Мозъкът ни клони да взима логични решения. Мозъкът, тази комбинация от съзнание и несъзнание, се замисля винаги над последиците, и то в двете посоки: Какво би се случило, ако се бях решил/а инак? Правилно ли беше решението, на какви последици трябва да съм готов/а? Полза или щета? Аллах (т) ни е създал с тези качества, така че те не са погрешни. Те само ни затрудняват живота. Но Той ни е дал и едно друго качество, нека го наречем Интуиция. Това чувство, този вътрешен глас, това е връзката ни с космическата сила. Ако вземем за пример времето, когато някой тъкмо се е влюбил. Главата е напълно изключила, всички рационални подбуди са като издухани от вятъра – като заловени в капан. Напълно неразбираемо за околния свят гледаме през розови очила; не съществуват нито колебание, нито болести, нито стрес. Това чувство е вътрешното ти “аз”, душата ти. Всеки ден трябва да се грижим за живота на тази душа и да не я захвърлим в боклука. Аллах (т) знае отговор за всеки проблем и ако Го помолим, ще ни го сложи в душата.
“Който раздава и се бои, и вярва в Най-прекрасното, ще го улесним към лесното. А който е скъперник и пренебрегва, и взима за лъжа Най-прекрасното, ще го улесним към трудното.” (Сура Ал-Лайл (92), 5-10)
