Topic: Избранo от виртуалното пространство и Помаците !

[Rahmie]

Антонина Желязкова: ДПС е партия извън времето

Има ли в България опасност от ислямски фундаментализъм, както твърди лидерът на "Атака" Волен Сидеров?

- За мен това са политически манипулации. Следя развитието на исляма в страната повече от 15 години и смея да кажа, че нашите мюсюлмани са изключително лоялни граждани. Самите те имат вътрешни механизми, с които да прогонват евентуални проповедници, които идват в България да проповядват нетрадиционен ислям. Не казвам радикален, защото невинаги това, което идва отвън, за да се проповядва, е радикално. Понякога то е сaлафитско, което означава да се върнеш към изворите, да си малко по-близко до каноничните текстове. По-принцип у нас ислямът е много по-различен, отколкото е в арабския свят.

В момента има едно възраждане сред мюсюлманите в България, но в най-позитивния смисъл на думата. Те искат да отстояват себе си. Да отстояват своята независимост от държавните институции. Защото през цялата история от Освобождението до ден днешен държавата и нейните институции са се опитвали пряко да контролират изповеданията в България, не само мюсюлманското. И всички тези конфликти през годините около Главното мюфтийство са именно поради това. Ще дам пример с Дирекцията по вероизповеданията. Тя почти винаги се е ръководила от хора, които са били агенти или офицери на бившата Държавна сигурност. Те винаги са имали пълния контрол над това, което се случва с изповеданията.

Аз непрекъснато обикалям районите със смесено население и разговарям с хората, познавам персонално почти всички тези мюфтии, на които им правеха обиски, изземваха им телефоните и книгите. Те бяха арестувани по един-единствен признак - завършили са висшето си теологично образование в Саудитска арабия, в Медина, в университета "Ал Асхар". Но това не може да бъде вина. Те са едни прекрасни, образовани млади хора и се ползват с изключително уважение сред мюсюлманската общност. Ако някой радикализира мюсюлманите в България, това са политиците и политическите екстремности, особено в предизборни периоди.

Всички акции на ДАНС с аргумента за радикален ислям политически ли бяха?

- Има два фактора, които според мен изпратиха ДАНС да извършат тези екстремни акции. От една страна, това бяха акции, които бяха поискани от политици. Политици се обърнаха към прокуратурата. Тя сезира ДАНС, която извърши акциите. За мен това е чисто политическа намеса. Вторият фактор е, че когато нещата през октомври се случиха, имаше общо европейско вълнение около засилване на радикални заплахи в европейските страни. Тогава даже се събраха работни групи в ЕС, които работиха по заплахите и по това как се действа срещу заплахи от фундаментализъм и религиозен радикализъм. И нашата изпълнителна власт или самата ДАНС като институция решиха да покажат, че работят.

Всъщност това е смешно. Защото аз твърдя, че в ДАНС нямат специалисти в областта на исляма. Затова беше и толкова нелепо, когато те иззеха стотици книги от домовете на имамите и така им отнеха оръдията на труда. Аз познавам някои от тези книги. Това са факсимилета на книги отпреди 600-800 г. Т.е. това са едни автентични религиозни и теологични текстове и беше абсолютно ясно, че в ДАНС вероятно няма нито един човек, който би могъл да се справи с тази литература. Не съм чула някой от моите колеги арабисти да е бил поканен да ги чете и да ги тълкува. Силно се съмнявам в компетентността на ДАНС и по тази причина те все още не ги връщат вероятно с надеждата, че след 10 години те ще бъдат прочетени.

Случайно ли сблъсъкът пред джамията стана само ден след като Ахмед Доган на митинг в Джебел говори за опасност от нов възродителен процес?

- Доган това го говори още от предишните избори. Не знам дали е точно да се каже, че "Атака" и ДПС са скачени съдове. Но във всички случаи има зависимост. Винаги преди избори те се канят да накажат ДПС, защото им е дошло до гуша от феодалните порядки. От тоталитарно управление. Самите турци ми казват – вие може да живеете при демокрация, обаче ние не сме видели такова нещо, защото първо беше БКП и веднага след това дойде ДПС. Ние нямаме избор. И винаги се случва нещо в политически аспект, което ги мобилизира и те си казват може ДПС да са лоши, корумпирани обаче те са нашите хора и няма да позволят да ни се случи нещо крайно лошо. Така беше през всичките години.

Ето и сега тръгваха едни безкрайно интересни процеси около излизането на Касим Дал. Той има изключително голяма подкрепа по регионите и можеше да се предположи, че това щеше се отрази доста зле на ДПС на изборите. Но се случи този инцидент пред джамията и сега това развитие не е толкова сигурно.

Защо турците в България да нямат избор?

- Нямат избор, защото се страхуват. Не можете да си представите колко неизживяна е травмата от всичко това, което те са преживели. Защото те не са го преживели само по време на възродителния процес. Те са го преживявали 70-те години дори преди Първата световна война. Винаги правителствата в България са имали една изключително непоследователна политика по отношение на мюсюлманите. Искали са да ги контролират, да ги притискат, да ги асимилират, да ги използват за политическа употреба и тези хора са страдали невероятно много. Тяхната общностна памет е изключително травмирана. И когато се появи един красноречив лидер, какъвто е Волен Сидеров, веднага изпадат в пълен стрес и шок.

В Западните Родопи, където има голяма миграция към Испания, Португалия, Гърция, 2005 г. хората бяха решили да си гласуват кой за когото реши и бяха казали на роднините си да не се връщат в България за изборите. И в мига, в който месец преди изборите Сидеров се развихри, те извикаха цялата си диаспора от Западна Европа веднага да се връщат да гласуват за ДПС, защото става страшно. Затова отива Ахмед Доган, плаши ги. Появява се Сидеров - също ги плаши. И хората независимо от това, че са гневни, искат да накажат своите лидери, гласуват отново за ДПС.

Какви са отношенията между Главното мюфтийство и ДПС?

- ДПС с нищо не помага за разрешаването на конфликтите и това е огромната му вина. Защото трябваше да се пипнат 2-3 текста в Закона за вероизповеданията, които да дадат възможност нормално да се провежда изборът за главен мюфтия и проблемите можеха да бъдат решени. През всичките тези години, когато ДПС бяха на власт, не си мръднаха пръста, за да станат тези промени. Те можеха да разрешат всички проблеми, но не го направиха. Което показва, че не са искали да го направят, защото така беше по-лесно. Защото искаха да бъдат единственият център за влияние върху турците и мюсюлманите в България.

По същата причина ДПС не позволи да се развие неправителственият сектор сред турците и мюсюлманите. Ромите имат такъв сектор, а турците и мюсюлманите нямат. Мюфтийството сега вече разбраха, че винаги са били използвани през годините и най-вече преди избори, за да проповядват имамите хората да гласуват за ДПС. Сега част от този ренесанс на мюсюлманската общност е, че те много силно се обидиха на ДПС, на Ахмед Доган. При всички случаи от мюфтийството ще има влияние срещу ДПС.

Възможно ли е ДПС да се реформира отвътре, както първоначално смяташе Касим Дал?

- В началото той се надяваше, че като посети структурите на ДПС, които той е създавал, може да обърне нещата. Това беше наивно от негова страна. Защото никога в такава йерархична структура, силно авторитарна, от сталинистки тип, каквато е ДПС, не може да има бунт. Там дори не може да стигне една нормална информация до лидера, защото около него са създадени едни тесни кръгове, които, първо, спират информацията и, второ, излъчват надолу информация каквато те намерят за добре.

Всички видяхме какво е страх. Как се гласува за изгонването на някого и как никой не смее да излезе в медиите, ако не е специално санкциониран от Доган. Това е партия от един ужасно остарял тип. Тя не може да съществува повече. Това е партия извън времето. Цялата й философия на изграждане е патриархална на принципа аз съм вашият бащица, аз ще ви дам, аз няма да ви дам, аз ще ви накажа. Затова мисля, че до година-две тя ще се маргинализира.

Има ли шанс Дал и хората, които му симпатизират, да създадат алтернатива на ДПС?

- Зависи как ще подходи. Понеже хората са жадни да видят алтернатива. За тях дори не е важно тя да се оглавява от турци. Важно е хората да видят и почувстват сигурност. Ако Дал направи коалиция с някои от общонационалните партии, във всички случаи ще издърпа много гласове. Би имал шанс и ако направи нещо модерно с млади хора.

[Rahmie]

Червена филийка, синьо стъкълце

Веселина Седларска
Списание „Тема”

В крайна сметка – толерантни ли сме? Едни хора се бият край една джамия. Премествам се с дистанционното на друг канал. Пак същите хора се бият край същата джамия. Ние по-толерантни ли сме, отколкото интелигентни? Разпарят някакъв фес. Ако сме втори по интелигентност в света (сещате се – след евреите) и ако сме по-толерантни, отколкото интелигентни, това означава ли, че сме най-толерантните в света? В малко неща съм сигурна и едно от тях е, че най-тъпите въпроси са в множествено число. Я да си го задам правилно: Аз толерантна ли съм?

Баща ми не я знаеше тази дума. Той беше от онези хора, които говорят най-много, като мълчат. Късметлия от първия си час, комшийката била кърмачка и нямала проблем да храни две бебета – него и нейното. Баба нямала мляко. Комшийката била туркиня, махалата турска. Заедно с млякото, баща ми изсукал и това да говори турския като български. Ако толерантността има вкус, то ще е бил вкусът на онова мляко.

Прабаба ми не била като Султана, била серт колкото три Султани. Привечер събирала синовете си, вече семейни мъже с деца и ги препитвала какво са свършили през деня, държала една пръчка в ръка, която хич не се колебаела да употребява. Към тази семейна оперативка винаги се присъединявал и дядо Молла. Между неговата и нашата къща била границата между турската и българската махала. Дядо Молла никога не говорел, само прехвърлял една броеница и клател глава ту одобрително, ту укорително в тон с прабабината ми шибалка. Не можел да заспи, ако не е наясно как вървят делата у комшиите. Все тъй безсловесен си тръгвал, кимвал само за лека вечер. На което дядо ми отвръщал: Лаф бурда калсън! Думата тука да остане. Каквото си казахме, между нас да си остане. Така и не разбирах дали това е било ирония към мълчанието му или лоялност на едното семейство към другото.

Когато съм се родила, турците вече били в Турция (някаква поредна вълна през петдесетте на миналия век), на тяхно място бяха дошли циганите. Злоядо дете съм била, апетитът ми погрешка отишъл не у нас, а малко встрани. За да не погина от глад у нас, ходех да ям из циганските къщи. Те си ме знаели, вляза ли в двора им, намазвали ми филийка. Аз нямах представа, че те са цигани, те не ми казваха, че съм българка. Ако замръкнехме с някое от техните деца у нас, майка ни къпеше и ни слагаше да спим в моето легло. Събуждала съм се в техни легла. Тия дни пак ме поканиха на семинар да ме обучават как да не дискриминирам ромите и какво е толерантност. Толерантността за мен има вкус на филийки, мога да ви кажа точно колко червен пипер ми поръсваха циганките, защото никога не забравяха колко точно обичам.

И ето ме в Истанбул, обучена в безброй антидискраминационни, антисегрегационни и проинтеграционни семинари. Нямам никакви предразсъдъци, вървя по улиците на Истанбул като космополит, отворена за всяка чуждост. Нищо не може да ме стъписа, мен – мултикултурната. Толкова съм модерна, че мога да го кажа даже на сленг – аз съм мултикулти. Харесвам Капалъ чарши. И скъпите улици вътре в пазара, и съмнителните дебри покрай него. Харесвам вековното дърво пред входа на Капалъ чарши, което снимам в момента.  Насочвам обектива към най-горното му клонче. Зима е, тъй че рано-рано на небето се вижда силует на луна и силует на звезда. Я, небето е като турското знаме. Но аз съм толкова разкрепостена, че харесвам и турското знаме. И в този миг, докато натискам копчето на фотоапарата…

И в този миг, докато натискам копчето на фотоапарата, от най-близката джамия пропява … как се казваше… мюезин ли? Нещо вътре в мен, толкова вътре, че въобще не подозирам за подобни дълбочини, замръзва. Истанбул е град без междублокови пространства. И без междуджамийни също тъй. Чувам втори глас да се присъединява към първия. После трети, четвърти… Онова замръзнало нещо в мен май не е толкова малко, чувствам го. Усещам, че се оглеждам. Споко, казвам си, споко, в безопасност съм. Защо тогава онова нещо вътре в мен ме кара да се оглеждам за миша дупка, в която съм готова да се скрия? А ония пеят ли, пеят. Тъй като си обещах да съм докрай честна, нека кажа как всъщност си го помислих тогава – вият ли, вият. Само няколко минути ще е така, казва разумът ми, това е просто молитва, ти ли не го знаеш. Е, да, аз го знам, обаче онова нещо вътре със сигурност не го знае, защото се е свило от страх. Свило? А уж беше много малко, толкова мънинко, че го заподозрях, че е генетична информация от ония пет века.

Къде се е родил този неподозиран страх? Не, не ще да е в махалата. Там бяхме еднакви. Филиите ни бяха еднакви. Ровехме, помня, в останките от турските къщи и намирахме стъкълца с оченца, синци. Турски късметчета, обясняваше баба. После кичехме циганските коне с тях. Със страха се срещнахме по-късно, той май ни причакваше в учебника. Боже, колко кланета ми се наложи да си представям! Дядо Молла с нож!?! – не, големият свят определено ме затрудняваше. Беше населен с хора, които са добри, защото са българи и лоши, защото са – какви? Малко по-встрани от нашата къща бащите говореха различно. Ако трябваше да споменат циганин, казваха „мръсен циганин”. Ако ставаше дума за турчин – „мръсен турчин”. Когато чух от един човек „мръсен евреин”, о, това вече звучеше направо опасно. Светът определено не се очертаваше нито като турско късметче, нито като циганска филийка.

Оня звук от джамиите спря. Нищо не се случи, цяла-целеничка съм. Само дето съм забравила да натисна копчето на фотоапарата. Хм. Точно аз, дето не мога да си преброя лекциите по етническа толерантност. Тия лекции си искат майсторлъка. Да започнеш с нещо хитро, артистично. „Да живееш в България и да имаш нещо против циганите, е все едно да живееш в Аляска и да си против снега.” Или с нещо парадоксално. „Ние сме много толерантни – казал диригентът – в нашия оркестър имаме пет евреи. Не ще да сте толкова толерантни, отговорили му, щом сте ги преброили.” Или с нещо поучително. „Когато българските евреи се събирали, най-старият винаги казвал:Пазете турците! И пак: Пазете турците! Накрая го попитали защо. Защото след тях идва нашият ред, отговорил старият евреин” Или пък беше обратното: когато се събирали турците, най-старият от тях винаги казвал: Пазете евреите… Няма значение  – почне ли се от едните, идва ред на другите, после интелектуалците, накрая гори във всички къщи на всички махали. Но най-добре е лекцията да се започне с нещо народопсихологическо: Двете държави в Европа, които са спасили своите евреи от фашизма, са България и Дания. Каква е разликата? Разликата е, че в Дания крал Карол призовал всички датчани да поставят на ревера си жълтата Давидова звезда. За да не могат фашистите да ги различават. Това е толерантност на друго равнище – да се превърнеш в другия, за да го защитиш. Да подариш собствената си идентичност, за да гарантираш правото но идентичност на различния. Това не е съседското равнище, на което обикновено се разгръща толерантността у нас. Дядо Молла с нож – това не може да бъде. Турчин с нож – това може да бъде.

Ниязи влезе в стаята с нож. Повече е известен като Голямата глава. Ниязи, Голямата глава от Новачево. Отидохме преди години с фоторепортер да го видим, да поприказваме, да поразкаже. Запознахме се на малката портичка, той каза влезте в къщата и ме почакайте, ще взема да свърша една работа и ще дойда. Влязохме в стаята, почакахме, по едно време той влезе с нож. Ударих едно агънце, вика, докато поприказваме, ще си го опечем… Запротестирахме, как така агънце? Че как не, гости сте ми дошли, не се съгласи Ниязи. Не сме гости, журналисти сме. Хора сте, вика Ниязи.

Ей в тази стая лежала майка му със слабо сърце, иначе 120-килограмова жена, когато го извикали в милицията. Ниязи бил тогава миньор в „Боров дол”, извадили го от забоя и както е черен-черен, го завели в милицията в Сливен. Там му дали три дни срок да напусне България. Голямата екскурзия. Казала ли са му защо го гонят? Ами, ще кажат, те не казват, те заповядат, но той си знаел – защото много му била голяма устата, не само главата. Ниязи първо се сетил за неподвижната си 120-килограмова майка. Как да тръгна с тоя тонаж? – вайкал се, молел. Добре, казали, тогава срок пет дни. Две деца, жена, майката, тръгнали. Малко след като минали турската граница колата олекнала със 120 килограма, погребали майка му край Лозенград и продължили. В Турция бил пак миньор. Ония хич не ставали. Ниязи ги учел как да крепят свода с таванки, гледали го като бог. Пък като дал кръв и спасил сестрата на собственика на мината, хептен бил уреден. Декември 89-та чул, че вече може да си върнат и имената и страната, вечерта казал: Аз тръгвам за България, кой идва с мен? Жена му само с една дума си казала мнението – защо? Той пък едно изречение: Аз без Новачево и без планината не мога. И ето ги сега – той и синът в Новачево, жената и дъщерята в Турция, ама какво да се прави, всеки при живота си, неговият живот е тук. Ха, то агънцето май готово…

„Кажи, татко, кажи нещо, моля те, кажи, все мълчиш, не виждаш ли, че нямаме много време..” Как да му кажех, че умира. Той обаче го знаеше, винаги всичко знаеше. Никога не говореше повече от няколко думи, после мълчеше и присмехулно гледаше дали си разбрал. „Лаф бурда калсън.”  Само толкова. Този път не присмехулно. Думата тука да остане. Думите не отиват на оня свят. Думите остават тук. Пазете думите, след тях идва редът на хората. Думите са филийките, благодарение на които не умираме от глад. Те са късметчетата. Те са и ножовете – за агнета и за хора. Хора сме, хора сме.

[Rahmie]

В България няма почва за краен национализъм

С д-р Антонина ЖЕЛЯЗКОВА, историк и балканист, разговаря Албена Бъчварова

- Сблъсъците пред “Баня баши”, Доган, който извади плашилото “възродителен процес”... По-активно ли на тези избори според вас ще се използва етническата карта или ситуацията няма да е по-различна от предишни години, г-жо Желязкова?

- Преди месец изготвих предварителни хипотези за предстоящите избори - че те ще бъдат може би най-зловещите досега по отношение на използването на етническата и религиозна карта. Сега съм склонна леко да преработя тази моя предварителна хипотеза. Коригирам я точно заради случката пред “Баня баши”, защото мисля, че след този инцидент всички много се стъписаха, включително и от международния отзвук. Сега всяка партия, която предварително беше подготвила арсенала си, за да използва популистки етнически и религиозни аргументи, ще преосмисли предизборните си тактики. Всички сега ще смекчат тези свои намерения. Затова и аз смекчавам предварителната си хипотеза.

- Трябва да благодарим на Волен Сидеров, който ще се окаже пазител на етническото спокойствие?

- Да, в известен смисъл трябва да му благодарим. Той изпусна парата, която можеше да бъде между другото много неприятна в хода на кампанията, той просто избърза. Изпусна нервите си, загуби увереност, защото започна да си дава сметка, че не е сигурно, че “Атака” няма да отпадне от центъра на политическия живот. Не е ясно какви ще бъдат резултатите им от местните и президентските избори, но вероятно по-слаби от предишни. Несигурност го накара да избърза с предизборната си кампания, която очевидно беше избрал да бъде агресивна. Всъщност Сидеров е избрал фундаменталистка предизборна стратегия - да се върне към първоначалния си образ, към най-първичния сценарий, когато по митингите имитираше Мусолини.

- Означава ли това, че “Баня баши” ще бъде пикът на етническо напрежение преди изборите?

- Да, мисля, че Сидеров се уплаши. Няма да има по-голяма агресия, защото от “Атака” видяха много силна обединена реакция против екстремизма. Всички институции реагираха, гражданите се организираха през фейсбук - беше красив жест да носят цветя пред джамията... И някак този конфликт беше туширан, разбира се, благодарение и на миролюбивите отстъпки на мюсюлманската общност и на главния мюфтия. А тилът на Сидеров - Капка Сидерова, се зае да успокоява симпатизантите чрез в. “Атака” с обясненията, че да палиш молитвени килимчета е еманация на демокрацията. Това не означава, че “Атака” и Сидеров не крият опасности. През годините на него му беше позволено да стига далече в политическото хулиганство и всичко да остава ненаказано. Партия “Атака” обаче не бива да бъде забранявана. Със забрана доникъде няма да се стигне. Това води до нелегална дейност, до разпищолване и липса на легитимна отговорност за действията. Това, което се случи и което Сидеров много добре усети и затова започна да сваля тона, е, че той загуби. Очакваше с агресивни акции да повиши рейтинга на партията си, да увеличи потенциалния си електорат, а се случи точно обратното.

- Все още обаче няма социологически данни как се отразява акцията на рейтинга на “Атака”.

- Разбира се, че губи. Аз правя аналогия и с 2005 г., когато Сидеров беше във вихъра си и събираше многохилядни митинги пред “Ал. Невски”. Тогава заради изключително агресивната антисемитска и антитурска фразеология, която използваше, много от хората се отдръпнаха. Хора, които бяха по принцип националисти и искаха такъв тип партия да влезе в парламента. Българското общество не може да бъде крайно радикално. Това не е присъщо на българската културно-историческа памет и традиция. Спомняте си колко хора се отчуждиха от ДСБ заради емоционалната реплика на Иван Костов, че ДПС и турците са проклятие за България. В България няма почва за крайно националистически, радикални, фашизоидни движения, политическо говорене и платформи.

- И това го вярвате, въпреки процеса на обедняване и лумпенизация на българите?

- Да, те дават възможност за засилване на екстремизма. Но в културно-историческия опит на българите има дълбоко вкоренен реализъм, разумност, чувство за оцеляване, което ги възпира да подкрепят екстремни формации. Могат да излязат младежи да набият някого (роми, имигранти), подклаждани от такъв тип говорене, но когато става дума да се подкрепи политическо присъствие, партия, хората се въздържат. Предпочитат по-умерен национализъм, без крайности, които могат да доведат до сблъсъци или кървави конфликти. Така че етническата карта ще се използва и на тези избори, но няма да бъде екстремно, няма да се стигне по-далеч от сблъсъците пред “Баня баши”.

- Ще заложат ли от ГЕРБ на подобни моменти в кампанията си?

- Мисля, че не. Фактът, че се разграничиха от “Атака” е показателен. Те имат представители в изпълнителната власт, които разбират от етнически и религиозни проблеми и се опитват да се намесват като коректив, за да не се стига до напрежение. Мисля, че в началото те тръгнаха боси в управлението по отношение на етническите и верските въпроси.

Но на този етап имат доста съветници в тази област, включително и отвън - експерти, които ще им дадат добри съвети, че не бива да рискуват и да подкопават етническото и религиозното равновесие в страната.

- Тази история сякаш подейства освежаващо на ДПС и по-специално на Ахмед Доган?

- Да, и все така се случва през годините. Следила съм ситуацията с появата на “Атака” отблизо и развитието на ДПС и смея да твърдя (не казвам, че това съзнателно е режисирано от някакви центрове), че “Атака” е факторът, който стяга редиците на електората на ДПС. Турците и мюсюлманитe са население с изключително травматична памет. И когато електоратът на ДПС поиска да се еманципира от движението, да излезе от затворения кръг, тогава се появява “Атака” с антитурската си реторика. Мразя конспиративните теории, но това съвпадение е факт. Винаги когато е имало колебания в електората на ДПС, искали са да гласуват за СДС или за БСП, или за някоя малка друга партия, нещо се случва. Помня през 90-те години, че отиде Георги Първанов като лидер на БСП в Кърджали и тъкмо хората си бяха избрали кой за кого ще гласува и не бяха всичките за ДПС, Първанов дръпна една реч и каза: “Нека всички да се обединим, за да не позволим турчин да управлява този град.” И край. Той спечели изборите за ДПС, те можеха да не си мърдат пръста. Същото се е случвало навремето с действия на ВМРО, сега с “Атака”, която в много подходящи моменти преди избори си прави акциите.

- Излиза ли ДПС от изолацията?

- Не, те не могат да излязат от изолацията. Това е една изключително старомодно устроена партия от сталински тип. Освен това по своя фундамент е патриархална и там авторитарното управление не допуска вътрешни дебати, движения, платформи. И това води към нейната смърт.

- Но на изборите отново ще е фактор, търсен партньор.

- Винаги силата на ДПС и това, което я корумпира, са идвали в голяма степен отвън, от другите субекти в политическото пространство. В началото на прехода тя беше много важна партия, имаше позитивна роля в политическата история на България. Тогава моите прогнози като учен бяха, че от нея ще има нужда десетина години и след това постепенно турците и мюсюлманите в България ще се разпръснат, избирайки си различни общонационални партии. Това не се случи, но това не е само вина на ДПС, а на абсолютно всички партии в България, защото нито една не намери за необходимо да бъде убедителна спрямо малцинствата - турци, роми, помаци, не ги убеди, че ще се грижи и за техните интереси, че ги приема равнопоставено като част от българската нация.

- Когато дойде на власт, ГЕРБ имаше претенция, че ще наруши влиянието на ДПС сред българските турци...

- Много партии имаха такива претенции - ето ние ще ги обгрижваме, ще бъдем с тях, ще бъдем партия, която ще разрешава проблемите и на малцинствата. Не съм видяла ГЕРБ да е направила нещо, което гарантира сигурност.

- Може ли Касим Дал да се превърне във фактор и доколко ще играят роля гласовете на изселниците, за които казват, че стоят зад него?

- Касим Дал има големи шансове, но той постъпва благоразумно в момента, защото времето е малко до предстоящите избори.

- Големи шансове за какво?

- Големи шансове да има влияние сред избирателите на ДПС, нищо повече не казвам. Той постъпва стратегически обмислено, като избягва в момента да регистрира и формира някаква политическа организация. Иска да тества на тези избори доколко реално има влияние.

- Как?

- Като издига независими кандидати. Може да подкрепя кандидати на ДПС, които клонят към неговите позиции и неговата платформа... И вече след изборите би могъл да направи някакво гражданско движение или политическа формация, с която да има достатъчно време да се подготви за следващите парламентарни избори. Неговата цел е да се превърне в алтернатива на Доган. Мисля, че отначало той страдаше от илюзии, че е възможно да направи нещо като преврат в самото ДПС, да реформира движението отвътре, но това е абсолютно невъзможно.

- Съдбата му няма да бъде на предишните отцепници?

- Не, той е друг тип личност. Дал има възможността да привлече много от младите турци, от българските мюсюлмани и да откъсне много от потенциалния електорат на ДПС. Касим се ползва с доверието и на турската диаспора.

- Преди време Доган беше казал, че ще се отказва от политиката, ще се отдава на научна дейност. Ще се случи ли това някога?

- Аз бях от наивниците преди години. На една от техните отчетно-изборни конференции, когато той каза, че ще се отдаде на науката, толкова се зарадвах, че дори започнах да му звъня по телефона и да му предлагам варианти за връщане към научните среди. Тази ми илюзия беше много кратка, разбрах, че на всяка конференция той обявява, че ще се върне към науката. Съмнявам се, че той може да се върне към науката на тази възраст. Политиката и дългото задържане като авторитарен управител на една партия и на част от едно население - близо един милион - деформира силно личността. Той може би има вече и личностни отклонения. Властта уврежда, когато е абсолютна и дългогодишна - тя разболява.

ВИЗИТКА

Родена е в София.

През 1981-1982 г. специализира история на балканските страни.

През 1987 г. се противопоставя на т. нар. възродителен процес. Съучредител на Русенския комитет и Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България.

От 1990 до 1993 г. е експерт по етнически и религиозни проблеми на президента Желю Желев.

Днес е директор е на Международния център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия и хоноруван преподавател към Историческия факултет на СУ “Св. Климент Охридски” по спешна антропология.

[EvroPOMAK]

Намерено нейде из интернетския мейдань, смело Българско мразо-ядство !  

Щеше да е смешно ако не беше жалко. И въпреки че това може да изглежда прекалено - има известна доза истина в следните редове...
1. Защото много ми харесва да живея в кочина.
2. Защото обичам да дишам мръсен въздух.
3. Обожавам да пия хлорирана вода от ръждясали тръби.
4. Държа да умра от рак на четиридесет години.
5. Страшно си падам да плащам външния дълг, дето не съм го направил аз.
6. Приятно ми е да работя по един месец за 200 лева.
7. Обичм да не ми плащат социалните осигуровки.
8. Много ме радват сметките от по 150 лева за парно.
9. Кефя се когато сметката на телефона ми е по-голяма от заплатата ми.
10. Умирам си от кеф цяла година да събирм пари за GSM втора употреба от Германия - почти като нов ...
11. ....и после да ме е страх да говоря по него, защото за 2 минути разговор трябва да работя два дена.
12. Държа съседите ми да са олигофрени.
13. Искам всяка седмица да се караме кои си е разпломбирал радиатора и защо някои си не е платил 0,60 лева за чистачката.
14. Страшно си падам да ме унижават новобогаташи.
15. Панелните гарсониери ме кефят.
16. Дупките по пътищата са супер.
17. Обичам съседът ми да си цепи дървата в хола си.
18. Обичам като изляза на терасата и да виждам как тъпите ми съседи си изхвърлят манджата и боклука през джама си.
19. Обичам депутатите, дето съм ги избирал, да гласуват тъпи закони.
20. Луд съм от щастие когато после същите депутати ми обясняват, че законът който са приели е виновен за еди-какво си.
21. Държа да се осигурявам здравно и след това, като се разболея, никой да не ми обръща внимание.
22. Искам с парите ми за здравни осигуровки да се купувт нови Мерцедеси
23. Искам депутатите дето аз сам ги избрал всяка година да си купуват нови коли.
24. Кефят ме данъци от по над четиридесет процента.
25. Обичм да плащам такса смет колкото две пенсии на баба ми и после пак да ходя из боклука.
26. Луд съм от щастие когато се забавя с 0,14 минути да си платя тока и ме резнат веднага.
27. После след като си го платя да чакам три дена да ми го пуснат.
28. А наи-готиното е, че тъпите цигани не си го плащат по дест години.
29. Радвам се когато мургав контролюр в градския транспорт ми дава билетче шеста употреба
30. Щастлив съм да гледам тъпи циганки да не се плащат билетчетата защото са братчеди с контрольора от шесто коляно.
31. Хубаво ми е да събирам пари за кола от десет години...
32. ...после да ми я откраднат на втория ден.
33. Искам инфлацията да ми изяде спестяванията.
34. Обичам да дружа със тъпи, грозни и миризливи цигани наскоро забогатели от съмнителен бизнес.
35. Още по-хубаво ми е, когато ми откраднат колата.
36. Най-хубаво ми е когато после корумпирани ченгета ми се обаждат да искат "награда" за нея за да ми я върнат.
37. Харесват ми подкупните ченгета - те са гот!
38. Харесват ми подкупните митничари - браво юнаци!
39. Харесва ми, че абсолютно всички, дето не трябва, са подкупни.
40. Чувствам се щастлив, когато мутрите изнасилят гаджето ми.
41. Чувствам се щастлив, когато мутрите изнасилят и мен.
42. Весело ми е, когато БМВ-та газят хора и се отървават с глоба за превишена скорост.
43. Обичам попфолк.
44. Искам да си купувам дрехи втора употреба - на килограм.
45. Искам да имам хладилник втора употреба.
46. Искам и пералня втора употреба.
климатик втира употреба.
48. Падам си да ми обират апартамента по два пъти в годината ...
49. ...кефя се и когато се върнат да ми изядат и сланината в хладилника.
50. Хубаво ми е сутрин да виждам некролози на шест годишни деца изнасилени от гнусни педофили.
51. Хубаво ми е когато на следващата сутрин разбера, че гнусните педофили са ги освободили срещу гаранция от 500 лева.
52. Хубаво ми е сутрин да виждам некролози на петнадесетгодишни деца, умрели от дрога.
53. Хубаво ми е сутрин да виждам некролози на шестнадесетгодишни деца, застреляни от полицаи.
54. Хубаво ми е сутрин да виждам некролози на двадесет годишни младежи които са се самоубили в "родната казарма" защото някои се е гаврил с тях.
55. Хубаво ми е сутрин да виждам некролози на на старци които са се самоубили за да не живеят в мизерия
56. Обичам да гледам старци да си късат рецептите пред поликлиниките, защото немогат да си купят лекарствата.
57. Приятно ми е да ме хапят бездомните помияри, които живеят в градинката до нас.
58. След това ми е хубаво, когато в болницата ми кажат, че се е свършила противобясната ваксина...
59. ...и най-накря ми предложат такава за десет лева от личният им запас.
60. Харесва ми да ме ръгат в трамваите.
61. Харесва ми да ме настъпват и да ми кашлят в лицето в тролеите и автобусите.
62. Обичам да ме лъжат на пазара.
63. Обичам да ме лъжат навсякъде.
64. Харесва ми че в България думата "Педераст" звучи гордо.
65. Приятно ми е, че от чешмата в кухнята текат лайна след като не съм имал вода от четири дена защото живея на 13 етаж.
66. Обичам да гледам тъпа телевизия.
67. Много си падам по предавания с дълбоко социално значение като "Разбиване" и "Първична сила"
68. Обичам да гледам тъпи сериали по четири пъти на ден.
69. Обичам да слушам тъпо радио.
70. Обичам страшно тъпите театрални постановки.
71. Обичам тъпите вестници.
72. Много обичам да ми спират кабелната телевизия в момента, когато има хубав филм.
73. Падам си да пия метилов алкохол в бутилка от уиски.
74. Весело ми е да гледам как баба ми живее с петдесет лева пенсия.
75. Става ми гот като видя, че баба ми си продава покъщнината да може да си плати водата.
76. Доставя ми удоволствие да гледам как контрольорите в градския транспорт бият хора.
77. Доставя ми удоволствие и мен да ме бият.
78. Радват ме бездомните деца по улицата ...
79. ...и те са щастливи когато намерят малко пари да си купят лепило.
80. Харесвам по цял ден да седя пред телевизора и да няма едно сфястно заведение където да ида да пия едно кафе.
81. Обичм кафето да ми е втора цетка с бъркалка втора употреба.
82. Още повече ме радват бездомните деца, когато са гладни.
83. Обичам да виждам пудели с прически за по сто лева.
84. Става ми хубаво, когато си купувам лекарства с изтекъл срок на годност.
85. Весело ми е, когато освобождават убийци от затвора, за да си правят пломби по зъбите.
86. Кеф ми е когато лекарят ми ми каже, че дължа 50 лева за един обикновен преглед и консултация.
87. Радвам се, когато срещна случайно на улицата бивши финансови фараони.
88. Радвам се, когато на пешеходната пътека някой шофьор се опита да ме сгази.
89. Кефя се когато по тротоарите няма място от паркирани коли
90. Обичам да си купувам фалшиви шампоани, от които да ме избиват обриви.
91. Харесва ми, когато някой се закачи на моя телефон и говори половин час с Гвинея Бисау.
92. Приятно ми е, когато някой психопат спечели избори.
93. Много ми е гот, когато родителите ми живеят на заеми.
94. Радвам се като някакъв изрусен, детствен педераст ме срещне на улицата и ми каже:"Скъпи, обичам те!" Или нещо подобно.
95. Радвам се, когато разни тъпаци с костюми за по хиляда лева, наскоро купили по един мезонет на трите си любовници, с извъннормено тегло от прекомерно ядене на езици от пъдпъдъци, прекарващи уикендите на островите Тонга, возещи се в служебни коли, струващи колкото половин поликлиника, децата на които ходят с по шест бодигардове, жените на които се занимават с това да си купуват гащи от Париж всеки втори петък на месеца, да се опитват да ме убедят, че нещата някога ще се оправят.
96. Харесва ми самозвани професори, въртящи по 10 фирми, да пишат двойки, защото по време на лекциите сме ходили на работа.
97. Защото умирам комплексари да ме третират като роб/иня.
98. Защото няма по-голяма наслада да уча в бунище.
99. Защото много обичам екстремния спорт - "разходка по родните ни улици

[Rahmie]

Разбра ли България какво се иска от нея?



Подкрепата на ЕП за присъединяването на България към Шенген е аналог на христоматийния пример за чиновническа безсмислица, съдържащ се в абсурдното писмо: „Радостни сме да ви информираме, че молбата ви е отхвърлена”.


Въпреки подкрепата на ЕП за влизането на България и Румъния в Шенген, Съветът на ЕС по правосъдие и вътрешен ред отказа да определи дата за присъединяването и даде да се разбере, че то едва ли ще стане факт до края на годината. Защо ли? Анализ на Георги Папакочев:

Според доклада на португалския евродепутат от ЕНП Коелю, двете дунавски съседки са изпълнили техническите критерии за членството, както и действително няма формална връзка между механизма за проверка и сътрудничество по правосъдие и вътрешен ред, обаче...

Тъкмо зад това „обаче” се нареждат повтаряните от година насам аргументи на Германия, Франция, Холандия, Белгия, Финландия и Швеция, които говорят за подчертана липса на доверие към твърденията на кандидатките за успехи в борбата срещу корупцията и престъпността, както и към гаранциите, които се дават за защитата на външните европейски граници от все по-засилващия се емигрантски натиск.

Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift:  От България се искат не само козметични промени...
Някой, някога, някъде...

Примери – колкото щеш, дори и от последната седмица! Според електронното издание на ЮрАктив в обявения мащабен план на ЕК за изкореняване на корупцията в Общността са предвидени специални мерки за натиск върху България и Румъния да се справят с корупцията и организираната престъпност като предварително условие за приемането им в шенгенската зона. Което даде повод на британския Файненшъл таймс да цитира неназован дипломатически източник (разбирай официален!), че влизането на двете съседки в зоната ще бъде въпрос по-скоро „на години, а не на месеци”. И как да се повярва на страна като България, където през седмицата бяха задържани десетина пътни полицаи, взели за два месеца около 1000 подкупи от шофьори, че подобно поведение няма да имат граничните служители и митничарите, да речем? Или на едно цяло силово ведомство като вътрешното, което дрънка паничката пред външни спонсори за милостиня, с която твърди, че иска да облече по-прилично своите обосяли и обедняли полицаи, от които се очаква да не се поддават на корупция и престъпни изкушения?

Епицентър на емигрантско цунами

Нима в Брюксел не следят внимателно какво се случва в българската съдебна система през тези дни? Скандални шуробаджаначески назначения в Софийския градски съд, протестни оставки на знакови юристи в провинцията и членове на ВСС, несекващ политически натиск върху независимата по конституция съдебна власт, забавени съдебни дела, очаквани с години от Европа присъди за знакови фигури от престъпния свят... Тези констатации вероятно ще залегнат в политическите оценки на очаквания в София с тих ужас юлски доклад на ЕК за наблюдението по правосъдие и вътрешен ред и тъкмо въпросните оценки ще повлияят в огромна степен върху бъдещото решение за допускане на страната в шенгенската зона.

Какво да кажем и за постоянното нагнетяване от страна на крайните националисти и ксенофоби етническо напрежение в страната? Не толкова имигрантски вълни отвън (малцина дори отчаяни северноафриканци избират да бягат към Европа през страна, която често е по-бедна от собствените им държави!), а емигрантски цунамита, пораждани от постоянните заплахи и националистическия език на омразата, нищо чудно в даден момент да повторят комунистическия позор от края на 1980-те, наречен „възродителен процес”, като този път напускащите държавата няма да са единствено мюсюлмани, но и групи от по-големите етнически малцинства. А нима това не е крайната цел на запенените местни „патриоти” и техните ловки ДС-кукловоди, на които се удава възможност да довършат започнатото от тоталитарния режим?

Bildunterschrift: Недостижима мечта?
Борба срещу бедността в Шенген?

За какво доверие от страна на Европа може да се говори, когато качеството на държавно управление, на икономиката, на живота, на образованието, на културата в най-бедната европейска държава неудържимо се влошава, което обяснява и защо един от патетичните лозунги в предстоящата кампания за президентския и местен вот е, представете си, „На борба срещу бедността!”. И такава борба ще се води през второто десетилетие на 21-век в държава, която членува в НАТО и ЕС, а сега има претенциите да влезе и в подреденото шенгенско пространство?

В подобна обстановка въпросите дали и кога България ще бъде допусната до зоната могат да вълнуват единствено неколцина местни политици и евродепутати и техните медии, но не и обикновения българин, за когото те отдавна нямат реален смисъл и който в битката за оцеляване въобще не се вълнува дали ще е „шенгенец” или не. Подобна е и гледната точка на големите европейски държави, които още дълго време ще успокояват крайдунавските емоции с удовлетворителната за всички информация, че молбата на съседките за Шенген всъщност е отхвърлена.
 
Автор: Г. Папакочев, Редактор: А. Андреев

[EvroPOMAK]

Нейдье из интернета, звучен като "Южен вятър на промяната" !      

Феномен: Аллах влезе в чисто българско село. 500 ядат, пият и тропат хоро в негова чест
 

Изгорих иконите вкъщи и нито една не извика „Помощ“, казва най-обичаният човек в с.Срем – Кръстю Ангелов, който се кланя на Аллах

Ключови думи: село Срем, Аллах, икони, Манастир Св.Троица Сподели:   Сподели09 Юни 2011, Четвъртък Автор: Бесове.бг, Видео СКАТ тв

В тополовградското село Срем - люлка на българщината и православието, са на крачка от разрушаване на църквата, горене на икони и отказ от Кръста

„Събрах иконите вкъщи и ги изгорих, докато горяха, нито една не извика „Помощ!“

Това са думите на пенсионера Кръстю Ангелов Кръстев от тополовградското село Срем, който от известно време се е прочул в региона като духовен водач, лечител и спонсор на пищни международни тържества с ядене, пиене и танци.

Не е за вярване, но този човек твърди, че е забогатял, след като се е отказал от християнския Бог, захвърлил е кръста и сега прави всеки ден поклони на Аллах.

 „Повярвайте в Аллах и вие ще станете богати и ще оздравеете!“, съветва Кръстю репортерката Ваня Чечева, казвайки й директно, че има рак на гърдата. Той не е луд. Всичките 500 жители, повечето бедни пенсионери, му се възхищават и го следват.

Звучи феноменално, но е факт и на него са се натъкнали журналисти от СКАТ тв, след като получили писмо, разказващо за това, което от известно време се наблюдава там. Както и по-точно какво се е случило на 30 срещу 31 май т.г.

С разследването се е заел екип на тв предаването „Паралакс“, който направил постановка на отреклия се от християнството и повярвал в Аллах – Кръстю Ангелов. На посещение при него  пристигнал репортер със скрита камера, който се представил  като страдащ от главоболие. Домакинът, след като го поучава, че трябва да забрави за своя Бог, да не кръщава детето си, да се откаже от Кръста и да не ходи на православна църква, накрая го кара да прави дълбоки поклони на Аллах, така както се правят в джамиите и демонстрира как точно се извършва този поклон, ако иска да оздравее. Пари за съветите не му иска.

Случаят наистина е феноменален, защото в това село, намиращо се на около 15 км от турската граница, както и в цялата погранична община никога не е имало мюсюлмани. В Срем живеят 500 души – чисти българи. Селото се намира на 3 км от историческия манастир „Св.Троица“, строен по време на турското робство от хайдути, в него са костите на Кара Кольо – байрактарят на Инджето. Срем е известно още като родно място на големия  духовник отец Велик Вичев, съхранил християнската вяра в тежките години на тоталитаризма. Манастирът „Св.Троица“ от столетия е известен с това, че всяка година в началото на юни тук се провежда грандиозен панаир с почитане на храмовия празник. В скалните образувания над манастира има процеп, който според преданията и проучване на спелеолози, продължава като пещера, извеждаща в основите на манастира. Процепът в скалите е известен като Кара-Кольовата дупка. Самата църква е служела като убежище на хайдутите.

Ето какво се е случило на 30 май т.г.:

 Денят започва турнир по футбол, в който на селския стадион се състезават отбори от Турция и от България. После пее фолклорен състав от южната съседка. Денят приключва в двора на Кръстю с ядене на кюфтета и кебапчета, много бира и музика. Присъстват всичките 500 жители, които купонясват до зори и казват пред камерата на СКАТ тв, че съселянинът им Кръстю е харен (хубав) човек и че редовно им устройва подобни пиршества. „Играхме хора до съмване, кой друг ще ни направи такъв празник – Кръстю става за кмет, даже и за министър-председател!“, твърдят местните.

Впечатляващото е, че организатор и единствен спонсор на тези прояви наистина е Кръстю, който е най-обикновен пенсионер. Работел е преди години в близката мраморна кариера, имал семейство, но жена му не живеела тук сега. „Вярвам в Аллах от 35 години насам“, казва Кръстю, който по ирония носи като първо името на светинята, на която е разпнат Исус, а бащиното му име идва от християнския Ангел хранител.

„От творенията на Аллах идват парите ми“, казва обаче той. Издал е четири книги по темата. Съветва, че манастирът „Св.Троица“ трябва да се разруши и че хората са изостанали, защото продължават да ходят там.

„Имаме съмнения, че средствата за тези прояви от идват от фондация, базирана в Белгия, знаем с какво се занимава Кръстю е какво проповядва на сремци, но нищо не мога да направя“, казва архиерейският наместник Иван Янчев.

В такъв случай излиза, че се провежда някакъв експеримент – в чисто българско село, без нито един мохамеданин, Аллах вече се е настанил и е почитан, докъде ще стигне експериментът не е ясно, беше коментирано в предаването на СКАТ в сряда вечерта.

За отбелязване е, че беше показана православна църква в селото, която беше заключена.

[Rahmie]

Монолог за Сребреница

от: Када Хотич
11.06.2011 / 14:19
Copyright 2011 © Glasove.com

Монологът е записан от Татяна Ваксберг, която беше специален пратеник на БНТ в Хага за първото съдебно заседание по делото срещу Ратко Младич. Филмът й ще бъде излъчен в събота, 11 юни, от 18.00 часа, по БНТ1.

Казвам се Када Хотич. Родена съм през 1945 година в Зворник, един град в Източна Босна. Родителите ми се преместиха в Сребреница, когато бях на 18 години. Там се запознах с мъжа си, родиха ни се две деца – синът ни Самир и дъщерята Лена. Живеехме на улица „Маршал Тито“. Аз работех в конфекцията, а мъжът ми – в завода за акумулатори.

В началото на 90-те в Сребреница взе да се говори, че се задава война, и много семейства от страх напуснаха града. Но нито мъжът ми, нито синът ми искаха да напускат, а пък аз изобщо не вярвах, че се готви война. Преместихме се обаче от центъра към края на града, където живееха братята ми. Мислехме, че хем е по-добре да сме заедно, ако нещо стане, хем ще сме по-близо до гората, ако се наложи да избягаме.

Така ни завари април 1992. В едно ранно утро върху Сребреница се изсипаха снаряди. Аз тогава усетих страшен страх. Не можех да дишам, ето тука ме беше стегнало нещо.

Няколко дни по-рано от едно сръбско село, дето е на 2 километра от Сребреница, беше дошъл един наш познат, Драго се казваше. Искаше да звънне от нас по телефона, понеже те в селото нямаха телефони. Тогава го питах: „Какво става бе, Драго?“. А той казва: „Погнали сме зелените барети“ [популярното название на босненската мюсюлманска армия – б.а.]. „Чакай малко, казах, вие кои сте?“ А той: „Ние сме сърбите“. „И кои са тия зелени барети“, питам го аз. А той: „Това са мюсюлманите бе, ние сме във война с тях“. Тогава му казах: „Виж какво, Драго, не знам за никакви зелени барети, но знам, че тука всичко живо е умряло от страх – и сърби, и мюсюлмани напускат Сребреница“. Драго си тръгна.

После, като заваляха снарядите, разбрах, че това се казва нападение. Уплашихме се. Заедно с мъжа ми, братята, снахите и децата се вдигнахме от Сребреница и отидохме в къщата на Драго. Жена му, щом ни видя, се развика: „Какво правите тука, не знаете ли, че ще имате неприятности, ако ви види войската!“. Покани ни да влезем. Тя се казва Цура. Печеше хляб. Гледам, че беше подредила 5–6 хляба един върху друг. „Цуре, казвам, за кого си изпекла толкова хляб?“ А тя казва: „За войската. Нали трябва да ядат хората“. А после и на нас ни приготви да ядем.

Преспахме у тях. Драго на няколко пъти излизаше навън и като го питахме къде ходи, ни каза, че отивал да помогне на хората с гранатометите. Те се борели със зелените барети. Селото на Драго е разположено от едната страна на един хълм, а от другата му страна е Сребреница.

Разбрах аз, че нещо не е наред. Казах на братята и на мъжа ми, че трябва да си ходим.

Тъкмо се прибрахме в Сребреница (...) и започна нов обстрел. Сребреница е разположена в котловина, отвсякъде е обкръжена с хълмове. От тези хълмове сега валяха снаряди. Ние се събрахме 56 човека и избягахме в гората. Там останахме 11 дни и нощи. След снега падна дъжд. Една нощ се промъкнах вкъщи да омеся хляб и се върнах обратно в гората. Един ден разбрахме, че е убит местният лидер на сръбската партия. И ние, наивно така, решихме, че с това нашите проблеми са свършили. Понеже ние точно него го държахме отговорен за това, което става. Донякъде това даже беше вярно, понеже сръбските сили се изтеглиха. Само че първо подпалиха града. Ние тогава забелязахме, че те не са изгорили всичко, а само мюсюлманските къщи. Сръбските си стояха, както си бяха.

Нашата къща също беше изгоряла, но ние се върнахме в нея и дори успяхме да организираме някакъв живот. Градът беше свободен от сръбска войска, но беше обкръжен по хълмовете.

Съвсем скоро спря токът, после водата. Храна имахме само за 2 месеца. По хълмовете около Сребреница видяхме да се спускат хора – бяха избягали от селата и градовете, които вече бяха превзети от босненските сърби. Мислеха, че щом Сребреница не е била превзета, значи е по-сигурно място. Бяха минали през сръбската блокада. Някои бяха вървели пеша из горите в продължение на 40–50 километра – само и само да стигнат свободната Сребреница.

Така започна 1993 година – гладът буквално ни убиваше. Пък и студът беше ужасен. Толкова дълбок сняг не бяхме виждали. Нямаше растителност, свърши ни копривата, свършиха ни запасите от лешници. В мирно време Сребреница беше град с 5000 жители, но сега стана обкръжен град с 60 000 жители. Всяко възможно пространство беше населено с новопристигналите, хората се тъпчеха като сардели по гаражи, магазини и будки за вестници. И това бяха гладни хора. Около нас – БТР-и, минохвъргачки, гаубици, гранатомети. Всеки ден умираха хора. Вече не питахме кой е умрял, само търсехме място да го погребем. Това беше ужасно. И всеки ден беше така. Нямах нито час на ден спокойствие, момент, в който да се отпусна. Научих се да нося по два панталона и по два пуловера, да спя с обувки, за да съм готова всеки момент да побягна.

Така живяхме две години и половина. (...)

На 12 юли 1995 в Сребреница дойде Ратко Младич със своята войска. (...) Тогава изпитах ужасен страх. Не можех да ходя. Седнах. Младич беше наблизо, говореше нещо на жените, хвърляше бонбони на децата. Това продължи кратко време, камерите си тръгнаха и той се обърна към своите хора и каза: „Братя сърби, възползвайте се от тази ситуация, друга няма да има“.

Междувременно настана нещо страшно. Моят брат Екрем беше отведен, а депортирането още не беше започнало. Не знам къде го бяха отвели. Дъщерите му плачеха. Тази нощ никога няма да я забравя. Жените пищяха, момичетата плачеха, всички викаха. Някои мъже тръгнаха пеша през гората, в колона, с надеждата, че ще могат да стигнат до мюсюлманска територия. Синът ми Самир тръгна с тях.

Като взе да се развиделява, хванах мъжа ми и му казах: да тръгваме! Няма значение къде, само да тръгваме. Опитахме се да излезем на пътя, а там какво да видим – камиони, рейсове паркирани. Беше започнала депортацията.

На мен ми трябваше тоалетна и отидох в царевицата да се скрия. Но там, в царевицата, видях три обезглавени тела. Аз избягах, върнах се, забравих, че ми се ходи до тоалетната. И тогава помня, че взех много странно да се чувствам, и сега даже не мога да си го обясня. Вече не усещах нито страх, нито желание за живот, просто нямах никакъв план за нищо. Механично вървях ей така, държах ръката на мъжа ми на рамото си и само мислех, че той не трябва да се отделя от мен. Така двамата стигнахме до рейса и тъкмо да се качим, един ме бутна настрана с пушката, хвана с цевта ей така мъжа ми зад врата и го отведе към царевицата.

В нашия автобус имаше само жени и малки деца. Като стигнахме до сигурната територия на град Тузла, гледката беше невероятна. Имаше хиляди, хиляди, хиляди палатки и шатри. Цели два месеца продължаваха да идват при нас някои от онези мъже, които бяха тръгнали от Сребреница през гората. Питах всеки от тях дали е виждал сина ми. Виждали ли сте моя Самир? Не, казваха те. Ходих в болницата при ранените, но и там го нямаше. Разболях се, влязох в болница. Взирах се в хълмовете наоколо – няма го. Няма го. Няма го моя Самир. Бях му намерила в Тузла големи обувки, 45-и номер. Мислех си, че като се върне, ще има какво да обуе. Той не се върна.

Човекът, който дойде в Сребреница, се казваше генерал Ратко Младич. Той беше този, който даде нареждане да се убият хората. В Сребреница бяха убити почти 10 000 човека. Досега са идентифицирани 8700 от тях.

А пък аз сега съм в Хага. Дойдох в трибунала да видя как Младич е изправен пред правосъдието. Сигурна съм, че той ще понесе отговорност за злото, което извърши. С това приключва историята на това престъпление. Само сина ми го няма. Мъжа ми също го няма. И братята ми ги няма. Този разказ не е за нас, а за следващите поколения: да знаят, че не се прави така!

[EvroPOMAK]

Малка описателна статийка найдьена, нейдье низь интернетьскиет мегдань, а тук-таме се мерка и по некой Помак !  

Част 1

Boyko Metodiev Borisov (The Godfather of the
Bulgarianmunistic Mafia)

Роден е на 13 юни 1959 г. в село (днес град) Банкя.
Баща му е Методи Борисов, а майка му е Венета Борисова.
През 1982 г. завършва Висшата специална школа на МВР с чин лейтенант в специалност „Противопожарна техника и безопасност“. Същата година постъпва на работа в Софийско градско управление като командир на взвод, а по-късно е командир на рота. От 1985 г. до 1990 г. е преподавател във Висшия институт за подготовка на офицери и научноизследователска дейност (ВИПОНД) на МВР. Защитава дисертация на тема „Психо-физическата подготовка на оперативния състав“. От 1982 г. до 1990 г. работи на различни служби в МВР.
След 1978 г. се занимава активно с карате, и през годините работи като треньор на националния отбор на България по карате, както и като съдия на международни срещи по карате.
През 1990 г. напуска системата на МВР, отказва да се деполитизира и остава член на БКП. През 1991 г. основава частната охранителна фирма "Ипон-1" ООД, която осигурява охраната и на личности като Тодор Живков и Симеон Сакскобургготски. "Ипон-1" членува в Световната организация на охранителите IAPPA, а Бойко Борисов е персонален член на организацията.
През 2001 г. е назначен на длъжност „главен секретар на МВР“ и е повишен в чин „полковник“ от МВР. В началото на 2002 г. му е присъдено звание "генерал-майор" с Указ на президента Георги Първанов, а през 2004 г. е удостоен със звание "генерал-лейтенант".
УЧАСТИЕ ВЪВ ФИРМИ:
1. Ипон-1"ООД, регистрирана на 13.09.1991 год. на адрес София, ул. "Раковски" 209. В тази фирма Бойко Борисов е съдружник с баща си (Методи Борисов Георгиев), Живко Делчев Делчев и Павел Методиев Алексиев.
2. "Ипон-2"-ООД, регистрирана в края на 1992 год. на същия адрес, в която е съсобственик с Цветелина Бориславова Карагьозова.
3. "Ипон-Агенция за сигурност и охрана"-ООД, регистрирана през м. април 1998 год. на адрес: София, ул."Гечкенли" 4. Съдружници и управители - Владимир Петев и Васил Калугеров. Изпълнителен директор - Младен Георгиев.
4. "Интербулпред"-АД, регистрирана през есента на 1997 год. на адрес София, бул."Г.М.Димитров", бл.3, ет. 6. и уставен капитал 1 млн.лв. Съвет на директорите - Бойко Борисов, Евстати Гюров, Чавдар Чернев, Румен Николов, Димо Кръстинов, Владимир Петев.
5. "Тео Интернационал"-АД, Бургас - до лятото на 1996 год. Бойко Борисов е член на Съвета на директорите заедно с Румен Николов "Пашата". Впоследствие са заменени от Иво Каменов Георгиев и Недялко Кирезиев.
В периода 1994–1997 "Тео интернационал" е уличена в производство на фалшиви цигари "Марлборо" и "Мелник" във фабриката й в Крайморие. Борисов се оттегля от нея на 24.06.1996, след скандала и бягството на третият собственик – Емил Райков. Аферата е разкрита още на 25.03.1995 г., но тогава делото било смачкано и фабриката продължила да произвежда още 2 г. Налице е информация, че Бойко Борисов и Румен Николов “Пашата” изобщо не са разпитвани за разбитата фабрика. Има данни, че доверен информатор от I РПУ-Бургас е предупреждавал фирмата за предстоящите проверки. По това време шеф на РПУ-то е Георги Пенев - пенсиониран от Бойко Борисов с почести и назначен през м. ноември 2001 г. за регионален директор на охранителната фирма “Ипон”.
6. "Джи енд Би травъл къмпани", регистрирана през есента на 1994 год. и свързана със СИК. Съдружници са Бойко Борисов, "София Делта"-ООД и др. През април 1996 год. фирмата е одобрена за купувач на 55 % от акциите на грандхотел "София" за 595 млн.лв. (8,5 млн. долара). Впоследствие сделката е разтрогната, поради неизплащане на първата вноска.
7. "Прахайм"-ООД - Червен бряг, учредена през 1996 год. Дейност – производство на сапуни и миещи препарати. Съдружници - Бойко Борисов, Цветелина Бориславова и "Прайм инвестмънт тръст"(един от учредителите и основните акционери на ТСБанк,). Управители – Цветелина Бориславова и Алипи Алипиев.
8. "Будоинвест"-ООД Съдружници: Румен Цветков, Алексей Петров, Бойко Борисов (до м.август 1998 год.)
9. "Би енд Пи Комерс"-ООД, регистрирано през м.май 2001 год. на адрес: София, ул. "Любен Каравелов" 83, ет. 2. Съсобственици - Бойко Борисов и Пламен Тачев Петров.
10. "Цебра"- ООД, регистрирано през 1994 год. Съдружници - Бойко Борисов, Цветелина Бориславова, Живко Делчев.
11. Ти Би Ай - 97". Съдружници - Бойко Борисов, Тодор Толев.
12. "Сириус-2"- ООД, регистрирано през 1992 год.Собственици – Бойко Борисов и Цветелина Бориславова.
13. "Химтекс"- АД. Членове на съвета на директорите Бойко Борисов, Цветелина Карагьозова и Мирослав Дерменджиев до 1997 год. Впоследствие в СД на дружеството влиза майката на Цветелина.

Част 2

БЛИЗКИ И ПРИЯТЕЛИ
1. Цветелина Бориславова Карагьозова, род. 27.09.1958 год. в София, председател на Надзорния съвет на СИБанк, разведена.
Баща й - Борислав Карагьозов, преди 1989 год. е бил служител на ПГУ- ДС и е работил като материално отговорно техническо лице към български посолства (САЩ, Индонезия, Румъния).
Майка й - Веселина Карагьозова, род. 28.06.1929 год. е акционер е в "Кемисол"- АД, Стара Загора – дружество, търгуващо с химически продукти.
Тя има две дъщери от разтрогнат брак със Стефан Абаджиев (син на бившия член на Политбюро на ЦК на БКП и бивш посланик в Румъния Иван Абаджиев).
До 18-годишната си възраст Цветелина живее със семейството си предимно зад граница. В Букурещ завършва гимназия към руското посолство.
В Румъния започва да следва философия, но след една година прекъсва, поради завръщане на семейството й в България. В София Цветелина завършва английска и испанска филология. Докато следва, започва работа в международния отдел на СУ.
След завършването, известно време работи в свързаното със спецслужбите външнотърговско дружество "Инко". По същото време следва и в УНСС, специалност "Международни икономически отношения". Първоначално е представител за Балканите на международна компания за автоматизирани системи. Впоследствие работи в стопанско обединение "Гъвкави автоматизирани производствени системи" (ГАПС). През 1989 год. напуска ГАПС и започва частен бизнес.
1.Участие във фирми и други стопански организации:
a` "Бентонит" - Кърджали (собственост на СИБанк - пряко и чрез офшорни фирми) - собственик и управител. Предприятието е закупено в периода 1998 – 1999 г. от РМД с участието на частни фирми, като сделката е финансирана от свързаната със Славчо Б. Христов БРИБ. Понастоящем има назначена прокурорска проверка за произхода на парите за неговата приватизация като част от разследването на кръга “Капитал”.
a` "Консорциум каучукова индустрия"- АД, София - член на Съвета на директорите;
a` "Ай Ти Пи - България"- ЕООД - собственик и управител;
a` "Интерпрайм тобако"- ООД - съдружник и управител. Във фирмата участва Румен Николов “Пашата” чрез фирмата си “Арена 95”.
a` “Ипон-2"-ООД – съсобственик;
a` “Прахайм"-ООД - Червен бряг – съуправител;
a` "Цебра"- ООД (която от своя страна е съдружник в "ИПОН - Агенция за сигурност и охрана" – ООД) – съдружник;
a` "Сириус-2"- ООД – съсобственик;
a` "Химтекс"- АД - член на Съвета на директорите
"Трол", Лихтенщайн (офшорна фирма) - управител на търговското представителство на фирмата в България. Представителството се помещава на адреса на "Ипон";
председател на фондациите “Екофонд-Ра” и “Българска медицина” (свързана със Славчо Б. Христов). Двете фондации” държат 9.87% от акционерния капитал на СИ Банк.
От м.октомври 2001 год. Цветелина Бориславова е председател на Надзорния съвет на СИ Банк. Договорено е на среща в Гърция през пролетта на 2001 год., на която присъства и Бойко Борисов.
На 27.03.1997 год. е взривен джипа й, вследствие на което е тежко ранена и претърпява няколко операции.
2. Бизнес-партньори:
Павел Алексиев, съдружник в Ипон-1" ООД. Фигурира в редица други фирми, по-интересните от които са в структурите на гравитиращия около КТ "Подкрепа" "Елтекс холдинг". Някои от фирмите на Алексиев са в списъка на т. н. кредитни милионери, а други са свързани с "Отворено общество" и Георги Прохаски. Алексиев е бил собственик на "Солекс" - с. Петърч - един от най-крупните длъжници на фалиралата БЗК.
Владимир Цонков Петев, род. 1959 год. във Варна, съдружник в "Ипон-Агенция за сигурност и охрана" ООД. Бивш служител в СГУ – ДС. Един от най-близките приятели на Бойко Борисов. Служили са заедно в ШЗО-Плевен и съвместно са тренирали карате.
Васил Калугеров, съдружник в "Ипон - Агенция за сигурност и охрана" ООД, бивш началник на охранителна полиция в СДВР. След напускането на МВР работи в "Ипон". До 1999 год. е съдружник в "Россия.Ком"-ООД. Заедно с бившия директор на СДВР Ангел Трифонов Трифонов е съдружник във "Флай инс"-ООД, София. Освободен в началото на 2000 г. и мястото му като съсобственик е заето от "БИУМ-99"-ЕООД – фирма на Б. Борисов, регистрирана през м.май 1999 год. в София, ул."Карнеги" 3 с капитал 5 млн.лв. и управител Йордан Здравков Йорданов. (Всъщност собствеността на Борисов в "Ипон" понастоящем е чрез "БИУМ".)
Младен Георгиев, управител на "Ипон - Агенция за сигурност и охрана" ООД. Към 1991 год. е бил шофьор и автомобилен механик в ЦСБОП. За известен период е оглавявал сектор "Автотранспорт" в същата служба. Завършил задочно школата в Симеоново, а впоследствие и право, след което е назначен за оперативен работник в сектор "Вътрешен тероризъм" - ЦСБОП. Освободен е със заповед на тогавашния директор Кирил Радев, като истинската причина е връзки с престъпни и силови групировки. Започва работа в "Ипон" и през лятото на 2001 год. пряко отговаря за охраната на царица Маргарита.

Част 3

Иво Каменов Георгиев, член на Съвета на директорите Тео Интернационал"-АД, Бургас. Завършил ВИФ и защитил най-висок дан киокушинкай в Япония. Член на ръководството на “Химимпорт”. Един от главните съдружници във фирмите на империята ТИМ – варненска групировка, чието име се свързва с прокурора от Върховна касационна прокуратура Николай Колев. Започнала с охранителен бизнес и съмнения за участие в трафик на крадени коли. Извоювала правото на независима дейност след серия от сблъсъци с ВИС, СИК и „Аполо и Болкан". През 1996 г. участвала в престрелка с хора на бившите барети заради контрола на проститутките на Златни пясъци. През 1998 г. обвинена, че е взривила колата на собственика на, бургаската телевизия СКАТ, кандидатстваща да купи „Варна кабел". Заподозряна и в извършено през 1997 г. покушение срещу Иван Чолаков - тогавашния приватизатор на Варна. Понастоящем собственик на телевизия “М САТ”, “Химимпорт”, 30% дялово участие в Централна кооперативна банка (чрез офшорни фирми)
Евстати Борисов Гюров, род. 1959 год. в София, член на СД на "Интербулпред" АД и съдружник в "Джи енд Би травъл къмпани"(чрез "София Делта"-ООД). След 1982 год. е работил по линия на ДС в 05 РПУ и IV управление на ДС (икономическо направление), София. Напуснал системата на МВР и започнал частен бизнес през 1988 г. Кредитен милионер. Засичан във връзки с чеченски групировки.
Димо Генчев Кръстинов, член на СД на "Интербулпред" АД. О. з. офицер от ПГУ- ДС, близък с Максим Димов и Чавдар Чернев.
Чавдар Антонов Чернев, член на СД на "Интербулпред" АД и съдружник в "Джи енд Би травъл къмпани" (чрез "София Делта"-ООД). Бивш зам.началник по ДС на 02 РПУ, София. Директор на столичното управление на МВР през 1990-1991 г. (в периода на създаването на борческите структури; разрешил получаването на оръжие от група борци, извършили първата афиширана публична демонстрация на сила и законова недосегаемост през м. август 1991 г. - охраната на ресторант "Ла Страда" във ВС "Дюни" открито се противопоставя на извършването на полицейска проверка във връзка с осъществено тежко престъпление.). Сега бизнесмен и възлова фигура в кръга “Банкя”. Близък с Лора Виденлиева, Максим Димов, Виктор Вълков, Ивайло Трифонов Чернев, с които има съвместен бизнес. Неговият брат Тихомир Чернев от митнически инспектор на летище София е преназначен за главен секретар на ГУ “Митници” през 2002 г.
Румен Гоцов Николов ("Пашата"), член на СД на "Интербулпред" АД. Род. 26.05.1962 год. в с. Миланово, Благоевградско, член на СД на "Интербулпред"-АД българомохамеданин, бивш служител от спецотряда за борба с тероризма, един от лидерите на силовите структури в България. Съдружник в "Интергруп" (на "СИК"), "Интерпетролеум", ЗК "Спартак", "Ин- 80", "Сенатор-ПМ", "Ай-Джи-ЕМ"- АД, "Цебра"- ООД, "Тео интернационал"- ООД, "Ремекс"- ООД и др. Шеф на фирма "Омега- 93", собственик е на "Арена- 95". Според публикувания през януари 1998 год. списък на "кредитните милионери", "Тео интернационал"- АД има необслужван кредит към ПЧБ в размер на 1,27 млрд.лв.;
Живко Делчев Делчев, съдружник в Ипон-1" ООД и "Цебра" ООД. Има съвместна фирма с гравитиращия към СИК Рахмат Сукра – бивш борец, участващ чрез фирмата си “Бухал” в ПИМБ – банка публично известна като “банката на мутрите”. (Доклад на МВР от 1996 г.: "Като най-фрапиращ пример може да се посочи фактическото обсебване на ПИМБ от силовата криминално проявена групировка, действаща под прикритието на ЗПАД „СИК" и „Интергруп" АД." Всъщност освен „Интергруп" и „СИК" в ПИМБ участвуват и фирмите „Бухал" на Рахмат Сукра, „Омега" на Румен Николов - Пашата и др. Непосредствено след овладяването на банката в управителните й органи пряко участвува Младен Михалев - Маджо и Венцеслав Стефанов, които после формално се оттеглят. Наличието на подопечна банка е насъщно за мутрите, за да прекарат през нея натрупаните чрез рекет пари и да участвуват в приватизационните сделки - тъй като при приватизация с кредит необходимостта от доказване произхода на капитала отпада. …ПИМБ бе извадена от списъка за поставяне на банки под особен надзор, въпреки че финансовото й състояние бе по-тежко от това на някои банки, спрямо които беше приложена тази мярка. При това трябва да се подчертае, че опитите да се прави изкуствено дишане на ПИМБ са с по-стара дата. С рефинансирането в размер на 5 550 000 000 лв. от ДСК тя е втората поред след Бизнесбанк в класацията на банките, преживяващи чрез парите на българските спестители. При това огромната част от тях са излети в трезора на мутрите през първите шест месеца на 1996 г.")
Алипи Алипиев, управител на “Прахайм" ООД - Червен бряг. Бивш служител на ПГУ-ДС. Според източници за известен период е имал интимна връзка с Цветелина Бориславова. Бил е привлечен от нея в управлението на СИБанк и напуснал по собствено желание през м. септември 2002 г. По негови твърдения истинската причина е натиск от страна на Цветелина Бориславова след отказа му да подпише искано от нея отпускане на необезпечен кредит на частна фирма.
Румен Цанков Цветков, съдружник в "Будоинвест" ООД. Известна фигура от силовите структури. До средата на 90-те години ръководи фирма "Реал", която е собственост на "Мултигруп" и осъществява вътрешната охрана на сградите и обектите на групировката.

Част 4

Алексей Илиев Петров, съдружник в "Будоинвест" ООД. Род. м. април 1962 г., бивш служител от спецотряда за борба с тероризма (до 1990 год.). Съосновател на сдруженията “Съюза на бившите барети”, "Българска национална федерация карате" и "Гражданска самозащита". Член на консултативния съвет на Гражданския съюз за стопанска инициатива и надзора на Националния осигурителен институт. Съучредител и член на управителните тела на застрахователните дружества "Аполо и Болкан", ЗК "Спартак" и ЗКА "Левски Спартак". Участва в управата на "Лев интеркорпорация", "Квон България", Спартак-холдинг, "Булпетролиум”. Заподозрян за участие в наркотрафик. Прострелян и ранен в София през м. август т. г. от неизвестен извършител, което е втори опит за покушение срещу него след раняването му в крака през м. март 1999 г.
Пламен Тачев Петров (“Кашика”), съдружник в “Би енд Пи Комерс” – ООД – бивш служител във фирма “Василка”;
Мирослав Григоров Дерменджиев, член на СД на "Химтекс"- АД. Ръководил "Макском холд" (фирма - кредитен милионер), бил е изп. директор на фалиралата "Елитбанк", близък с Иво Георгиев. Контактувал е с Андрей Луканов.
Тодор Толев, съдружник в Ти Би Ай - 97". Участвал в контрабанда на цигари. Близък роднина на бившия началник служба “Полиция”-СДВР Емил Миланов и ген. Емил Танев (за които има много сведения за поддържани нерегламентирани контакти с криминално проявени лица и причастност към незаконосъобразни действия). Бивш съдружник на Ангел Стойчев – бивш зам.-началник на СГУ-МВР, сега бизнесмен, свързан с кръга “Банкя”, участник в контрабандни схеми. Бил е в бизнесотношения със Славчо Боянов Христов във фирма "Норд" ООД. Председателят на съвета на директорите на тази фирма Владимир Петев е съдружник от своя страна с Георги Лялев - член от управителното тяло на бившата СИК, уредил издаването на документи за завършено висше образование на Младен Михалев “Маджо” и Румен Николов “Пашата” от Благоевградския университет.

3. Доверени служители в системата на МВР и спецслужбите:
О.з. ген. Атанас Атанасов. Макар и извън системата на МВР запазва пълен контрол над НСС чрез: назначените негови доверени лица за ръководители на всички по-важни звена в службата; назначените от него и ръководени понастоящем от приближения му Иван Драшков 22-ма офицери на прикритие; изградената лична агентурна мрежа – от 4 до 6 лица във всички сектори на НСС, повечето от които продължават да са действащи служители; преснетите, изнесени и активно ползвани понастоящем от него огромен брой оперативни дела, сигнали и други материали.

С позиции в системата на МВР и спецслужбите, поставени в услуга на Бойко Борисов (макар и не в толкова разгънат мащаб), разполагат Богомил Бонев, Сашо Попов (бивш началник на кабинета на Богомил Бонев), Бриго Аспарухов.
Ген. Васил Василев – директор на ДНСП. Като редови служител по "стопанска линия" в РУ-МВР - гр. Сливница наказван за кражба на бензин, а също така засечен с помощта на СРС да предлага подкуп с цел предрешаване изхода на футболен мач, за което е наказан с "непълно служебно съответствие". Издигнат за зам.-началник на РДВР-София с протекцията на Александър Сталийски пред тогавашния вътрешен министър Йордан Соколов. Като полицейски началник в РДВР – София разпоредил предоставянето на различни фирми на места за рекламни пана по протежение на магистралите "Тракия" и "Хемус". Поддържал е тесни връзки с Боян Петракиев "Барона" и Васил Илиев (ВИС). Отстранен от длъжност от системата на МВР през 1995 г. поради констатирани сериозни слабости в работата му при извършена проверка от служба "Инспекторат" - МВР. Преминал работа в служба “Сигурност” на “Тексимбанк” по линия на събирането на т. нар. лоши кредити, при което установил връзки и използвал съдействието на силовите лидери Юри Галев, Георги Илиев (ВИС) и др. за връщане на дългове към банката. Назначен за директор на РДВР- София през 19997 г. от Богомил Бонев. Издигнат за директор на ДНСП през 1998 г. с протекциите на Евгений Бакърджиев и Йордан Соколов. Брат му е митничар на Калотина. Счита се, че Василев е един от организаторите на контрабандната дейност на ГКПП-Калотина, заедно с:
• Иван Илчов - началник митница;
• Боби Соколов - началник ГКПП;
• Николай Стефанов - зам.началник РГС по ГКПП (през 1994 г. е почивал на Китен с група митничари на разноски на Ангел Кръстев “Геле Черния”, като “награда” за оказаната помощ по осъществяване на контрабандния трафик в периода на югоембаргото);
• Христо Ангелов - началник РГС.
Данните са, че в периода на управлението на СДС Иван Илчов е предавал парите на Димитър Маринов - директор на РМД-София, а Николай Стефанов - на шефа на НДГП Валери Григоров и ген. Василев. Пак тогава е получавал по 500 ДМ на всеки камион преминал през който и да било ГКПП в страната. Според негови изказвания половината от парите е предавал на Ева Соколова, а 10% - на бившия главен секретар на МВР Божидар Попов.

Част 5

Ген. Красимир Петров, директор на РДВР- Бургас. Започнал работа в системата на МВР като районен инспектор. Бил е командир на СОБТ ("баретите") през периода на мащабния контрабанден трафик на гориво и други стоки през западната граница (1992 – 1995 г.). Налице са конкретни сведения, че е осигурявал охраната на ТИР-ове на Георги Агафонов, пренасящи цигари по трасето Бургас - ГКПП Калотина (стоката не е била собственост на Георги Агафонов, а на други лица и фирми). През 1995 - 1997 г. е директор на СДВР. Впоследствие последователно работи към звеното за сигурност на БРИБ (данните са, че понастоящем банката е напълно източена) и шеф на охранителната фирма "ЛУКома" на "ЛУКойл-Нефтохим", чийто тръбопроводи се охраняват от “Ипон”. Издигнат за директор на РДВР-Бургас от Бойко Борисов на мястото на Георги Пенев (осигурявал чадър над производството на фалшиви цигари във фабриката на Бойко Борисов в Крайморие, “пенсиониран с почести” и назначен за регионален директор на “Ипон”). Ползва се с доверието на Стефан Софиянски и Богомил Бонев.
Полк. Иван Драшков, зам.-директор на НСС. В системата на МВР работи от 1985 г. (ВГУ ДС - 04 отдел, "немското" отделение). Напуснал през 1991 г. по собствено желание и започнал частен бизнес. През 1992 г. е върнат в НСС-МВР (заявен мотив от него – “Навън е много трудно. Няма "служба за родината", няма "България", просто бизнесът им не върви, няма пари, няма изгледи за успех в търговията”). Израства в йерархията (началник на “руския” сектор "Б - 02" от началото на 1997 г. и зам.-директор на НСС от м. октомври 1999 г.) с помощта на кръга “Банкя” (основно Чавдар Чернев) и бизнесмените Димитър Събев, Петър Манджуков и др. Връзката и сближаването с тях осигурява чрез брат си Петър Драшков – дипломат от кариерата, изп. директор на БОДК през 1994 г., когато е изведен от системата след скандал и следствие за отклоняване на средства. Семеен приятел с ген. Атанасов (посрещали са заедно Новата година`2001 в х-л “Кемпински – Зографски, луксозният апартамент на генерала в жк. Белите брези от контингента на БОДК е предоставен от Петър Драшков). Като зам. директор на НСС е изпълнявал негови поръчки по разработката на политически дейци и други неудобни по времето на управлението на СДС лица. Има сведения от митничари, че е осигурявал чадър над контрабандните канали. Петко Петков - бивш директор на РМД – София и ключова фигура в осъществяваната по време на кабинета “Костов” контрабанда, като нещатен сътрудник на НСС е бил ръководен от Иван Драшков. Понастоящем близките връзки между Драшков и ген. Атанасов не са прекъснати. Участвал е в срещи на последния с Бойко Борисов.

Полк. Огнян Атанасов, директор на ДОИ-МВР. Заел длъжността след отстраняването на предишния директор Румен Паров, за когото предоставил събрани от него компрометиращи сведения. Понастоящем приближен на гл. секретар на МВР и използван от него за изпълнение на частни поръчки за проучване на интересуващи го лица и фирми. Свързан с регистрираната на действаща понастоящем секретна квартира на ДОИ-МВР и изпълняваща частни проучвателни задачи по следене и наблюдение на обекти Асоциация на бившите служители от II отдел на ДС и БОИ-МВР. (При учредяването на Асоциацията присъстващият представител на ДОИ-МВР - началник отдел “легендировка” Владимир Русчев, открито обявява, че идеята за създаването на организацията е на Огнян Атанасов.) Приближен на Трендафил Трайков (прокурор от ГП с много налични данни, вкл. публикации в пресата, за корупционна обвързаност), Пламен Владимиров (шеф на столичната общинска фирма “Пътни съоръжения и мостове”, поел изплащането на някои разходи на О. Атанасов и негови приятели - GSM-сметките и СОТ на бившия юристконсулт на БОИ, сега военен прокурор, Данчо Данев).
Полк. Стоян Велчев - зам.-директор на СДВР. Съученик и лично доверен на Бойко Борисов. Засичан в срещи с Косьо “Самоковеца” (вкл. и като участник в даден от него банкет в началото на т. г. в хотел на “Боровец”, заедно с Николай Григоров - зам.директор на СДВР и протежирания от директора ДНСП Васил Василев Цветан Сечанов – началник служба "Полиция" в РДВР – София окръг). Бил е началник сектор “Убийства” – СДВР в периода на създаването на организираните силови структури. Приближен и подконтролен на полк. Ботьо Ботев и Христо Георгиев (бивш началник Направление "Криминална полиция" в СДВР, приближен на Иво Карамански, сега адвокат на силова структура, с пряко участие в провокацията на Емил “Макарона” през 1999 г. - подкупа от $75 000, предаден на тогавашния началник на “Икономическа полиция” – СВДР).
Полк. Ботьо Ботев, началник сектор “Тежки престъпления срещу личността”-ДНСП. Бил е приближен на Иво Карамански. Участник в случая "Белите брези". Пряко съпричастен към разстрела на агент на Паспортна служба - ДНП през 1993 г., както и към ликвидирането на трима издирвани ирански граждани, въпреки необходимостта от залавянето им живи, с оглед цялостно разкриване на престъпната им дейност и обслужвания от тях наркоканал;
Полк. Александър Василев, началник на 02 РПУ – София. Свързан с групировката на Димитър Митрев "Богровеца", занимаваща се с магистрални грабежи. Запазил длъжността, въпреки наличните данни за поддържани от него нерегламентирани контакти и корупционни обвръзки, с оглед оказаното съдействие по издаването на разрешителни за оръжие на охранителите от “Ипон”.
След назначаването му за гл. секретар на МВР офисът на "Ипон" често се посещава от бивши ръководни служители на органите за сигурност - Владимир Манолов, Васил Берберов, Николай Радулов и др. Регулярни контакти осъществява и с Милчо Бенгарски (бивш директор на полицията и секретар на МВР).

[EvroPOMAK]

Сливи за смет на Националния битак (батак), докато Помаците се боричкат с мизерията по Родопите за да отгледат от камънаците залък хляб за деня ! 

Националните пр/е/o/датели на България
от Асен Йорданов Понеделник, 06 Юни 2011 13:09

Министърът на земеделието Мирослав Найденов решил да разпродава българската земя, за да запълва дупката в бюджета на Правителството. 1 милион декара на Израел! С една дума, свещената ни родина, за която са проливали кръвта си поколения българи, в продължение на хиляди години, безценната българска земя, която е вечното ни наследство, останало от Аспарух, ще бъде осребрена за хартийки, с които сегашните управляващи ще покрият харчовете, които са правили и парите които пръснаха по обществени поръчки на “фирми от обръчите си”. Особено напоследък - за да си градят успешен предизборен имидж. Това трябва да взриви България! Това трябва да накара българите да се стреснат и събудят, защото утре тия като Найденов ще си отидат, но земята ни никак няма как да се върне!

Сега министър Найденов е предложил на Израел да закупи 1 млн. дка от държавния поземлен фонд. Преди него, Бойко Борисов предложи на Китай за закупи няколко окръга обработваема земя, също от държавния поземлен фонд. Ако Правителството е започнало така да кърпи дупките в провалената си фискална политика, до няколко години цяла България ще бъде продадена, защото в света има много пари и много желаещи, които да я купят. Те не мислят, че за нас това е единственото, което ни е останало – Отечеството. Едва ли Борисов, Найденов и марионетките, които управляват страната мислят по-далеч от носа си /т.е. от собствения си мандат/. Едва ли изобщо в техните мозъци има и искра от мисъл за бъдещето на България и нацията ни!? Вместо земята от държавния поземлен фонд да бъде запазена за бъдеще време и да бъде раздадена на българи от диаспора, например Украйна и Молдова, които имат желание да се заселят в България и да работят тук, тя се предлага евтино и безотговорно на чужди държави. Внасянето на външни българи е неизбежно в съвсем близко бъдеще, защото само това може да предотврати демографския колапс на нацията. Преди 100 г., тогавашната българска държава е имала национална стратегия и е оземлявала бежанците от Македония и Тракия, чиито наследници представляват днес ½ от населението на страната. Сегашните български управници от 20 г. не са направили друго, освен да разсипват, разпродават и унищожават. Резултатите от тази деструктивна и престъпна национална политика са налице – непрекъснато стапяща се нация и намаляващо население. Това е най-добрият индикатор за “успешната” политика на всички правителства и най-вече на сегашното. Близо 1/3 от младите хора в България мечтаят да емигрират, защото не виждат реализация в една проядена от корупция и престъпност държава! Какво става? Хората напускат България и тя неизбежно се обезлюдава, заради властващата олигархична политико-икономическа система. В същото време земята на България се разпродава щедро и евтино на чужди държави, които, ако има начин, биха ни изкупили “ан блок”. Нима жестокият пример на Русия не е показателен, когато огромни региони в Сибир, дадени на концесия /дори не продадени/ на Китай, вече са плътно заселени с китайци, които смятат да останат там завинаги и утре тези територии естествено няма как да бъдат контролирани от руската държава, а по демографски принцип ще се присъединят към бъдещата нова Велика сила на света.

Който изкупи българската земя, може да прави всичко, каквото си поиска със своята собственост, защото тя е негова. Това е неопровержим принцип. Примерите с приватизираните и нарязани за скрап заводи, с БГА Балкан /продадена също на израелци и ликвидирана/, с разсипаното, унищожено и бетонирано Черноморие, са пред очите ни. Какво още трябва, за да осъзнаем, че разпродаването на България е всъщност нейната и наша обща бъдеща гибел. Нима държавата, това не е земята, а земята не е фундаментът, върху който изобщо може да съществуват понятия, като Отечество и Свобода? Нали само около съдбата на земята българска се върти и измерва цялата ни драматична и героична история? Изводът е ясен – губиш земята си – губиш България! Изгубиш ли България – губиш себе си!

И тук не става въпрос кому ще бъде продавана останалата ни малка територията, дали на Израел, САЩ, Румъния, Турция, Германия, или Франция, а става въпрос за нашата душа, за нашата същност. За Майка България. Народът е синтезирал една хубава поговорка в изконната си памет на мъдростта: “За жълти стотинки е готов и майчиното си мляко да продаде”! Дали Мирослав Найденов и този който го е назначил и избрал на този отговорен пост я знаят? Дали са се замисляли за какво “майчино мляко” става дума? Защо до днес Министерството на земеделието не е ревизирало престъпните продажби на държавни земи по границата ни с Турция от министрите на ДПС? Това е разкрито в сериозни журналистически разследвания и е санкционирано от Прокуратурата, като престъпление! Защо Найденов не прекрати престъпната политика на предшествениците си, а я продължава и развива в нови и още по-тежки измерения!? Кому служат тия хора, които са избрани да ни управляват и до къде ще доведат България в крайна сметка те?

Израелците проявили веднага желание да купят българската земя. Те прекрасно знаят стойността на земята. 2000 г. този народ търси да възвърне своята изгубена земя. 4000 г. във фундамента на неговата митология и религиозна парадигма стои именно идеята за “Обетоватана земя”, за Ханаан, за обещаната земя, заради която евреите са сключили споразумението си с Бог да бъдат негови представители. В постулатите на ционизма не случайно са залегнали принципите за възвръщането на земята на Израел /Ерец Исраел/. Тяхната държава е възродена от небитието, защото в продължение на десетилетия евреите, разселени по света, целенасочено изкупуваха от британци и палестинци своята загубена преди хилядолетия земя. И след като тази земя стана първо частна собственост на евреи, по-късно тя се оформи в анклав и се превърна в държава. Държава, която и до ден днешен анексира територии и завладява нови пространства, независимо от това какво мисли ООН и световната общност. Наследниците на бившите собственици, които продадоха земите си, сега или са емигранти по света, или са изолирани в зони като “Ивицата Газа”. Това е закономерното развитие на нещата и тука няма виновни и жертви, защото всеки човек,или народ, избира и гради съдбата си сам. Важното е, че един Израел тежко е изстрадал липсата на земя и знае, че това е еманацията на божията благодат и човешкото щастие, затова няма да се поколебае да изкупи и плодородната българска земя, след като има продажници, които да му я предложат!

Къде е грижата, на избраните да ни управляват, за българското селско стопанство, за българските фермери? Защо земя от държавния фонд не се раздаде за подпомагане на наши успешни стопанства? Това ще създаде работа, ще задържи хора, които да работят на село, ще запази традициите, ще възкреси фертилната част от нацията, която ражда деца. Какво запомнящо се е направило това Министерство на земеделието, освен че поголовно изтрепа животните в Странджа, оправдавайки се с шапа и така обрече тази и без това обезлюдена част от България на смърт. Начинът, по който изтреблението бе извършено, събужда основателни съмнения за престъпен геноцид. Докато министерства, утре Найденов може да предложи цяла Странджа на Турция, за да вземе някой и друг лев за дупката си в бюджета. Вдруги ден ще дойде ред на Кърджалийско, Елховско, Ямболско да бъдат сложени на тезгяха. Докога и докъде? И за какъв бюджет говорим, когато има опасност да станем свидетели на самоубийството на Третата Българска държава и то в рамките на собствения си нещастен живот. Греха, който ще поемем пред идните поколения, пред потомците си и децата си, на които няма да има какво да оставим в наследство, ще бъде непростим. Можем ли да обречем собствените си наследници, като разпродадем наследеното от дядовците ни, така че внуците им утре да се скитат като глобални клошари по света - без родина, без земя, без дом. Ще позволим ли един самозабравил се министър да търгува с нашето общо “майчино мляко” и да се разпорежда с България, като с бащиния? Подобни решения, с дългосрочни и стратегически важни последствия, не би трябвало да могат да се вземат от един човек. Задължително, мащабни национално значими намерения, е нужно да се гласуват от Народното събрание, а защо не и с референдум? Президентът е длъжен да се намеси, да свика Съвета на национална сигурност и да даде мнение за тези планове!

Костов разпродаде и съсипа промишлеността. Симеон позволи пладнешкия грабеж с разпродаването на външния ни дълг и структуроопределящи предприятия на безценица. Станишев и ДПС изсякоха и приватизираха горите, разпродадоха на "приятелски обръчи" Черноморието, природните паркове, и се задавиха с престъпни заменки. Сегашното правителство на ГЕРБ довършва започнатото убийство, като започва да раздава на чужди държави последното, но жизнено определящото за съществуването на българите като народ – земята ни. От това по-голямо престъпление няма! Защото без промишленост, можеш да оцелееш и да я създадеш наново, откраднатите пари от дълга не могат да те убият, а само да те обеднеят, дори съсипаната природа би могла да се възстанови в бъдеще и горите отново да израстнат след 200 г., ако има грижа и отговорност. Но когато изгубиш истинската връзка, от която извира животът и свободата и която храни смисъла на съществуването – земята си – то ти си вече мъртъв, ти си вече обречен. Отсечен си от корените. В бъдещето на нарастващо население в света, и очертаващата се глобална продоволствена криза – всеки квадратен метър от планетата ще бъде безценен, ще бъде непродаваем, защото ще бъде равнозначен на оцеляване. За земя и ресурси ще се водят кървави войни, а ние я предлагаме с лека ръка, без бой на чужденци, за да попълваме дефицита. Дори една банкрутирала безнадеждно Гърция, с гордо вдигната глава, отхвърли германското предложение да продаде острови и земи, за да получи спасителни парични приходи.

Няма земя – няма Държава – няма Свобода – няма Живот. Ще  завещаем ли на децата си клетата и унизтелна съдба на народ без Отечество, на бъдещи световни номади, които никъде и никога няма да намерят пристан, покой и майчин гроб.

България не се продава, защото това е нашата същност, нашата душа и нашето бъдеще, г-да Найденов и Борисов! Нашите, не вашите.


Господар съм на тая земя

В. Ханчев

Аз за тая земя се сражавах.
С мойто тяло в окопа я крих,
всеки цвят,всеки хълм отстоявах
с карабина,омраза и стих.

Бяха мои и нейните рани,
всеки враг и по мене гърмя.
Затова съм аз неин стопанин,
господар съм на тая земя.

С едри крачки аз крача по нея
и с дланта си,държала цевта,
в мойте пещи стоманата лея,
в мойте блокове сея жита.

С моя мъка,под моите длани
тая пръст оживя,зашумя.
Затова съм аз неин стопанин,
господар съм на тая земя.

Тя е моя. И нека посмее
да премине на нея врагът!
Както нявга ще легна над нея,
ще я скрия под моята гръд.

Ще я пазя-суров и стоманен-
и не ще е в бедата сама.
Затова аз съм неин стопанин,
затова тя е моя земя.

България

Хр. Фотев

Благодаря ти за голямото търпение
и за голямото мълчание, Българийо!
В прозорците на тъмните ти влакове
душата ми се радваше на себе си...
В прозорците живота ми приличаше
на истински - приличаше на щастие!
Но се разбиха в тъмното прозорците
и вятъра ти ми разкъса дрехите..
Студено ми е - приеми ме в своите
обятия на селска Богородица!
Не ме отблъсквай, моля те, изслушай ме
и помогни ми да не лъжа повече!
Не позволявай да умра -
закриляй ме
от страшната магия на красивите
предмети и красивите подаръци...
Усмихвай се на масата ми дървена -
единствената маса на живота ми.
Не позволявай да умра - завинаги
да си запазя вярата в приятели...
Закриляй ми усмивката - помагай ми
да задържа до края добротата се!
И извади ме от кръга на многото
безименни жени - съпротивлявай се, -
за да заплача пред една-единствена
и майка тя да бъде на децата ми.

Не позволявай да умра -
закриляй ме
от страшното приятелство на хората,
които те изгубиха - показвай ми
измамата на техните ласкателства, -
не ме убивай с тяхното признание!
Сближавай ме със болките си, вдигай ме
с ръцете на внезапните си радости,
аз ще докосна своите съзвездия -
ще ги положа тихо пред нозете ти.
И приеме ме - издържа ли дългото
пътуване към тебе, съхранявай ме
в унесените устни на децата си,
за да живея - да живея истински!
Не позволявай да умра -
сближавай ме
и отсега с дълбоките си корени,
със корените плахи на цветята си,
с дърветата си отсега сродявай ме,
за да не мисля за смъртта - без никаква
уплаха да се върна във земята си,
да й прекрача прага с облекчение
и да замлъкна в тихите обятия
на майка ми!
Благодаря ти за голямото търпение
и за голямото мълчание, Българийо!

Клетвата

Асен Йорданов

Все някой трябва да остане тук.
В земята, от която сме родени.
Ще я обича ли, тъй както ние, някой друг?
Ще пада ли пред нея на колене?

Ще я целува ли със сълзи във очи?
Ще жертва ли живота си за нея?
Под мен тя тръпне гола и мълчи..
Аз в себе си се взирам. И немея.

И клетва давам до безбожност сам.
Под тез звезди, галактики, вселени..
България, аз никога да не предам.
Тъй както тя не е предала мене.
http://www.bivol.bg/bgzemia.html

[EvroPOMAK]

Дано, високоволтовото пренапрегане между БГ-етносите - "Болгари", "Турки", "Помаки", а даже и "Цигани", да не дигне ампеража на балканските енергийни искри, прехваркващи между Ахмериката и Росийската федерасия , и то на нашейять мегдань!

За напрежението в мюсюлманската общност
Сряда, 15 Юни 2011A+A-
 
Специалистът по българо-турски взаимоотношения доц. Хинчев и политикът О. Октай коментират актуалните теми.

интервюта на Васил Василев

Доц. Хинко Хинчев: София може да осъмне окупирана от турски войски

До 50 години България ще е до Търново, категоричен е специалистът по българо-турски взаимоотношения и преподавател в школата в Симеоново

- Г-н Хинчев, боят пред джамията в София може ли да се разглежда като политически пиар на Волен Сидеров?

- Всичко това, което се случи пред джамията в София, аз го разглеждам като една брънка от сложна верига на събития. Те не са свързани само с България, а и с ислямските и африканските държави. Нарастващото напрежение между християни и мюсюлмани е тенденция в цял свят. Боят пред джамията е само капката, която преля на този етап чашата у нас в това отношение. Тази провокация няма нищо общо с междупартийните борби и предизборните кампании. Те са само параван, който трябва да прикрие истинските намерения на българските и турските националисти, които аз наричам екстремисти

В България има добре подплатени бойци, които трябваше да предизвикат този скандал, който да се предаде в целия свят. Това сбиване е само една искра, с която чуждите сили, на които служат и българските, и турските националисти в момента само опипват почвата. Те искат да видят какви ще бъдат обществените реакции.

- Какви са резултатите от този опасен експеримент?

- Видяхме, че веднага Европейският съюз се надигна. Може би ще намери някакъв начин да ни санкционира, но най-лошото е, че се надигна и Анкара. Като си спомним събитията в Кипър, аз не изключвам Ердоган да започне офанзива срещу България, за да спаси своите събратя у нас. Няма да се учудя, ако някоя сутрин осъмнем окупирани от турски войски в София. При положение, че армията ни е съсипана, няма кой да спре турската експанзия. Да не говорим, че дори и НАТО няма да се намеси. Когато Гърция и Турция се сбиха заради Кипър, макар че бяха част от алианса, той не се намеси.

- Кои са силите, които стоят зад провокацията в джамията?

- Аз не разполагам с информация, защото не съм в кухнята и не знам Волен Сидеров и Ахмед Доган с кого и къде се срещат. Тази провокация обаче със сигурност ще разклати етническия мир на Балканите. Ситуацията и планът за това са досущ като този в Африка. Етническите конфликти са заложени в нашата история и чрез тях най-лесно може да скараш две или повече държави. Кой може да има полза от това? Силите, които управляват света на принципа разделяй и владей
В момента силните са Съединените американски щати и няма да се учудя, ако това етническо напрежение по някакъв начин е подклаждано от среди, свързани с тях. Но ако се стигне до кървав сблъсък, те няма да се намесят. С този огън не трябва да се играе. Ако в икономиката могат да се поправят всякакви грешки, то при междуетническите отношения това е почти невъзможно. Така може да се запали чергата ни, че нито ЕС, нито НАТО ще могат да ни спасят. Освен това Русия вече не е онзи партньор на България, който ще й помогне в труден момент.

- Има ли реална опасност от по-сериозен етнически конфликт?

- Реална опасност има. Боят пред джамията е само искрата, която ще предизвика пожара, ако българските политици и служби не спрат тази политика на омразата. Почти е сигурно, че в България има спящи клетки на Ал Кайда или на някоя друга радикална ислямистка организация, която към този момент няма да се активизира. В момента има изчакване и подготовка на подобни действия. Направи ми впечатление едно изказване на Фандъкова, която се оправдаваше че не знаела за мястото на протеста и как от „Атака” й казали, че ще се събират другаде. За подобни провокации службите ни не могат да не знаят.

От тук си правя извода – или българските служби не съществуват, некадърни са и прекалено слаби, или те също са замесени в тази провокация. Ако имаше повече кръв или дори жертви, как щяха да обяснят това на хората? Тези кадри са видени от милиони мюсюлмани в света, които веднага могат да се вдигнат да помагат на своите братя в България. Нека не забравяме, че вълната от радикални ислямисти от Африка все по-застрашително се приближава към нас. Не е изключено да дойдат млади и яки момчета, които да направят големи бели в името на вярата.

- Преди 1989 г. имало ли е ислямски фундаменталисти при режима на Тодор Живков?

- Само в разградския край имаше 13 такива организации, които бяха разбити за 15 години. Турция винаги е използвала 10-те процента мюсюлмани, които живеят в България, за собствени цели. Тяхната основна идея е да обезбългари селата в Южна България. Българите ще се изтеглят към София и ще дойдат години, дали след 40 или 50, когато България ще остане до Велико Търново Турция има изключително добре подготвени дипломати, агенти и хора като Ахмед Доган, които натякват на мюсюлманите в България, че са чужди и излишни от страната ни.

- Държавата опитва ли се да спре адекватно тази турска експанзия?

- Нашите политици отлично знаят за този проблем, но в стремежа си да забогатеят, докато са на власт, оставят на заден план заплахата, която грози България. Освен това заради слабото ни разузнаване не съм сигурен до каква степен са наясно с проблема. За етническия конфликт важен фактор е и социалният момент. Бедни сме и няма работа за всички. Когато някой
турчин стане кмет, особено в смесените райони, той оставя без работа българите и урежда мюсюлманите и обратното. Никой вече не гледа дали човекът е добър специалист и си разбира от работата, а само на кой господ се моли. Аз съм родом от Разградско. Когато се прибера там, виждам как мюсюлманите ме гледат под вежди, със съмнение и са недружелюбни.

- Забраната на ДПС и „Атака” ще реши ли проблема с турцизацията, за която говорите?

- Не, закриването на партии е само временно решение. На тяхно място ще дойдат други хора, които да разпалват огъня. Възродителният процес беше изключително голям автогол за България, защото след 1989 г. предизвика създаването на ДПС. За какви права и свободи се бори Доган в демократична страна? Освен това ние обичаме да се наказваме. Българинът не гласувал и така наказвал политиците. Не, наказва себе си, защото по този начин избират Доган. За тези грешки плаща единствено българският народ.

Осман Октай: Кукловодите елиминират Волен и Доган

Създателите на ДПС и „Атака” сменят двамата лидери с Касим Дал и Павел Чернев, казва политическият анализатор

- Г-н Октай, 20 години след събитията в Босна и Херцеговина може ли да се повтори зловещият сценарий в България?

- Категорично няма да се стигне до подобна война, защото и българите, и турците са отвратени от поведението и изказванията на Ахмед Доган и на Волен Сидеров, които привидно се държат като врагове. Техните кукловоди са едни и същи. Когато бяха изобличени истинските виновници за възродителния процес и се засили омразата към Доган, бях поканен на мамалига и вино в ресторант „Монтерей” от резидентите на Русия. Там ми казаха: „Омръзна ни от „нашето” момче, искаме ти да станеш лидер на ДПС”. Аз им отговорих, че партньор ставам, но слуга – не. Седмица по-късно моят приятел Радослав Ненов ме покани на един обяд. Тогава ми сподели, че стартира проект „Атака”, от три офицерски формации контролирани от службите. Той имаше за цел да реанимира Ахмед Доган и да върне доверието лично към него. Тогава бяха направили още няколко подобни формации. Те издигнаха лозунга „мамка ви турска, мамка ви циганска” и т.н., за да изплашат турците и отново да влязат под чадъра на Доган.

Сокола пък кацаше с хеликоптер пред очите на турците като Аллах. Идеята беше Волен Сидеров да не влезе в парламента. За дореанимацията му обаче Доган гостува в „Шоуто на Слави”. Там преигра, казвайки, че всяко негово намигване му носи пари и има обръчи от фирми около себе си, които изграждат групировки, мафии и т.н. С тези думи сам се прецака, защото настрои българите да гласуват за Волен Сидеров. БСП и Станишев също направиха тактическа грешка, когато заявиха, че ще си партнират стратегически с компрометирания Доган. Кукловодите на Волен също бяха изненадани, че „Атака” успя да влезе в парламента с гласовете на много дясно и ляво ориентирани избиратели.

- Боят пред джамията преди седмица също ли е част от този сценарий, за който говорите?

- Да, разбира се. Следвайки пътя на логиката, си мисля, че в момента сценаристите, които написаха този театър, вече желаят да сменят главните си герои. Те не искат да загубят този модел. Кукловодите ще сменят Ахмед Доган с най-близкия му човек, който е разпознаваем от всички – Касим Дал, който да продължи неговата линия. Нищо чудно от другата страна павелчерневци да сменят в театъра актьора Сидеров. Неслучайно все повече тема за обсъждане е имунитетът на Волен и на Ахмед. Прокуратурата в момента е между чука и наковалнята и чака политическо нареждане как точно да процедира в ситуацията. Чрез елиминацията на двамата те ще реанимират модела си, ще го „освежат” и ще си върнат симпатизантите. Не случайно много правилно ДПС и „Атака” са наричани скачени съдове Когато се активизира единият, се мобилизира и другият. Няма никаква реална война между тях.

Ако единият от тях влезе във властта, ще се развива и другият. Виждаме, че точно това се случва. Тройната коалиция неслучайно наля вода във воденицата на Волен Сидеров. От една разпадаща се коалиция „Атака” стана силна партия. Коалиция за България и НДСВ разбраха много късно за този сценарий. В партийните централи за това не знаеше почти никой.

- Означава ли това, че сценаристите вече искат да върнат Доган във властта?

- Да, те в момента търсят начин да върнат отново ДПС и да изпратят на резервната скамейка „Атака”. Какъв е най-лесният начин за това? Като накарат т.нар. националисти да започнат да провокират мюсюлманите. Едно такова поведение на „Атака” е добре дошло за Бойко Борисов и ГЕРБ, които в момента казват, че са патриоти, но не и националисти. От друга страна, сценаристите и Волен Сидеров ще останат в историята. Такова нападение над хора, които правят най-святата молитва в петък, историята не познава. В петък това е ритуал, който е свещен в цял свят. По време на молитви в исторически план се прекратяват войни. Дори в Израел в такъв момент не се нападат мюсюлмани. Християнски или мюсюлмански храмове дори Хитлер не си е позволявал да воюва в такъв ден.

- Провокациите на Сидеров застрашават ли сигурността на България?

- Разбира се. В момента всички фундаменталисти са се мобилизирали след убийството на Осама бин Ладен. Сега те само търсят мотив и повод как да си го върнат на християните Кадрите от срамните сцени бяха разпространени в Европа, дори в света. Те бяха водеща новина по всички арабски телевизии. Ако предположим, че и у нас има фундаменталисти, няма как да не опитат да отвърнат на удара. Кукловодите прекалиха и прекрачиха всички граници и започнаха изключително опасна игра.

- Беше ли провокиран Сидеров от речта на Доган в Джебел по повод майските събития?

- За мен двете неща са абсолютно свързани. Как така ден след края на двегодишното затишие на Ахмед Доган Сидеров и хората му нападнаха молещите се? По този начин се търси вниманието, както на хората, които гласуват за „Атака“, така и на симпатизантите на ДПС. Аз съм убеден, че сред вярващите, които са се молели, е имало провокатори и хора от тайните служби, които веднага да скочат и да се сбият с протестиращите. Възможно е хора от джамията да са вадили ножове и да провокират също. Истинският, вярващият мюсюлманин до такава степен е вглъбен в петъчната молитва и във връзката си с Бога, че дори и да го ударят, няма да реагира. Да не говорим, че музиката от тонколоните на „Атака“ нямаше по никакъв начин да смути молещите се. Но там 100% е трябвало да се постигне сблъсък. На кадрите се вижда, че дори полицаите се държат неадекватно Вместо да разтървават хората, те ги гледат как се бият отстрани и само викат: „Сакън, недейте”. „Атака” не осъзнаха, че бяха вкарани в схема, от която ще загубят много. Аз очаквам през следващите месеци Доган да върне жеста на Волен. Той има голям талант да прави изцепки ала Кочан и да настройва българите срещу себе си.

- Този случай ще сложи ли край на дружбата между Сидеров и Борисов, или двамата просто разиграват театър с изявленията си?

- Това тепърва предстои да видим през следващите няколко дни или може би седмици. Волен Сидеров е уплашен и ужасен от това, което направи. Той в момента е неадекватен, станал е по-нисък от тревата. Ахмед също се покри. Аз очаквам не само ГЕРБ да осъди поведението им, а целият парламент с декларация, която да се гласува. Тя трябва да сложи началото на законодателни промени, да има тежки наказания за всеки, който изповядва етническа нетърпимост и ругае която и да е вяра. Хора, които оскверняват православни храмове, джамии и пр. да влизат в затвора. Декларацията би се приела като
успокоително за хората в една европейска държава. Защото, ако няма такава декларация, ще се намеси Европейският парламент, който ще осъди това, което се случи в София, за да успокои всички мюсюлмани в Европа. Дай, Боже, да не се стига дотам, но ако не приемем такава декларация в НС, може да се упражни агресия срещу всички наши спортисти, които се състезават в мюсюлмански държави, и срещу всички хора, които работят в тях.

- Кой ще спечели от целия този законспириран маскарад?

- Има няколко варианта. Ген. Марин ще е кандидат за президент с вицепрезидент човек с турско име. Доган се обърна към всички институции – НАТО, ЕС и пр. със зов за помощ срещу насилието над мюсюлманите. Иска да изкрещи на всички: „Вижте, в опасност сме, елате да ни спасите”. По този начин той иска да си върне 700-те хиляди гласа и да мобилизира колебаещите се. Сценаристите знаят, че Бойко Борисов ще е президент и ще спечели срещу турския претендент, защото ще провокира самочувствието на всички българи. При всички положения от този сценарий ще спечели Бойко Борисов. Тогава човекът на Станишев ще загуби, Първанов ще се върне в БСП и ще стане лидер.

- Каква ще е конфигурацията, ако прогнозите ви не се сбъднат?

- Тогава има един сценарий, от който нито ГЕРБ, нито Първанов, нито Доган ще спечелят. Ако БСП издигне човек като Бойко Рашков за президент, той има реален шанс да бие Бойко Борисов. Рашков е по-широка кандидатура и е на ти с много държавни структури. Един такъв кандидат ще създаде условия агресията да се върне срещу Бойко Борисов в обществото заради провалите, които стават. Тогава ще настъпи тежка зима, Бойко ще рухне и ще се стигне до предсрочни парламентарни избори. Тогава ще се създаде ситуация, която не може да бъде контролирана от сценаристите, които организират боеве пред джамията. Това означава и още нещо – край на политическата кариера на Първанов, защото Станишев ще се превърне в герой за БСП. Тогава идва вариант за изход от тежката зима чрез широка коалиция между левите и десните формации. Не изключвам по-младата генерация от политици да направят коалиция помежду си на експертно ниво.
http://frognews.bg/news_36407/Za_naprejenieto_v_miusiulmanskata_obshtnost/

[Rahmie]

Кой създаде легендата Запад

от: Георги Марков
*Георги Марков е български писател и дисидент. През 1969 г. напуска България и имигрира в Англия. Работи като радиоводещ в английските радиостанции Би Би Си, американската "Свободна Европа" и германската "Дойче Веле". В репортажите си критикува остро комунистическия режим. Георги Марков умира отровен, след като е прострелян на 7 септември 1978 г. на улица в Лондон, със сачма, пълна с рицин, от агент на българската Държавна сигурност по поръчка на комунистическата държава.

Преди няколко месеца група български туристи пристигна в една западна страна. По време на престоя им 4 души се отлъчиха от групата и поискаха от местните власти разрешение да останат в страната. И четиримата бяха младежи, очевидно нямаха никакви политически причини за решението си да не се завърнат в България и в тая светлина тяхната постъпка може да се смята като реакция срещу паспортната полицейщина на системата, при която са живели.
При нормални обстоятелства тяхната постъпка не би изглеждала по-драматична от решението на един бургазлия да стои две седмици в София. Но в случая и четиримата преживяваха оставането си на Запад като най-решаващ и съдбоносен момент в живота. Явно общата причина за всичко това беше тяхното убеждение, че тук те ще бъдат приети много добре и ще получат приятен, богат и щастлив живот. Въпросът е как те си бяха създали това убеждение или кой им го беше внушил, защото, доколкото ми е известно, никой вестник, радиостанция, какъв да е обществен институт на Запад никога не е обещавал подобни съблазни на хората от Изток.

Още при първия контакт младежите бяха изненадани, че полицейските власти, до които се бяха отнесли, не разтвориха ръце, за да ги прегърнат като дългоочаквани гости, нито изглеждаха много възхитени от желанието им да скъсат с комунизма. Беше им дадено разрешение за продължаване на престоя им в страната. След това отлъчилите се трябваше сами да се оправят в живота, като временно им се обезпечаваха покрив и храна. Оттук започнаха разочарованията на момчетата.

Те се намериха в свят, където всеки гражданин беше зает със собствените си проблеми, където животът протичаше в борба за съществуване и богатото съдържание на витрините на магазините не беше израз на благотворителност.

Само в няколко дни младежите трябваше да разберат, че те са жертви на една огромна идеологична лъжа и на собствената си наивност. И те си спомняха последния път, когато им беше повторена лъжата: чиновника в паспортния отдел на МВР, който по силата на правилата трябваше да връчи лично паспорта на всеки пътуващ. И как този чиновник им даваше наставления как да се държат, когато при тях дойдат български емигранти или разни агенти, за да ги увещават да напуснат чудесната си родина и да предадат светлите комунистически идеали, за да служат на капитализма и империализма. И как тези агенти щяха да обещаят на младежите купища пари, валута по избор, автомобили, вили, яхти... И как истинският патриот трябва с презрение да отхвърли тези изкушения.

Те си спомняха също разказите на не един и двама пътуващи български функционери – как в купето им след Триест или преди Виена се качили някакви субекти и започнали да ги придумват да останат завинаги на Запад. Лично пред мен един злощастен български писател, който беше изпратен в Рим по някаква филмова работа, разказваше гордо в Клуба на журналистите как италианците са му предлагали договори, купища пари и какво ли не, само за да останел да работи за тях, но той гордо отказал, вероятно от любов към кебапчетата и киселото мляко.

Но в случая мен не ме интересува параноичният характер на подобни изявления, нито как взаимно надлъгващи се граждани декларират партийната си привързаност и национално съзнание чрез митологични съблазнителки, които Западът специално развъжда, за да отнеме родината на някой Ганчо. По-важна е съдбата на тия излъгани и самоизлъгани младежи, които внезапно откриват, че тук никой не им обръща внимание, че никому не са притрябвали, че никой няма никакъв интерес да се заселват в страната му, че по улиците на западните градове не са разпилени долари, които чакат някое момче от Бусманци да мине да ги събере (понеже лордовете ги мързи да се навеждат). Единственото, на което могат да разчитат, е известна толерантност и свободата да се оправят както намерят за добре. Изходът е работа, благоприятна за специалиста и не особено привлекателна за неспециалиста.

Началото на истинската драма на бегълците е самотата. Като се знае пословичната привързаност на българи към приятели, роднини, дом, всеки може да си представи горчивината на самотните часове. Липсата на близки, незнаенето на езика и невъзможността за нормално общуване, липсата на чувство за сигурност, страхът за непоправимостта на онова, което са сторили, съмнението в способността си да започнат друг вид живот – всичко това е предостатъчно, за да ги изпрати обратно пред вратите на българското посолство, за да молят за прошка. И където, разбира се, друг апостол на лъжата издевателствува над тях, като им пее „Мило родино“.

Затова аз разбирам двете момчета, които се завърнаха. Но разбирам още по-добре и двете, които останаха.

Нека се попитаме – кой създаде тяхната илюзия, че на Запад те ще намерят щастлив и лесен живот? Как така се стигна дотам, че Западът за всеки български гражданин да бъде синоним на охолство и блаженство? Откъде дойде това чувство, че ако в София кажеш, че си обядвал с един италианец, всеки да смята, че това непременно е бил Адриано Оливети, макар в действителност да е някой беден сицилианец? Защо, когато се каже, че някой отива в западна страна, се смята, че отива в рая? Защо сума ти български патриоти ще се избият помежду си кой да грабне дипломатическо място на Запад? Защо? Защо? А и не само в България. Преди няколко години в Москва руски приятели ме поканиха на гости у тях, като ми казаха, че ще бъда черпен с нещо изключително. Бяха интелектуалци, образовани и културни хора. И домът им беше пълен с гости, които също бяха поканени да вкусят свещетоно, мистериозното питие... кока-кола! Може да изглежда смешно, но някой отнякъде беше донесъл бутилка кока-кола и ние трябваше да я опитаме горе-долу така, както се взима причастие. Тъжно.

Години наред българските вестници, радио, телевизия и всевъзможни пропагандни институти създават напълно превратни впечатления за живота на Запад чрез грубо тенденциозните си и неверни информации.

Нека само вземем последната информация на Радио Москва за миньорската стачка в Англия и кризата с електрическата анергия. Руските слушатели бяха информирани, че хората в Лондон горят мебелите си за отопление, което, разбира се, едва ли някой е повярвал. Вместо обективно отразяване на една действително сериозна стопанска криза пропагандната машина на Изток съчинява евтини лъжи.

В резултат – никой не вярва. И дори когато случайно някаква информация е достоверна, читателите пак не я вярват. Мога с положителност да твърдя, че не познавам гражданин, било то партиен член или не, който да вярва на официалната информация в собствената си страна. Но което е още по-лошо, хората приемат нещата точно наопаки. Така че невярната информация в едната посока създава невярна картина в другата посока. Колкото повече българските вестници и радио говорят за тежкото, бедствено положение на трудещите се на Запад, толкова повече обикновените хора у нас си мислят, че онези на Запад живеят фантастично добре. Само така може да се обясни този невероятен ефект, който постигна цялата партийна пропаганда – като превърна Запада в култ.

Мисля, че ако всички западни пропагандни инструменти се бяха опитали да работят в същата насока, те никога не можеха да постигнат този успех, изработен от идеологическите им противници. Не искам да засягам преклонението пред всевъзможните предмети, произведени на Запад, от леките коли до чорапогащниците. Това е друга голяма тема. Сега говорим само за информацията, която, основана на приказката за лъжливото овчарче, постига обратни резултати, създава митологични представи за някаква обетована земя. Така че в края на краищата Западът няма по-предан пропагандатор от днешната партийна пропаганда.

Нека само за миг си представим какво би било, ако българските граждани имаха достъп до чуждите вестници, ако не се заглушаваха радиопредаванията на български език, макар и неприятни на режима. От Радио Лондон българският слушател щеше да научи точната и обективна истина за положението на миньорите в Англия, щеше да чуе директни документални предавания от техни митинги, щеше да добие ясна представа за положението на работническата класа тук, с всички плюсове и минуси, щеше да узнае колко зле е платен трудът на медицинските сестри например. Тези проблеми са върху челните страници на всички вестници, осветявани от най-различен ъгъл. Или ако българите можеха да имат френски вестници, щяха да научат за тежката картина на живота в областта на Кале. Или пък от Италия щяха да имат представа за положението на селяните в Сицилия, или на металоработниците, което не е никак розово. Те щяха да узнаят, че навсякъде се води борба за живот, че нерядко материалните условия са дори по-лоши от българските, макар по принцип светът да е съвсем различен. И може би тогава мечтателите за лесен, безусилен живот щяха да бъдат по-малко.

Но още по-добре би било, ако всеки имаше възможност да пътува и сам да види, както например е днес с югославяните. Тогава култът моментално ще изчезне, защото всеки ще се сблъска с явна действителност. Определено казано, вторият институт, който създава западния култ в България, е паспортният отдел при МВР.

Знае се, че забранените плодове са най-сладки. Няма човек у нас, който да не мечтае да посети „дивия Запад“, нещо повече – има хора, които са посветили целия си живот на борба за паспорт. Паспорт, който не значи нито родоотстъпничество, нито предателство, нито шпионско завербуване, а нормална човешка необходимост да се види светът, което пък се изразява с купуването на ножчета за бръснене или дамски чорапи на някой евтин пазар. И в този смисъл прозападният култ сред българските граждани е друг резултат на врагоманията, за която вече говорихме.

Разбира се, четирите момчета, които напуснаха България, са типични представители на ония заблудени и заблуждавани млади хора, които са тръгнали да търсят „мекото на хляба“ – наивен авантюризъм, чиято цена може да бъде твърде висока.

Лондон, 1977 г.

[EvroPOMAK]

Тихо, да не събудим турската “Атака”
 Публикувана: Петък, 17-ми Юни 2011, автор(и): Венци Венков; прочитания: 2604; коментари: 27
 
В БЛИЗО 20-милионния Истанбул има към 5000 джамии. Измежду тях са намерили място двайсетина християнски храма - арменски, гръцки, български, няколко синагоги.

На по-широката ни общественост са известни "Света София", българската "Свети Стефан", но има дори турска християнска православна църква в квартал Каракьой.

В двете части на града, събрал население колкото България, Гърция и Македония заедно, има около 500 гробища. От тях 70 са също християнски. Има даже едно за атеисти.

За последните 20 години не се е чуло някое от тези места да е било обект на хулиганска проява или вандалско посегателство. За пребити свещеници, сбивания, надраскани стени или счупени стъкла дори не може да се мисли. Просто не е възможно да се случи. Нещо повече, изселническата организация "Бултюрк" редовно чисти българското гробище в квартал Ферикьой. Последно оня ден преди Черешова задушница. Същите тези турци искаха да учат децата на цариградските българи на български, защото те знаели само турски, нищо че са потомци на българи.

Кметството в Шишли, където е Българската екзархия, по традиция ден преди Великден носи червени яйца на нашите хора там.

Затова турците не могат да разберат защо бием молещите се пред единствената джамия в София. Със сигурност и тях ги дразни нещо в нашите ритуали с камбаните или обикалянето на храмовете по Великден. Но си траят.

Причината е войнстващият национализъм или, накратко казано, омразата към турците. Не към циганите, към евреите или чернокожите. Само към турците.

Парадоксално, но ние не мразим никого от тях лично. Когато е за конкретни лица, проблем няма. Напротив, възхищаваме се на Кушадасъ и Анталия и на обслужването там. Гледаме в захлас турски сериали. Когато в Шумен стане дума за собственика на алуминиевия комбинат Фикрет Индже, всички казват, че такъв мениджър в региона няма и закъса ли някой за пари, първо при него бяга.

Но стане ли дума за Турция и турците - тогава става друго. Абе, турци, казва нашенецът и следва едно многозначително мълчание или свъсване на веждите. Не се и замисляме какво говорим вечер на децата си не за голямата геополитика, а за съседа Хасан, за продавачката Айше, за Мехмед, който ни носи млякото от село.

Как ги наричаме? По име ли или "оня рязан фес"? Българинът бил търпим към другите? Търпим е само към себе си. Свит в немотията и комплексите си, той ежедневно търси виновен за тъпото си съществуване и най-често го намира в по-слабия, или при тези, които са по-малко. Само най-бегъл поглед в интернет форумите показва докъде сме я докарали в отношението към турците.

Чудно е защо е така, след като през 80-те години имаше цял куп органи и организации, които ни възпитаваха в дух на интернационализъм. Що пари се изхарчиха за това да обичаме другите. Днес това поколение възпитава децата, които бият и трошат.

Случката пред софийската джамия няма да е последната, за съжаление. "Атака" не са страшни. По-страшна е другата атака, която тлее в хората. Тя рядко ще избие в погроми или сбивания. Но тя ще отгледа юмруци за атака. Не става дума нито за гражданска война, нито за радикален ислям. Постоянното взаимно подозрение ще продължи да ражда отделни агресивни изблици, ще ги има по стадиони, нощни улици, в училищата. И пак ще се връщаме в изходно положение на взаимна омраза. Иначе всичко ще е външно спокойно и пърхащи репортерки ще обикалят с микрофон из Делиормана да питат има ли тук радикален ислям и добре ли живеят българи и турци.

Ами добре живеят, няма да се колят, я.

Да се мисли, че в Турция няма националисти от типа на "Атака", е наивно. Има ги и то много по-сърцати и с хъс. Просто Турция е много по-многообразна в своите градски роли от България. Имат и много повече кумири в своята имперска история. Много по-богати са, за да имат тайното си въоръжение.

Те мълчат, но до едно време. През 1985 г. по-възрастните помнят как Турция се надигна като един, за да помогне на своите братя в България, на които бяха сменени имената. Не се пожалиха нито пари, нито обществена енергия.

Щем-не щем, в България има към един милион души, които се определят като мюсюлмани. Няма как да ги изгоним. Затова ще трябва да се търпим. Ще имат новини на турски, ще се молят в джамиите, ще си обрязват децата, ще си празнуват байрамите, някои ще ходят забулени. Щом съдът преди 20 години е разрешил да има ДПС, ще търпим и тях.

Трябва много внимателно да дразним турците. Да се отнасяме с тях тук така, както очакваме те да го правят с нашите светини край Босфора. Защото за нова Босна никога не е късно.
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=931594

[Rahmie]

Антонина Желязкова: След изборите Касим Дал ще направи нова партия

13 юни 2011 17:40 | Весела Веселинова
Copyright © 2011 argumenti-bg.com

- Г-жо Желязкова, тази седмица ще има дебати и гласуване на вот на недоверие на правителството. Възможно ли е да се стигне до избори “3 в 1″? Изобщо какви са вашите прогнози за изборите наесен?

- Не вярвам да има избори “3 в 1″. Никой не би извадил полза от избори “3 в 1″. Предполагам, че вотът ще мине нормално, както е планиран. Не очаквам катаклизми. В прогнозите на нашия център се очакваше много силно качване на националинстически, популистки, антитурски, антимюсюлмански реторики по време на изборната кампания. “Атака” не си сдържаха нервите и го направиха твърде рано и сега може би цялата кампания ще мине по-чисто.

- Случката от миналия месец пред “Баня Башъ” провокация или част от някакъв сценарий беше?

- По-склонна съм да смятам, че това е част от сценарий, защото пада рейтингът на партия “Атака” и то преди изборите преди октомври. Партия “Атака” се опита да се върне към някакъв първоначален свой образ, който беше агресивен, крайно националистически, анти-турски и т.н. Всички акции на “Атака” целяха да се върнат към първоначалния си образ на една агресивна, радикал-националистическа партия. Там те прекалиха, а българското общество не търпи радикален национализъм от този тип. Навремето следях митингите на тази партия – около 2005 година, когато те имаха и антисемитска реторика. Голяма част от симпатизантите по тези митинги оттеглиха подкрепата си, защото се стига до крайности, които хората в България не одобряват. Видяхте реакцията на софиянци – те отидоха да носят цветя в знак на помирение пред джамията, защото никой не иска да влиза в безумна религиозна или етническа вражда, само и само “Атака” да си повиши рейтинга.

- Подобни действия имаше и в Батак – явно “Атака” не подбира. Дали сценарият е етнически или по-скоро е гаменски?

- Всички крайни радикални партии са и хулигански. Те винаги имат своите бойни отряди, биячите, провокаторите. Във всички случаи в облика на “Атака” го има това – антиетническото, антирелигиозното. Това е философията на партия “Атака” – да действа там, където смята, че обществото е най-слабо – да предизвикват етнически, религиозни или националистически и пронационалистически истерии. В това число вкарвам и оперетната история, която Волен Сидеров направи с американския посланик – сметката за американските бази. Ако следите вестник “Атака” – “ние винаги ще се борим да бъде признат турски геноцид над българския народ, Турция ни дължи 20 милиарда”… По логиката на “Атака” на нас винаги някой ни дължи някакви милиарди. Мисля, че това е един сценарий, позиции на партията да се върне към първоначалния си облик, когато имаха силна подкрепа. Сега, понеже залязват, те се опитват да възстановят нещо от предишната си слава, но затъват все повече.

- Възможно ли е този сценарий да прерасне в нещо непредсказуемо, както нещата тръгнаха от една сватба…

- В Босна тръгнаха от сватба. Това е изключено! Зад войната в Босна и зад войната в Косово – зад всичко това стоеше цялата държавна машина. Там армия, държавни институции участваха в сблъсъците и във войната. България е европейска страна с добро гражданско общество – както видяхме сега колко силна беше реакцията на всички институции. Остра реакция на парламента, на министър-председателя, на гражданското общество – в България не може да се случи такова нещо. Аз винаги предупреждавам – не трябва чак толкова да прощаваме на Волен Сидеров.

- “Атака” и ДПС скачени съдове ли са?

- Разбира се, че са скачени съдове. Работила съм на терен сред турците – седмици преди да се появи „Атака” на политическия хоризонт. В регионите, където почти винаги управлява ДПС, хората се бяха подготвили да накажат своя партиен елит, бяха избрали да гласуват за алтернативни партии – за НДСВ, СДС, ДСБ, БСП – искаха да накажат своя елит. В този момент се появи “Атака” с агресивната си форма и тогава турците казаха: “За нас все още в България има опасности и колкото и да са феодални, тоталитарни методите на нашата партия ДПС, все пак те, може би, ще ни защитят, ако дойде някаква фашизоидна партия”. Сега е добре, че “Атака” избързаха с агресивните си акции – до октомври има време. Партията на Волен се уплаши, надявам се, че те повече няма да направят крайно агресивни крачки. Дойде време турците да се успокоят и да могат спокойно да изберат за кого да гласуват на изборите.

- Какво става в ДПС с отделянето на Касим Дал? Какво означава това?

- В Движението за права и свободи се случват модернизационни процеси, защото винаги досега ДПС е била една предмодерна, патриархална партия с един неоспорим вожд. Мисля, че това, което се случва в ДПС е добро. Ако нямаше изхвърляния на “Атака” и на Волен Сидеров, щяхме да сме сигурни, че ДПС най-сетне е наказано от своя електорат. Сега не съм много сигурна, защото хората много лесно се плашат от изстъпления като тези на Волен Сидеров. От своя страна лидерът на ДПС говори за нов възродителен процес, което също е пълна глупост и невъзможно да се случи в България. Надявам се на предстоящите избори. На тях не е необходимо да се случва нещо драматично за ДПС – достатъчно е да бъде свален процентът на техните избиратели на половина или на една четвърт и това ще бъде много добър урок за самозабравилите се лидери и политически елит.

- Срокът на изборите наближава…

- Да, не е чак толкова кратък този срок. Радвам се, че Волен Сидеров избърза със своите акции. Електоратът на ДПС се мобилизира през последните години именно от “Атака”. За 2005 година съм сигурна.

- Откъсването на Касим Дал и на Корман Исмаилов от ДПС означава ли, че ще има нова партия?

- Във всички случаи ще има нова партия. Предполагам, че Касим Дал не избързва със създаването на партия, защото има недостатъчно време, за да може да създаде такава формация. Вероятно при тези избори – местни и президентски, той ще направи опит да създаде свои структури, да откъсне структури от ДПС и когато види резултатите, които са се получили под негово въздействие – като неформален лидер, той ще може да си направи анализ каква точно организационна структура би могъл да направи, за да е работеща. След изборите той ще създаде нещо – гражданско сдружение или партийна структура, за да участва на следващите избори.

- Каква ще бъде ролята на гражданските сдружения на тези избори?

- Не мисля, че те ще имат особена роля. Освен като някакъв коректив. Гражданските сдружения, неправителствените организации имат задачата да се противопоставят на такива крайни екстремистки предизборни кампании, да изобличават, да следят за почтеното преминаване на изборите – без купуване на гласове. Политически не биха могли да имат друга роля.

- Какви са тенденциите, основани на демографската картина в България?

- Не очаквам никакъв апокалипсис. Вероятно септември-октомври ще излезнат и етническите данни от преброяването. Аз съм историк, винаги казвам, понеже съм следила демографската ситуация исторически поглед – от ХV до ХХ век по целите Балкани. Народите имат приливи и отливи. Всички нации изпадат в демографски кризи и след това по някакъв начин се балансират. Не очаквам нищо лошо демографски да се случи – застарява нацията, но ако се измъкнем от икономическата криза, може би ще има един нормален прираст на населението и ние ще се подобрим. След това нека не забравяме, че всички сме съставна част на българската нация – и българите-християни, и турците, и българите-мюсюлмани, и ромите, и евреите, и арменците. Не бива да се взираме един в друг – кой нараства, кой намалява, защото сме една обща нация.

[Rahmie]

Wikileaks: Българските мюсюлмани – мишена на ислямския фундаментализъм

от Биволъ Сряда, 13 Юли 2011 10:37

Различни чужди организации и фондации проповядват ислямски екстремизъм в България. Официалните ислямски институции в страната са финансово зависими от тях. Безработицата и дискриминацията улесняват проникаването на радикалния ислям в една от най-мюсюлманските страни в Европа. Това се разбира от дипломатически доклад на посланик Джон Байърли от 2005 г. Грамата е с гриф СЕКРЕТНО//НЕ ЗА ЧУЖДЕНЦИ (най-високото ниво на класификация за каблограмите изтекли в Wikileaks) и разглежда опасността от ислямски екстремизъм в България.

Анализът на американското посолство доста точно обрисува разпространението на исляма в България и различните групи, които изповядват тази религия: етнически турци, “потурчени” роми-мюсюлмани, етнически българи-помаци. Най-интересната “таргет група” за ислямските фундаменталисти е именно общостта на етническите българи-мюсюлмани, които живеят компактно в Родопите и Югозападна България. Причината да се отделят най-много пари за разпространение на фундаментализъм именно сред тях е, че те изглеждат доста “по-европейски” от турците и циганите “заради техния външен вид на светлокожи европейци”. Помаците живеят твърде консервативно и сривът на държавността, след промените ги е маргинализирал в българското общество, където те не могат да намерят реализация. Именно тези фактори превръщат помашката общност в особено предпочитана и податлива на външни религиозни влияния, сочи анализът на доклада.

В доклада ясно е очертана границата между традиционният толерантен ислям в България и вносните екстремистки тенденции, идващи главно със завръщащи се от обучение в арабските страни студенти по ислямско богословие. Стига се до истински "културен шок". "Някои градове в помашките региони на Родопите са се превърнали в „селища с две джамии“, с нови, финансирани от чужбина джамии, които се състезават за молещи се с традиционните места за молитва." - пише американският посланик. Съпротивата на българските мюсюлмани срещу опитите да се наложат нови тенденции, близки до “уахабизма” е очевидна.

САЩ са особено загрижени за финансовото влияние на вносния екстремистки ислям на фона на липсата на бюджетна финансова подкрепа за традиционния ислям в България. Според посланика, влиянието на ислямския екстремизъм в България ще намелее, "ако правителството на България успее да бъде убедено да субсидира ислямското образование, да върне оспорваните вакъфски имоти, или по някакъв друг начин да намали финансовата зависимост на централните ислямски институции от чужди ислямски организации.

Разузнаването на България и ЦРУ работят съвместно по локализирането и наблюдението на действията на ислямистките групи. Според получените данни, сред екстремистки групи, които действат във и през България, са терористични организации като Ал Кайда, Ансар ал Ислам, Хизбула и чеченските бунтовници. Екстремисти, свързани с Ал Кайда, периодично преминават през България между звената в Западна Европа и Близкия Изток. От горното се разбира, че България е нещо като “свободен коридор” за придвижване на терористични структури. “Биволъ” разполага с оперативна информация за това как свързани с подобни организации лица се снабдяват лесно с български паспорти, посредством фалшива самоличност и така имат пряк и необезпокояван достъп до страните от ЕС.

Докладът на Байърли има определени неточности. Една от тях е бележката, че етническите турци "са концентрирани в югоизточна България по турската граница", което не е така.

Друга неточност е, че в грамата е цитирана неправителствената организация "Вафка", която обаче не съществува. Организации с подобни имена са·: "Дианет вакфъ", Международната фондация за ислямска култура, "Вакъф ал Ислями", саудитската "Ескар Вакфъ". Не е изключено анализът да визира станалата скандална организация “Хакикат Вакфъ”. Тази ислямска секта, която е забранена дори в Турция, нашумя с действията на своя активист Кадир Кадир от Хасково. Той бе даден под съд, по обвинение, че разпространява в джамиите идеи за Джихад. От дома на проповедника на “Хакикат Вакфъ” бе иззета фундаменталистка литература. Според разработка на българските служби и ДАНС тази литература насажда непоносимост срещу представители на другите религии. Адвокатите на Кадир обаче представят като доказателство мнение на Главна Прокуратура на Турция, че текстовете не били опасни.

Най-важното което става ясно от грамата е, че ситуацията с разпространението на радикален ислям в България е предмет с голяма важност и стои на вниманието на американските интереси. Определено САЩ не желае задълбочаването на подобни процеси в страна, която смята за съюзник и член на НАТО.

Биволъ публикува пълният превод, както и коментари на отбелязаните в доклада организации. Прави впечатление, че маркирането на параграфите за ниво на секретност не е еднородно. Някои от тях са некласифицирани (U), други конфиденциални (C), а само няколко са с грифа за секретност на грамата (S/NF)

Ислямът и ислямският екстремизъм в България

1. (S) РЕЗЮМЕ: Голямата мюсюлманска общност в България е с пребладаващи умерени и традиционни нагласи, макар в страната да са активни както чужди, така и местни ислямски екстремисти. Официално правителството на България е толерантно, но мюсюлманските малцинства и техните проблеми често се пренебрегват от държавната власт. Умереноцентристките ислямски институции са на ръба на фалита и не могат да си позволят да изплащат заплати на имамите или да финансират умерено религиозно обучение. Ислямските институции са финансово зависими на всяко ниво от слабо наблюдавани чужди ислямски фондации, част от които проповядват ислямски екстремизъм (ислямизъм). Екстремистката дейност в България включва набиране на средства, логистична подкрепа за терористични операции и рекрутиране на български мюсюлмани. Ширещата се безработица, отслабените умерени ислямски институции и дългогодишната дискриминация усилват уязвимостта на българските мюсюлмани за експлоатация с екстремистки цели. Референтна телеграма „С“ съдържа преглед на дейността на правителствата на САЩ и България с цел да се противодейства на екстремизма в България. КРАЙ

РЕЗЮМЕ: Ислямът в България

2. (u) България има една от най-големите мюсюлмански общности в Европа от над 900 хиляди мюсюлмани, които представляват 13 процента от населението на страната. Мюсюлманската общност се състои от три групи: турци, роми мюсюлмани и етнически българи мюсюлмани (помаци). Също така има малка мюсюлманска общност, свързана с арабско-българския обмен на студенти от 60-те години.

3. (С) Етнически турци мюсюлмани са най-голямата малцинствена група в страната, като съставя приблизително 7 процента от населението на България. Те са концентрирани в югоизточна България по турската граница и близо до градовете Разград и Шумен в североизточна България. Компактното разпределение на турското население в България е благоприятствало продължителната употреба на турски език и развитието на силно чувство за общностна идентичност. Етническите турци са били изправени преди остра дискриминация от страна на бившето българско комунистическо правителство, включително пред провалил се опит от средата на 80-те да ги принудят да променят имената си с български. Въпреки това силното чувство на общностна идентичност на българските турци и тяхното относително икономическо благоденствие са ги направили по-малко възприемчиви за чужда ислямска пропаганда в сравнение с други мюсюлмански общности.

4. (С) Ромите мюсюлмани съставят втората по големина група мюсюлмани в България. Ромите мюсюлмани или така наречените „потурчени“ роми са наследници на роми, приели исляма по времето на Отоманската империя. Тези общности говорят турски, изповядват исляма и се идентифицират като турци, но обикновено не се приемат от повечето турци в България. Заради сложните въпроси свързани с идентичността на тази общност националните статистически данни не дават ясна картина за техния брой, но според приблизителни оценки на социолози броят им е между 200 и 400 хиляди. Ромите мюсюлмани са болшинство в градски ромски гета като Пазарджик, Столипиново и Хаджи Хасан махала. При все че ромите в България да са подложени на гонения и етническа дискриминация, условията в тези общности са особено безрадостни. Повечето роми нямат достъп до функциониращи училища, или възможности за работа, много от тях нямат достъп до електричество, или отопление през зимата. Референтна телеграма „D“ обсъжда политическите въпроси около общността на ромите в България. Крайната социална маргинализация и липсата на възможности за ромите мюсюлмани в тези общности може да увеличат тяхната възприемчивост за рекрутиране от ислямски екстремисти.

5. (S) Приблизително 200 хиляди помаци (мюсюлмани етнически българи) живеят в западните и централни Родопи в Южна България. Помаците живеят предимно в села и се различават по носиите и консервативните си религиозни виждания. Многократните исторически опити да се асимилират силово от страна на българите християни са ненавиждани от много помаци, които смятат стриктното спазване на религията за важна част от идентичността им. Затварянето на губещи държавни предприятия и колективизираните земеделски стопанства през 90-те довежда до масова безработица сред помаците. Лошата инфраструктура и изолацията повлияват негативно на инвестициите, а земеделските реформи довеждат до ниски цени на стоките на много от земеделските стопани. Много помаци са принудени да търсят работа в чужбина и е често срещано при мъжете помаци да издържат семействата си чрез сезонна работа. Въпреки това много помаци продължават да живеят в крайна бедност. Ролята на исляма в обществото на помаците нараства през последните години, защото общността се обръща към религията за да се справи с предизвикателствата.

6. (S/NF) Досега помаците са получили много повече пари и внимание от чужди ислямистки групи отколкото турците и ромите мюсюлмани, в частност заради техния външен вид на светлокожи европейци. Според друга американска правителствена агенция желанието на терористични организации да привлекат „изглеждащи европейски“ помаци, е бил основният мотив за активността на ислямистките неправителствени организации в помашките региони на България. Бедността, изолацията и социалната маргинализация на помаците са направили част от тях податливи на експлоатация от подобни групи. Например българският помак Тони Радев (Миленов) е познат заради участието си в терористичните атаки в Мадрид от 11-ти март.

7. (S) Имигрантите са все по-влиятелна част от мюсюлманската общност в България. Първата вълна се появява през 60-те години – арабски студенти (основно сирийци, ливанци и палестинци), които учат в български университети. На тези, които се оженват за български граждани, се разрешава да останат и се превръщат в добре интегрирани членове на българското общество. Някой стават влиятелни бизнес-лидери, докато за други, основно сирийци, са установявани връзки с български организирани престъпни групи. Втората вълна от мюсюлмански имигранти в България идва след падането на комунизма. Сред тях има сирийци, ливанци и палестинци, но все по-голяма част от имигрантите и бежанците идват от страни като Йемен, Иран, Ирак и Афганистан. Като цяло броят на имигрантите от арабския и мюсюлманския свят, живеещи в България, се е увеличил повече от три пъти – от 5438 души през 1992-ра година до приблизително 17 хиляди през 2004-та. От тях 85 процента или около 14 500 са мюсюлмани. По-голямата част от тези имигранти са мъже на средна възраст от 37,8 години. Почти половината са сирийци, но значителна част от тях също идват от Ливан (14 процента), Ирак (10 процента) и Палестина (8 процента).

8. (S) Антропологическо проучване на имигрантите мюсюлмани в България посочва, че между 2 и 8 процента (около 300-1000 имигранти) изповядват Уахабизъм, или споделят други фундаменталистки или екстремистки виждания. Според изследването, „ядрото“ членове на тази група е приблизително 400 мюсюлмански имигранти, които проповядват и вербуват в местната мюсюлманска общност. Тези мисионери са най-силно представени сред около 2 процента от мюсюлманските имигранти (около 300 души), които живеят и работят в ромските гета, в градовете.

Екстремизмът в България

9. (S) Участието на България във водената от САЩ операция в Ирак и Афганистан увеличи вниманието към страната като потенциална мишена за ислямистки терористични групи. По настоящем обаче такива групи изглежда гледат на България основно като център за набиране на средства, транзитен пункт и логистична база за извършване на атаки в други страни. Екстремистките операции в България са благоприятствани от корупцията в институциите, връзките с организираната престъпност и силните традиции на мюсюлманското гостоприемство към чуждестранните гости, особено в помашката общност в Югоизточна България.

10. (S/NF) Според разузнаването на САЩ и България сред екстремистки групи, които действат във и през България, са ислямистките терористини организации като Ал Кайда, Ансар ал Ислам, Хизбула и чеченските бунтовници. Екстремисти, свързани с Ал Кайда, периодично преминават през България между звената в Западна Европа и Близкия Изток. Хизбула набира подръжници от българската арабска общност от експатриати, много от които подкрепят организацията финансово с приходи от легални бизнеси, трафик на наркотици, крадени коли и хора. Чеченските екстремистки групи са подкрепяни финансово в България чрез контрабанда и наркотрафик от чеченски организирани престъпни групи, докато светските кюрдски групи като KGK (Кюрдската работническа партия - бившата ПКК) също набират средства в България чрез кражба на превозни средства, наркотици и трафик на оръжия.

11. (S/NF) Източници на разузнаването на САЩ също отбелязват усилията на Иран да радикализира мюсюлманската общност, най-вече помаците. Тези усилия включват присъствие на ирански дипломати на срещи на помашката общност и официално насърчаване от страна на Иран на опитите да се формира религиозна помашка партия. „Вафка“ и „Евет“, две неправителствени организации, подкрепяни от Иран, са докладвани като активни сред мюсюлманските имигрантски общности в България, но не са свързвани с ислямския екстремизъм.

Ислямски фондации

12. (S/NF) От 90-те години насам чужди мисионери и международни ислямски неправителствени организации са активни в страната, някои от които изповядват вижданията на Уахабизма или други екстремистки идеологии. Тези ислямски организации са концентрирани основно сред помашките и ромските общности – и двете в по-силна степен маргинализирани социално и икономически уязвими в сравнение с по-многобройното турско етническо малцинство. Контролът над чуждите дарения е не особено ефективен, но значителни суми се дават за джамии в страни като Йордания, Сирия, Иран, Судан и Саудитска Арабия. По настоящем има три законно регистрирани ислямски неправителствени организации, които са активни в България.

13. (S/NF) Тайба (Таиба), поддържана чрез дарения от Саудитска Арабия, е регистрирана през 1995-та година като наследник на две неправителствени организации (Дар ал Иршад и Ал Вакф ал Исламия), които са били ликвидирани от българското правителството през 1994-та година заради подкрепяне на ислямския екстремизъм. Българските служби за сигурност докладват, че целта на организацията е да радикализира българското мюсюлманско население – отчасти чрез насърчаването на централни иституции като мюфтийството да станат финансово зависимо от техните дарения. Основателят на Тайба, Абдурахман Такан, е бил изгонен от България заради нелегално проповядване срещу държавата. Бизнесите, свързани с Тайба, оперират като пунктове за парични трансфери към екстремистки групи в Близкия Изток и че председателят на Тайба Хюсеин Одех абу Калбаин е бил свързван с планирането на атаки срещу коалиционните сили в Ирак.

14. (S/NF) Недува (Недуба, Неуа, Недла), също подкрепяна от саудитски дарения, е регистрирана от сирийски гражданин през 1994-та година. Организацията финансира лагери и уъркшопове и спонсорира поклонения в Мека (хадж). Организацията Недува е свързана с нерегистрирано ислямско училище в помашкия град Сърница, наричано от българската преса “талибанско медресе“.

15. (S/NF) На организацията Ал Вакф ал Исламия, забранена през 1994-та година, е било разрешено да се пререгистрира в България през 2002-та година по новия закон за религиите. Финансово се подкрепя от холандска организация със същото име и е свързвана с Мюсюлманското братство (Организацията на мюсюлманските братя), забранената неправителствена организация Иршад, както и с нерегистрирана неправителствена организация Ал Манар.

16. (S/NF) Информацията за нерегистрираните и неформалните ислямски неправителствени организации е по-трудна за намиране, но най-голямата такава група (организация) е позната под името Игасе (Игаса, Ал Хаят ал Игатата). Игасе функционира като българския клон на базираната в Саудитска Арабия Международна организация за ислямска помощ. Възможни са връзки между Мюсюлманското братство, Ал Кайда и други екстремистки групи.

17. (S) Възможно е ислямски фондации да финансират две нови ислямски издания, които се появиха през 2005-та година. Изданията ( „Икра“ от района на Мадан и „Мюсюлманска общественост“), публикувани от Съюза за ислямско развитие и култура гр. Смолян, бързо еволюираха от примитивни бюлетини до сериозни издания с впечатляващо качество на съдържанието). И ако няма индикации, че те разпространяват екстремистки идеи, то сенчестият произход и неясното финансиране на тези издания повдигат съмнения, че са спонсорирани от чужди ислямистки групи.

Предизвикателства пред институциите

18. (S) Българското правителство следва официална политика на равенство и социално включване. Въпреки това напредъкът е възпрепятстван от дългогодишни предразсъдъци, липса на средства и политически междуособици. Начело на българската мюсюлманска общност стои главен мюфтия, който оперира чрез система от регионални мюфтии. Главното мюфтийство промотира умерен вариант на исляма, но авторитетът му се подкопава поради липса на средства и наскоро разрешен правен спор между двама претенденти за позицията главен мюфтия. Мюфтийството не контролира ефективно дейността на чуждите религиозни фондации. Всъщност то разчита на дарения от чужбина, за да попълни по-голямата част от бюджета си и често се състезава с чуждестранни спонсори за влияние на местно ниво.

19. (S) След падането на комунизма мюфтийството се изправя пред продължителна финансова криза. В скорошна среща със служители на посолството по политическите и обществени въпроси зам.-гл.-мюфтия Вдат Ахмед оцени приходите на мюфтийството от правителството на около 100 хиляди (62 500 долара) годишно, като голяма част отиват за реставрацията на джамии исторически паметници. Мюфтийството получава сходна сума от свои имоти (вакъф) и е принудено да попълва останалата от бюджета си чрез дрения от българската мюсюлманска общност и чужди спонсори. Мюфтийството, което се помещава в овехтяла сграда в пределите на центъра на София, разполага с ограничени ресурси и малко възможности за политическо влияние. То не може да си позволи да плаща заплатите на близо 1050-те имами и ходжи в България и има малка възможност да се наложи в борбата срещу екстремистки влияния в 1300-те джамии в страната.

20. (S) Други мюсюлмански институции на национално ниво включват Висшия ислямски институт в София и три официално признати мюсюлмански средни училища в Шумен, Русе и Момчилград. Тези институции са с умерени възгледи и дължат част от образователните материали и гостуващи преподаватели на ислямски институции от Турция (Дианет). Българският закон разрешава избираемото религиозно образование в държавните училища, но според зам.-гл.-мюфтия Ахмед ислям се преподава само в 35 държавни училища в България, почти всичките от помашкия регион. Някои местни преподаватели докладват, че са повече от сдържани по отношение на религиозното обучение заради страх от усилване на напрежението между ученици от различни вероизповедания.

21. (S) За съжаление, институциите за ислямско образование страдат от същите финансови проблеми, които има и главното мюфтийство. Правителството на България не признава Висшия ислямски институт или ислямските средни училища като обществени институции и не разпределя средства за тях. Финансовите затруднения са главната причина една трета от местата в ислямските средни училища да стоят непопълнени. Докато умерените ислямски институции в България атрофират, на все повече българи мюсюлмани им се налага да разчитат на нерегулирано ислямско образование, гарантирано от чужди фондации в местни джамии или в чужбина.

22. (S/NF) Интернет е все по-важно средство, както за радикалните, така и за умерените български мюсюлмани. Докато сайтове като www.islam-bg.net са най-популярни, по-малко известните, разпространявани от уста на уста, свързват български мюсюлмани с екстремистката ислямска идеология. По време на скорошно посещение на джамия в помашкия град Доспат местният ходжа ни каза, че без покрепа от мюфтийството му се налага да изземва учебни материали за часове по религия за деца за опаснотите на сатанизма и постиженията на ислямската наука. Той отказа да говори с подброности къде е изтеглил видео материалите, но посочи, че подобни материали са били разпространявани от ислямски екстремистки групи  „които насърчават самоубийството“.

Завърналите се от обучение в чужбина: уравнение с няколко неизвестни

23. (S/NF) Съвсем наскоро значителен брой български студенти започнаха да се връщат от продължително следване в арабския свят. Няма точни данни за броя на студентите, участващи в подобни програми, но се смята, че са хиляди. Тяхното завръщане разпали страхове за връзки с терористични групи и други екстремистки организации. Проповядването от страна на завръщащите се на „класически“ ислям, повлиян от арабския свят, също доведе до културни сблъсъци с по-възрастното население по въпросите на религиозната доктрина и местните културни традиции.

24. (S/NF) Повечето помашки имами в региона на централните Родопи ни казаха, че периодично забраняват завръщащите се да проповядват в джамиите и ги подлагат на неформално наблюдение от членове на общността. С подкрепата на българските служби за сигурност умерените имами също полагат усилия да проследяват чужди посетители в техните региони. В много случаи завръщащите се отхвърлят напълно местните джамии, като избират да се молят у дома или основават алтернативни места за молитва. Някои градове в помашките региони на Родопите са се превърнали в „селища с две джамии“, с нови, финансирани от чужбина джамии, които се състезават за молещи се с традиционните места за молитва.

25. (S/NF) Българското разузнаване и това на САЩ са загрижени, че българските мюсюлмани, които се завръщат от религиозно обучение в чужбина, може да формират мрежа от децентрализирани екстремистки клетки, които биха били трудни за наблюдение и контрол.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

26. (S) КОМЕНТАР: Ислямският екстремизъм в България е съвсем реален проблем и мисията на САЩ е ангажирана с мащабни усилия за наблюдение и противодействие на екстремизма (вж. референтна телеграма „С“). Въпреки това, мнозинството български мюсюлмани са умерени и не са възприемчиви към радикалната идеология. Все пак сред някои субгрупи ислямският екстремизъм би могъл да процъфти заради липса на силни, адекватно финансирани умерени ислямски институции и отчуждаването на младите мюсюлмани чрез дискриминация и липса на възможности.

27. (S) Много програми, финансирани от американското правителство целят да подобрят етническата интеграция на българското ромско малцинство и да му дадат нови възможности. Посолството търси подкрепа за тези програми и разширяването им, с цел да решат спешните нужди на помаците и гетоизираните роми-мюсюлмани. Влиянието на ислямския екстремизъм в България също ще се ограничи, ако правителството на България успее да бъде убедено да субсидира ислямското образование, да върне оспорваните вакъфски имоти, или по някакъв друг начин да намали финансовата зависимост на централните ислямски институции от чужди ислямски организации.

Край на превода

Коментар

Изглежда, че американците са убедени в съпричастието към терористична дейност на "българския помак" Тони Радев Миленов. Според тях той "е познат заради участието си в терористичните атаки в Мадрид от 11-ти март". Миленов така и не беше задържан и съден в България поради липса на доказателства, но от Испания периодично постъпват информации, че разследването там не е изгубило интерес към личността му. По данни от МВР·към есента на 2010 г. местонахождението на Миленов е било известно и той се е водел на оперативен отчет.

Опровержение

"Определено грамата не съответства на истината!" - коментираха от сдружението "Евет", за което в грамата се посочват разузнавателни данни, че е финансирано от Иран. "Нашето сдружение работи основно с фондация "Конрад Аденауер", не сме имали каквито и да било взаимоотношения с Иран и или организации от там! Дейността ни може да бъде проследена много подробно и на страницата ни http://www.evetbg.org, както и във Facebook!" - твърдят още от централата на "Евет".

[Rahmie]

Sami Yusuf - Never Forget