Topic: Pазкази от Ибрахим Бялев - един помак от ЧЕЧ-а!

[ibrahim65]

 ЧАКАМ

 Не, аз не страдам,
 нито пък съжалявам.
 Видях аз твоите грехове,
 ще ми стигат те за векове.
 Но уви там в ляво малко ме боли....
 Ще плащат пак моите очи със сълзи.
 Груба грешка беше това на съдбата,
 обеща ми с теб да изживея Любовта.
 Като ураган бурно влезна в моят ден
 преплете едно в друго чувствата в мен.
 Омайна бяла роза която едва ли ще забравя
 Боже, кажи ми какво със себе си да направя
 ще мога ли да живея когато утихне урагана
 Не ме питай дали отсъствието ти ме боли
 обидите аз никога не слагам на везни,
 те в мене ще останат като пресни следи,
 да ми напомнят че моя си била някога ти ...
 Не моля, не искам прошка от никой аз,
 това беше Любов прелест, до захлас...
 Повярвай ми не си виновна за нищо ти.
 Моето просто беше искрени мечти.
 Тръгвам си със страх тя да не ме зърне
 Чакам и сърцето си да се завърне.
 от Ада на съдбата наречен Любов.

 Автор Ибрахим Бялев

[ibrahim65]

Философията е в това:- Да можеш да дадеш!

 И.Б.

[ibrahim65]

 *****

 Пак е нощ,
 пак е тишина ...
 След нея -
 няма жива душа.
 Дали, дали -
 ще дойде като светлина?

 Любовта когато умира –
 и нас с нежност убива.
 Помня аз смъртта й,
 мечтите и те прекършени -
 кървяха и стенеха.
 Помня и аз как умирах,
 как мълчанието прегърнах,
 себе си в камък превърнах.
 
 Не ме обичайте,
 моля ви не ме обичайте,
 аз вече съм обичан.
 Аз вече нямам как -
 да бъда обичан,
 защото в нея съм се вричал.
 Не ме целувайте,
 моля ви не ме целувайте.
 Аз вече съм целуван,
 във безвремието любуван.

 Автор Ибрахим Бялев

[ibrahim65]

 В БЯЛО

 Облечи се в бяло -
 и ела,
 нека в теб аз да умра!
 Ела!
 Не чакай моите сълзи,
 те са роса по гори, по поля.
 Не изричай: "Прости ми",
 че от това все ме боли!
 Ти ела,
 в теб аз ще се потопя,
 дори и от това да умра!
 Грешен съм повече и от грях...
 Без теб и сърцето, и душата болят...
 Ти само ела,
 като магия, или проклятие,
 или просто човешка страст!
 Моля те на колене... Ела!
 Дай ме, подари ме, убий ме,
 но ти в сърцето ми ела!
 Стани негова богиня!
 Ето душата ми!.. Вземи я!

 Автор Ибрахим Бялев

[ibrahim65]

 Изгря,
 изгря ти -
 изгря ...
 Лъч по земя.
 По гори и поля ...
 Да, да изгря ти – изгря,
 аз - за да живея.
 Ти изгря,
 а душата ми
 те възцари!
 Да, да, ... възцари!

И Б

[ibrahim65]

 На
 дъното
 на
 твоята
 женска
 нежна
 потайна
 душа
 има
 има
 една
 голяма
 моя
 тайна:-
 Обичам те!!!

И Б

[ibrahim65]

 ЛЮБИХМЕ СЕ

 А нощта бе тъй тиха ...
 Луната и тя посребрена,
 цареше любовна магия,
 Бог и Богиня се любеха.

 Ти до мен – аз във теб,
 преплетени в една душа,
 трепетно притискахме ръце,
 в едно туптяха нашите сърца.

 Потънала в дъха на розите,
 прощаваш на всички грехове,
 раздаваш се на всички ветрове,
 на цялата земя, на всички светове.

 Автор Ибрахим Бялев

[ibrahim65]

 Ти,
 да ти,
 потъваш
 в моето спокойствие,
 губиш моето равновесие,
 а женското ти сърчице,
 само от неизлечима болка е ...
 В теб мечти от Любов изваяни,
 танцуват пламъци замаяни,
 празнуваш своя земен рай ...
 Но ти Мила, да ти,
 вдигни очи, погледни ме,
 помилвай ме и просто помълчи,
 и аз ще мълча, ще говорят очите ни,
 в тях ще има безброй звезди,
 и само Любовта - Аз и Ти ...

 Автор Ибрахим Бялев

[ibrahim65]

 КРЪГОВРАТ

 Усещам те,
 че си близо,
 по-близо от преди.
 Но защо сега ми кажи?
 Колко думи,
 пазиш за мен в ума си?
 Всяка вечер е този кръговрат,
 само ти и аз в целия ми свят.
 Защо сега и докъде,
 ще стигнем с теб тук, насаме?
 Не съм идеален,
 нито пък ти,
 нито пък двамата взети заедно.
 Няма, няма идеали.
 Но ти, ти, ти,
 създаваш мойте сълзи,
 мойте грешки, попълваш празноти ...
 Всяка вечер търся топлина,
 две ръце, и нежното ти сърце ....
 Ааах в самотата не се лесно тъй мре
 дори и да плуваш в тъга от море.

 Автор Ибрахим Бялев

[ibrahim65]

 МЕЧТА

 Помогнах и ... и ...
 Станах по – богат!
 Някак сякаш се родих,
 във техния благодат!
 Не, не ме бива за търговец,
 въпреки, че зная тяхната цена!
 В душата ми са цъфнал здравец,
 понякога топлина, понякога тишина!..
 Не, не ми благодарете!
 Сега за миг се спрете! Вие, които и да сте!
 Където и да сте! За себе си забравете!
 И простичко кажете:
 – Обичам ви!
 И!...
 Мечтите ми ще бъдат сбъднати!
 Не, не после! А сега!
 Защото в живота има неща,
 за които си заслужава да живея!

 Автор Ибрахим Бялев

[ibrahim65]

 ДО ЛУДОСТ

 Щастлив ли съм – пиша,
 пея дори и скрито плача.
 Сега мълча, защото зная,
 че си ранена и пак си сама.

 Зная, че и тази нощ не спиш,
 сънуваш сънища с отворени очи.
 Ти за мен ще си падаща звезда,
 и ще сбъднеш пак моята мечта.

 Ти Мила, винаги летиш нагоре,
 сякаш си чайка над бурно море.
 Чаша червено вино, запалена свещ,
 магия, в която ти се иска да умреш.

 Сетивата ти са до болка оголени,
 до лудост, до душа, до бели кости.
 Вярваш ми без да виждаш напред,
 без да има и посока отвеждаща назад.

 Автор Ибрахим Бялев

[ibrahim65]

 Аз
 теб
 не
 те
 обичам ....
 Аз
 пламъка
 в
 теб
 обичам ...
 Това,
 че
 приличаш
 на
 дива
 роза
 обичам!
 А
 и
 твоите
 звезди
 обичам!
 И
 патроните
 обичам,
 с
 които
 ме
 простреля..
 Аз
 теб
 не
 те
 обичам ....
 Аз
 твоите
 прекрасни
 очи,
 твоята
 топла
 душа,
 за
 мен
 твоята
 отронена
 сълза...
 Обичам!
 Това,
 че
 и
 когато
 си
 без
 мен
 си
 на
 крака,
 а
 и
 не
 само
 това...
 Аз
 огъня
 в
 теб
 обичам!
 Аз
 обикна
 ли,
 до
 гроб
 Обичам!

 Автор Ибрахим Бялев

[ibrahim65]

 ЗА ЦЯЛ ЖИВОТ

 Една капка Любов ми дай,
 от оная, дето стига за цял живот.
 От душата със нежност я извай,
 и нека да прилича на благослов.

 Поне една прашинка нека да е,
 нека ме боли, ала истинска да е.
 В сърцето ми я сложи, за да живее,
 вечно неуморно за другия да стене.

 Аллаше, моля те чуй моя зов,
 от самота животът сякаш е спрял.
 Дай ми поне прашинка Любов,
 докато в мен животът не е остарял.

 Всяка нощ я сънувам като блян,
 и Орфей с лира до мен сълзи рони,
 сърцата ни тръпнат по нейния свян,
 а вечер смъртта неуморна ни гони...

 Автор Ибрахим Бялев

[ibrahim65]

https://www.youtube.com/watch?v=ZKQ3IPED41M

[ibrahim65]

***

 Твоите устни,
 следи оставят -
 по сърце, по душа …
 Помня как ми спря дъха,
 когато ти беше на върха...
 Триста гайди за теб свиреха,
 щурците и те на тях пригласяха ...
 А Ангелите ми на тебе приличат,
 одеждите си все от тебе обличат
 и няма никакво съмнение,
 че във теб е моето спасение.
 Ти ще ме избавиш от гибелта!
 Ще ме галиш нежно с топлина!
 Ще отпивам от теб сладостта на Любовта...
 Ах, Мила! Ти си толкова красива - игрива...
 Като слънцето си светла – гореща...
 Не зная дали съм в сън. или е мрак навън?..

Автор Ибрахим Бялев