АНГЕЛЪТ ЛЮБОВ
Каде си Любов, каде си, но истинска, както си изпята в песните, възпята в безброй стихове, породила сълзи като порой , родила си живота и смърта дори. Това се питах всеки миг когато остана сами със себе си, исках да я срещна такава каквато я е създал Всевишият, бяла засмяна а защо не и по хубава и от самият създател. Хей Любов, за да ме дариш поне с прашинка от твоята сила кажи какво да направя за тебе, каде живееш , във висините ли не не, там е той, твоят създател. За тебе е създал сърцето от плът и кръв, ти си там радоста и топлината за да прогониш от там всичко не човешко, да оставяш след себе си следи но много често от кръв дори. Това си мислех всеки ден и нощ каде може да е любовта,исках да я зърна поне за момент дори да е в съседният двор или прозорец, това щеше да ми стига за цял живот. Какво ще прави любовта при мене, две сини очи, и руси коси, който взеха вече да побеляват, а тези четири стени, не не, на нея и е нужно пространство, висини .......... Да, да тя е в Париж, не случайно този град го възпяват като град на любовта, тогава какво чакам ..... Събрах си личните вещи, а те не бяха кой знае колко, но старателно ги скътах, все пак ще ходя при нея, гледах да не забравя химикалките и тетрадките, със който щях да я опиша моята любов.
Настаних се в малък хотел в центъра на Париж. На първият етаж на хотела имаше малко кафе, вътре беше доста тясно за да побере двадесетина човека. В помещението беше помислено за всяко и едно кътче, масите бяха малки за по двама човека, заедно със столовете бяха ръчна изработка от орех, наредени до витрината която се плъзгаше по дължина на улицата. Стените му също бяха от същата материя, от дясната страна имаше продълговат бар, до него бяха наредени високи столове, предназначени за случаен посетител или за непознати, отбили се да отпият по чаша кафе. Миризмата на кафето заедно с музиката витаеха из цялото заведение и бяха гордоста на бармана. От външната страна на заведението също бяха наредени същият стил маси и столове, но бяха от цветна пласмаса и предназначени за повече посетители, предимно туристи, дошли да се полюбуват като мен на този град на любовта. От заведението имаше изход към хотела, беше за гостите който бяха отседнали в него, от там минавах към хотела, качвах се по мраморните стълби до последният етаж, кадето се намираше най хубавата стая с голяма тераса. Но нито етажа нито терасата я правеха най хубава, а гледката която се распростираше пред нея ден и нощ. Гледка на която някой хора се любуваха като на Любовта, а за мен беше само една структора от желязо, извисила се към небето чакаща възхвали и овации ......
Бях в стаята си и се опитвах да опиша обстановката в която се намирах, дали тук би живяла любовта. На вратата ми се почука, когато отворих вратата видях собственика на хотела, помислих че има нещо нередно в документите ми, но след като видях в ръцете му ботилка шампанско и някакво мезе си зададох въпроса какво ли ще иска този човек от мен. Ироничната му усмивка говореше толкова много, отворих широко вратата и го поканих да влезе, а той се запъти направо към терасата, седна на масичката която беше също само за двама. Побърза да налее от това червено вълшебно питие, на което и сладоста и пяната му бяха времени но и неповторими, след като ги поемеш в себе си споменът остава завинаги.
- Знаеш ли когато се регестрираше, аз само от любопитсво ви попитах, какво ще правите тук, но одговорът ви ме впечетли. – Дойдох да търся любовта, ми одговори. Аз също за това дойдох тук, за да намеря Любовта, и да я покоря, намерих я но никога не и станах слуга. Много неща съм отминавал, много любов съм забравил, без да съм си давал сметка, че после някой ще го боли, или сърцето ще му кърви. Много любов съм забравил до днес, със сълзи съм бил посрещан и прощаван, много мечти съм разпилявал, много слънца и бели птици съм имал в ръцете си, много цветя съм пречупил, дори някой още не разцъвнали. Толкова много съм се смял на любовта че ме е избрала за нейн култ, че се е усмихнала на мен, че се е настанила в сърцето ми. Да обичаш е трудно, да не обичаш е по трудно, но когато си обичан ......
Слушах този старец какви неща говореше за Любовта, не него, а Любовта съжелявах, това ли е намерила за себе си, купчина желязо и човек без чуства. Пихме до насита, Питър отправил погледа към Айфеловата кула, цяла нощ ми обесняваше какъв Дон Жуан е бил, как до насита са е подигравал и лъгал Любовта, а тя горката е била все с него, колкото и да я е боляло.
На вратата пак се почука, гогато я отворих пред нея стоеше жена на възраст, опитала да запази себе си през времето което е крало от нея тихомълком, и на всяка и една негова кражба и е оставял по една бръчка за спомен. Поздрави ме учтиво и попита за Питър да ли е тук, кимнах и с усмивка че е тук, тя протегна ръката си за поздрав, понесах ръката и към устните ми, за да я целуна в знак на учтивост. Погледът ми се задържа върху нейните кафявите очи, които излъчваха толкова много топлина и нежност, това излъчване го нямаше нито майка ми нито сестра ми, а от ръката и едва ли имаше нещо по нежно на света. След като мина церемонията на отчтивост, тя се запъти към терасата, когато стигна до Питър го целуна и почти прошепна.
- Хайде , Питър късно е вече, знаеш че срцето ти не е като на младини, трябва да помислиш и за него, сигорна съм че не си си взел хапчетата пак тази вечер.
Питър стана и със нейна помощ, и се запътиха към изхода на стаята ,а във въздуха се носеха нежните настъвления на ангела покровител.
На сутринта седнах на бара за да пия едно кафе. Исках да започна деня от тук а барманът вече ме познаваше доста добре, даже ми знаеше слабите места. Без да го питам започна да ми обеснява как се прави вкусно кафе, как не е могъл да си представи живота без него, колко много похвали е получил от все-известни личности.
– Сега след малко ще влезе Люси, на две глътки ще изпие едно кафе без захар. Преди да вземе първата глътка ще ме поздрави, преди втората ако и е харесала първата, ще ми благодари. Ако ли не ще се намръщи. Но след втората ако не и е допаднал вкусът му, непремено ще ме напсува на майка,но ако и е харесало непремено ще ме дари с целувка, затова се старая да направя по-добро кафе от вчера, за да .....
Гласът му заглъхна, а погледът му се впери в посока на входната вратата, аз също се обърнах и загледах натам от любопитсво. Вратата се отвори, появи се силует на жена, на около двадесет години. Беше облечена в черно, с тънки глезени и леопардова походка. Не се озърташе насам-натам а беше устремена към бара, не толкова за да получи чаша кафе, а за да накаже или да дари някого с ласките си. Това е правише по-различна от останалите.
- Ако не и хареса кафето нека да накаже мене - прошепнах на бармана, но той беше вече опиянен от това което се случваше, и то всяка сутрин, и едва ли ме чу какво му казах. Има жени, които като се появят променят обстановката, карат ни да се усмихваме. Има жени с чар и интелект, които успяват чрез влиянието си да променят хората и нещата около тях.
Знаех едно правило за мъжкият свят, искаш ли една жена да се влюби в теб, кажи й, че не бива да го прави, знаех и нещо друго. И най-суровият мъж потръпва под женската ласка.
Когато Люси се приближи до нас, миризмата на парфюма и промени въздухът на заведението. Човек нямаше как да не се почуства в райска градина. Настани се до мен. Постави върху бара малката си черна чанта. Докато поздравяваше пред нея вече имаше чаша с ароматно кафе. Люси със забавени движения свали дантелените си ръкавици, взе чашата и отпи от кафето. Настъпиха мигове на очакване. А любопитсвото ни ги правеха много специялни, както за нея така и за заведението. На лицето и се появи лека усмивка. Не каза нищо, вдигна чашата и отпи от кафето, като не бързаше да го погълне.
- Кафе букет, смесица от ..........изреди всички видове който бяха смесени в този малка чашка. Плъта и миризмата са съвършени, а вкусът-уникален. След това се наведе и последва една кратка целувка. Деколтето и беше ниско, и издаваше доста тайни. Нямаше как гледайки го човек да не потъне в романтични мечти. През това време, от другата ми страна, се беше настанил снощният Ангел-Покровител. Чух я да изрича думи като молитва.
- За какво са ни устните, ако няма кого да целуваме? За какво ни е щастието, ако нямаме с кого да го споделим? За какво ни е Любовта , ако не можем да я раздаваме безкористно?
- Люси, имаме много специялен гостенин. Дошъл е да търси любовта, би ли му помогнала да я намери? Люси се обърна към мен, а погледът и сякаш виждаше някаква далечина. Кимна ми че трябва да тръгваме. Взе си ръкавиците и чантата и се запъти към изхода.
–Когато видиш птица как лети,ще поискаш крилете и!–Видиш ли Любовта-ще поискаш сълзите и! -С много любов е кратко, а със истинската е сладко!
Снощният Ангел продължаваше напътствията и ми кимаше,че трябва да последвам Люси.Така и направих.По пътя не говорихме много,но когато стигнахме под Айфеловат Кула, Люси обви с ръце рамената ми и започна да говори за Любовта.Близостта й ме накара да почувствам дъха й
–Целуни тази болка в мен ,наречена Любов и не мисли за утрешния ден! Капка нежност от теб ще ми стигне за да живея още година! Не искам да ми сваляш звезди! Тях ги има в тъмнината! Обуздай само Любовта в мен донасита,за да си тръгна и аз щастлива.
Автор Ибрахим Бялев.
