Български произход според някой изторици80-те години на 20 век - Руска карта на племената, свързани с генезиса на българите (3300г.пр.н.е – ІХ в. н.е.):
Прави впечатление, че руските учени са добре информирани за произхода на българския народ, след катопосочват арийците, шумерите, булхарите (народа булх/балх от древна Балхара в района на Памир и Хиндукуш) и оно-гурите и хоните измежду предците на българите!
Големият руски учен, академик Лихачов, в едно интервю казва:
"Не забравяйте, че вие сте най-древната културна нация от съществуващите днес, и то не само в Европа, но и в света. Миналото погълна античността, древния Рим, Гърция и т.н., но България остана като жива отломка от европейската най-древна култура." (долу в клиповете, може да изгледате интервюто с акад.Лихачов)
А водещия съветски историк академик Николай Державин, през 1946 г. (т.е. преди спускането на тюрко-славянската теория като "официална") в своята "История на България" пише: "Българите са българи, а не турци, не татари, не фини, не хуни, не чуваши, не славяни, а по своя произход те принадлежат към най-древните до- индоевропейски народи, като с корените си достигат далечното минало заедно с шумерите, иберите и италиките”.
"В момента в историческите среди има консенсус, че древните българи са живели на територията на Балхара през 7 до 2 век пр.Хр. (преди и около създаването на Гръко-Бактрийското Царство). Като по това време Балхара, е била част от Персийската империя”, каза доц. Шопов.
Сведения в подкрепа на тази теза ни дават и следните писмени източници - “Махабхарата” (X - VII век пр.н.е.), “Анонимен латински хронограф” (354 г.), арменската география “Ашхарацуйц” (VII век), трудовете на византийския историк Михаил Сирийски и др. В различни документи от индийски, китайски, арменски, византийски и друг произход, както и от направените множество изследвания, е установено, че древните българи са населявали района на планината Имеон (дн. Памир и Хиндокуш), Таримската котловина и планинската верига Тян Шан (Добрев, Шопов, Бакалов, Стаматов и др). Там преди около 4000 хиляди години се е развила една от най-древните цивилизаций на Изтока. Доста отрано авторитетният немски учен Фердинанд фон Рихтховен (1833-1905) посочва, че Таримската котловина и Памирско-Хиндокушкият масив са “люлка на първата човешка цивилизация”. В книгата си “Пътят на България” (1936 г.) Димитър Съсълов изказва становище, че прабългарите са европеиден народ, чиято родина (I хил. пр. Хр.) се намира в Таримската котловина, между Северен Тибет и планината Тян Шан.
Съвременната хипотеза, разработена във връзка с множеството разкрити данни и доказателства през последните 20 години е, че българите имат старо-ирански произход - част от арийското Индо-Иранско семейство, като се предполага, че етногенезиса ни е протекал между народите и племената населявали области в Средна Азия, и сме родствени на сарматите и сродните им ираноезични народи. Самите сармати са ирански по произход народ, обитавал северното и източното причерноморие преди появявата на хуните. Сарматите са били основно население на Боспорското царство, в чийто територии по-късно се сформира Стара Велика България, като главните и градове са били известни като основни градове в боспорското царство (Станев 2005).
От антропологичния анализ на древните български погребения правят впечетление следните факти: изследванията от Кавказ и Поволжието (Трофимова, Кондукторов, Герасимов) доказват че прабългарите са типични представители на памиро-ферганската раса. Наблюдава се еднаквост с аланския и сарматски расови типове.
Още през 1987 г., Димитър Ил.Димитров прави сензационните си съпоставки между прабългарските погребения от Девня с погребенията от Тулхарския могилник, Бишкетската долина, поречието на р.Кафирниган в Северна Балхара (Тохаристан) от 2 в.пр.Хр., оставени от завоевателите на Бактрийското Царство (основателите на Кушанската държава) – юечжите-тохари.
Авторът обръща внимание на широко разпространения обичай – изкуствената деформация на черепа (ИДЧ) сред българи, авари, алани, кушани, кангари, хионити и ефталити.
Днес ИДЧ, все още епизодично се среща, сред памирските етноси, и сред малките народности - хазараи и джемшиди обитаващи около Херат в Афганистан.
Проф.Д.Димитров отбелязва че ИДЧ е по-слабо разпространена при българските племена обитаващи севозападно от р.Дон – кутригурите, и е много честа сред племената обитаващи по-южно, към р.Кубан и Кавказ – оногури, оногондури.
За „дунавските” българи, ИДЧ също е много характерна, като в някои от некрополите достига до 80%!
В Европа носителите на ИДЧ са алани, българи и авари. Така, проследяването на явлението ИДЧ, се явява надежден маркер за изясняване етно-генезиса на българите и родствените им общности, принадлежащи към кръга на източно-иранските народи.
Широкото разпространение на ИДЧ при древните българи на практика изключва тяхната тюркска пренадлежност. Според антропологичните въстановки на прабългарските черепи, лицето на древните българи е било: издължено лице с големи, изпъкнали носове, хоризонтални очници и сравнително добре развити скулови кости, високи чела, ИДЧ. Европеиди с лек монголоиден примес като кушаните и ефталитите в Средна Азия и аланите в Кавказ (проф.Й.Йорданов).
В района на Таримската котловина, близо до мъртвите днес градове Лулан и Ния, китайски и уйгурски археолози откриват през 1980 г. над 120 отлично запазени мумии. Американският учен Виктор Маир определя възрастта им на над 3200 години, а със своите изследвания генетикът Паоло Франкалаци установява, че това са мумии на хора от индоевропейската раса, от така наречения кавказки тип. На една от мъжките мумии е открит татуиран слънчев знак на слепоочието, а краката му са обути с характерните български навуща. Някои от женските мумии имат на главите си високи черни шапки тип гугли. Открити са също: вълнени тъкани, тип “родопско одеяло”, престилки със шевици и орнаменти, на които имат български аналози, конска сбруя, оръжия и други.
Проф. Рашо Рашев, археолог в областта на прабългарската история, преживе потърди, че над 90 % от разкритите прабългарски погребения в Североизточна България са от сарматски тип (Р. Рашев. За произхода на прабългарите. В: Studia protobulgarica. В чест на Б. Бешевлиев. В. Търново, 1993, стр. 23-24). По наличието на изкуствена деформация на черепа, от вида на съдовете и оръжието, придружаващи погребенията може да се смята, според него, че масата от народа на прабългарите са били със старо-ирански произход от сарматски тип. Това е потвърдено от него отново и в преиздадената от него книга (Рашо Рашев, Прабългарите през V-VII век. Второ допълнено издание. Фабер. София. 2004), където пише отново, че прабългарите са с ирански произход, с лек монголоиден примес, дължащ се от контакти с тюрките. В археологията темата за произхода на древните българи също по-скоро изглежда изяснена, просто защото необремененият идеологически анализ на материалните свидетелства води до един резултат. На терен често сарматите и българите са трудно отличими, особено на обекти с трудна стратиграфия. Тоест доказателствата от археологията, за бит и култура на древните българи, ни откриват едни общи черти със сарматската култура.
зглеждането на формирането на индо-европейските народи и преселенията им показва, че създаването на европейската общност се явява едно възстановяване на индо-европейската общност съшествувала преди хиляди години - твърди доц. Я.Шопов.
(Пра)българският календар е най-ранният индикатор за наличие на обособена българска народност. Неговото начало е 5505 г. пр. Хр., което съвпада с времето на Библейският Потоп датиран независимото с два различни метода от Rayan & Pitmann (Wilford 1996) и Shopov et al. (1996). Потопа е станал в Черноморският басеин, тогава обитаван от индо- европейците, в това число и от предците на българите, преди преселението им на югоизток и завладяването на Мала Азия, Ливан, Междуречието, западен Иран и Сирия.
Доц. Явор Шопов, директор на Институт по древни цивилизации, заяви по повод резултатите от първата експедиция за търсене на следи от присъствие на древните българи в Иран , че през 1971-ва година по време на честванията на 2500-годишнината от създаването на Персийската империя, специално е била поканена българска делегация, защото иранците смятат, че българите са участвали в създаването на Персийската империя. В тази делегация е имало и български историци, които са разпознали на някои от фризовете в Персеполис фигури, които според тях са били на български войни. „Не са намерени от нас, но са констатирани едни изображения на български войни, които са на фризовете на гробниците на шест Ахеменидски императори, между които Ксеркс и Артаксеркс. Изобразена е следната сцена: една подвижна платформа, на която се намира императорът на Персийската империя и тази платформа се носи от 28 войници от 28 различни народа. Самите скулптури са така направени, че да може да се познае по облеклото, униформата и по чертите на лицето на всеки един от тези войници кой към кой народ принадлежи. Първият войник на първия ред носи една българска шапка с много характерна форма. Тя е описана от персийския историк Закария Казвини през 13 век като българска шапка. Даже в един негов трактат има една риба, която той нарича риба с формата на българска шапка. Това с а интересни податки, които намерихме там”, казва доц. Шопов.
ЗА СЪЖАЛЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ ПОВЕЧЕ ОТ 30 ГОДИНИ ТАКА И НИКОЙ НЕ РАЗБРА ЗА ТЕЗИ ИСТОРИЧЕСКИ СВЕДЕНИЯ!
Оказва се всъщност, че честванията за 1300 години България, са били вдъхновени от честванията на 2500-годишнината на Персийската империя. Това е било едно от нещата, които екипа е знаел предварително, преди началото на експедицията. Другите данни, които са имали, са че много преди това е имало един древен народ, който се казвал „кути” или „гути”, впоследствие са ги наричали „кути-гури”, това е един от клоновете на прабългарите. "Този древен народ е живял там много дълго време. Даже има археологически находки и писмени сведения, че те всъщност завладяват Шумер и Акад в 2478 г. пр.Хр. и основават една голяма империя. Последният арийски владетел на Шумер е Зиези (може би именно той е посочения като родоначалник на българите в “Латински анонимен хронограф” от 354 г. от н.е.). Той е победен от семитския владетел Саргон І Велики, цар на Акад, който завзема престола. След смъртта на Зиези (Заггизи/Лугалзагиси) - ок. 2270 и 2215 г. пр.Хр., голяма част от българите се връщат обратно към Централна Азия. В началото на III хилядолетие пр. Хр. в Месопотамия нахлуват номадски семитски племена - акадите. Те постепенно изтласкват българите към устието на Тигър и Ефрат.
Тогава за първи път се употребява титлата „цар”, под формата „шар” в един надпис на кутите, където той самият се титулува: „Аз, могъщият шар на кутите, владетел на четирите четвъртини на света”. Тези глинени таблички са намерени от проф. Хил Предчет от Университета в Пенсилвания, към 1910 г. са публикувани в цяла книга и съдържат най-древната версия на библейската история за потопа, която е с около 700 години по стара от шумерската версия. Той твърди, че всички останали версии са преписани от този оригинал." ни описва още доц.Шопов.
На територията на България – има ли ирански влияния и къде може да се търсят?
Д оц. Явор Шопов, отговаря: "При Първата българска държава – там има много влияния, или по-скоро сходни традиции в строенето на сгради, архитектурата, декорирането на сградите. Преди време археолозите са смятали това нещо за персийско влияние в българския, а сега, след новите данни, може да се каже, че това са традиции с общи корени. След като сме живели заедно, поне в Персийската империя със сигурност, няма начини да няма общи традиции в изкуството. Палео-лингвинистичните проучвания на словесния фонд, доказва безброй паралели в източноиранските памирски реликтови говори, като именна система с ясни етимологии към иранската именна традиция (имената - Аспарух, Безмер, Борис, Гостун, Кардам, Кубрат, Кубер, Омуртаг, Расате, Пресиан и др. намират своето естествено етимологично схождане към ирано-авестийски корени); при изследванията на писмените извори, откриваме българите съпричастни към факти отпреди хунското нашествие в Европа.
Над 1000 са персийските думи, запазени в българския език, от древни времена. Има речник на 400 персийски думи в българския език, публикуван от една иранка, която работи като преводач в Иранското посолство. В момента се подготвя един по-голям речник от 1200 такива думи, от археолозите Васил Мутафов и Мария Мутафова. Примери за персийска дума в българския език са например „чешма”, „чардак” и много други, Самата бройка впечатлява, и е неоспорим факт, че древните българи са били основно ираноезични."
"В Иран също имат кисело мляко и бяло сирене. Правят и айрян, който на персийски се нарича мас. Направи ми впечатление, че народните им песни много приличат на нашите. Това означава сходен начин на мислене, сходни музикални традиции. Носийте от Памир, както и много от песните на онзи харизматичен регион от света, са със големи прилики. Както у нас, така и там, в далечната ни прародина се използват неравноделни музикални тактове, а поразително много от песните им са всъщност с мелодий почти аналогични с нашите, но със отдавна променен текст." - доразказва учения.
"Най-древното изображение на мартеница, известно досега в света, е констатирано по време на първата експедиция за търсене на следи от присъствие на древните българи в Иран - обяснява доц. Явор Шопов - Добре известно е, че при прабългарите владетелят, тоест канът, е едновременно цар и върховен жрец. Те са съчетавали светската и духовната власт и се смята, че те са представители на бога на земята. Това именно символизират тези две лентички. На един от тези фризове, който представлява сцена на пленяването на император Валериан от Шапур Велики, е първото изображение на мартеницата, която е на гърдите на върховния жрец на владетеля Шапур Велики”, каза доц. Шопов. Той обясни, че изобразената мартеница представлява две гофрирани лентички. В Иран обаче мартениците са само бял и червен конец, а не са с характерни форми, както в България се е развило изкуството”.
Едно от най-големите достойнства на древните българи е, че те са умеели да строят градове и да създават държави. Най-старата българска държава съществува още през II хилядолетие преди новата ера в района на Имеон – Тарим и Тян Шан. Известна е от индийските източници като страна на болхиките. Арабите са я наричали Балхара и Бургар, согдийците Блгар, а таджиките Палгар/Фалгар. След идването на Александър Велики по тези земи, тя е известна и с гръцкото име Бактрия. Главен град на държавата е бил Балх (районът на днешен Северен Афганистан), наричан царствения град, града на хилядата царе.
След идването и завземате на тези територии от Александър Велики, се образува т.н Гръко-Бактрийско Царство.
В 208 г. преди Хр. царят на селевкидите дал дъщеря си за съпруга на сина на бакрийския владетел. Така Евтидемос разширил царството си. Той умрял през 189 г. преди Хр. и неговият син поел властта, следвайки същата линия на управление. През 167 г. пр.Хр. генерал на селевкидите победил в битка Деметрий, който бил убит. Тринадесет години по-късно Бактрия била покорена за кратко от индийският владетел Менандър I. По това време централно-азиатските тюркски орди започват масово да навлизат в Бактрия.
В средата на 3 век преди Хр., Чин Шин Хуан Ти обединил Китай и изгонил номадите извън страната. Те тръгнали на запад. През 140 година преди Хр. те завзели Бактрия и Согдиана. Така се появила Кушано-Сасанидската династия, от която Канишка е най великият владетел.
Кушаните са номадски племена, от източноирански произход, нахлули в Средна Азия между 140–130 пр.Хр. от север, народ, родствен на пра-българите, които се заселили в Бактрия след българската миграция, в опразнената земя. На монетите им, се виждат редица възприети от тях български символи. Кушанските владетели носят ленти на главата (превръзка с ленена ивица, характерна и за прабългарите по времето на Борис – Михаил), практикуват и изкуствена черепна деформации. А повечето от монетите на кушаните (както на втората монета) има тризъбец, символ на държавността при българите.
Окончателното разпадане на огромния етнически масив, към който са принадлежали древните българи става ок. III-II век пр. Хр. и заедно с това се оформят вече едни нови общности, от които се раждат Партянското и Кушанското царства в Азия, а в Източна Европа се появяват сарматите.
Много трудности понесли българите, като напуснали своята си земя, но запазили свободата и честта си и не станали роби на своите врагове - тюркските орди.
Останалите около Памир преживяват тюркизацията, а по-късно и ислямизацията на Средна Азия като се оттеглят във високите непристъпни долини на Памир.
Няколко века по-късно през 646 един китайски монах описва земите на Бактрия и Балх. Ето как е изглеждала тя, векове след напускането на българите. Разрухата и бледнеещите спомени от минало величие прозират от думите му:
"Тази страна е 800 ли широка, и 400 ли дълга от север на юг, като на север граничи с Амударя. Столицата е с обиколка 20 ли. Градът Балх, макар укрепен добре, е слабо заселен.
Берсилия - древна сарматска държава, на чиято територия се намират крепостите Булгар-Балк, Беленгар, Семендар и други. За нея са оставени едва няколко писменни източника, който обаче я свързват със българите. Ибн Расте (първата половина на 10 век), казва - Българите се делят на три части - един се нарича Берсула, друг Есегел, а трети - Болгар. В същия тон е и известието на Бар Гебрей, който пък я нарича "страната на аланите" и я локализира около делтата на Волга. Михаил Сирийски, също причислява Берсилия към аланите. Любопитно е и самото име на страната Берсилия, което може да се свърже със българското свещенно животно - Барс (тигър). Страната се е сляла през 6ти век със Оногондурската държава на Кубрат, а малкото писменни източника (4-5), описващи Берсилия, не са достатъчна мотивация за учените, за да започнат сериозно проучване.
От изворите, Михаил Сирийски, е много конкретен, и ни съобщава, че мястото от което идват българите е "вътрешна Скития", планината Имеон. Втори извор, който вече точно сочи прародината на древните българи е арменската география в раздела си за Средна Азия. От новия познат списък на географията научаваме, че в планината Имеон, "пространството между Туркестан и Арийците", живеят 15 народа "богати, занаятчийски, търговски". От тези народи по име се споменават масагетите, "народът Булгх", хорезмийци и тохарите. По възстановената от академик Еремян карта на Средна Азия, като идентификацията за "народът Булх" са означени древните българи.
Предците на българите са започнали своите преселения към Европа твърде рано. Едно от най-ранните сведения е от III век пр.Хр. Тръгвайки от района на Памир със своите предводители Брен и Болг, те достигат до Британските острови. В днешната история на Ирландия те са известни като Фир Болг (народът Болг). Арменският историк Ширакаци твърди, че през II век пр.Хр. в Кавказ съществува българска земя. Когато в нея станали бунтове, част от българите я напускат и отиват в плодородните места около езерото Ван, Армения. За подобни събития ни съобщава и друг арменски летописец Мовсес Хоренаци (IV век). Известни са древнобългарските поселения в Панония от IV век. Баварският историограф Авентуис (XVI век), твърди, че ранните българи и баварци имат общ произход и са живели в Кавказ и Армения през V- I век пр.Хр. като сродни народи. През 635 г. и 685 г. две значителни групи българи се заселват на Апенинския полуостров.
Напомням, все пак читателите да не свързват понятията булоцзи/балхарци/булхи/бушки/пугури/кутии и т.нар. „китайски българи” от племенната Федерация ЧЕШИ, както и преселилите се в Индия болхи и балхики, основатели на царството Магадха (Балгадха - 7 в. пр.Хр.), със завършен етнос притежаващ самосъзнание равно или близко до това на българите от Кубратова България.
Понятието българи при тях е със събирателен смисъл, отразяващ спомен за определен произход от юечжите-тохари за първите и източно-иранските арийски племена за вторите. Освен това ясно се вижда етапността на преселенията на носителите на този етноним. Племената създали Кубратова България, принадлежат към по-старите миграции.
На базата на всички тези археологически открития от периода 2008-2011 година в земите на Иран, Туркменистан, Узбекистан и Северен Афганистан, свързани с установяването на следи от присъствие на древните българи около дн.Иран и други територии в Азия, съвсем основателно можем да си зададем въпроса:
БЪЛГАРСКА ПРИНЦЕСА ЛИ Е БИЛА ЖЕНАТА НА АЛЕКСАНДЪР ВЕЛИКИ - РОКСАНА?
Проф. Божидар Димитров от 03.07.2011г. пред в-к "24 часа":
- Любопитна е връзката, която открихте между легендарния пълководец Александър Македонски и българите.
БД: Връзката са намерили средновековните автори, при това не български, а византийски. Позовават се на факта, че навремето Александър Македонски, след като не могъл да се справи с Бактрия, която се смята за прародина на българите, постигнал мир, като оженил 10 000 свои войници за 10 000 български девойки.
Византийските автори твърдят, че българите са дошли тук, отвоювайки старите си земи. Това е типичен средновековен аргумент за права върху определени територии, които се превземат. Но така или иначе тази сватба съществува и е описана от много византийски автори. Пишат, че Бактрия е прадържава на българите, на Аспарух. Затова и написах книгата - за да знае обществото и този факт.
Факт е, че град Балкх по това време се е знаел именно като Древна Българска столица - Булкхар-Балкх. Древните българи или т.н прото-българи са напуснали тези земи и са тръгнали на Запад към Европа където по-късно една част се включват в хунската империя, други се настаняват в Армения.
Любовта между Александър и Роксана става повод за легенди сред хората дори и на днешен Афганистан, които разказват как те са се били оженили в град Балкх (днес малък град в провинция Балкх, Афганистан). Дори в мюсюлманският свят, от Турция до Казахстан, за Роксана и до ден днешен се разказват легенди.
От брака им се ражда син - Александър ІV, който по-късно става формално владетел на гръко-македонската държава. За съжаление през 309 г. пр. Хр. детето и майка му царица Роксана са били убити в Амфипол по заповед на пълководеца Касандър, за да бъде прекъснат родът на Александър Македонски.
Около десет години след смъртта на царя им Алексадър, гърците в Бактрия вече били много по-малко. Това се дължало на различните размирици в страната. Въпреки това гръко-бактрииското царство продължило да съществува до 130 година, когато номадските Саки го опустошили.
Името РОКСАНА е от иранското и аланското roxs - бляскав, и перс. – зора, е типично българско женско име от X-ти век в средновековна България (вероятен смисъл - Сияйна, Лъчиста, сравни роксолани - блестящи алани). Същото име, Роксана (със значение „звезда”) е носела и балхарската принцеса, дъщерята на согдианския владетел Оксиарт, в която Александър Велики се влюбил от пръв поглед и се оженил.
Учениците да учат историята на българите преди 681 г., предлага проф. Георги Бакалов.
Учениците трябва да изучават поне 3 допълнителни часа за историята на древните българи преди 681 г. и да имат допълнителни часове за древната персийска история, с която сме свързани. Това предложи проф. Георги Бакалов, преди време на пресконференцията, организирана по повод завръщането от Иран на българската експедиция “Българи – прародина”.
Да припомним, тогава за 20 дни 6-има специалисти от различни области изминаха 10500 км., водени от Алиреза Пурмохаммад, и събираха данни, че българите са част от голямото семейство на територията на Иран.
Няма нито едно писмено свидетелство, че българите имат тюрко-алтайски произход, а това продължава да се преподава в училище, обяснява проф. Бакалов, който е и директор на научния център за изследване на българите.
„Срамно е XXI век да не познаваме своите корени”, казва пък ръководителят на експедицията доц. Александър Илиев.
Екипът обърна тогава и внимание на огромния антропологически материал, открит в земите на древна Персия. Заснети са десетки погребения, както и черепи, които ще бъдат сравнени с нашите находки. Първият поглед показва, че това са били европеиди, хора от индо-европейския антропологичен тип, произлизащи от голямото арийско семейство.
Намерени са и сериозни музикални сходства. Най-близки и почти идентични с българските са мелодиите и песните от Прикаспието. Отделени са повече от 10 изпълнения на свирка, гайда и тамбура, които напълно отговарят на нашата фолклорна традиция. Над 50% от килимите в Прикаспието напълно съвпадат с българските като орнаменти, символика и дори цветове.
"Ако приемем, че това е нашата прародина, съвсем логично е, българите да разнасят топонимията на тази територия на запад, те просто я транспонират. Имаме много паралели с топонимията на север от Кавказ, там където е била Велика България. Имаме, естествено, и на Балканите. Имаме много съответствия в тази топонимия, например Хисар, този Модар или Мадр, Шипка, шипки, Варна, варно, шуман, Шумен" - заяви по този повод доц. Ружа Нейкова от Института за фолклор на БАН.
Изключително богата информация за произхода ни има и в архивите на Иран. Проф. Карачанлу, специалист по историческа география, е показал на екипа ни в Иран карти и хроники, които разказват за няколко Българии – Дунавска, Кавказка и Волжка. Предстои част от тази информация и поне 10 книги да бъдат преведени на български. Проучванията на проф. Карачанлу за древната история на българите също ще излязат на книга.
До момента в специализираната литература има десет публикации по въпроса за древните българи, заяви доц. Явор Шопов, като добави, че ако има интерес от страна на издатели, би могло и да се напише книга по въпроса.
http://www.vbox7.com/play:5dec26ef54http://www.lihachev.ru/nauka/istoriya/biblio/
