Topic: Ислям - Islyam

[Rahmie]

Ислям

от Уикипедия, свободната енциклопедия



Коранът е основен източник на ислямското вероучение

Ислямът (от арабски: الإسلام, подчинение [на Бог]) е монотеистична религия, една от Авраамическите религиозни системи. Със своите около 1,2 милиарда вярвящи ислямът е втората по разпространение религия след християнството. Мюсюлмани са огромното мнозинство от жителите на арабските страни от Близкия изток и Северна Африка, Турция, Иран, Централна Азия. Разпространен е също повсеместно в Европа, Индия и Северна Америка, където мюсюлманите обаче са малцинство сред други доминиращи религии. Големи и компактни мюсюлмански общности има в Китай (Синдзян-уйгурския автономен регион). Страната с най-голям брой мюсюлмани е Индонезия.
Последователите на исляма, наричащи се мюсюлмани, вярват, че Бог (Аллах) е разкрил волята си на Мохамед (от арабски Муха̀ммaд; на турски: Мохамѐд) (570–632) и други пророци на исляма, като Адам, Авраам (Ибрахим), Мойсей (Муса) и Исус (Иса). Според мюсюлманите последната, но не и окончателна версия на Божественото откровение е разкрита в писмена форма в Корана - свещената книга на мюсюлманите, чийто автор не е Мохамед - той само е предал думите, продиктувани му от ангела Джибрил (Гавраил).
В българския разговорен език често, особено в исторически план, мюсюлманите се наричат „мохамедани“, като този термин се използва просто като синоним на мюсюлманин. Самите мюсюлмани намират обаче тази дума за неуместна, понякога дори за обидна, тъй като според тях учението на исляма не води началото си от Мохамед като създател на религията. В исляма се приема, че божествената религия, дадена на първия човек (Адам), е именно мюсюлманската религия (която в превод от арабски означава „мирната", преносно "правоверната религия" и че това е било и учението, дадено на Авраам, Мойсей и Иисус. Мохамед е последният от тази родствена верига на общо седем Божии пратеници. И ако християнството възприема Иисус Христос като Син Божи, то в исляма на Мохамед не се гледа като на божество, а като на най-великия от пророците, възвестили Бога.

Възникване и кратка история на исляма



Калиграфия на символ веруюто на мюсюлманите — шехадетът

Основният пратеник в исляма е Мохамед. Той е роден през 570 г. в семейство на търговец в Мека, в днешна Саудитска Арабия. Според ислямските предания през 610 година започнало предаването на откровения от Аллах към Мохамед чрез архангел Джебраил (Гавраил), с чието разпространение Мохамед трябвало да се занимава до края на живота си или в продължение на 23 години. (До този момент Мохамед е бил неграмотен и впоследствие много пъти изтъква, че той само цитира Божието Слово).
Подобно на мнозинството велики религиозни водачи, приживе Мохамед е преследван от съвременниците си заради своите възгледи. При едно такова преследване Пророкът по чудотворен начин успява да напусне Мека и да достигне до град Медина. Това събитие е и терминът, от който започва ислямското летоброене – Хиджра (или „Егира“).
По време на управлението на халифа Абу Бакр откровенията на Мохамед са събрани в свещената за мюсюлманите книга Коран (араб. أَلْقُرآن‎‎ — Qur'ān). Започва масовото разпространение на исляма, което достига своя разцвет при възникването на Арабския халифат, в рамките на който учението на Пророка се разпространява от Испания до Западна Индия. През този период на основата на исляма бурно се развиват науката и изкуството. Учени като Авицена и Авероес, поети като Омар Хаям и Фирдоуси, намират своята почва за развитие именно в религиозната среда на исляма.
При колониализма ислямът започва да навлиза в период на известен упадък, а великата култура, създадена върху неговата основа, е изтласкана встрани. Едва от средата на 19 век и особено през 20 век ислямът застава на пътя на своето възраждане като религия, и възстановява полагащото му се място като част от безспорното духовно наследство на човечеството.

Вътрешно разделение



Световно разпространение на исляма. С червено са отбелязани шиитите, със зелено — сунитите

Ислямът по своето деление се различава от християнството или будизма, където съществуват отделни изповедания с ясно очертана теоретична и институционална разлика. Основните общности носят имената било на своите първооснователи, било на племената, в които е възприет съответния религиозен култ. Въпреки това се налага разделянето на две основни общности – сунити и шиити, като всички други деления могат да бъдат отнесени към едната или другата група.

Сунити
Основна статия: Сунити
Сунити (от арабски أهل السنة - Ахл ас суна - "последователите на суна") са най-многобройната религиозна конфесия в Исляма и смятат себе си за носители на неговата автентична традиция. Основно, сунитите смятат, че на този етап връзката (в смисъл на "откровение") между бога и човечеството се изчерпва с проповедта на Мохамед и текстовете на Корана, чиито предписания сунитите свято следват.
Във външните форми за сунитите е характерно обрязването като знак за съпричастност към Божия закон.

Шиити
Основна статия: Шиити
Шиитите (от арабски شيعة علي - Шийат Али - "другарите на Али") също смятат себе си за потомци на автентичното предание, но възлизащо към зетя на Пророка Мохамед - Али. (Затова често у нас се наричат Алеуити или Алиани, което е правилно само етимологично, всъщност алианите изповядват клон на шиизма и терминът не би трябвало да се преотнася от тях към шиизма като цяло). За шиитите потомците на Али са носители на истинското предание и са по-достоверни от тълкуванията на сунитските теолози.
Някои шиитски общности практикуват обрязването, но като цяло то не е част от религиозния култ. Най-многобройни са шиитите в Иран и Ирак, голяма шиитска общност населява Ливан.

Други
Съществуващите религиозни общности, например уахабити, хиджрити и т .н. наброяват стотици и в една или друга степен се отнасят към един от изброените клонове. По-особена група са т. нар. "суфии" (или суфити), които всъщност са мистици, които подобно на аскетите от другите религиозни школи търсят центъра на познанието нe във външното откровение, а във вътрешното преживяване.
Друго направление в Исляма са хариджитите. Те са се отделили от главните направления, заради вярването си, че не е задължително човек от семейстовто на пророка Мохамед да управлява, това може да направи всеки праведен мюсюлманин. Отцепването им става в края на 7 век по време на управлението на четвъртия халиф Али. В днешно време това течение на Исляма се среща много рядко - в Оман, Занзибар и държави от северна Африка.

Религиозна концепция



Свещеният за мюсюлманите храм в Медина

В специализираната литература често се пише, че ислямът взаимства религиозните си възгледи от съществуващите преди това юдаизъм и християнство. Това е коректно твърдение, но дотолкова, доколкото не се изпуска предвид фактът, че ислямът създава своя собствена концепция, която макар да има терминологична или историческа връзка с юдаизма и християнството, е напълно оригинална.

Космогония и антропогония

Учението на исляма е твърде сходно с това, на останалите монотеистични религии. По-особена е ролята на Корана, който се възприема не като творение, а като атрибут на Бога. Писменият Коран е само отражение на Небесния, който съдържа истината в нейната изчерпателност.

Етика и религиозна практика



Хаджът, или поклонението в Мека е едно от основните религиозни задължения на мюсюлманите

Всеки мюсюлманин има пет основни религиозни задължения.
Да изповядна истинската вяра, която се състои във вероизповедната формула Шехадет: "Няма друг, освен Аллах (Бог) и Мохамед е негов пророк".
Молитвата - Салат, която се извършва пет пъти дневно.
Постът - Саум в свещения за мюсюлманите месец Рамазан.
Даването на милостиня - Зекят и изобщо извършването на добри дела.
Поклоничеството - Хадж в свещения град Мека.

Извън тези предписания мюсюлманинът е призван да бъде търпелив, разбиращ и внимателен спрямо своите единоверци, а и спрямо останалите хора. По особените традиции, възприети в някои мюсюлмански общества, особено в отношенията в семейството и между половете, се коренят не толкова в религията, колкото в националните традиции на тези общества.
Тези религиозни задължения са съответни на петте основни истини на вярата, които всеки мюсюлманин трябва да приема. Те са следните:
Бог е един.
Мохамед е негов пророк. (Или Неговият пророк - в зависимост от конфесията).
Наградата за всеки мюсюлманин (в случая - праведник) е на небесата.
Вярата в рая и ада.
Вярата в свещения Коран.

Шериат
Шериатът ( на арабски شريعة‎‎ - правилен път) е съвкупността от предписания, стоящи в основата на религиозния, моралния и обществения живот на мюсюлманите. В повечето страни, където ислямът е доминираща религия, шериатът стои една или друга степен в основата на държавното законодателство.

Джихад
Джихадът, ( на арабски جهاد‎‎ - усилие) "свещената война", е задължение за всеки вярващ мюсюлманин. В ранните години на исляма се възприема буквално, като война срещу неверниците. Но още преди 9 век, т.е. преди религиозните войни, свързани с кръстоносните походи Голямото медресе (в Кайро) препоръчва (становището е именно препоръчително, а не задължително) джихадът да се възприема не буквално, а като "свещена война, която вярващият води вътре в себе си". Съвременното разбиране за "джихад",привнесено във връзка с ислямисткия тероризъм, не отговаря в никаква степен на религиозното значение на тази дума.

Изкуство



Дворецът Алхамбра в Гренада, Испания - един от символите на ислямското изкуство

Ислямът забранява изобразяването на хора и животни, смятайки това за идолопоклонство. Затова и в култовото изкуство живописта и скулптурата имат предимно декоративен характер. Извън религиозния култ, но в пряка връзка с религията, на базата на исляма се развиват по уникален път литературата, архитектурата и художествените занаяти. Под термина „ислямско изкуство” в изкуствознанието се разбира изкуството на мюсюлманските народи.
Поради тази забрана, творците, работили на базата на тази доктрина, са твърде пестеливи откъм буквализъм, но за сметка на това са изчерпателни в детайлите и орнаментиката. Именно във връзка с тяхното изкуство възниква терминът "арабеска", станал нарицателен тъкмо за подробна разработка на орнаменталния детайл.
Особено отчетлив е този стил в архитектурата и живописната миниатюра, като и в двата случая оказва силно влияние върху западното изкуство, което от своя страна го интерпретира през своята гледна точка.
Изключителен пример в това отношение са килимите, наричани у нас "персийски" - възникнали като украса към култовите здания, дори и при по-късната си употреба, те продължават да носят оригиналната символика на тази религиозна концепция.

Разпространение на исляма

Скоро след появата на исляма, през 7-8 век, във връзка с арабските завоевания, се образува Арабският халифат - теократична империя, простираща се от Испания, през Северна Африка, до западните части на Индия. Именно Арабският халифат и става основната движеща сила за разпространението на исляма. Тъй като религиозните ценности, проповядвани от религията, намират отражение в управлението на халифата (отмяна на голяма част от данъците за мюсюлманите, забраната на лихварството), на места ислямът е възприеман доброволно. Богатата религиозно-философска култура и литература също допринасят за разпространението на ислямското влияние, но това остава в по-тесни среди и не се приема еднозначно.
С времето ислямът започва да изпраща своите мисионери в различни точки на стария свят. Така се стига до ислямизирането на Централна Азия, Индонезия, стари държави като Волжка България и т.н.
На европейския континент ислямът се разпространява главно след експанзията на Османската империя през 14-15 век. По същото време империята на Великите Моголи утвърждава ислямското присъствие в Азия.
В днешно време разпространението е преди всичко свързано с миграцията.

Ислямът в България и на Балканите



Томбул джамия в Шумен - най-големият молитвен дом на мюсюлманите в България

История на появата
Ислямът се появява на Балканите, включително на територията на днешна България още през 7 век, кокаго след първите византийско-арабски войни много пленици са заселени на полуострова. Така или иначе, ислямът остава изолиран, неговите последователи, преселени на Балканите, са асимилирани от местното население и възприемат местната култура, религия и обичаи. Едва с нашествието на селджукските турци ислямът получава широко разпространение. Трябва да се отбележи, че през 14-15 век обикновено той е бил приеман доброволно - поради облекчената данъчна система, унищожаването на старата корупция и т.н., които османската система предлага. Не е маловажен фактът, че едни от първите, възприели исляма, са представителите на старите балкански аристократични фамилии.
След разцвета си, Османската империя, вече в период на упадък, се опитва да заздрави позициите си на Балканите с насилствено обръщане в исляма на друговерци - главно православни християни. Тази практика е особено характерна през втората половина на 16 век, през целия 17 век, и в началото на 18 век - особено в планинските местности, смятани от османската администрация за ключови при отбраната. Започва налагането на рестриктивни мерки спрямо християните, която принуждава известна част от тях да приеме исляма по чисто икономически причини.
Налагат се редица ограничителни мерки - от размера и местоположението на християнските храмове, до данъците, които трябва да се изплащат от не-мюсюлманите.
Особено значение има приемането на исляма от албанците през 16-17 век. Третирани през предишните векове от своите могъщи съседи - българи, сърби, гърци, като второстепенен народ, те (т.е. ислямизираната част) получават не само пълни права, но и господство над съседните народи, което открива пътя им за културна и етническа експанзия.

Съвременно състояние
Според справочника на ЦРУ днес в Албания мюсюлманите са 70 процента, в Босна са 40 на сто, в Македония - 33,3 на сто, в България има 12,2 процента мюсюлмани, в Сърбия - 3,2 на сто, в Гърция - 1,3 на сто, в Румъния - 0,9 на сто. (Данни за Черна гора не са предоставени). Въпреки и независимо от процентното отношение, в различните страни междурелигиозните отношения се възприемат по-различен начин, най-вече във връзка с официалната държавна политика. Така например между българските граждани, независимо от произхода им, и въпреки историческата обремененост (Османско иго, възродителен процес), съществува дух на търпимост и взаимна помощ. За актуалното положение в т.нар. "Западни Балкани", където нетърпимостта между различните изповедания, свързана най-вече във войните в бивша Югославия, все още не е затихнала. Балканите обаче са в процес на стабилизация и тенденцията за изглаждане на мирното съжителство дори в конфликтните региони, е трайна.

Проникване на исляма на Запад

От 7 век до средата на 20 век
От средата на 20 век до наши дни
След разпадането на колониалната система в началото на втората половина на 20 век, започва масова миграция на граждани от ислямските страни към държавите от Западна Европа и Северна Америка. Там имигрантите образуват свои устойчиви религиозни общности. По официални данни в САЩ мюсюлманите са около 9 милиона души, в днешния ЕС (без новоприетите страни-членки) - около 15 милиона. В тези страни често мюсюлманите не могат да се съгласуват с някои рестриктивни правила на местното секуларно общество. Във Франция, например, забраната да бъдат носени религиозни символи от учениците, доведе до масови протести и стачки. Пак там, убийството на двама гангстери (формално изповядващи исляма), доведе до дълги масови безредици именно на религиозна почва.
Формално по законодателството на страните - гостоприемници, мюсюлманите се ползват с всички права, ако са граждани, или с частично ограничени - ако са имигранти, апатриди (според съответната група в която попадат). Именно либерализмът на западните светски общества обаче влиза в известен конфликт с някои традиционни ислямски ценности, което често е повод за конкретен конфликт.
Ислямът и "борбата срещу тероризма"



Мавзолеят Тадж Махал в Индия е един от образците на ислямското изкуство

Източници:
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D1%81%D0%BB%D1%8F%D0%BC
http://tr.wikipedia.org/wiki/%C4%B0slam

[bogutevolu]

Благодаря, Рахмие...

[halikan]

BLAGODARYA RAHMIE JIVA I ZDRAVA MNOGO DOBAR MATERIAL

[deridere]

bravo rahime materiala e super,samo iskam da uto4nq ,4e v bylagrqiq ve4e nai -golqmata djamiq s enamira v grad Madan..

[rado]

Браво Рахмие, чудесна информация. Искам да ви покажа снимки на джамии построени от българи във Волжка България. Някои са лични други от нета, включително от първата българска джамия в град Булгар столицата на Булгар Итил. Доста преди селджуките да приемат исляма и да видят сметката на арабите  .

[rado]

Neszto ot tozi rod s kraczmata.

[ali m]

az sam m.dorsunski i smyatam ce muslimanite ot sedmi vek vaobshte ne sa asimilirani a sa se sahranili v nedostapnite planini v istocnite rodopi sled deveti vek usileno se pishe za ahrenite i ahridos zashtoto te vece sa bili tolkova mnogo ce se e nalojilo cyalata tema da bade narecena ot vizantiicite ahridos i tocno v tazi tema se namira starata jamiya v grad madam stroena prez trista i deseta godina po hijri a i imeto na grada e ot arabskata duma koyato oznacava rudnik

[Пламен Пасков]

az sam m.dorsunski i smyatam ce muslimanite ot sedmi vek vaobshte ne sa asimilirani a sa se sahranili v nedostapnite planini v istocnite rodopi sled deveti vek usileno se pishe za ahrenite i ahridos zashtoto te vece sa bili tolkova mnogo ce se e nalojilo cyalata tema da bade narecena ot vizantiicite ahridos i tocno v tazi tema se namira starata jamiya v grad madam stroena prez trista i deseta godina po hijri a i imeto na grada e ot arabskata duma koyato oznacava rudnik

Г-н Дорсунски, само в един постинг постигате толкова много неточности, че вече се досещам що за книга и послание сте написали.

1. Смятате, че мюсюлманите от седми век (!!!)...се били съхранили в недостъпните планини на източните Родопи.
- през седми век живее и пише сурите самият пророк Мохамед, а през 632 година умира. Кога успяват да се ислямизират според вас Родопите, когато след смъртта му разпространението на исляма не е обхванало даже още всички араби, да не говорим за сирийци, византийци, гърци и българи, които лежат между тези територии?
- Източните Родопи изобщо не са недостъпни - това според мен е двойка не само по история, но и по география. Те са ниски и хълмисти, по-точно - най-ниски и хълмисти. Ако някой иска да се скрие в непристъпни планини, това следва да е последния му избор, даже и това да е сам човек, а не група от хора.

2. През 9 век усилено се пишело (неизвестно от кого, но за вас конкретиката видимо е мръсна дума) за ахрени и Ахридос, и то толкова много се пишело, че даже византийците били принудени да нарекат цялата тема Ахридос!!!
- Ха сега, обяснете ми, ако обичате, на мене и на любознателните читатели, кой е владял Родопите през 9 век? Ще ви помогна: тогава Крум Страшни превзема Адрианопол, следват Пресиян, Борис, Симеон, то ест, византийците нямат изобщо думата за каквито и да е Теми и топоними на българска територия.
Но, понеже упорито настоявате, ме принуждавате и аз като надраскана грамофонна плоча да питам:
- Кой, за Бога, е писал през 9 век за ахрени и тема Ахридос?
Дайте го най-после този автор, цитирайте го точно, кажете как се казва той, през коя година го е писал, насочете ни към тайнственния си първоизточник.
Защото, ако продължавате да мълчите, но упорито да повтаряте мантрите си, ще ви извадя списък на византийски и български книжовници и хронисти от 9 век, които ще ви препоръчам да попрочетете, и ако намерите макар и на едно място ахрени, ахридос, ислям, помаци, да ми се обадите, за да ви поднеса коленопреклонните си извинения, става ли?
Ако обаче не намерите, очаквам от вас като мъж с достойнство да си признаете, че такива няма.

[Subeyi Kurt]

G-n Paskov, ot gornopisanato vi se razbira che nyamate dori i elementarni poznaniya za islyama. Hz.Mohamed ne e bil gramoten za da chete i pishe. Kazanoto ot Vas se schita za obida na islama sledovatelno i na privyrjenicite mu. Shte Vi pomolya da bydete po-vnimatelen na tazi tema. Blagodarya Vi predvaritelno. Selam Aleykum

[teo]

[Erased by moderator as a provocative posting]

[Пламен Пасков]

G-n Paskov, ot gornopisanato vi se razbira che nyamate dori i elementarni poznaniya za islyama. Hz.Mohamed ne e bil gramoten za da chete i pishe. Kazanoto ot Vas se schita za obida na islama sledovatelno i na privyrjenicite mu. Shte Vi pomolya da bydete po-vnimatelen na tazi tema. Blagodarya Vi predvaritelno. Selam Aleykum

Алейкум-ес селям!
Много тънко обидни станахте на тема ислям, и което е най-странното - вие казвате, че той е бил неграмотен, а аз съм бил обиждал (?!?!)
Ще ви помоля да посочите пунктуално кое в моя постинг конкретно се явява обида за исляма според вас.

[halikan]

gospodin Paskov prav e subigi kurt,nadyavamse 4e neste go pisali umi6leno a ot nerazbiranetovi za islyama Hz.Mohamed e bil negramoten i nikoga nego e kriel,nay golyamata 4est za nego e tova 4e bil negramoten 4ovek praten sred negramotnite hora da u4i cyaloto 4ove4estvo,gramotno i negr4amotno na istinskoto poslanie na ALLAH.po vremeto na Mohamed s.a.s e imalo ve6ti pisari i profesionalni zapisva4i na Otkroveniyata,pri vsyako nizposlanie na znamenie ili otkas toy vednaga povelyaval na svoite pisari da go zapi6at pod negov kontrol.Zapisanoto ot tyah se proveryavalo i udostoveryavalo ot samiya Prorok

[halikan]

i drugo gospodin Paskov predi malko pro4etoh 4e v dove4ernia ma4 Ramazanat 6tyal da provali Levski,Rabeh i Tiberkanin poneje darjat oru4-zadaljenie na vseki musulmanin,bi moglo da bade pri4ina LEVSKI dane pobedi, i po nadolu jurnalistat koito nemue yasen islyama prodaljava; Imenno religioznia fanatizam be pri4inata Tiberkanin dane ostane v CSKA ,kogato be na probi

[Пламен Пасков]

i drugo gospodin Paskov predi malko pro4etoh 4e v dove4ernia ma4 Ramazanat 6tyal da provali Levski,Rabeh i Tiberkanin poneje darjat oru4-zadaljenie na vseki musulmanin,bi moglo da bade pri4ina LEVSKI dane pobedi, i po nadolu jurnalistat koito nemue yasen islyama prodaljava; Imenno religioznia fanatizam be pri4inata Tiberkanin dane ostane v CSKA ,kogato be na probi

halikan, аз знаех, че пророкът е бил неграмотен, и за мен това не е недостатък даже и за обикновенните хора.
Под написване на сурите имах предвид именно това, че той ги е диктувал, и умишленно не съм уточнявал неговата неграмотност, само и само да не засегна изострената религиозна чувствителност на когото и да е, понеже смятам, че всяка религия е нещо много лично.
Така че, щом настоявате в бъдеще да се изразявам коректно, че той е ДИКТУВАЛ сурите на писарите, нямам нищо против.

Що се отнася до мача и до журналистите, аз съм антифутболист и за мен журналистическата професия е...как да се изразя по-меко по време на Рамазана...почти редом с адвокатската и с най-древната по морал...в 90% от случаите.
Така че игнорирайте го този анти-професионалист и анти-журналист, който на всичкото отгоре се изразява тенденциозно и неграмотно, и гледайте напред.
Той за мен е човек без значение...
И на вас ви препоръчвам същото...

[TUFCA35]

dragi privarjenitsi na pomak.eu  tuk temata e Islqm molq vi ne se otklonqvaite i ne obra6taite temata na istoriq,  politika i t.n ako vi haresva da komentirate  po  temata istoriq  otvorete druga tema