Езикът ни свещен…
Прасе -убиец погва журналя, омаскарили го… Светите братя Кирил и Методий създадоха азбуката на свещения ни език, който днес е, меко казано, профаниран в журналистическите писания.“Платих топлото и светлото, купих мазна течност и два насъщни самуна, заредих се с илачи, щото, писа газетата, иде грип-убиец, мори и тръшка наред, пък аз не ща да мра и гина! Ей, авер, я да обърнем по една голяма пенлива течност, а ти раздуй за крехкото агнешко от снощи!”
Да сте чули нормален българин да говори по този начин? Няма и да чуете. Според медиите, обаче, той говори (“раздува”, “хортува”) тъкмо така. Парното е “топлото”, токът – “светлото”, хлябът – “насъщният”, “самун” или “погача”, олиото – “мазната течност”, бирата – “пенлива течност”, водата – “живителна течност” или просто “H2O”, лекарствата – “лек”, “цяр” или “илачи” (както е тръгнало, утре вместо “лекар”, ще прочетем “хекимин”).
За “крехкото агнешко” – по-нататък.
Според медиите из България бродят страховити масови убийци, дебнат ни зад всеки ъгъл, причакват ни зад всеки завой: “влак-убиец”, “камион-убиец”, “автобус-убиец”, “маршрутка-убиец”, “спирка-убиец”, “мост-убиец”, “вираж-убиец”, “асансьор-убиец”, “язовир-убиец”, “кораб-убиец”, “къща-убиец”, “стена-убиец”, “бойлер-убиец”, “ютия-убиец”, “бързовар-убиец”, “пързалка-убиец”, “люлка-убиец”, “дърво-убиец”, “грип-убиец”, “вирус-убиец”, “куче-убиец”, “крава-убиец”, даже – “прасе-убие” (има и такъв регистриран случай).
Иначе в България убийци няма – има “килъри”. Те не прострелват някого – те го “гръмват” или “свитват”. Те няма да го заколят – направо ще го “разфасоват”. Те не бият никого – те “млатят”. Няма крадци – има “апаши”. Няма затвор – има “зандан”, “пандиз палас” или просто “решетките”. Няма затворници – има “пандизчии”. Няма престъпници – има “добре облечени бизнесмени” (всъщност – зле преоблечени мутри).
Жертвите имат имена, престъпниците – инициали и/или прякори. Жертвите обикновено “берат душа”. Когато жертвите са деца, вестниците произвеждат най-отвратителните заглавия. Например: “Насилник блудства с 3-годишна”! Каква “3-годишна”, бе, кретени! Става дума за 3-годишно момиченце! За детенце! Обаче нямало място, дълго идвало заглавието, та за туй.
В България (според медиите) момиче на 17 години е “младата жена”, мъж на 25 е “младото момче”, а всички от 40 години нагоре са “баби”, “дядовци”, “старци” и “старици”.
Отношението към жената е консумативно – тя е стока, предназначена за придобиване или пържола, отредена за изяждане, по принцип – нещо за еднократна употреба. Младата жена е “крехкото месо” или “крехкото агнешко”. Напоследък обект на консумацията станаха и младите мъже – “Баби плакнат очи с младо агнешко” или „Алла Пугачова се уреди с младо агнешко”.
Някога в България нищо особено не се случваше – Политбюро произвеждаше “концепции” и “мултипликации”, международните срещи бяха винаги “ползотворни, в дружеска атмосфера” и тези срещи неизменно потвърждаваха “вечната и нерушима дружба” (със СССР) и “братската дружба” (с другите социалистически страни).
И днес в България нищо не се случва. Защото обикновено нещо “се вихри” – “скандал”, “парти”, “шоу”, “купон”, “интрига”, “клюка”, “афера”, а също така – “дебат” (задължително в единствено число).
Но най-любимата, най-омайната, най-сладката дума е “скандал”. Като я пуснете на търсачката, излизат 7 милиона 230 хиляди текста! Скандалите биват всякакви. Шумни, вкусни и пикантни: “гей скандал”, “порно скандал”, “лесбо скандал”, “секс скандал”, “еротичен скандал”, “педофилски скандал”, “религиозен скандал”, “партиен скандал”, “шпионски скандал”, “VIP скандал”, “политически скандал”, “корупционен скандал”, “ченгеджийски скандал”, “ДДС скандал”, “БСП скандал”, “жълт скандал”, “син скандал”, “меверейски скандал” и прочее. По принцип скандалите, както и аферите имат свойството да “избухват”, “гърмят”, “трещят”, “тресат” и “друсат”.
Скандалът, сензацията, интригата, клюката, клеветата, притворната лъжа, коварната полуистина и откровената вулгарност триумфират по страниците на вестниците в пряк текст, подтекст и контекст.
В България никой не мисли. За сметка на това някакви хора “искат” (пари, присъди, възмездие, оставки), “спират” (пари, проекти), “пускат” (пари, парно), “вдигат” (цени, данъци), “свалят” (заплати, лидери), “вадят” (досиета, компромати), “замразяват” (пенсии), “нищят” (афери и далавери) и най-вече – “умуват”. Политическите лидери не се срещат – те ходят “на сгледа”. Не разговарят – те “се сговарят” и “заговорничат”. Не водят преговори, а “кандърми”. След което неизменно “лъсва” техният “резил”, при това – “дибидюс”. А после групово и поединично въпросните лидери отиват да се жалват в някоя “амбасада” или “в Европа”, където ги причаква “Брюксел”. И понеже “Брюксел” изначално е “смутен”, “притеснен”, “ошашавен”, “потресен” и “гневен”, направо ги “подбира” и “подхваща”, “кори” ги “снизходително”, и най-вече – “взима”, “спира”, “замразява”, “иска” и “натиска”.
За 20 години, откак “избухна демокрацията”, хайдутите бяха превърнати в “айдуци-които-ядат-печени-агнета-на-зелени-морави-и-чакат-Русия-да-ни-освободи”; антифашистите – в “шумкари-които-обират-мандри-и-чакат-Червената-армия”; Ботев и Левски са “терористи” и “момчета с девиантно поведение”; Светите братя Кирил и Методий са в най-добрия случай “византийски чиновници”, в най-лошия – “византийски шпиони” и, разбира се, нямат нищо общо с никаква азбука, а ако пък случайно имат, то тази азбука е “символ на руския ботуш”. Колкото до Свети Княз Борис Покръстител – не знаем чий шпионин е, защото още не са му извадили досието…
Училището е “школо”, учителите – “даскали”, духовниците – “поповете” или “калугерите” (които обикновено “си скубят брадите”), тъй като писачите не правят разлика между свещеник, монах и архиерей.
Хората на духа (учени, поети, писатели, художници, театрали и прочее) са “хрантутници”, които “ядат парите на народа” и “богатеят на наш гръб”. Обаче проститутките са “труженички”, а чалга-певачките – “поп-икони” и “фолк-диви”.
Еманацията на ченгеджийско-чалгаризирания изказ, светилото на мутро-мафиотския стил е “Бат`Бойко”, пред когото медийният слугинаж припада в раболепна дамла. Но тази тема заслужава отделно внимание, защото е необятна – като простотията на бат’ им Бойко.
На всичкото отгоре в България няма ни един нормален – всички са маниаци. Всеки е отдаден на своята си мания: “киномания”, “книгомания”, “меломания”, “месомания”, “виномания”.
Вестникарският език е невероятна, невъзможна, отровна смес от 5 жаргона и 1 език. Жаргонът на улицата, жаргонът на престъпния свят, жаргонът на политиците, жаргонът на чалгата и компютърният жаргон. А езикът е българският, но от 19 век, което само по себе си щеше да е утешително, защото това е езикът на възрожденците ни. Ако не го профанираха до смърт.
И като отвориш вестник, върху теб се стоварват всякакви “боклуци”, “ибрици”, “комуняги”, “национални предатели”, “шайка разбойници”, “педофили”, “гейове”, “бисексуални”, “транссексуални”, “разюздани типове” и прочее “бандюги”, които вдигат цените на “топлото и светлото”, на “илача и самуна”, правят си “мискинлъци” и се “маскарят” едни други, “входират” законопроекти, визии и концепции, ходят по “сгледи, тлъки и седенки”, по “кандърми” и “амбасади”, срещат се с “нашенци”, носят им “армагани”, и между другото, в свободното си време се “логват”, “ъпдейтват” и “копипействат”, но иначе плачат за “решетки” и “райе”.
А самите журналисти наричат себе си “журналя”…
Честит празник на Българското Слово…
Велислава Дърева
