РОЗАТА НА ЛЮБОВТА
Слънцето отдавна беше изгряло,а аз се излежавах в леглото си сякаш бях някакъв ,,Бей,, за който работеше цяло село,или имах стотици слуги, които очакваха само моята заповед. -Нали бях отишъл да уча в София? Това за нашето село беше нечувано събитие,и то за доктор. Всеки вече ме сочеше с пръст и бях станал най-известният човек в околията. Не си спестяваха и труда да мислят от мое име и да правят планове какво съм щял да правя през остатъка от живота си.
Чу се гласът на нена ми,която беше известна с него по цялата околия. С него тя беше пяла на почти всички седянки и свадби още от дете. А аз като я слушах се понесох в миналото ми,а то беше сътворено само от топлина и любов.
Ето майка ми влиза във стаята ми.Първата работа която прави това е да ми се усмихне. А този нейн глас ,който така и до сега не можах да го определя на какво ми прилича...Но знаех много добре, че в София той най-много ми липсваше и бих го познал където и да го чуех. А миризмата ти мила майчинко...!Тя е взета от Рая! Когато затворя очи и си поема дълбоко въздух го чувствам дълбоко в себе си, някъде там в душата ми, където си само ти майко......
– Как спа сине,дано Аллах да те е опазил от лошите сънища........!- Кажи какво искаш да направя за ядене.......?
Защо ли след подобни мисли винаги ми се навлажняват очите? Може би защото бях едно парче от картината която описваше не само моят живот ,а вселената която познавах до сега. Казах вселената, та си помислих -Моята нена дали знаеше поне къде е София? Да не говорим за театър,опера и тем подобни. Или пък как живеят хората там,каква голяма важност дават на любовта....... Нека да я попитам поне нещо за любовта ,ще ми е интересно нейното становище.
Станах от леглото и се запътих към предверието където предимно стоеше нена ми,която винаги имаше какво да прави там. Или предеше вълна,или точеше баници,или кърпеше някакви работни дрехи....
Този път в ръцете си държеше гергев, на който везеше някаква картина с два бели гълъба. Като ме видя спря да пее и ме поздрави с голямата си усмивка,сякаш виждаше бучу ми,или някакъв ,,чиновник,, ,както тя обичаше да казва. - Наспа ли се сине? -Гладен ли си? -Кажи какво да те нагостя ?-Те всичките са на къра,нали знаеш тук как е на село.....?
Седнах до нея и я загледах в тези кафяви очи, които криеха една цяла история за нашия живот. - Нено, ти някога обичала ли си? -Разкажи ми какво знаеш за това чувство,наречено любов? -Как се ожени,до колкото знам си избягала или те откраднаха насила?- Разкажи ми всичко с подробности ..... - И тебе ли сине те докосна ангелът на любовта с крилото си? -Време ти е вече...- Дано да намериш щастието в него като мене!-Дано и аз съм жива и здрава да видя в очите ти сълзи, било то от радост, било то от мъка по нея.. -Моето не беше обич сине, а магия,която ми беше обвзела не само мислите ми, а и сърцето...Любовта на места е като свещ в ръцете,на места като куршум в сърцетоси я носим...! Има две неща, които смъртният човек не бива да узнава.- Колко дни ще живее и колко пъти ще обича. Най-лошото е, когато живееш в самота и чакаш истинската,но още по- лошо е, когато си приел лъжата и си намерил истинската... -За това ти не бързай сине а винаги питай него сърцето! То знае най-добре коя е истинска и коя на него ще му приляга най-много.То сърцето е без кости сине, но най-много то се чупи и никога не заздравява,а се залъгва че с времето ще я забрави... Любовта има само един единствен гроб,а той е именно нашето сърце... - ” Обичам те” !-Това е ключът ,който отваря вратите на щастието! За това с ” Обичам те” започва моята магия, наречена любов! И винаги завършва с ” Прости ми...” ! В градината на моето сърце разцъвтяват всички негови цветя,но най-вече червената роза...Тя е най-хубава,а миризмата й е вълшебна...- Когато и да е минал покрай нея непременно ще я помилва и помирише. Но днес я и целуна!
-Вие мили читатели, целували ли сте някога розата на ЛЮБОВТА СИ........?
10 10 2013Г.
Автор Ибрахим Бялев
