ЗНАМ ЛИ ...
Страдам. Мълча -
а в мен напира - Тя,
една вихрушка, вълна ... !
Пониса ме смъртоносно,
към края, към брега!
Живея с нея -
дори и в съня - а Тя,
не познава ни Бога,
ни Любовта .... !
А е взела от тях,
и топлина и сладоста,
изгаря с тях моята душа!
Да обичаш е прекрасно -
допир на устни жадуваш,
за всяка среща умираш,
да си пленик си мечтаеш!
Да си влюбен е страно,
ослепяваш, а и те боли,
живееш за нея - в мечти,
дори и те са за нея нали?
Знам ли - Какво е Тя -
стих без име, мелодия,
част от мен а може би целият,
ако убия себе си и нея ще затрия!
Кой знае – може би -
Любовта съм аз самия!
01 06 2014 г
Автор Ибрахим Бялев