Тук в Тракия, цар между царете, арих между арихите, бе сам Великият Вражар, който имаше от Господа Бога Самаго властта да връзва и да развързва според древните тракействания на деди-
те ни, самият Вологез . защото именно „Връзващ и Развързващ" значи името му, и служеше на Дионисиевото Седалище, а гетите го познаваха като Белегеиз, което още по-точно на
гетския диалект е С-арих-мокх, или Сармолкх , когото пък бесите винаги сме наричали Залмокс.
Но всички тези велики дела на светите ти предци са описани в царските хроники на тракийските нави и моят принц е чел и слушал за подвизите им в баладите за героите на Тракия, земята на Бога.
Затуй аз само ти напомням, скъпи ученико мой, откъде идеш ти, родът ти и народът ти още от времената преди прежните времена.
.............
Като сапейският цар Котис (около 100 г. пр.н.ера ), що се съюзи срещу братята си в едно с враговете им. И защо? От завист и от страх. Защото в очите на Бога братята му беси и гети бяха
намерили повече благоволение от самия него, а неговата власт се сриваше под краката му.
Подобно на Каин, той се надигна да погуби своите собствени събратя, и поради злото си неразкаяно сърце се съюзи с легионите на развратния консул Сула (138-78 г.пр.н.ера) на богоненавистния езически Рим срещу земите на гетите, дарданите, медите и приетите сред тях скордиси.
С него беше и предателят на одрисите, бого-неверният цар Садала (Садала I - около 87-86 г.пр.н.ера), който му помагаше и в походите му заедно с римските легионц на Скрибония, наречен
Курион, който воюваше, дишайки омраза против всички гети и беси.
Заради такива скверни отстъпници от светата вяра и земя тракийска, която ги беше откърмила, нашият народ беше погубван, ограбен, и прогонен от родната стряха.
И тогава, в тези скръбни времена, Проконсулът на Рим - Марк Лукул изкла зверски и отведе в робство хиляди по хиляди от народа на твоите братя бесите и превзе укрепените ни градове
при Ускудама, Кабиле и Филипопол.
Братя против братя! Зло безмерно - плод на неверност спрямо
Бога и спрямо отците! А нашият народ се бореше геройски и отстояваше с кръвта си
всяка педя родна земя.
Велики бяха беските воини в своя устрем крилат срещу по-многобройния пълзящ като тъмни пълчища враг.
Ο как се биха те срещу римския управител Капурний Пизон! Цяла Македония бе освободена от ръцете им чак до Тесалоника.
Изковаваха те съюз със мнозина, за да спрат жестокия и безбожен нашественик.
А за твоите гети, о, за твоите гети, принце мой, се пее още в еподите на Тракия.
Как Буревеста4 - великият гетски цар, от когото носиш благородна кръв в жилите си, как той обедини всичките гетски племена от двете страни на Истрос и завладя на север всички земи
чак до Данаструм (Днестър), а на юг освободи всичките свои братя траки, чак докато стигнеш до Аполония.
Всички даки също го последваха и негово беше всичко на запад до Сава, а на югоизток чак до Понта. Велики времена бяха тези, ученико мой, велики и съдбоносни.
Но уви, както доброто дърво ражда добър плод, така лошото -лош.
Садала,?, син на Котис Одриски (ок. 57 г.пр.н.ера) и Раскупорис (ок. 42 г.пр.н.ера), цар Сапейски поеха продажния път на бащите си, в заговор с Цезаря и триумвира Помпей, и отново
надвисна тъмен облак над цяла Тракия. Позор за предателите! Вечен съд е над тях! Потопиха земята в братоубийствени войни и прогониха братята си трибали, гети и
беси от майката-земя.
При проконсула Октавианов - Kpacvc оскверниха светилището на Всемогъщия Бог Дион-Иисус и го предадоха на пустота, защото сам Бог го напусна, отвратен от мерзостите им.
Позор ти и на теб, сапейски царю Реметалке, (Реметалк I около 16 г. пр.н.ера), задето предаде светия завет на арихите и сам стана позор за бого-избрания род на Пазителите, като прие от Октавиана римски почести на предател и римско гражданство, и придоби окьрвавените и откраднати земи от братята си гети, чак до Понта.
Нима мислеше, че като предадеш братята си и станеш подлога на Рим, ще бъдеш пощаден и забравен от Възмездието?
О, не, добре ти се отплатиха за верността ти блюдолизническа твоите благодетели! Не оставиха нито късче земя за потомците ти.
Такъв беше мерзкият им заговор, та да прибавят към Рим цялата тракийска земя, що ти бяха уж подарили.
Где ти е сега наградата? Божието възмездие настигна и теб, и потомството ти.
Така става с всеки, който повдигне брат против брата и пролее братска кръв!
О, горко е и за плач е всичко това, превъзходни Теларихе, за жалеене и за скръб.
Защото така цялата земя Тракийска на юг от Истър стана земя на Рим, и я нарекоха Дунавски лимес Романа , още северна перла на империята, а които от дедите ти останаха покорени в пределите й, станаха роби и поданици на зверски гнет.
Тогава, в онези тежки дни, свободолюбивите гети, както сам знаеш, се събраха на север от Истрос (Дунав).
