан от неговия колега и съотечественик - ла Кроа, написал и издал през 1768 г. “Кратка история на Османската империя“. Позовавайки се на древна легенда за произхода на тюрките, достигнала до нас от узбекския летописец Абулгази (XVII в.), той сочи за прародител на българите Камари - Гомер . Ползвайки също още и чешки и полски източници, Шарл-Клод Пейсонел е извел като родоначалник на българите в “Исторически и географски бележки за варварите по поречието на Дунава и Черно море“ (1765 г.) Алан – също непознат за Библията син на Яфет.
 Тезата за Балканския произход на българите днес се подкрепя и от артефакти и данни, от откритите находки в Аркаим и в още 30 града на територията на Азия. Между тях е и Карагалъ. Има легенди и артефакти и от разкритите древните царства Балхара, Бактрия. Има находки, намерени на територията на бившата Кушанската империя, в Индия, Китай и Тибет, Месопотамия и Африка.
През 1997 г. изследователят Е. Н. Черних информира света, че „в Южна Башкирия е имало земи, в територията на днешната Оренбургска област, заселени от много древни времена с протобългарски племена”. Същото важи и за уникалния древен протобългарски град на жреците Аркаим, в Челябинска област, проучванията на който родължават.
Наколко са хипотезите за произхода на протобългарите. Някои учени сочат Таримската котловина за прародина на българската идентичност, други я търсят в Източен Туркестан - района между Памир и Хиндокуш, където определят предците като потомци на митичните древни племена -тохари - юейджи. В историческата памет на уйгурите има спомен за родство с българите, както и при пущуните. Хипотезите обаче, че прародина на древните българи е била някъде там просто не са верни. Да – от районите на Памир и Хиндокуш предците ни, разселени там хилядолетия по-рано се завръщат. И това е била само част от пътя на мигралите, поели своя път от Балканите. Точно в това се състоят неверните тълкования на някои съвременни историци. И тъй като напоследък продължава да се преекспонира тази теза дори като теория за произход на българите от Памир и Хиндокуш, длъжни сме да отбележим, фактите са верни само отчасти, тъй като периодът на разселенията от Памир и Хиндокуш в обратна посока към Европа, представлява само фрагмент от много по-късните разселвания на народите на запад, в посока към истинската прародина - Балканите.
Както е известно, в старите времена планините Памир и Хиндукуш са били наричани Имеон. Те действително са били заселени от протобългарски племена, достигнали в разселенията си от Балканите до там. Затова ако по летоизчислението на Волжските българи, описано в древния епоса „Джагфар тарихи”, цитиращ дати от преди 30 000 г. пр. Хр., както и от “Книга за хуните” на Кул Гали, (XII век предците ни там са образували обединение от 7 племена, покорили необятни огромни територии и създали държавата Шам, това още веднъж е потвърждение на факта, че първата тяхна миграционна вълна е тръгнала от Балканите, в периода между 70 000 и 53 000 години назад във времето на топенето на ледниците.
Люлката на българската етногенеза е тук на Балканите.
В същите онези древни геоложки времена и най-старата и дълга европейска река Ит-ил /Дунав/, по данни на акад. Йордан Иванов е протичала с 37 км по - на север, от сегашното й положение, покрай местоположението на днешната столица на Румъния - Букурещ.
По данни на акад. Иванов, оцелелите от потопа на Балканите /трети по хронология от общо 8 известни,/ са живеели по билата на високте планини, а също и в района на Аскейноса - Черното море, което първоначално било сладководно езеро, с размери 54 на 36 км. При въпросния катаклизъм, във водите на Черно море потънали два етноса за което българската подводна археология вече разполага с данни – откритата каменна чиния на Черноморското дъно, отпреди 8 000 години е с изписани върху нея иероглифи - възможно най-старата открита писменост на света – още неразчетена.
Първите преселници занесли със себе си занаятите, мнното дело, постиженията в селекцията на житото, опитомените овце, кучета, прасета и коня, защото тяхното опитомяване също е ставало тук на Балканите.
По време на преселенията те разбрали, че свинското месо и сланината не били подходящи за топлите страни. Запазили тези животни за племената и етносите, които се заселвали на север. В Сибир, където сланината давала калории и предпазвала от студа, от който се научили да се предпазват, мажейки се със свинска и с тюленова маз, докато южните заселници започнали да използват овчата лой. В планините по традиция се разселвали родените в балканските планински райони на Балканите, а в равнините отсядали, родените в равнината. Така едните развили рудничарството и строителството,борели се с камъка, защото строителството било дело на планинците, които били и.рудничарите...а другите развили животновъдството, растениевъдството и занаятите.
Някои племена изоставали рудници, в които рудничарите не могли да слязат на дълбочина повече от 50 м. Така под форма на търсене на нови находища, започнала и миграцията със занаятите, с ювелирните изделия от сребро, злато, скъпоценни камъни и метали и абсолютно всичко, с целия поминък.
Истината е една - древните ни корени мигрирал на изток и югоизток от земите на Балканите , след третия библейския потоп,/от всичките общо осем/, които човечеството познава. Възхода на културите на първите етноси и народи вървял почти паралелно.
Последните възприети от класическата наука предбиблейски потопи се отнасят или по точно са определени от преди 24 000 години и от преди 11 552 г. пр. н.ера., Според изчисленията, изследванията и анализите на академик Йордан Стоилов Иванов, такова катострофално бедствие - световен потоп, той датира към 12 050 г., /считано от 1980 г. назад във времето/. Извел е изчисленията си по календар според него, в наше време, това е станало през ХІ месец, на 24-то число, когато потънала и столицата на континента край Южния полюс.
Оцелелите от този катаклизъм се спасили от този южен континент, достигайки района на днешния о. Мадагаскар. От там се разселили в 8 посоки – 3 на изток, 3 на запад и две на север. При това разселение били терминирани расите – желти, черни и червени.
А когато океанските приливни вълни нахлули мощно по времето на Черноморския потоп и във водите на сладководното езеро в региона на Балканите, те го залели и буквално разкъсали земята в района на Средиземно море и днешния Босфор. Мощността на прилива била ужасяваща. Мегацунамни вълни залели уникални древни градове и селища, създадени много преди разцвета на Варненската цивилизация. По същото време е съществувала естествена сухопътна връзка като ивица – суша, която е свързвала континентите Европа и Азия. По нея били осъществявени миграциите на първите бежанци, от оцелелите етноси, тръгнали в своето първо разселение на изток и югоизток. Вследствие на огромния прилив на океанска солена вода, сладководното езеро завинаги се преобразило в дълбоко солено море.
Потоп с подобна мощ е бил регистриран и по-късно между 8 и 7-мо хилядолетие назад във времето.
Специално Черноморският потоп е датиран от учените различно:.от преди 7 800 г. , от преди 5 700 г. и пр. Той също е станал причина за значителни миграции по познатия вече път през Кавказ и през Азия..
По тази причина следва да се прави разлика между понятията СВЕТОВЕН ПОТОП като гигантското бедствие, с огромни мащаби и местен потоп.
В литературните анали са описани най-малки три такива – веднъж от шумерите, от времето на Девкалион и Пира и Библейският. В паметта на много народи от атолите в океаните се разказват различни легенди за първочовеците Ной, Иима, Ману, и други, спасили семейства и животни с кораби, подобни на кораба на Ной.
Тук обаче следва да отбележим и,че и цялата речна кал от Черноморското езеро при потопа е била изхвърлена от вълната на придошлите поройни води, далече от днешните крайбрежни ивици на изток. Хилядите дерета, в районите на днешна Грузия, Абхазия и дори в територии и на Казахстан представляват последиците от това събитие. От изхвърлената фина кал там, по тези земи, местните се научили да правят тухли и огромни топки, които постявали по оградите на къщите. Тази кална маса единствено става за изпичане на тухли и керемиди, и количествата й са толкова огромни,
Щото са почти неизчерпаеми. По този повод преди десетилетия България пожела да помогне на тези страни в строителството на тухларски заводи, каквито бяха направени, в някои от страните. Но населението там и до днес предпочита да изпича само тухли, изложени в сурово състояние на слънце, което позволява самият вятър и дъждовете да спомагат за подпълване на фугите по природно естествен начин. Които са ходили в тези райони знаят за какво става дума и за да не се чудят, следва да се знае, че и до днес всичко на изток продължава да се прави от керпич по описаната от нас технология.
.
И тъй като по литературни данни, описаният потоп не е бил съвместим, с времето на отцеждането на ледниците, можем да заключим, че първото гигантско разселение от Балканите – като люлка на най-древната човешка цивилизация е станало точно във времето, както твърди акад. Йордан Стоилов Иванов, между 70 и 53 000 г. назад във времето.
В своето първо разселение на изток и югоизток, по времето след 3-тия потоп от общо 8 , според теорията на акад. Йордан Стоилов Иванов/, представители на оцелялото население от общо 123 местни балкански етноса, /и по данни на акад. Петър Петров/,след гигантски катаклизъм, мигрирали на юг и югоизток. Една част през Кавказ тръгнала на изток. Други още по на юг. Оцелелите тръгнали от Балканите, от района на днешна Сребърна /в Стара планина/, Пернишко, Брезнишко, Трънскотрънско, Драгоманско, от Западния Балкан, от западните крайща на софийското езеро във време и на неговото отцеждане.
Било е във времената на етносите – дакомизийци, пеласги, шумери, арменци...живели някога заедно.... Известно е, че протобългари от тези племена са се заселели в Месопотамия, в Мала Азия, където техни потомци живеят и до сега.
Днес много народи от Изтока, които нямат корените на историята си, защото е била занесена от тук. Такива са филистимляните – праотците на палестинците.
Част от балканското население, претърпяло бедствието, останало тук, по високите полета и планините. Това население е било терминирано от изследователи като трако-кимерийско.
Пътищата през Кавказ продължили към на плодородните земи на днешна Персия /Бабилон/ ,през Волгоуралието и още по на изток до територии в Земята на изгряващото слънце – днешна Япония, за което имаме преки свидетелства, цитирани и от самия император Хирохито, който в последната си среща с български дипломати каза, че е трябвало да изминат хилядолетия за да се срещнат народите ни отново. Още повече, че и в японските земи и до днес живеят представители на етнос със специфичен език, в чийто народни облекла присъстват българските шивици.
Тази имформация присъства и в научния труд на академика, предоставен на АН на СССР и Украйна.
Докато пътят на дългото завръщане на индо-европейските българи по време на Великите преселения на народите е бил белязан от техните многобройни държави, в които в различно време са влизали огромни територии от Китай, Индия, Иран, Пакистан, Афганистан и другите държави от Централна Азия, Каспийско (Българско) море, Кавказ, Армения, Мала Азия, Русия, Украйна, Балканите, Централна Европа. По пътя обратно към континента Европа, българските племена участвали в генезиса на древните нации на Германия (Бавария), Италия, Испания, Франция, Ирландия ...
От тогава са запазени етноними и наименования, с които местните съседни народи назовавали болгите: були, баллли, болгари, българи, балкари, буляри, биляри, бухари и пр.
В този период земите около реките Тигър и Ефрат били обитавани от Шумери, които вече обработвали метали и отливали сплави. Цивилизацията им е идентична с Варненската като приликите са в жезлите и в женските накити. При датиране с радиоактивен въглерод се оказа, че Варненската не култура не от преди 6-5 хил.г.пр.н.е., а е много по-стара.
Това обстоятелство е особено важно, защото в един прекрасен ден учените ще докажат, че Ниневия, Ур, Йерихон и българският ХатсУР /Хацор/ на хуритите БАЛХАРИС СА на повече от 8 хил.г.
Разселилите се по новите места вече имали познания, строяли по древен тертип огромни селища, обработвали глина, добивали мед, злато сребро и леели сплави, много преди останалите съседни азиатски народи. Техните потомци били ваятелите и обитателите на уникалните древни градове Аркаим и Балх. Създали царства – строили градове държави – Аркаим, Карагалъ, ХатсУР, МА-РИ, МЕГИДО, Бабилон. В ХатсУР, /Хацор – на територията на днешен Израел/ бил най-северният ханаански град, където изследователите са регистрирали наличие на ортостати, нещо характерно само и единствено за северните държави. В ХатсУР /Хацор/ до сега са разкрити 2 броя бронзови маски, бронзови царски статуетки, едната от които позлатена докато в България през последното десетилетие непрекъснато се откриват и леарните и инструментите и артефакти от много по-предишно време.
Според равина Бен Елиезер, откритите бронзови маски в Хатцор са датирани към 18-то столетие пр. Хр. А Старозаветните текстове не съобщават как е изглеждал самия град. За този град съобщава цар Соломон в библейски текст. Едно обаче особено важно откритие от онова древно време на територията на Хатцор, което продължава да бъде актуална загадка за учените до днес е, че върху площта на дворцовия храм от 15 в. Пр. Христа , в/притвора и предверието/ както и върху "сърцевината" на двореца не е имало застрояване по причина, че мястото е свето. Предположението на археолога Ядинт....е, че вероятно в онова далечно време е съществувала някаква стигма, по силата на която древните народи проявявали уважение към това място, около което били извършвани и древни ритуали и жертвоприношения и огнепоклонство. Този древен храм – много по-стар от Вавилонския, бил сътворен от жреците на предците протобългарски преселници, които запазили и там част от българските обичаи, но езикът им в голяма степен се променил..
Откритите в старите територии на България през 70-те г. на ХХ в. клинописни плочки и тяхната дешифровка свидетелстват недвусмислено, че Придунавието е било истинската древна прародина и на древен Шумер /Суйбиер/ ,за което свидетелстват многобройните топонимични и антропонимични наименования през земите, през които народите са вървели, така и тук, запазени до днес, като Шумен, с. Сумер, /Шумер в Монтанско/. Тези и други архаични паметници ,в никакъв случай не трябва да се възприемат като случайно. Според изследователя Марин Димитров, Шумерите на Балканите изначално са били етнос, а не нация. Според друга, хипотеза шумерите са преминали през Кавказ за да достигнат Южна Месопотамия и поречието на Ефрат. По време на разкопки на древни градове в Месопотамия и източна Сирия – царството Митани, на хуритите – балхарис, са били открити останки от културата Урук. Немалко учени потвърждават, че шумерите са преминали през Кавказ, в придвижването им на юг. Междувременно един от най-точните древни календари на света - Вавилонският е включвал особенности, дали основание на изследователите му да заключат, че е бил създаден - сътворен в Дунавските географски ширини. И когато коментираме тези факти, следва да отчетем, в хода на историческото развитие, че именно предците ни дакомизийците, шумерите , протобългарите – пеласгийци, арменците, сапите, сепейците/шопите/, са започнали като етноси почти едновременно възхода на своите древни цивилизации. Те са всъщност истинските първи създатели на инсигниите, емблемите, знамената, гербовете и символите. И тъй като в древността или във времето на предците, традициите са повелявали щото приемствеността да протежира исторически развитието на нациите, със закона за приемствеността се появили и човешките закони за символите. Те позволили още от дебрите на древността, етносите и народите да бъдат разпознавани по символите, знамената и инсигниите, по седлата, по конете, по юздите на конете, както и по самите коне, по самото облекло, по печатите на лицата, които са изпълнявали функциите на държавната власт – Кханска, царска и т. н. По това са познавали, виждайки коня, седлото и облеклото, кой в древността какъв е и то с цел, да бъде разпознат един народ от друг, древните създали инсигниите с някои различия.
Точно този процес е намерил своето реално отражение в най-старите книги на света - “Ведите”, които и до днес остават най-древните литературни и културни паметници, в които има достатъчно текстове, потвърждаващи нашите тези.
Редно е да отбележим, че не са правени обстойни топонимични и антропонимични изследвания на древните територии, с разселенията. Например тук на Балканите възниква и най-древното, обожествено в хилядолетията женско име – Рада. Рад-ха, Радха КРИШНА, което достига Хималаите, Индия иТибет, Тян Шан и Урал.
В “Законите на Ману”, в книги ІV и VІІ, историците - изследователи могат да преоткрият много данни за предците, и за величието на народите , живели някога на Балканите и отседнали след митарства и разселения и по теченията на р. Ганг, Тигър, Ефрат, а впоследствие и по крайбрежието и на Каспийското море. Точно тези народи създавали по пътищата си уникални древни велики държави.
Достигайки Азия, от основните мигриращи балкански племена се отцепили клонове, които се отправили към днешните земи на Иран, Сирия, Ливан, Мала Азия. В района на Двуречието създали държавата Самария (Шумер). Били носители на уникална култура, с която обучили местните. Застроили древни велики градове, развили земеделието и скотовъдството. Основали градове-държави, които строили върху хълмове от страх от нов потоп и ги защитили със стени. В тези градове живеели по няколко хиляди. Подобни градове били Ур, Урук, Лагош, Мегидо.
През Среднобронзовата епоха, Хатцор, /ситуиран преди 7 000 години/, бил един от първенстващите, най-силни градове в Ханаан. Големи земни насипи и диги, ровове и няколко укрепени порти го защитавали от нападения. Голям разцвет градът бележи в 5 – 2 хилядолетие преди Христа.
Един от по-късните негови владетели бил цар Ибни - Абду, чието име означавало "Син на Хадат" . Този владетел е изиграл особено важна роля в политиката на т.н. "Плодороден полумесец" или територията, обхващала земите от Египет до Иран. За това научаваме от клинописните архиви, открити в двореца на царството Мари, /също протобългарска държава/ на западния бряг на Ефрат в Месопотамия. От близо 25 000 клинописни таблички, в 20 от тях се споменава името на града Хатцор. В тези дворцови документи, датирани от 18 в. Пр. Христа, се говори и за посланици и вестоносци, посещавали Хатцор както и за кервани, натоварени със злато, сребро, тъкани, подправки, слонова кост и различни други стоки, пътували и търгували там. Една от разчетените и запазени клинописни таблички информира, че владетелят Хамурапи, създател на първата регистрирана правна система, живял /1792 - 1750 г. Пр. Христа/, като цар на Бабилон имал за свои представители - официални лица в Хацор:
"Двама вестоносци от Вавилон, отдавна пребиваващи в Хацор, с един човек охрана тръгнали за Вавилон"/7/. На друга табличка са били записани и няколко поръчки на царя на Хатцор - Ибни Абду за калай, използван за получаването на бронз.
 Керваните, пътували между Вавилон и Хацор минавали и покрай други два големи търговски центъра Yam Khad i Qatna Разположението на града Хатцор било по трасето на основния сухопътен търговски път, чието често упоменаване, в архивите на царството Мари доказва неговото значение му в "Плодородния полумесец" през Среднобронзовата епоха.
Хатцор е бил споменаван често и в египетски папируси и в документи. Бил записан и в аналите на градовете на фараона Тутмос ІІІ /1490 - 1436 г.пр. Христа както и на градовете на Аменхотеп ІІ /1438 - 1412 г. Пр. Христа/ и Сети І /1305 - 1290 г. пр. Христа/. Хатцор е белязъл разцвет и през къснобронзовата епоха. Три писма, изпратени от царя на Хатцор - Абди Тирши, /14 в. пр. Христа/ до египетския фараон Ехнатон / 1348 - 1338 г пр. Христа/, били намерени всред архивите в Тел Амарна в Египет. От всичките древни ханаански владетели на градовете – царства, единствено Абди Тирши бил титулован като "цар" от фараоните на Египет. Владетелите на Ащарот, от/Басан/ Васан и Тир се оплаквали от царя Абди Тирши, че е завладял техни градове/ /. Владетелят на Тир обвинил в клинописите Абди Тирши, че е напуснал своя град и отишъл при народа хабиру /+ /. В друг клинопис се съобщава как владетелят на Ащарот се оплакал на египетския фараон Ехнатон, написвайки следното: "Царят на Хацор взе от мен три града"/ /.
 Наименуванието Хатцор е било открито и в Ленинградския папирус 1116 А , също и в папирус от времето на Анастази І. Част от документите са и от времето на фараона Рамзес ІІ /1290 - 1224 г. Пр. Христа/. В тях името на Хатцор се изписвало и като име , "наред с онова на близката река"/ ? /.
 Всички цитирани документи били открити извън Ханаан, затова бихме могли да предположим, че писмата, разменяни между царствата Мари, Египет, от Тел Амарна до Хатцор и обратно е следвало да бъдат пазени в архиви на града, но за съжаление до момента такива не са открити. В нито един ханаански град на съвременната територия на държавата Израел не са открити данни за това.
Щрихирайки пътя, мигриращите заселвали свободните пространства, в които оставали да живеят хилядолетия. Други продължавали пътя към Урал, в райони на езерото Байкал както и по територии на днешните Монголия и Удмуртия /Бурятия/. Предците се разселили из Турфанската област, по теченията на Горен Енисей, Ордос, Об, в Саяно-алтайския край, във Ферганската долина, района на планината Белур (Памир), съседен на древната предарийска цивилизация Мохенджо-Даро, а също и в територииите на днешните държави Афганистан и Пакистан. В “МАХАБХАРАТА” има текстове, в които се споменава „за българи по името на които, едно от древните морета е било наречено българско /впоследствие Каспийско.
В периода 6000 – 4000 пр. част от протобългарските племена отдавна били разселени из изтока. В същото време и други от тях продължавали да живеят в района на Враца, където местните се занимавали със земеделие, скотовъдство и грънчарство. В село Градешница е открита керамика със специфични надписи, датирани и възприети от учените като едни от най-старите в Европа. Тогава в региона е бил вече развит медния рудодобив.
5500 г. пр. Хр. - В своe изследванe върху най-стария български календар, от който са взаимствали китайците, професор Васил Златарски е определил за начало на време-измерването по него 5500 г. пр. н.ера. Този зодиакален календар, с дванадесетгодишен цикъл е бил обявен от ЮНЕСКО през 70-те години на ХХ век за най-точен на всички времена. Според проф. Волфрам Еберхарт, автор на книгата “Локалните култури на Китай”, китайците го копирали и в периода 2697 г. - 2637 г. пр.н. е. и заменили с него своя лунен.
5 000 г. пр. Хр. - Изследвайки съдовете от 6- килограмовото златно съкровище, открито в България във Варненския некропол, проф. Колин Ефрю ги е определил като “ най-старото ювелирно злато в света”. По-стари са находките от времето на дакомизийците като каменната чиния с най-старата писменост, открита на морското дъно, в акватория на Балчик. За този култов съд, учените са изразили мнение, че е сътворен от култура, много по-стара от крито-микенската.
3182 г. пр. Хр. Тогава е бил регистриран гигантски потоп в Междуречието, по причина на който била разрушена столицата на града-държава Ат-Алан. За да се спаси, част от населението забягнало в култовата планина Арарат. Въпросният потоп поставил края на управлението на българските династи в Шумер.
3000 г. пр. н. е. В началото на III хилядолетие пр. Хр., в Месопотамия навлезли семитски племена, които отблъснали българите – арийци в посока на устието на реките Тигър и Ефрат. Последният арийски владетел на Шумер бил Зиези, (посочен за родоначалник на българите, в “Латински анонимен хронограф” от 354 г. от н.е.). Зиези бил победен от семитския владетел Саргон Велики, като след смъртта му огромни групи българи мигрирали в посока Централна Азия.
Към същото време науката датира и създаването на египетското пиктографско идеограмно писмо. В Месопотамия е бил разпространен ХУРИТСКИЯ език, на който говорели хуритите балхарис /HURITI BALHARIS. Шумерите го назовавали субарийски. Шумерите са идентифицирани от българския изследовател Марин Димитров като етнос, а не като раса. В литературните анали за тях присъстват данни като за етническа общност, много по-различна от семитите. Една интересна подробност: Едва през 1 хилядолетие пр. Хр., жителите на Месопотамия се научили да различават шумерите от семитите.
Във втората половина на 3-то хилядолетие пр. Хр. стартирало и преселението на номадските етнически племенни групи амореи - марии, които основно били планинци, без представи за зърното и пшеницата. Не ги консумирали. Нямали и представи за градовете –държави. Хранели се с трюфели, мляко, мед и сурово месо и живеели по пещерите, а след смъртта си оставали дори и непогребани.
По същото време и в земите на днешните Етиопия и Йемен живеели разселилите се преди това наследници на великите ни предци. Между тях имало владетели от династията Богорис, потомци на същия най-стар династичен род Дуло от придунавието. В Етиопия имало клон на рода Дуло, който дълго време властвал и след династията Богорис. Известен нейн владетел от 16-то столетие преди христа бил Аспарис. Част от владетелите, продължители на рода Богорист властвали и в земите на днешен Йемен.
В земите на днешна Етиопия и до днес съществуват предания за народ от преди 3000 г. пр. Хр. , ръководен от царската династия Богорис, преселили се там без своите корени. Едно от българските колена от там мигрирало на север по реката Нил, във времето на фараона Менес. В “Илиадата” Омир /или Тамирис от Тракия/ е писал за древен владетел от Родопите, назовавайки го с името Мемнон: “Мемнон, цар на етиопци почтени”. Представители на същото коляно “Богорис” били майсторите-строители на древния град Аварис, ситуиран някога, в района около Кайро, днешната столица на Египет.
 Във времето на Второто хил. пр.Хр., в Месопотамия е датирана историята на българите хури-урарти, мигрирали към Индия и Туркестан.
От историята е известно и, че Персииските династии на Аршакидите, Пахлави и Сасанидите са се считали за потомци, по-точно за наследници на древната протобългарска държава Балхара със столицата Балкх... . И докато част от древнобългарските племена – кимерийци били ангажирани като войни – наемници във времето на цар Саргон Велики, друг клан, известен като хунори се отправил на североизток към пазвите на Азия и земите на днешен Китай.
Българските племена хури-урарти, мигрирали към Инд и в Средна Азия, Кашгария, Талас. Впоследствие, но значително по-късно техни потомци създали Тохарските царства и Кушанската Империя Дуло в Индия.
Значителен клан от протобългарски преселници отседнал трайно върху територии на ситуираната конфедеративна държава БЪЛГ, разделена на 15 протектората със съответни закони и владетели, подчинени на пъровладетеля. Столицата Бълг (Балх), в превод означавала "Майката на хилядата пещери",а държавата БЪЛГ била наричана "Майката на хилядата градове". Тук възниква въпроса, коментиран от изследователя Константин Каменов – били ли са хуни /Куни/ балканските арийци, разселени по тези земи?!
2-1 хил.пр.н.е. индоариите преминали обратно и в Кавказ, като се разселили в райони на Заграс, Иранското плато, Индия/север/ и из цялата територия на древните държави Партия и Бактрия.
От същия период учените определят като най-важен дардския език от района на Кашмшр, като един от староиндийските диалекти бил санскрит, възприет от изследователите по-късно като основен за историята, защото е имал писмен аналог.
2 750 – 2 726 г. пр. Хр. синовете на Зиези - Хайтал и ХуРусан повели народа Ху Хунори/”Могъщите господари на света”/ към земите на хуните-ефталити - териториите на древните Балхара и Бактрия. Там впоследствие учените са регистрирали присъствие на племената от източната - монголоезичната група Жун, а също и от представители на западната - ираноезична Ху.
Древната ХУНСКА ИМПЕРИЯ е регистрирала владетили, с гени от най-стария династичен род в света – рода “Дуло”.
Периодът 2356 - 2208 год.пр.н.е. е бил времето на старата китайска империя, както е описано в "Малая советская энциклопедия" към което се вписва и името на народа Хун-ну, споменаван многократно в китайските хроники и анали, описващи как тези Хун-ну са воювали с Китай. Заради тях била построена Великата китайска стена. Отделно в китайски анали се споменава за съществуването и на старото царство Ин /Шан/, датирано в хрониките към ХVIII - ХII век преди н.е. както и за легендарното древно китайско царство Ся, регистрирано в периода 2205 до 1767 год. пред н.е. , чието съществуване е било доказано, чрез открити археологически артефакти. От същото време са и находките - старинни руини от укрепени градове. /По В.М.Массон /. Всъщност древните китайски историци са писали, че народа хун-ну е съществувал още преди основаването на царството Ся. Хун-НУ се отличавали с изключително по-високо си културно развитие от китайците. Изследователят Массон пише, че във времето на династия Ся, буквално изведнъж се е развило производството на бронзови изделия. Тук можем да направим известна аналогия – известно е, че през третото хилядолетие преди н.е. бронзът отдавна вече е бил известен на нашите предци, заселени в Алтайския край и в Минусинска котловина
Проф. Велфрам Еберхарт е описал подробно в своя труд, посветен на “Локалните култури на Китай”, че : „През 2697 г. или 2637 г. пр.н.е китайците заменили своя лунен календар с българския дванадесетгодишен цикличен календар, отчитайки неговите предимства като по-късно те заимствали от предците на българите и леенето на цветни стъкла”.
Преди време изследователите Хартвин Хаусдорф и Петер Краса са се натъкнали на уникална находка, в провинция Шансу – Северен Китай. Били разкрити над 120 пирамиди – по-стари и по-внушителни от египетските. За тях са се произнесли и китайските им колеги - д-р То Уай и проф. Чи Пенлао. В същия регион до т.н. „мъртви градове” Лулан и Ния, още през 80-те г. на ХХ век, археолози открили още и 120 европеидни мумии, които според американския учен Виктор Маир били погребани между 6000 и 4000 г. назад във времето. Чрез генно изследване, изследователят Паоло Франкалаци установил, че това са били трупни мумии на кавказки индоевропеиди. Върху слепоочието на мъж бил регистриран татуиран тангристки знак, а мъжът бил облечен и обут в характерна българска носия, с навои. Всред откритите предмети до женските мумии имало и шапки – тип каподулии, с високи черни гугли. Некрополните находки включвали фрагменти от вълнен плат, одеала, престилки, с типично български шевици и орнаментика. В некрополите били открити и артефакти за наличие на типични древни български бойни снаряжения....
1764 г. пр. Хр. Балкански българи са се разселили по бреговете на река Селенга и езерото Байкал, както и в района на великата китайска река Хуан ХЪ. Там било ситуирано царство на народ, описан в китайските анали като «хунну», или сюнну. Много интересна е китайската династия Ся, чийто край е бил регистриран при възцаряването на Шун Вей, сина на цар Цзе-куй, който през същата година премесил резиденцията си в северните степи. Така било поставило началото на съществуванието на народа на хуните. Съществуват литературни данни за 1158 год. пр.н.е., когато ванът на Чжоу, Вен нападнал народа „хянюй”, който в бягството си се преселил през пустинята Гоби на север и така било ситуирано Хунското царство. В аналите за него се говори като за «Времето на Западните Чжоу /II пол. на IХ век преди н.е./. Китайците описали как са водили кръвопролитни войни със северните народи "Бейди", обединени от хун-ну в царството СЯ-нюн.".
Сведения за империята на Хунорите вече са открити не само в хрониките но и от китайските археолози, за което свидетелства разкриването на древния град ТONGWANGCHENG /ТОНГВАНГЧЕНГ/ от 419 г. пр. Хр, строен от хуните XIONG NU – КСИОНГ НУ.
/Бел ред.: Става дума за т. Нар. “Мъртъв град” на тюркоговорящите хунски племена. В китайската преса и във в. “Дер Бунд” от датата 7.10.2002 г. същият град е отъждествяван многократно с Фенкис от пепелта, изровен от пясъците на пустинята в целия му древен блясък. Този град бил изграден в китайската империя от най-древната етническа група в света. Такова определение на откритието на града TONGWANGCHENG /ТОНГВАНГЧЕНГ/ даде и китайският учен и изследовател Чжоу Шугуан - председател на китайското дружество за най-старите градове. Владетелите на същия град воювали някога с император Цин Ши Хуанди /династия Цин/, в периода 212-207 г. Пр. Хр., стартирал строежа на Великата Китайска стена, отбранявала древен Китай от Империята на Хунорите. И императорът Мао Дун както и синът му Кхан Юи Лао Шан също регистрират огромен възход на империята. /
За изясняване факти и източници, които биха били полезни на историците, както и генеалогията на прабългарите, акад. Йордан Иванов препоръчва да бъдат проучени взаимоотношенията между владетелите на китайската империя и “белите северни варвари” /хонорите/. Той съветва да се прочетат в оригинал произведенията на Си Ма Цян, Фан Цяо, Цзин Шу в “История на династиите”, Юй Хуан и Вей Леу /”Виейският обзор”/, Бан Гу, Цян Хан Шу /”История на старата династия Хан”/ и Сюи Тянлин, Сихан Хуияо /”Обзор на западната династия Хан”/.
В китайските анали има данни за “хуните на Севера” живяли на север от Китай, за Империята на хунорите, с генеалогия на почти всички нейни владетели.
Съседни на Китайската империя били и царствата в Бухара, Самарканд, Маймураг и др., в които владетелите, според китайските източници били титуловани с титлата ШУБИ / ФУБИ/, която разгледана етимологично би могла да се възприеме и като преведен вариант на старинната протобългарска титла за владетели СУБИГИ/Сюбиги/.
Изследователят Константин Каменов пише още, че във владението Илек, ситуирано на изток от Бухара, царувал владетел, с името Спас, титулован като ТЕГИН, кореспондиращо с титлата ТИКИН, от наименованието КАНАР-ТИКИН. Такава е била в древността и титлата на престолонаследника на протобългарската държава.
2000 г. пр. Хр.
От времето на ІІ хил. Пр. Хр.само преди дни бе разкрита ритуална погребална могила на върховен цар –жрец на местен автохтонен етнос, в района на землището на с. Изворово, общ. Харманли от времето на бронзовата епоха.с много ценна златна ювелирна находка -.накит от 320 мъниста с формата на ечемичени зърна, златни фрагменти от вретено, украсено със соларна шарка, златна и сребърна плочки, свързани със сребърен нит, сребърна халка и бронзов нож, с каменен брус.
Подобна златна находки, с форма на ечемичени зърна е била открита само и единствено на о-в Крит - бижу огърлица, с 24 мъниста. Българската находка обаче е значително по-изящна и богата. Покойният български професор Владимир Георгиев бе един от първите, допринесли да разчитане на критско-микенската писменост. Днес неговите открития се разработват от учени като Бранденщайн, Ван Виндекенс, Карноа, Мерлинген и Хаас
 От втората половина на II хил.пр.Хр. до античността (VI в.сл.Хр.) на територията на днешна България са открити немалко артефакти от пристанищни градове, разположени по протежение на цялото крайбрежие на Аскейноса и в акваторията. Пристанищата които са функционирали през средата на II хил.пр.Хр. (късната бронзова епоха) са били в района на днешните нос Шабла, (Карон Лимен), нос Калиакра (Тиризис) и около северното пристанище на Месамбрия, Аполония, Маслен нос (Тера), северно от Урдовиза.
По същото време в Китайската империя е била извършена писмена реформа според която са били въведени йероглифи за шипящите звуци, типични за българския език.
1800 г. пр. Хр. Ариите тръгнали в своя завоевателен марш от района на Памир и Хиндукуш към Индия и завладели нейните северни територии. Жреците - пазители на древните знания бълг-ариите, придошли и заселили се в района на днешна Индия били назовавани брахмани и външно се отличавали със специалните си ритуални прически – тип чембас - "sikha” – знак за тяхната върховна мъдрост.В района на Северна Индия били ситуирани царствата Боло и Нишапур, управлявани от протобългарски владетели, титуловани като “балхари” и “канабари” - по [Абурайхан Бируни (973-1048) - Съч., Ташкент, 1957 г., т. I, с. 55, 111; т. II, с. 202]. Протобългарско царство „Болор” било ситуирано и в планините, между Памир и Хиндукуш, което отстояло „на два дни път вляво от р. Инд”. Било именовано още и „Бургар” и се намирало южно от Самарканд - /днешни територии на Таджикистан/, в поречието на река Зеравшан. Царството било именовано още и Фалхар. Следва да уточним, че в таджикския език името „българи” се е превеждало като БУЛ-ХУЛ/ БУЛ-хол/.
1600 г. пр. Хр. - от тогава датират най-многото открити в света клинописни находки.
1505 — ок. 1480 г. пр. н. е. В този период е управлявала царица Хатшепсут, по времето на която бил строен уникалният терасовиден храм в Дейр ел Бахри – място, свързано с дълготрайно присъствие на протобългарите.
1500 – 1100 г. пр. Хр. Протобългарски пеласгийски балкански племена преминали и се разселили из целия остров Крит.
1300 г.– 1200 г. пр. Хр. - Аналите от това време регистрирали народ, с името "българи", за което свидетелства "Хронографията" на Йоан Малала, в която се упоменава, българи са участвали в Троянската война: " . Ахил заминал заедно с Атридите, като водел своя собствена войска от три хиляди души, наричани тогава мирмидонци,/ а сега българи"/. Във времето на Троянската война мирмидонци се именовали и жителите на Тесалия. Изследвайки този период, известния учен проф. Владимир Георгиев е разграничил /Атрячкия-от Троя език от фригийския и дакийския и е определил мястото му както и това на илирийския като задължително, всред останалите индоевропейски езици.
Троянската война от същия период се явява своеобразен разделен контрапункт във времето на древността, с кодирани истини за най-старата българска история. Според Бахши Иман, в епоса на Волжките българи “Джагфар Тарихи” има немалко данни за наименованието на древна Троя, което е древнобългарски топоним - Улуг Етреч или Велик Етреч.
Аналите на Тит Ливий описват най-подробно как след падането на Троя, дарданският вожд Еней, син /според легендаа/ на цар Анхиз и богинята Афродита, бил братовчед на цар Приам /от дакомизийско потекло/ със съпруга Хекуба – също дакомизийка/, , бил пощаден от елините, заради доблестта и храбростта си.
Цар Еней воювал редом с тракийския цар Резос, който паднал на бойното поле.
Съпровождан от вожда Атенор и част от оцелелите войни на цар ПелеМЕН, загинал в боевете край Троя, протобългарският дардански цар Еней тръгнал с флотата си през Сицилия, като достигнал града Лаврентум, когото назовал също Улуг Етреч/ Троя. И както пише Тит Ливий:”повел Еней с флотата си свита от оцелелите троянски първенци, от енетите, понесъл отечествените пенати, взел със себе си баща си и сина си Юл Асканий, който пък станал родоначалник на цяла плеада римски императори и диктатори от рода на Юлийте и Цезарите. Еней воювал с племената Ритули и след немалко перипетии стигнал със съотечествениците си до града на цар Латин – Лациум, където се сгодил за неговата дъщеря Лавиния. Цар Латин паднал посечен на бойното поле във войната с Турн. След смъртта му дарданският /български/ цар Еней седнал на трона, оженил се за Лавиния и обединил местните племена със своите троянци. Според историческите анали Енетите/ВЕНЕТИ, съюзници на Троя, водени от вожда Атенор, които също съпровождали Еней били племе от Пафлагония /от Мала Азия/. Те се разселили и отседнали трайно из земите, в областта около днешния град Венеция, кръстен на тяхното име - ВЕНЕТИ. Дарданският протобългарски цар Еней, посмъртно бил обожествен, докато синът му Юл Асканий/син на Креуза/, основал в подножието на Албанската планина легендарния град Алба Лонга”.
Генеалогията на рода на Юлиите върви пряко чрез Юл Асканий, Силвий, Латин, Алба, Атис, Капис, Капет, Тиберий, Агрипа, Рому, Силвий, Авентий, Прока, Нумитор с дъщеря Рея, Амулей. Юл Асканий бил почитан като родоначалник на римския род на Юлийте и точно н негови потомци били и императорите ЦЕЗАРИ - Гай Юлий Цезар/100-44 г. Пр. Хр/ , осиновеният син на Цезар - Октавиан Август – първи принцепс, управлявал от 27 г. Пр.н.ера т 23.09. - 63 г. до 19.08. през 14 г. пр.
1200 пр. Хр. – българи - бугари от Атрячите от Улуг Етрек/Троя както и племена от района на реката Буг - територия на днешна Украйна се заселили в дакомизийските земи на Балканите.
1000 г. пр. Хр. Протобългари, начело с владетеля Кхан Тимоти от рода Дуло, заедно с арийски и гетски племена завзел територията на Балканския полуостров. Артефакти за тяхното присъствие има в Странджа и в Сакар. Тези обединени племена отблъснали балтоилирите от Балканите на юг и Запад към Адриатика.
От същия период са открити в териториите на страната ни хиляди соларни символни знаци и посочки, древни свастики, в посока по часовниковата стрелка, петроглифи, триквестри, спирали.
Подобни находки са били откривани и в района на Северното Прикавказие, в старите територии на Берсилия, в Чечено-Ингушетия, в Дагестан, в териториите на Стара Велика България. Между находките има кръстове, магически знаци, розети, кръстовидни ипсилони, знака на рода Дуло, Подобни са откривани и в други райони между Черно и Каспийско море и по Кавказките планини. Там българи били болшинство. В този регион, и то най-вече с уменията да ваят каменни градове, да изработват уникални накити – традиция, която съществува и днес в района на Кубачинския аул в Кавказ. В Кавказ българите се прочули с древните си бойни изкуства. Там те асимилирали по-малобройните племена като впоследствие ситуирали СТАРА ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ на КХАН БАЛТАВАР КУБРАТ ВЕЛИКИ.
В Кавказ българите , разселени по поречията на реките Сулак, Чегем и Баксан построили градовете Булкар Балк, Кумук ,Самандар и Хумар, които считали за приемствени, от времето на Велика Балхара. Известно е, че известният хронист Мовсес Хоренаци, в арменската "География" е написал:
„Сарматия (Азиатская) отделяется от своей половины (Европейской) восточными оконечностями Рипейских гор, рекою Танавис, Меотийским морем, и простирается вдоль Кавказских гор у Грузии и Албании до Каспийского моря.
В Сарматии находятся горы Гиппийские (—‛Ιππικ), Кераунские ( — Κεραύνια) и другие, и многие реки, в {35} числе которых Этиль с 70 рукавами (истоками, 70 ), на берегах которого укрепился народ басилы.
Следующие народы живут в Сарматии133: 1. хаза-{36}ры134, 2. буши (var. булхи), 3. баслики (барсилы), 4. апшеги, 5. апхазы, 6. царственные сарматы, 7. иппофаги, 8. нахчаматьяны135, 9. фтирофаги, 10. сюрикаци, 11. митрикаци, 12. амазоны, 13. аланы, 14. хебуры (var. хебары), 15. кудеты, 16. скюми, 17. аргаветы, 18. марголы, 19. такоци (var. такры), 20. аргозы, 21. дачаны, 22. пинчи, 23. двалы, 24. гунны, 25. воспуры (var. апулы), 26. цанары, у которых проходы Аланский и Цекан, 27. туши, 28. хуши, 29. кусты, 30. антропофаги, 31. цхаваты, 32. гудамакары136, 33. дуичики, 34. дидоци (var. дигои, вернее — дидои), 35. леки, 36. катапастианы, 37. агутаканы, 38. хенуты (var. хенуки), 39. шилы, {37} (var. шибы), 40. тчигбы (тчиги), 41. хелы (), 42. каспы, 43. пyxи, 44. ширваны, 45. хсраны (var. хараны), 46. таваспары, 47. хечматаки, 48. ижамахи, 49. пасхи, 50. пусхи, 51. пиконаки, 52. баканы, 53. маскуты, у самого Каспийского моря, куда доходят отроги Кавказа и где воздвигнута Дербендская стена, громадная твердыня в море137. Севернее живут гунны, у которых город Варачан138 и другие города. Царь Севера называется Хаган. Он владыка хазар. Царица же, жена Хагана, происходит из рода Басилов.
ІХ век Пр. Хр. - след смъртта на кутовия цар Соломон били ситуирани Израилтянското/северното/ и Юдейското царства/южно/. Предците ни подкрепяли първото, но след смъртта на цар Соломон, предвождани от владетеля Тимоти - брат на Савската царица, отново мигрирали на северозапад. Царица Македа /известната владетелка на царство САББА, именована като Савската царица/, също участвала в грандиозен поход през Балканите към Алпите. Тя създала поколение с цар Соломон, завършило в ХХ век, с династията на етиопския император Хайле Селасие, който е бил 256-ти потомък на легендарната царствена двойка.
Във времето на пророка Заратуштра, който според изследванията на акад. Юхма е бил от протобългарски произход и е създал на "Гатасите " – част от Авестийското учение - в 9 в. Пр. Хр. Е била особено актуална проповядваната от него монотеистична огнепоклонна религия, признаваща за върховно божество Ахура Мазда.
Днес потомците на неговто племе само в Индия са над 120 000. Наричат се парси – по името на остров в Персийския залив, през който дедите им преминали по време на древните библейски разселения, в пътуването си до земите на Индия. Те живеят основно в заможна колония, в района на Бомбай.Счита се, че в основата на Манихейството, доразвито в богомилските и катарски ереси както и в учението на Петър Дънов стои една от най-старите доктрини на Заратустра, според която Слънцето и огъня поддържат живота. Тази толкова важна за изтока и Азия доктрина е имала същото значение, както и будизма.
Като заключение на изложеното до тук, бихме желали да споменем, че в обратния път към Балканите, предците – потомци на пеласги, дакомизийци, атрячи пътували, завземали територии и земи и оставяли по своя път своето семе, култура, обичаи, традиции - тъкачество, животновъдство. Това бил пътят на цели поколения жреци-царе, философи, военачалници и поети, чиито потомци след време се върнали за да преоткрият отново родината, в земите на Балканите. Те участавли и в създаването на конфедеративни дакомизийски, а по-късно и на тракийски държавни образования и царства, като държавата на Одрисите, дакийското царство, царствата на Александър Велики и на Лизимах и др., които всъщност са били в основата на създаването и на Великата Римска империя, в която болшинството императори, както вече писахме в предишни доклади, публикувани в научните сборници на академия МАБИК, са били не римляни, а потомци на дакомизийсските и протобългарски царе и князе, на владетели, с родословия от Атрячките българи.
Кубратовата Велика България представлява една по-късна приемствена форма на хуногундури и на кушани. Четира са били основните династични кланове българи, властвали в Евразия - кушани, утигури и кутригури, котраги и потомците на най-стария династичен царски род „Дуло”. Имало е хуногундури и котраги и в Индия. Кушанската империя е включвала Пешаварския район на Пакистан, територията на Афганистан, Таджикистан, Южен Узбекистан и Кашгария – китайски източен Туркестан, с провинция Син-цзян.
Безбройни са топонимите, антропонимите както и всички онези наименувания и обозначения на племената, известни в историята като кушани, балгАРИ, балхАРИИ - потомци на АРИИ, царски скити /сармати/ кермихионити, хони, куни, хуни, хунити, булгАРИ, котраги, утигУРИ, оногУРИ, оногундУРИ, преиначавани в хилядолетията. И ако днес за хуните, преминали от Азия в Европа, през Азовско море, което, в много древните времена както твърди акад. Йордан Иванов, “морето им било до колене, за да могат да преследват готите, техни братовчедни племена”,защото от стотиците синове и дъщери на древните вождове се раждали бротовчедните поколения на предците, формирали народите.
Днес българите по света са тези, които не поливат своите корени в България. А те - българите са поливали и продължават да поливат други, на други държави и континенти, което води до изменяне на кръвна група – /РН отрицателно/. По същата причина следва да спрат и войните! Защото в тези войни са се били и продължават да се бият представители на сродни етноси. На братя или братовчеди по кръв, и то не до девето, не до петнадесето, а с роднинска връзка до двадесет и второ и нагоре колена, в хилядолетията, нещо което в един прекрасен ден науката ще може да докаже. И това ще стане тогава, когато бъдат изработени апаратури, които да преценяват етнофонда на народите – етнофонда на човечеството.


ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:
„DACIAN-MOESIAN GENOME– researched by the Bulgarian in 1975” -Academician Yordan Ivanov and assistant Anna Zografova - a corresponding member of MABIC Academy - Бр. 26 (1363), год. ХVII, 4 - 5 април 2006 г. от електронното издание на Mont-press.com
А. Зографова и Т. Манова - „Боянският маг Йордан Иванов”.
Иван Иванов, издателство ЕТ”Йордан Иванов” – 2004 г., София.
Доц. Атанас Стаматов. "Tempora incognita на ранната българска история".
Иван Войников . "История на българските държавни символиR. Rashev, Ya. Dimitrov - Pliska - 100 years of archaeological excavations.
Андрей Киряков - "Произход на древните българи" Александър Баяр "Тайната история на татарите".
J. Marquart. Ostasidjsishe una Osteuropaishe Strefzuge. Berlin, 1900.dt.
Нурудинов Ф. Г. – “Булгарьi и мировая цивилизация” – София 2001, ИК “Огледало”Ахмеров Г. – “Булгар Тарихъ”, София 2001, и.к. “Огледало”.
Заимова Р. – “Арабски извори за българите”, София 2000, “Тангра Тан Нак Ра”.
Георгиев П. “Етиопите от българския апокрифен летопис” - cборник в чест на проф. дфн Иван Добрев,
Кривов М. В. «Эфиопия» в «Откровении» Псевдо-Мефодия Патарского. —
Ленорман Ф., Руководство к древней истории Востока до персидских войн. 2, вып. 2. Мидяне и персы. 2, вып. 3. Индийцы.1878 – 1879. Киев.


П-с.

Моето мнение не съвпада напълно,а има до някъде допирни точки с по горният доклад.

Поздрави

Offline Marlboro

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1355
Re: Re: Произход на българите !
« Reply #154 on: October 14, 2013, 02:40 »
Съчинения!!!

Къде са доказателствата ,че българският език е тюрски- НЯМА ТАКИВА!!!

Всеки може да пише каквото си иска-а горното е само хипотеза-преведено на български- ПРЕДПОЛОЖЕНИЯ.

Марлборо вместо да ми посочваш предположения ми покажи доказателства- моето доказателство -е старобългарският език-който си създава писменост през 10 век и на този език е наследник съвременният български,а са също така и сръбският,руският и украинският.Както на близък до този език говорят почти всички наследници на Империята на Атила с изключение на Маджарите,Румънците,Алани и Авари(нахчи) общо над 300 мил. души,които са и с отрицателен приръст.

А колко са тюрките без Турция,а ?!
Какъв е бил броят на тюрките преди 50 или  100 години и какъв на Словените.

През 1950 година тюрките са под 60 милиона,а словените са над 300 милиона.Днес тюрките са над 160 милиона, а словените са същите,Да не споменавам 2 световна война когато словените намаляват с близо 20 милиона-или толкова,колкото е било населението на република Турция тогава - най многолюдната тюрска държава


Поздрави


Sachineniq pravqt samo haidyti prosti v peshteri !


Eto gi haidyshki eto gi navsqka stranitca gi ima i hilqdi pati ti se povtoriha no ti nqmash mozak da razberesh.

Spetcialno na men nai mi haresva Amyrdjak_oviq nadpis, shtoto izkarav ochite na haidyti tochno v parvata stolitca.
 Zashto li  Amyrdjak goni hristiqnite-"garkomani" haidyshki, a Rashite ?

"Kanasubigi" =  kan+su+begi  Amydjak

Kanasubigi or Kana subigi, as it is written in Bulgarian Greek inscriptions, was a title of the Bulgars.
The title khan for early Bulgar rulers is an assumed one, as only the form kanasubigi or "k(h)anasybigi"[1] is attested in stone inscriptions. Historians presume that it includes the word khan in its archaic formkana, and there is a supporting evidence suggesting that the latter title was indeed used in Bulgaria, e.g. the name of one of the Bulgarian rulers Pagan occurs in Patriarch Nicephorus's so-called breviarium asΚαμπαγάνος (Kampaganos), likely an erroneous rendition of the phrase "Kan Pagan".[2] Among the proposed translations for the phrase kanasubigi as a whole are lord of the army, from the reconstructedTurkic phrase *sü begi, paralleling the attested Old Turkic sü baši,[3] and, more recently, "(ruler) from God", from the Indo-European *su- and baga-, i.e. *su-baga (an equivallent of the Greek phrase ὁ ἐκ Θεοῦ ἄρχων, ho ek Theou archon, which is common in Bulgar inscriptions).[4] This titulature presumably persisted until the Bulgars adopted Christianity.[5] Some Bulgar inscriptions written in Greek and later inSlavonic refer to the Bulgarian ruler respectively with the Greek title archon or the Slavic title knyaz.[6]
Etymologically, it may also be associated and well explained with Proto-Turkish word kan meaning "ancestor" (in modern Turkish "blood"). (N.B.: the words khan and kagan don't have the same origin, so that they probably can't explain kana, although the meanings similar. The differentiation between kana and kagan/khan can clearly be made whenever these words are contained in Bulgar names. The vowel a as junction vowel is common in Turkic languages; su ("water;" "river;" "lake") is pan-Turkic, and bigi might be a variant of 'begi', both being variants of beyi "bey of", "lord of," "head of". Its specific positioning at the end of the word justifies the assumption that bigi means begi (i.e., beyi). Etimologically, structural integrity is supported by the homogeneity of the origins of the words that build the phrase kanasubigi. It probably was supposed to mean "ancestor of the lord of the rivers". Proto-Bulgarians either a Central Asian Turkic dialect or may only have borrowed names from that language and preserved them after their assumed emigration from Central Asia. The words kan, su and bigi fit the phonetics and semantics of Proto-Turkic texts found in Central Asia (created around AD 732), written in the so-called Orkhon Script.

http://en.wikipedia.org/wiki/Kanasubigi



Bre , dyshko - haidyshko , zashto im e nyjno na profesori ot tcql svqt da pravqt edni kradlivi melezo-haidyti s prisvoeno naimenovanie   (s otkradnata kopska azbyka i otkradnat termin "bAlgari" sled kato nqma takiva a ima bulgar-turki koito sa zavladqli zemi ot velika imperiq po onova vreme na koito sa dokazani turkskata ezikova prinadlejnost s arhiologichni nahodki i pametnitci s Orkhon klinopisni nadpisi, kato Amyrdjakoviq nadpis Kanasubigi = Kan+ su+ bigi , koeto znachi na turski ( KAN = krav = rod = edni i sashti hora, SU = voda = jiveeshti hora krai vodni baseini i reki, BIGI = beği = gospodar, vojd)

Zashto profesori ot tcql svqt Hynite da gi pravqt turki bre haidyte, sled kato Hynite sa predtcite (Dqdovtcite) na turkite. Kato termina TURK se chyva za prav pat pri zapadnite   Vizantiskite iztochnitci " Teofonnis" prez 420 za horata okolo reka Sar Deria.

Hunite govorqt turkik:

"On the basis of the existing name records, a number of scholars suggest that the Huns spoke a Turkic language of the Oghur branch, which also includes Bulgar, Avar, Khazar and Chuvash languages.

Eto ti otnovo i imeto na vnyka na Atilla

Dengizich (spelled Δεγγιζίχ/Dengizikh in Priscus' account; spelled Dikkiz on a silver plate;[1] died 468[2] or 469[3]), ruler of the Akatziroi, was a son of Attila. The other forms of his name are Denzic (Marcellinus Comes, Chronicon, s. a. 469) and Dintzic (Jordanes, Getica 272). The form recorded by Priscus may include the title "wise", for Dikkiz ükü reduced to Dikkizuk.[4] The word Dengizich means "little sea" in old Turkic (*Däŋiziq, where *-iq is the diminutive suffix[5]). This is also said to be the root of the name Genghis. It could be translated as Turkish, "Dokuz ok (Nine tribes)" which is possibly a mis-interpretation of his nation instead of personal name.[citation needed]
Some time during his reign, the Utigurs (Onogurs) first crossed the river Volga (according to Zacharias Rhetor[6]). Priscus is clearer, saying that in 463 AD a mixed Saragur, Urog and Unogur embassy asked Byzantium for an alliance, having been dislodged by the Avars' drive towards the west.[7]

Haidyshki mani angliiskiq, nai dobre naychi turski togava vsichko shte ti se izqsni !


Древните булгарски миграции ІІІ  http://stdinkov.blogspot.com/2012/02/blog-post_03.html   

G-n Stoqn Dinkov dokaza na haidytite mnogokratno s arheologicheskite nahodki ot myzeq Sant Miklosh, no vie haidytite ne razbirate shtot nqmate i gram fasyl v kofite.

Вектори на политическите формати

"Тюрк" не е етническо, а световно политическо понятие. Именно тук много историци правят генерална грешка, търсейки етнически тюрки и тяхната генеалогия, без да разбират факта, че огурите и огузите са конструирани, т.е. образувани общини от твърде много племенни групи без ясно проследима генеалогия. Съвременните ДНК анализи не могат да обяснят политическите формати и геополитическите вектори в еволюционните треактории.
«Тюрк» онаследява "хуни" като политическо понятие. Хуните онаследяват Сарматия. Езикът е тюркски. Основният език е тьорк-булгар. Митовете за Самар-Тюрк и миграцията Изток-Запад ни дават ясна представа за движението на енергийния вектор.
Сарматия е Туран. Ние всички сме туранци...

http://stdinkov.blogspot.com/2012/02/blog-post_03.html     

 Eto kvo ti dokazva i profesor Beshevliev edin ot tvoite sa+gotrovtci (tova trqbva da e turska familna nadstavka a, Rashite k'o she kaesh) ?

Тюркските степни държави се състоят от две основни обществени единици: род и племе. Самата държава е представяла обединение на няколко племена, често с различни езици и етническа принадлежност, при което името на ръководното племе е ставало название на цялото държавно обединение. Същата структура може да се установи и за прабългарите въз основа на надписите и някои други писмени извори. Пет от възпоменателните надписи, за които ще стане дума по-нататък, съобщават освен името на починалото лице още и неговия род. Те споменават следните родове: Чакарар, Кубиар, Ермиар, Кюригир и незапазено цяло име, завършващо на -дуар. От т. нар. Именник на българските князе са известни още родовете: Дуло, от който произхождали българските канове до около 760 г., Вокил или Укил, Угаин и Ерми, което е едно и също с Ермиар от възпоменателните надписи. Последната сричка -ар, на която завършват родовете в надписите, се тълкува обикновено като тюркско събирателно окончание със значение „хора”, „люде”.Следователно Ермиар ще значи „хората от Ерми”, т. е. членовете на рода Ерми. Различно от -ар е окончанието -гир в родовото име Кюригир, за което ще говорим по-долу.

Според византийските хронисти Теофан и Никифор, Кубрат бил владетел на българското племе уногундури или оногундури в Кавказката област. Това племе под формата Олхонтор-блкар заедно с Купи-булгар, Дучи-булкар и Чдар-болкар, които се споменават в арменската география на Анания Ширакаци, са образували държавно обединение, начело на което е стояло първото племе (вж. по-горе) под общото название българи.


=========

Маламир, който е държавният глава в нашия надпис, носи тюркската титла кан сюбиги покрай гръцката архонт. Първата дума на тази сложна титла кан е известната тюркска титла за владетел кан, хан или също каган. Втората част сюбиги представя сложния български, съответно тюркски израз сю бег и, на който първата дума сю значи „войска”, а втората бег (с и в български) „господар”. Последната сричка и е тюркският суфикс за притежание при думи, завършващи на съгласна. В тюркските езици в противоположност на индоевропейските, в които притежателят на даден предмет стои в притежателен родителен падеж (срв. лат. domus patris, нем. Das Haus des Vaters „къщата на бащата”), се изразява със суфикса -и или -си при думи, завършващи на гласна, прибавени не към притежателя, а към притежанието, напр. баба еви „къщата на бащата” или шейтан арабаси = лат. carrus diaboli, нем. Der Wagen des Tenfels „колата на сатаната”. И така сю бег-и значи „господар на войската”, срв. в Орхонските надписи сюбаши „главатар на войската”.

http://www.promacedonia.org/vb/vb_5.html



Haidyte, tozi ezik ne e nito "starobAlgarski" nito "bAlgarski". Tozi ezik se izychava sled kato e pisan za Velikomoravtcite v sredata na 9 vek ot vizantiiskite bratq Kirilus i mentora my Metodius  s molbata na Veliko Moravskiq printc Rastislav do Vizantiiskiq Imperator da naychat bibliqta na edin i sasht ezik skitashtite nai-razni plemena po Veliko Moravski teritorii.
 Rastislav e vasal i plashta godishen danak na Franskata imperiq, ychenitcite na Kirilius i Metodius sa goneni i presledvani i nqkoi ot tqh bqgat do Tyna-Bylgar,kadeto dotogava se e govorilo ot aristokratite i elita na Imperiqta Tyna -Bulgar na turkski v razni drygi zavladqni teritorii ot razlichni ezikovi etnosi. Koga v imperiqta se govorilo na razni ezitci, taka ediniq ot ychenitcite koito se zove  Kliment-cho  krade  izmislitcata narechena "KIRILITCA" koqto si e chista KOPTICA ot togava se govori na izmislen"bAlgarski" s asimilirani etnosi i narodi vav zavladqni Vizantiiski teritorii. Taka do den dneshen se zalagvat edni prosti "istoritci"-haidyti s drygi po prosti haidyti kato teb.


"Slavqnskii" etnos nqma haidyte, i ti nemoje da imash nikakvi dokazatelstva za tazi izmislitca haidyte! Termina slavqni e izmislitca sled pisaneto na "cherkovnoslavqnskata" pismennost sled sredata na 9 vek za razlichni hora narichani po-rano Anti, Sklaveni, Venedi, Lombardi, Dachi i tn i tn...,jivqli na sever mnogo daleche ot Tuna-Bulgar, a ot 10 vek (962 god.) Tuna -Bulgar  do reka Iskar e zavladqn ot Svqtoslav Ryso-Vizantiiskite imperii. Chak sled 12 vek pri Kymanite-turki ima v Tuna -Bulgar prishaltci ot izmislenitcata "slavqni" pod Dynava.

 Haidyte "slavqni" nqma ima Pan-Slavizm kato tova e edno dvijenie ot sredata na 19 vek za obedinenie na tezi po ranni plemena i narodi Anti, Sklaveni, Venedi, Lombardi, Dachi i tn... po kasno ot 19 vek nasam narecheni  "slavqnski" ot Ryskata Imperiq  i Savetskata Haidyshko-Komynisticheska Imperiq , osnovno nasocheno kam Balkanskiq poly-ostrov kadeto v prodaljenie na vekove se ypravlqva ot drygi imperii kato  Rimsko-Vizantiiska, Bulgar-Kymano-Turkska, Avstro-Yngarska i Osmanska imperii, kato tozi termin "Pan-Slavizm" se izpolzva za politicheski instryment ot strana na Ryskata Imperiq i Savetskata Imperiq za da pechelqt politichesko i voenno vliqnie i kontrol varhy tezi zemi i ot tam izlaz kam toplite vodi na Sredizemno more i okeanite po sveta.











Turkite sa nad 250 mil., a "slavqnite" sa preyvelicheni vav vsichki darjavi haidyshki. Naprimer v Rasha nqma 150 mil. a meshanitca ot "slavqni", vikingi, turki, fino-ygri i mn.dr..., sashtoto e pod Dynava nito 9 mil., nito 6 mil., nito i 1 milion "slavqni" 10-15 % ima, tova e qsno na vsichki haidyti daje i na detcata kato povecheto sa smesitca s drygi razni etnosi.


Offline Rasate

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 2173
  • Gender: Male
  • Българите носят произходът си- в своето име.
Re: Re: Произход на българите !
« Reply #156 on: October 15, 2013, 19:48 »

Sachineniq pravqt samo haidyti prosti v peshteri !


Eto gi haidyshki eto gi navsqka stranitca gi ima i hilqdi pati ti se povtoriha no ti nqmash mozak da razberesh.

Spetcialno na men nai mi haresva Amyrdjak_oviq nadpis, shtoto izkarav ochite na haidyti tochno v parvata stolitca.
 Zashto li  Amyrdjak goni hristiqnite-"garkomani" haidyshki, a Rashite ?

"Kanasubigi" =  kan+su+begi  Amydjak

Kanasubigi or Kana subigi, as it is written in Bulgarian Greek inscriptions, was a title of the Bulgars.
The title khan for early Bulgar rulers is an assumed one, as only the form kanasubigi or "k(h)anasybigi"[1] is attested in stone inscriptions. Historians presume that it includes the word khan in its archaic formkana, and there is a supporting evidence suggesting that the latter title was indeed used in Bulgaria, e.g. the name of one of the Bulgarian rulers Pagan occurs in Patriarch Nicephorus's so-called breviarium asΚαμπαγάνος (Kampaganos), likely an erroneous rendition of the phrase "Kan Pagan".[2] Among the proposed translations for the phrase kanasubigi as a whole are lord of the army, from the reconstructedTurkic phrase *sü begi, paralleling the attested Old Turkic sü baši,[3] and, more recently, "(ruler) from God", from the Indo-European *su- and baga-, i.e. *su-baga (an equivallent of the Greek phrase ὁ ἐκ Θεοῦ ἄρχων, ho ek Theou archon, which is common in Bulgar inscriptions).[4] This titulature presumably persisted until the Bulgars adopted Christianity.[5] Some Bulgar inscriptions written in Greek and later inSlavonic refer to the Bulgarian ruler respectively with the Greek title archon or the Slavic title knyaz.[6]
Etymologically, it may also be associated and well explained with Proto-Turkish word kan meaning "ancestor" (in modern Turkish "blood"). (N.B.: the words khan and kagan don't have the same origin, so that they probably can't explain kana, although the meanings similar. The differentiation between kana and kagan/khan can clearly be made whenever these words are contained in Bulgar names. The vowel a as junction vowel is common in Turkic languages; su ("water;" "river;" "lake") is pan-Turkic, and bigi might be a variant of 'begi', both being variants of beyi "bey of", "lord of," "head of". Its specific positioning at the end of the word justifies the assumption that bigi means begi (i.e., beyi). Etimologically, structural integrity is supported by the homogeneity of the origins of the words that build the phrase kanasubigi. It probably was supposed to mean "ancestor of the lord of the rivers". Proto-Bulgarians either a Central Asian Turkic dialect or may only have borrowed names from that language and preserved them after their assumed emigration from Central Asia. The words kan, su and bigi fit the phonetics and semantics of Proto-Turkic texts found in Central Asia (created around AD 732), written in the so-called Orkhon Script.

http://en.wikipedia.org/wiki/Kanasubigi



Bre , dyshko - haidyshko , zashto im e nyjno na profesori ot tcql svqt da pravqt edni kradlivi melezo-haidyti s prisvoeno naimenovanie   (s otkradnata kopska azbyka i otkradnat termin "bAlgari" sled kato nqma takiva a ima bulgar-turki koito sa zavladqli zemi ot velika imperiq po onova vreme na koito sa dokazani turkskata ezikova prinadlejnost s arhiologichni nahodki i pametnitci s Orkhon klinopisni nadpisi, kato Amyrdjakoviq nadpis Kanasubigi = Kan+ su+ bigi , koeto znachi na turski ( KAN = krav = rod = edni i sashti hora, SU = voda = jiveeshti hora krai vodni baseini i reki, BIGI = beği = gospodar, vojd)

Zashto profesori ot tcql svqt Hynite da gi pravqt turki bre haidyte, sled kato Hynite sa predtcite (Dqdovtcite) na turkite. Kato termina TURK se chyva za prav pat pri zapadnite   Vizantiskite iztochnitci " Teofonnis" prez 420 za horata okolo reka Sar Deria.

Hunite govorqt turkik:

"On the basis of the existing name records, a number of scholars suggest that the Huns spoke a Turkic language of the Oghur branch, which also includes Bulgar, Avar, Khazar and Chuvash languages.

Eto ti otnovo i imeto na vnyka na Atilla

Dengizich (spelled Δεγγιζίχ/Dengizikh in Priscus' account; spelled Dikkiz on a silver plate;[1] died 468[2] or 469[3]), ruler of the Akatziroi, was a son of Attila. The other forms of his name are Denzic (Marcellinus Comes, Chronicon, s. a. 469) and Dintzic (Jordanes, Getica 272). The form recorded by Priscus may include the title "wise", for Dikkiz ükü reduced to Dikkizuk.[4] The word Dengizich means "little sea" in old Turkic (*Däŋiziq, where *-iq is the diminutive suffix[5]). This is also said to be the root of the name Genghis. It could be translated as Turkish, "Dokuz ok (Nine tribes)" which is possibly a mis-interpretation of his nation instead of personal name.[citation needed]
Some time during his reign, the Utigurs (Onogurs) first crossed the river Volga (according to Zacharias Rhetor[6]). Priscus is clearer, saying that in 463 AD a mixed Saragur, Urog and Unogur embassy asked Byzantium for an alliance, having been dislodged by the Avars' drive towards the west.[7]

Haidyshki mani angliiskiq, nai dobre naychi turski togava vsichko shte ti se izqsni !


Древните булгарски миграции ІІІ  http://stdinkov.blogspot.com/2012/02/blog-post_03.html   

G-n Stoqn Dinkov dokaza na haidytite mnogokratno s arheologicheskite nahodki ot myzeq Sant Miklosh, no vie haidytite ne razbirate shtot nqmate i gram fasyl v kofite.

Вектори на политическите формати

"Тюрк" не е етническо, а световно политическо понятие. Именно тук много историци правят генерална грешка, търсейки етнически тюрки и тяхната генеалогия, без да разбират факта, че огурите и огузите са конструирани, т.е. образувани общини от твърде много племенни групи без ясно проследима генеалогия. Съвременните ДНК анализи не могат да обяснят политическите формати и геополитическите вектори в еволюционните треактории.
«Тюрк» онаследява "хуни" като политическо понятие. Хуните онаследяват Сарматия. Езикът е тюркски. Основният език е тьорк-булгар. Митовете за Самар-Тюрк и миграцията Изток-Запад ни дават ясна представа за движението на енергийния вектор.
Сарматия е Туран. Ние всички сме туранци...

http://stdinkov.blogspot.com/2012/02/blog-post_03.html     

 Eto kvo ti dokazva i profesor Beshevliev edin ot tvoite sa+gotrovtci (tova trqbva da e turska familna nadstavka a, Rashite k'o she kaesh) ?

Тюркските степни държави се състоят от две основни обществени единици: род и племе. Самата държава е представяла обединение на няколко племена, често с различни езици и етническа принадлежност, при което името на ръководното племе е ставало название на цялото държавно обединение. Същата структура може да се установи и за прабългарите въз основа на надписите и някои други писмени извори. Пет от възпоменателните надписи, за които ще стане дума по-нататък, съобщават освен името на починалото лице още и неговия род. Те споменават следните родове: Чакарар, Кубиар, Ермиар, Кюригир и незапазено цяло име, завършващо на -дуар. От т. нар. Именник на българските князе са известни още родовете: Дуло, от който произхождали българските канове до около 760 г., Вокил или Укил, Угаин и Ерми, което е едно и също с Ермиар от възпоменателните надписи. Последната сричка -ар, на която завършват родовете в надписите, се тълкува обикновено като тюркско събирателно окончание със значение „хора”, „люде”.Следователно Ермиар ще значи „хората от Ерми”, т. е. членовете на рода Ерми. Различно от -ар е окончанието -гир в родовото име Кюригир, за което ще говорим по-долу.

Според византийските хронисти Теофан и Никифор, Кубрат бил владетел на българското племе уногундури или оногундури в Кавказката област. Това племе под формата Олхонтор-блкар заедно с Купи-булгар, Дучи-булкар и Чдар-болкар, които се споменават в арменската география на Анания Ширакаци, са образували държавно обединение, начело на което е стояло първото племе (вж. по-горе) под общото название българи.


=========

Маламир, който е държавният глава в нашия надпис, носи тюркската титла кан сюбиги покрай гръцката архонт. Първата дума на тази сложна титла кан е известната тюркска титла за владетел кан, хан или също каган. Втората част сюбиги представя сложния български, съответно тюркски израз сю бег и, на който първата дума сю значи „войска”, а втората бег (с и в български) „господар”. Последната сричка и е тюркският суфикс за притежание при думи, завършващи на съгласна. В тюркските езици в противоположност на индоевропейските, в които притежателят на даден предмет стои в притежателен родителен падеж (срв. лат. domus patris, нем. Das Haus des Vaters „къщата на бащата”), се изразява със суфикса -и или -си при думи, завършващи на гласна, прибавени не към притежателя, а към притежанието, напр. баба еви „къщата на бащата” или шейтан арабаси = лат. carrus diaboli, нем. Der Wagen des Tenfels „колата на сатаната”. И така сю бег-и значи „господар на войската”, срв. в Орхонските надписи сюбаши „главатар на войската”.

http://www.promacedonia.org/vb/vb_5.html



Haidyte, tozi ezik ne e nito "starobAlgarski" nito "bAlgarski". Tozi ezik se izychava sled kato e pisan za Velikomoravtcite v sredata na 9 vek ot vizantiiskite bratq Kirilus i mentora my Metodius  s molbata na Veliko Moravskiq printc Rastislav do Vizantiiskiq Imperator da naychat bibliqta na edin i sasht ezik skitashtite nai-razni plemena po Veliko Moravski teritorii.
 Rastislav e vasal i plashta godishen danak na Franskata imperiq, ychenitcite na Kirilius i Metodius sa goneni i presledvani i nqkoi ot tqh bqgat do Tyna-Bylgar,kadeto dotogava se e govorilo ot aristokratite i elita na Imperiqta Tyna -Bulgar na turkski v razni drygi zavladqni teritorii ot razlichni ezikovi etnosi. Koga v imperiqta se govorilo na razni ezitci, taka ediniq ot ychenitcite koito se zove  Kliment-cho  krade  izmislitcata narechena "KIRILITCA" koqto si e chista KOPTICA ot togava se govori na izmislen"bAlgarski" s asimilirani etnosi i narodi vav zavladqni Vizantiiski teritorii. Taka do den dneshen se zalagvat edni prosti "istoritci"-haidyti s drygi po prosti haidyti kato teb.


"Slavqnskii" etnos nqma haidyte, i ti nemoje da imash nikakvi dokazatelstva za tazi izmislitca haidyte! Termina slavqni e izmislitca sled pisaneto na "cherkovnoslavqnskata" pismennost sled sredata na 9 vek za razlichni hora narichani po-rano Anti, Sklaveni, Venedi, Lombardi, Dachi i tn i tn...,jivqli na sever mnogo daleche ot Tuna-Bulgar, a ot 10 vek (962 god.) Tuna -Bulgar  do reka Iskar e zavladqn ot Svqtoslav Ryso-Vizantiiskite imperii. Chak sled 12 vek pri Kymanite-turki ima v Tuna -Bulgar prishaltci ot izmislenitcata "slavqni" pod Dynava.

 Haidyte "slavqni" nqma ima Pan-Slavizm kato tova e edno dvijenie ot sredata na 19 vek za obedinenie na tezi po ranni plemena i narodi Anti, Sklaveni, Venedi, Lombardi, Dachi i tn... po kasno ot 19 vek nasam narecheni  "slavqnski" ot Ryskata Imperiq  i Savetskata Haidyshko-Komynisticheska Imperiq , osnovno nasocheno kam Balkanskiq poly-ostrov kadeto v prodaljenie na vekove se ypravlqva ot drygi imperii kato  Rimsko-Vizantiiska, Bulgar-Kymano-Turkska, Avstro-Yngarska i Osmanska imperii, kato tozi termin "Pan-Slavizm" se izpolzva za politicheski instryment ot strana na Ryskata Imperiq i Savetskata Imperiq za da pechelqt politichesko i voenno vliqnie i kontrol varhy tezi zemi i ot tam izlaz kam toplite vodi na Sredizemno more i okeanite po sveta.











Turkite sa nad 250 mil., a "slavqnite" sa preyvelicheni vav vsichki darjavi haidyshki. Naprimer v Rasha nqma 150 mil. a meshanitca ot "slavqni", vikingi, turki, fino-ygri i mn.dr..., sashtoto e pod Dynava nito 9 mil., nito 6 mil., nito i 1 milion "slavqni" 10-15 % ima, tova e qsno na vsichki haidyti daje i na detcata kato povecheto sa smesitca s drygi razni etnosi.


Посочваш ми съчинения върху пак върху тюркската хипотеза.

Дай източници- аз ти посочвам цялата средновековна писмена българска документалистика.

Ти ми даваш хипотеза изградена върху зле разчетени надписи,даже не се знае Канас юбиги ли е или Кана сю биги.

От друга страна да те светна словосъчетанието Кназ на гръцки може да се изпише като Канас.Това е характерно не само за гръцкият език,но и за редица други езици.
Например в турският език немогат да се произнесат редица думи със съгласен словоред- Станбул,Стълб,Скръб и пр.
В руският език например  Бряг се пише Берег.

Както писах и много по рано  в надписите на гръцки в Ормутаговите текстове,освен канас у биги се срещат и Омуртаг Канас Тео,а надписите на Крум се среща и АРХОНТ У БИГИ.

Не само това,но преди руският да повлия на съвременният украински думата "бог/а" се изписвала "Биг/и". В съвременният език това се среща при 1/2 от думите- пример думата Сол на украински е СИЛ.

Познавайки лингвистичното развитие на част от словенските езици ,както и местоположението на различните български държави,съвсем нормално е да се предположи,че думата Княз(старобългарски Кнас) е реалната титла спомената в достигналите до нас Омуртагови и Крумови надписи на Омуртаговата колона и около Мадарският конник.

Макар и да се повторячети старите източници,а не писанията преписани от един или друг учен.

Offline Subeyi Kurt

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 3439
  • Gender: Male
Re: Re: Произход на българите !
« Reply #157 on: October 16, 2013, 00:41 »
Всички Булгари  освен тези в България са Тüркоговоящи. Какво по-голямо доказателство от това. Който не иска да вярва като Расате, си пише само фантасмагории. Наскоро попитах един компетентен човек от Казан за Булгарския език и той просто се очуди че го питам. Отговорът беше '' Разбира се че Булгарският е Тüркски.''Булгарите в Русия са много повече отколкото тези в България.

http://alterinformation.wordpress.com/2013/07/01/080239455202/

Offline Marlboro

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1355
Ynt: Re: Произход на българите !
« Reply #158 on: October 16, 2013, 18:20 »
Quote
Посочваш ми съчинения върху пак върху тюркската хипотеза.

Tova sa dokazatelstva haidyte, a ne "hipotezi", varhy pak, varhy pak "hipotezi", tezi dokazatelstva sa ot 1950 godina ot svetovni izvestni ycheni-isledovateli  koga vse oshte haidyti-komynisti ne sa mogli da izmislqt i sachinqt "istoriqta" pod Dynava.

Haidyta si ostava haidyt, haidyta ne moje da se tcivilizova shtot e meshanitca s "indo-ariiska" murgava krav, sled kato my se natri nosa ot dokazatelstva s arhoelogichni nahodki  ot razlichni myzei, s Amyrdjak Orkhon nadpis, s Tamgata (znaka) ot Bozkurt  turkska konfederatciq posochen ot Subeyi Kurt
  https://www.facebook.com/photo.php?fbid=694269700601104&set=a.521389741222435.134281.521384767889599&type=1&theater   
 


"Tamga - Stones" with runes (to the left from Türkiye / Turkey & to the right from Bulgaria). It is showing us same roots between Turks and Bulgarians (artist is unknown; Middle - Turan) — with Ümit Naz.

Quote
Дай източници- аз ти посочвам цялата средновековна писмена българска документалистика.

Ti mi posochvash tcql bylamach s's sachineniq ot haidyshko-komynisticheska ymopobarkanitca i otrichane na turkskoto nasledstvo na  Atil'kese osnovatelite na Tuna-Bulgar ot bulgar-turki.
S tazi dokomentalistiaka kakto go narichash ste pokazali haidyshkata prostashtina po tcqliq svqt, tam az ne vidqh samo kade ne ste pribavili skeletite na Lusi i Ardi namereni v Etiopiq predi 3,2  i  4,4 miliona godini kato "bAlgarski" skeleti.

Quote
Ти ми даваш хипотеза изградена върху зле разчетени надписи,даже не се знае Канас юбиги ли е или Кана сю биги.
От друга страна да те светна словосъчетанието Кназ на гръцки може да се изпише като Канас.Това е характерно не само за гръцкият език,но и за редица други езици.

K'va hipoteza pak balnyvash haidyshko-momche, ychenite-isledovateli v tcivilizovani yniversiteti ot tcql svqt na tezi nadpisi im vikat dokazatelstva  pri vas v peshteri moje da sa hipotezi. Nemoje Kana+su+bigi da stane "Kanas+ubigi"  shtoto  qsno se vijda, che nqma nikakvo znachenie v tezi dve dymi,"Kanas+ubigi","Kanas" e izmislitca, kato tazi tila "Kanas"-koqto e prevarnata "slavqnizirana" Knqz e ravna na vizantiiskata titla Arhont, koeto po nikakuv nachin ne se priema za (  Kana )+su +bigi shtoto Kana e ravna na Imperator pri turkite  a ne nqkakuv si vizantiiski Arhont, i vidish tapite haidyto-komynisti izmisliha "Kanas" bilo blizko do "Knqz", no nikade ne se sreshta nikakva titla Kanas predi da se otkrie Amyrdjakoviq nadpis , koeto e dokazatelstvo za cherkovno-"slavqno" govorqshta izmislitca ot Kana+su+bigi.

Taka kakto ne moje Ovtca  haidyshka da stane Ovtcaha i dyshka, prosto ne se vijda nqkakvo znachenie v tazi dyma ili da stane kato Ovtc+aha+idychka.

Quote
Например в турският език немогат да се произнесат редица думи със съгласен словоред- Станбул,Стълб,Скръб и пр.
В руският език например  Бряг се пише Берег.

Zatova ,che edni prosti haidyti ne sa mogli da izgovarqt imena i drygi turski dymi tova ne oznachava , che turcite trqbva da tragnat da izgovqrat kato haidyti, kato imeto na Istanbul idva ot sufiksa  "stan" IstanI+bul duk (namerihme mestoto)

Quote
Както писах и много по рано в надписите на гръцки в Ормутаговите текстове,освен канас у биги се срещат и Омуртаг Канас Тео,а надписите на Крум се среща и АРХОНТ У БИГИ.

Kakto ti obesnih po gore haidyshko-momche Arhont e vizantiiska titla i e ravna na vasalnata titla "Knqz" a ne na turkskata Khan = imperski vladetel.

Quote
Не само това,но преди руският да повлия на съвременният украински думата "бог/а" се изписвала "Биг/и". В съвременният език това се среща при 1/2 от думите- пример думата Сол на украински е СИЛ.

Haidyte-peshterski ne mi posachvai k'vo sa pisali  "rusnatci", "ykraintci", polqtci, chehi, sloveni i mesheni ... nie govorim za bulgar-turki a ne za izvanzemni prishaltci, kak, k'vo i shto sa pisali , ako tragnesh da prosledish dymi i naimenovaniq na Inki, Atcteki, indiqntci i t.n..., i pri tqh moje da otkriesh nqkoq yidyrma na haidyshko-komynisticheski s otkradnati  Kopski bykvi.

Quote
Познавайки лингвистичното развитие на част от словенските езици ,както и местоположението на различните български държави,съвсем нормално е да се предположи,че думата Княз(старобългарски Кнас) е реалната титла спомената в достигналите до нас Омуртагови и Крумови надписи на Омуртаговата колона и около Мадарският конник.

Ti nishto ne poznavash haidyshki ti samo kopi-peistvash, shtot na teb kristalnoto kalbo e zaprasheno i fasylchetata izgnili ot vremeto na haidyto-komynistite, haidyte ti samo moesh da  sachinqvash bylamach.
Sega da ti potretq , che ti si s malko fasylche ne pomnish .

Titla kato "Ovtcaha i dyshka" nqma taka i titla "Kanas" nqma, koqto e prevarnata ot haidyti-komynisti v Knqz, koqto e ravna na grako-vizantiiskata Arhont i ne e nikakva "starobAlgaska", shtoto tyk ne e imalo  nikakvi "bAlgari" a bulgar-turki osnovateli na Tyna-Bylgar.

Quote
Макар и да се повторячети старите източници,а не писанията преписани от един или друг учен.

Hilqdi pati da povtarqsh haidyshko-komynisticheski paskvili, ne moje poveche da manipylirate istoriqta v dneshno vreme, shtot horata se izychavat i komynikirat v internet ot tcql svqt.

Offline Rasate

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 2173
  • Gender: Male
  • Българите носят произходът си- в своето име.
Re: Re: Произход на българите !
« Reply #159 on: October 19, 2013, 14:50 »

Sachineniq pravqt samo haidyti prosti v peshteri !


Eto gi haidyshki eto gi navsqka stranitca gi ima i hilqdi pati ti se povtoriha no ti nqmash mozak da razberesh.

Spetcialno na men nai mi haresva Amyrdjak_oviq nadpis, shtoto izkarav ochite na haidyti tochno v parvata stolitca.
 Zashto li  Amyrdjak goni hristiqnite-"garkomani" haidyshki, a Rashite ?

"Kanasubigi" =  kan+su+begi  Amydjak

Kanasubigi or Kana subigi, as it is written in Bulgarian Greek inscriptions, was a title of the Bulgars.
The title khan for early Bulgar rulers is an assumed one, as only the form kanasubigi or "k(h)anasybigi"[1] is attested in stone inscriptions. Historians presume that it includes the word khan in its archaic formkana, and there is a supporting evidence suggesting that the latter title was indeed used in Bulgaria, e.g. the name of one of the Bulgarian rulers Pagan occurs in Patriarch Nicephorus's so-called breviarium asΚαμπαγάνος (Kampaganos), likely an erroneous rendition of the phrase "Kan Pagan".[2] Among the proposed translations for the phrase kanasubigi as a whole are lord of the army, from the reconstructedTurkic phrase *sü begi, paralleling the attested Old Turkic sü baši,[3] and, more recently, "(ruler) from God", from the Indo-European *su- and baga-, i.e. *su-baga (an equivallent of the Greek phrase ὁ ἐκ Θεοῦ ἄρχων, ho ek Theou archon, which is common in Bulgar inscriptions).[4] This titulature presumably persisted until the Bulgars adopted Christianity.[5] Some Bulgar inscriptions written in Greek and later inSlavonic refer to the Bulgarian ruler respectively with the Greek title archon or the Slavic title knyaz.[6]
Etymologically, it may also be associated and well explained with Proto-Turkish word kan meaning "ancestor" (in modern Turkish "blood"). (N.B.: the words khan and kagan don't have the same origin, so that they probably can't explain kana, although the meanings similar. The differentiation between kana and kagan/khan can clearly be made whenever these words are contained in Bulgar names. The vowel a as junction vowel is common in Turkic languages; su ("water;" "river;" "lake") is pan-Turkic, and bigi might be a variant of 'begi', both being variants of beyi "bey of", "lord of," "head of". Its specific positioning at the end of the word justifies the assumption that bigi means begi (i.e., beyi). Etimologically, structural integrity is supported by the homogeneity of the origins of the words that build the phrase kanasubigi. It probably was supposed to mean "ancestor of the lord of the rivers". Proto-Bulgarians either a Central Asian Turkic dialect or may only have borrowed names from that language and preserved them after their assumed emigration from Central Asia. The words kan, su and bigi fit the phonetics and semantics of Proto-Turkic texts found in Central Asia (created around AD 732), written in the so-called Orkhon Script.

http://en.wikipedia.org/wiki/Kanasubigi



Bre , dyshko - haidyshko , zashto im e nyjno na profesori ot tcql svqt da pravqt edni kradlivi melezo-haidyti s prisvoeno naimenovanie   (s otkradnata kopska azbyka i otkradnat termin "bAlgari" sled kato nqma takiva a ima bulgar-turki koito sa zavladqli zemi ot velika imperiq po onova vreme na koito sa dokazani turkskata ezikova prinadlejnost s arhiologichni nahodki i pametnitci s Orkhon klinopisni nadpisi, kato Amyrdjakoviq nadpis Kanasubigi = Kan+ su+ bigi , koeto znachi na turski ( KAN = krav = rod = edni i sashti hora, SU = voda = jiveeshti hora krai vodni baseini i reki, BIGI = beği = gospodar, vojd)

Zashto profesori ot tcql svqt Hynite da gi pravqt turki bre haidyte, sled kato Hynite sa predtcite (Dqdovtcite) na turkite. Kato termina TURK se chyva za prav pat pri zapadnite   Vizantiskite iztochnitci " Teofonnis" prez 420 za horata okolo reka Sar Deria.

Hunite govorqt turkik:

"On the basis of the existing name records, a number of scholars suggest that the Huns spoke a Turkic language of the Oghur branch, which also includes Bulgar, Avar, Khazar and Chuvash languages.

Eto ti otnovo i imeto na vnyka na Atilla

Dengizich (spelled Δεγγιζίχ/Dengizikh in Priscus' account; spelled Dikkiz on a silver plate;[1] died 468[2] or 469[3]), ruler of the Akatziroi, was a son of Attila. The other forms of his name are Denzic (Marcellinus Comes, Chronicon, s. a. 469) and Dintzic (Jordanes, Getica 272). The form recorded by Priscus may include the title "wise", for Dikkiz ükü reduced to Dikkizuk.[4] The word Dengizich means "little sea" in old Turkic (*Däŋiziq, where *-iq is the diminutive suffix[5]). This is also said to be the root of the name Genghis. It could be translated as Turkish, "Dokuz ok (Nine tribes)" which is possibly a mis-interpretation of his nation instead of personal name.[citation needed]
Some time during his reign, the Utigurs (Onogurs) first crossed the river Volga (according to Zacharias Rhetor[6]). Priscus is clearer, saying that in 463 AD a mixed Saragur, Urog and Unogur embassy asked Byzantium for an alliance, having been dislodged by the Avars' drive towards the west.[7]

Haidyshki mani angliiskiq, nai dobre naychi turski togava vsichko shte ti se izqsni !


Древните булгарски миграции ІІІ  http://stdinkov.blogspot.com/2012/02/blog-post_03.html   

G-n Stoqn Dinkov dokaza na haidytite mnogokratno s arheologicheskite nahodki ot myzeq Sant Miklosh, no vie haidytite ne razbirate shtot nqmate i gram fasyl v kofite.

Вектори на политическите формати

"Тюрк" не е етническо, а световно политическо понятие. Именно тук много историци правят генерална грешка, търсейки етнически тюрки и тяхната генеалогия, без да разбират факта, че огурите и огузите са конструирани, т.е. образувани общини от твърде много племенни групи без ясно проследима генеалогия. Съвременните ДНК анализи не могат да обяснят политическите формати и геополитическите вектори в еволюционните треактории.
«Тюрк» онаследява "хуни" като политическо понятие. Хуните онаследяват Сарматия. Езикът е тюркски. Основният език е тьорк-булгар. Митовете за Самар-Тюрк и миграцията Изток-Запад ни дават ясна представа за движението на енергийния вектор.
Сарматия е Туран. Ние всички сме туранци...

http://stdinkov.blogspot.com/2012/02/blog-post_03.html     

 Eto kvo ti dokazva i profesor Beshevliev edin ot tvoite sa+gotrovtci (tova trqbva da e turska familna nadstavka a, Rashite k'o she kaesh) ?

Тюркските степни държави се състоят от две основни обществени единици: род и племе. Самата държава е представяла обединение на няколко племена, често с различни езици и етническа принадлежност, при което името на ръководното племе е ставало название на цялото държавно обединение. Същата структура може да се установи и за прабългарите въз основа на надписите и някои други писмени извори. Пет от възпоменателните надписи, за които ще стане дума по-нататък, съобщават освен името на починалото лице още и неговия род. Те споменават следните родове: Чакарар, Кубиар, Ермиар, Кюригир и незапазено цяло име, завършващо на -дуар. От т. нар. Именник на българските князе са известни още родовете: Дуло, от който произхождали българските канове до около 760 г., Вокил или Укил, Угаин и Ерми, което е едно и също с Ермиар от възпоменателните надписи. Последната сричка -ар, на която завършват родовете в надписите, се тълкува обикновено като тюркско събирателно окончание със значение „хора”, „люде”.Следователно Ермиар ще значи „хората от Ерми”, т. е. членовете на рода Ерми. Различно от -ар е окончанието -гир в родовото име Кюригир, за което ще говорим по-долу.

Според византийските хронисти Теофан и Никифор, Кубрат бил владетел на българското племе уногундури или оногундури в Кавказката област. Това племе под формата Олхонтор-блкар заедно с Купи-булгар, Дучи-булкар и Чдар-болкар, които се споменават в арменската география на Анания Ширакаци, са образували държавно обединение, начело на което е стояло първото племе (вж. по-горе) под общото название българи.


=========

Маламир, който е държавният глава в нашия надпис, носи тюркската титла кан сюбиги покрай гръцката архонт. Първата дума на тази сложна титла кан е известната тюркска титла за владетел кан, хан или също каган. Втората част сюбиги представя сложния български, съответно тюркски израз сю бег и, на който първата дума сю значи „войска”, а втората бег (с и в български) „господар”. Последната сричка и е тюркският суфикс за притежание при думи, завършващи на съгласна. В тюркските езици в противоположност на индоевропейските, в които притежателят на даден предмет стои в притежателен родителен падеж (срв. лат. domus patris, нем. Das Haus des Vaters „къщата на бащата”), се изразява със суфикса -и или -си при думи, завършващи на гласна, прибавени не към притежателя, а към притежанието, напр. баба еви „къщата на бащата” или шейтан арабаси = лат. carrus diaboli, нем. Der Wagen des Tenfels „колата на сатаната”. И така сю бег-и значи „господар на войската”, срв. в Орхонските надписи сюбаши „главатар на войската”.

http://www.promacedonia.org/vb/vb_5.html



Haidyte, tozi ezik ne e nito "starobAlgarski" nito "bAlgarski". Tozi ezik se izychava sled kato e pisan za Velikomoravtcite v sredata na 9 vek ot vizantiiskite bratq Kirilus i mentora my Metodius  s molbata na Veliko Moravskiq printc Rastislav do Vizantiiskiq Imperator da naychat bibliqta na edin i sasht ezik skitashtite nai-razni plemena po Veliko Moravski teritorii.
 Rastislav e vasal i plashta godishen danak na Franskata imperiq, ychenitcite na Kirilius i Metodius sa goneni i presledvani i nqkoi ot tqh bqgat do Tyna-Bylgar,kadeto dotogava se e govorilo ot aristokratite i elita na Imperiqta Tyna -Bulgar na turkski v razni drygi zavladqni teritorii ot razlichni ezikovi etnosi. Koga v imperiqta se govorilo na razni ezitci, taka ediniq ot ychenitcite koito se zove  Kliment-cho  krade  izmislitcata narechena "KIRILITCA" koqto si e chista KOPTICA ot togava se govori na izmislen"bAlgarski" s asimilirani etnosi i narodi vav zavladqni Vizantiiski teritorii. Taka do den dneshen se zalagvat edni prosti "istoritci"-haidyti s drygi po prosti haidyti kato teb.


"Slavqnskii" etnos nqma haidyte, i ti nemoje da imash nikakvi dokazatelstva za tazi izmislitca haidyte! Termina slavqni e izmislitca sled pisaneto na "cherkovnoslavqnskata" pismennost sled sredata na 9 vek za razlichni hora narichani po-rano Anti, Sklaveni, Venedi, Lombardi, Dachi i tn i tn...,jivqli na sever mnogo daleche ot Tuna-Bulgar, a ot 10 vek (962 god.) Tuna -Bulgar  do reka Iskar e zavladqn ot Svqtoslav Ryso-Vizantiiskite imperii. Chak sled 12 vek pri Kymanite-turki ima v Tuna -Bulgar prishaltci ot izmislenitcata "slavqni" pod Dynava.

 Haidyte "slavqni" nqma ima Pan-Slavizm kato tova e edno dvijenie ot sredata na 19 vek za obedinenie na tezi po ranni plemena i narodi Anti, Sklaveni, Venedi, Lombardi, Dachi i tn... po kasno ot 19 vek nasam narecheni  "slavqnski" ot Ryskata Imperiq  i Savetskata Haidyshko-Komynisticheska Imperiq , osnovno nasocheno kam Balkanskiq poly-ostrov kadeto v prodaljenie na vekove se ypravlqva ot drygi imperii kato  Rimsko-Vizantiiska, Bulgar-Kymano-Turkska, Avstro-Yngarska i Osmanska imperii, kato tozi termin "Pan-Slavizm" se izpolzva za politicheski instryment ot strana na Ryskata Imperiq i Savetskata Imperiq za da pechelqt politichesko i voenno vliqnie i kontrol varhy tezi zemi i ot tam izlaz kam toplite vodi na Sredizemno more i okeanite po sveta.











Turkite sa nad 250 mil., a "slavqnite" sa preyvelicheni vav vsichki darjavi haidyshki. Naprimer v Rasha nqma 150 mil. a meshanitca ot "slavqni", vikingi, turki, fino-ygri i mn.dr..., sashtoto e pod Dynava nito 9 mil., nito 6 mil., nito i 1 milion "slavqni" 10-15 % ima, tova e qsno na vsichki haidyti daje i na detcata kato povecheto sa smesitca s drygi razni etnosi.

Чети внимателно!!!

Да вникнем малко по надълбоко в произхода на титлите Кан и Каган:

Още Старостин посочва протоиндоевропейското *k(w)en- глава, главен(авестийски *hanaka, пехлевийски kahwan – старец ),като го свързва с келтското cеаn – владетел, вожд, латинското genus – родоначалник, consul - предводител.Също откриваме прото-индоевропейското *g'ene-, *g'nē-/*g'nā-, в хетски genzu, прототохарски *kän, латински genuī, genitum, арменски cnanim – пораждам, създавам, старовисоконемски kind – син, knōt, knuot, kunni – род,kuning-старейшина, семейство в англ. kind, kin – порода, род.
Твърде интересен факт е че титлата кан се появява в Средна Азия с преселението на юечжите (тохари) далеч преди разселванията на тюрките. Тя е фиксирано в множество кушански надписи под фомата ХОНО със значение цар, синоним на другата кушанска форма shao аналог на персийското shah.
 (За справка Э.Ртвеладзе. Цивилизации государства и культуре центральной Азии, стр.66)

 Аналогично при усуните (тохароезични) се среща титлата куньмо, което се тренскрибира като кан-бан (Зуев). Древните тюрки обаче титлуват владетеля си ябгу?!
А прото-монголците използват сакската титла каган, след като тюрките ги изместват от власт и усвояват каганата им, започват да титлуват владетелите си също кагани. Аварите които са имали примес от юеджи(тохари) също използват титлата Каган.Но като паралелна титла са използвали и кана-зауци, посочена от франкските източници!
Но е неопровержим факт ,че титлата е позната на тохарите и те я занасят първи в Средна Азия, много преди монголите! Титлата не може да дойде и от империята Сю-Ну, защото там се  използва думата шанюй, катодумата кан им е напълно непозната!
Шанюй има съвсем друг произход.

С миграцията на тюрките през 6 век те навлизат в ираноезични територии ,което води до увеличаване на процентовото съотношение на иранските заемки и така  думите като köne чувашки, köhne турски, köne казахски,  kůxna узбекски и означаващи стар,ни показват очевиден паралел с иранските форми разпространени в този регион  като  kuhnaягнобски ,  kohne пущунски,  kohna кюрдски, kanê  талишки, гилянски , kohān персийски,  kina  шугнански,  kana язгулемски , kōna хуфски, рушански , keno сариколски  ,konag  белуджи  – старейшина, вожд.

За сюбиги ?!

Стига с тези шубаши и прочие дивотии, предводител на войската, още малко и ще я изкарате от руското шубаш - главатар, което е от татарски произход!
Те нашите владетели са го писали многократно "от бога поставен владетел" писали хората ама кой да чете!
Има и форми на изписване „архонт сюбиги” в Хамбарлийския надпис„Крум архонтът сюбиги излезе с войската си срещу Адрианопол...”

което показва че втората част на титлата е сюбиги, а първата кана, а не канас-ювиги. Това се потвърждава и от надпис на Кан Пресиан: „На многото българи, от бога архонтът Персиан изпрати капхан Исбул, като му даде войски и ичиргу боила и канас боил колобъра. И капханът срещу смоляните...”, т.е. виждаме същата основа „кана” но като част от друга титла!



Може да посочим няколко различни от това, етимологични решения: а). сю-биги – син божи. В тох.(а) se, тох.(б) soya, прототохарски *seiw, *soiw – син, протоиндоевропейска форма е *sowэ – син, потомство, авестийски sawāl, заето и в угрофинското, марийско šэwä – потомство, заето и в древнотюркското soη - произход, при алтайските тюрки seok - род, турското soy (дало бълг.турцизъм сой – род).

Тохарската дума се/сойа може да обясни титлата на прабългарския владетел кана-сюбиги – божи син, син на бога, от санскритското bhaga, общоиранското *baga, партянски bāγ, согдийски b`γ, скито-сарматски baga, кушанобактрийски baγа, baγэ – бог, господар, щастие, добра съдба, в кушанобактрийски bagi, bagia - божествен.
сю-биги - поставен от бога, одобрен от бога, харесван от бога, любим на бога, хубав като бог. В тох.(а) se-, тох.(б) saim, sai-n, прототох. *sāäiä – поддръжка, защита, „покровителстван от бога” (от бога поставен, с власт от бога), или тох.(а) si, тох.(б) soy – харесвам, т.е. „харесван, избран от бога, скъп на бога”. (DA-DT-b) Аналогично в осет.дигорско siau – скъп, харесван. (ДРС) Аналогично в санскрит su- – добър, хубав, харесван, в авестийски hu-, се използва като префикс, подчертаващ основното качество, напр.: санскрит su-ks•atra, авестийски hu-xšaφra – благороден (от добър род), санскрит su-dānu, авестийски hu-dānu – добре държащ се, с добри обноски, санскрит su-bhr•ta, авестийски hu-bэrэta, староперсийски hubrt (hu-br•ta) – с добро мнение, добра мисъл, санскрит su-manas, авестийски hu-manah – с висок (добър) дух, санскрит su-sravas, средноперсийски hu-sraw – прочут, прославен (с добра слава), санскрит su-kratu, авестийски hu-xratu – с голяма (добра) власт, санскрит sv-apas, авестийски huuāpah, huu-aspa – с добри коне.

Подобна конструкция се е съхранила при образуването на някои осетински родови имена, с представката „хуы” поставена пред името: „Хуы-гатæ, Хуы-батæ, Хуы-биатæ, Хуы-бызтæ, Хуы-бецтæ, Хуы-былтæ, Хуы-джетæ, Хуы-цызт, и др.”. Фонетични варианти на компонента „хуы” (ху, хо, ха, хуа, хе) се срещат и при други осетински фамилии. Например: „Хо-зитæ, Хо-сантæ, Хо-сонтæ, Ха-батæ, и др.”. Разбира се това явление не може да се обясни с осетниското название на прасето „хуы”! В някои фамилни имена се среща аналогичен компонент, например: „Лохтæ и Сау-лохтæ”. Би трябвало Сау-лохтæ, да се изведе от осет. сау - черен, но не се употребява като значение черен, респ.лош, а в осетинското народно творчество епитетът „сау” означава не черен цвят, а нещо добро, хубаво, възвишено, виж дигорското „сиау” 1) ценен, драг, скъп 2) сияещ, „сиатæ” - почести. (ДРС) Така че компонентът „хуы” е аналогичен по значение и в осетинските фамилни имена означаво същото и произлиза от иранского „ху”, означаващо хубав, добър. В.И.Абаев в своят труд «Скифский язык» също посочва „ху” в състава на сложни скитски и сарматски думи под формата на компонент-епитет, например: ху+стана (хæрз+конд – с хубаво добро телосложение, добър стан), ху+фарна (хæрз+фарн – с хубава, добра съдба), ху+дайна (хæрз+дин – с добра вяра, религия), ху+уац (хорз+уац, уас – с добра вест) и др. Този епитет влиза и в състава на собствените имена. А от тях произлизат и родовите, фамилни имена. С времето епитета епитета сау, су, ху, хуы, се заменя от аналогичната по значение дума „хорз”. В дадените от В.Абаев скитски и сарматски думи не само началния компонент-епитет, но и вторитте части на думите имат определени значения: фарн, уац, дин и др. Например, във фамилията Хуыга(й)тæ представката означава хубав, а втората – голяма риба, кит (гайта) в санскрит и тохраски gaja, gaye – слон, кит, изобщо голямо животно, чудовище, Хуы-батæ, Хуыбиатæ – добър княз, добър владетел, Хуы-былтæ – с добра уста, по подобие на славянското - златоуст, грузинското - окропири. (З.Гаглойти - Осетинские фамильные и личные имена, има я в нета) Имаме ясна индо-иранска конструкция при която частицата su/hu- както виждаме съществувала в алано-сарматския език, поставяща се пред понятието за да подчертае значението, аналогично в английски подобна канструкция се образува с well- напр. well-treated – с добри обноски. Така че сю-биги отразява дигорското, сарматско сау, су и може да означава „добър, любим на бога”, „хубав като бог”, респ. „избран от бога, поставен от бога” и да отразява точно тази древна конструкция! Аналогично позовавайки се на тази конструкция Цв.Степанов предложи значението „със щаслива съдба” от древноиндийското (ведийско) su-bhaga, авестийски hu-baga – хубава съдба, удача, тъй като bhaga/baga освен бог означава и щастие, добро. (В.Разторгуева,Д.Эдельман-Этим.Словарь Иранских Яз.том-2,стр.49) В пущунски sse – добър, хубав е запазило първоначалната индоиранска форма, без преход „с-х”. Във всички човешки общества от древността и средновековието царската власт се легитимира с божествения си произход. Владетелите отговарят за делата си единствено пред бога и историята.


И за твое инфо:

Както видя по горе Begi не е тюрска дума,а е с ирански произход,като и над 30% от съвременните турски думи са с ирански произход- Begi произлиза от общо-иранското *baga, партянски bāγ, согдийски b`γ, скито-сарматски baga, кушанобактрийски baγа, baγэ – бог, господар, щастие, добра съдба, в кушанобактрийски bagi, bagia - божествен, санскритското bhaga- господар

Да те светна още Baga е генетивна форма на Bal(господар), т.е. първоизточник е на съвременната дума Бог,което е пълна аналогия на другата форма за бог в българският език Господ. :)

Нужно е не да цитираш празни приказки основани на Османо-турският език (език от 13 век), а изследвания базирани върху доста по стари езици.

Поздрави

Offline Marlboro

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1355
Re: Re: Произход на българите !
« Reply #160 on: October 20, 2013, 04:30 »
E-e-e  haidyshki, za takava prostotiq naistina ne trqbvashe da si gybq vremeto da go cheta  osobenno da gybq vreme da go komentiram.
S dve dymi ta'pa haidyshko-peshterna prosta prostotiq ne zaslyjava da se obarne vnimanie.

Offline Marlboro

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1355
Re: Re: Произход на българите !
« Reply #161 on: October 20, 2013, 17:35 »
Quote
"Древните тюрки обаче титлуват владетеля си ябгу?! "

Shte otdelq malko vreme za tova izrechenie da razberesh kolko si zadrasten, haidyte- peshterski , za drygite tapizmi koga namerq vreme !

Cheti vnimatelno ti sega peshterno-momche haidyshko !

Yabgy e vtori pri turkite po golemina titla v Kaganata, parvi e Khana, OK prosto haidyche kato tazi titla "Yabgy" moje da se dava na malkiq brat na Khana.

Yabgu     http://en.wikipedia.org/wiki/Yabgu

Yabgu (Old Turkic: , yabγu, Traditional Chinese: 葉護, Simplified Chinese: 叶护, Jabgu, Djabgu, literally, "pioneer"[citation needed], "guide"[citation needed]) was a state office in the early Turkic states, roughly equivalent to viceroy. The title carried autonomy in different degrees, and its links with the central authority of Khagan varied from economical and political subordination to superficial political deference.
The position of Yabgu was traditionally given to the second highest member of a ruling clan (Ashina), with the first member being the Kagan himself. Frequently, Yabgu was a younger brother of the ruling Kagan, or a representative of the next generation, called Shad (blood prince). Mahmud Kashgari defined the title Yabgu as "position two steps below Kagan", listing heir apparent Shad a step above Yabgu.

Offline Rasate

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 2173
  • Gender: Male
  • Българите носят произходът си- в своето име.
Re: Re: Произход на българите !
« Reply #162 on: October 23, 2013, 10:00 »
Shte otdelq malko vreme za tova izrechenie da razberesh kolko si zadrasten, haidyte- peshterski , za drygite tapizmi koga namerq vreme !

Cheti vnimatelno ti sega peshterno-momche haidyshko !

Yabgy e vtori pri turkite po golemina titla v Kaganata, parvi e Khana, OK prosto haidyche kato tazi titla "Yabgy" moje da se dava na malkiq brat na Khana.

Yabgu     http://en.wikipedia.org/wiki/Yabgu

Yabgu (Old Turkic: , yabγu, Traditional Chinese: 葉護, Simplified Chinese: 叶护, Jabgu, Djabgu, literally, "pioneer"[citation needed], "guide"[citation needed]) was a state office in the early Turkic states, roughly equivalent to viceroy. The title carried autonomy in different degrees, and its links with the central authority of Khagan varied from economical and political subordination to superficial political deference.
The position of Yabgu was traditionally given to the second highest member of a ruling clan (Ashina), with the first member being the Kagan himself. Frequently, Yabgu was a younger brother of the ruling Kagan, or a representative of the next generation, called Shad (blood prince). Mahmud Kashgari defined the title Yabgu as "position two steps below Kagan", listing heir apparent Shad a step above Yabgu.


Тук интересното е ,че титлата Кана е описана в индийският епос още преди обединението на Китай при Цин Шъхуан,където титлата Ке-Хан ( 客棧 > ke-han „велик владетел“ )  се заменя с  "Хуанг-ди" ( 皇帝 >Huáng-dì -"Huáng" блестящ ,Di- император ).

Offline Marlboro

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1355
Re: Re: Произход на българите !
« Reply #163 on: October 25, 2013, 03:36 »
Shto ne se izparish i da te dyhne vqtara, ha-a selski ?  Kaji haidytite da izpratqt nqkoi po-seriozen haidyt, koito chatka ot istoriq, a ne sachineniq kato tvoite.

I k'vo kato kitaicite i indiitcite sa opisvali Ke-han / Me-han  bre selsko momche, te vsichki narodi  opishat po tqhno razbirane s tehen si ezik, kakto vie peshterno-haidytite go prevarnahte v "Kanas" ta  sled tova v'v vasalnata titla "Knqz", koqto titla Khan ima znachenie na Imperator selqnche, sashto taka i mongolite go pishat kato Haan, severno koreicite Key ili ujnite koretci kato Kan.

Titlata "Khan" se sreshta parvo pri Xianbey konfederatciq  prez 283 g., koqto titla zamenq "Chanyu" ot 209 p.n.era pri Xiognu konfederatciq, kato titlata "Khan" e prieta ot klana Ashina v 6-ti vek, OK momche-haidyshko.

" Ashina  was a tribe and the ruling dynasty of the ancient Turks who rose to prominence in the mid-6th century when their leader, Bumin Khan, revolted against the Rouran. The two main branches of the family, one descended from Bumin and the other from his brother Istemi, ruled over the eastern and western parts of the Göktürk empire, respectively. The Ashina clan were considered to be the chosen of the sky god Tengri and the ruler (Khagan) was the incarnation of the favor the sky god bestowed on the Turks. The Türks, like many of their subjects, were believers in Tengri."

 " In the middle of the sixth century it was known as "Kagan – King of the Turks" to the Persians."

V sredata na 6-ti vek tazi titla se znaeshe kato Kagan - Kral na turkite ot Perciitcite.

Offline Marlboro

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1355
Re: Re: Произход на българите !
« Reply #164 on: November 01, 2013, 05:03 »
.

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42