Kартофена салата и пълнени картофи.Родината на картофа е Южна Америка.Благодарение на испанските морски пътешествия през 1534 г. е пренесен в Европа.През 18 век картофът се отглежда масово в европейските страни.В Турция е пренесен през втората половина на века.Турците веднага оценяват качествата на този зеленчук, особено след като започват да изнамират свои оригинални рецепти за неговото приготовляване.
Днес картофът е широко разпространен у нас и е един от най-често употребяваните зеленчуци в турската кухня.От него се приготовляват салати, кюфтета, чорби и яхнии.Картофът се използва и като плънка за баници.
Сега ви предлагаме рецептата за картофена салата, която е турски специалитет.За шест порции са необходими следните продукти: килограм картофи, една голяма глава кромид лук и 3-4 стръка зелен лук, по-малко от половин кафена чаша зехтин, по-малко от половин кафена чаша оцет или лимонов сок, една чаена лъжичка червен пипер, една чаена лъжичка синап, по възможност една чаена лъжичка сумак / вид кисела подправка/, две чаени лъжички сол, 20 стръка магданоз, две варени яйца, няколко маслини, една-две зелени чушки.Повтаряме продуктите.
Приготовление: Измиваме и сваряваме картофите.Дали са се сварили добре ще разберем, като ги боднем с ножа.Трябва да внимаваме да не се разварят, което ще проличи от надигането на корите.След като се сварят, оставяме ги де изстинат.Започваме да ги белим, когато ръцете ни започнат да издържат на топлината.Горещите картофи не трябва да се белят под струя студена вода, за да не загубят вкусовите си качества. Нарязваме лука на кръгчета. Ако използваме кромид лук, преди това го стриваме с малко сол и го измиваме.В широка салатиера слагаме лука, зехтина, лимоновия сок или оцета, солта, червения пипер и синапа.Може да комбинираме поравно лимоновия сок и оцета.Разбъркваме добре така получения сос, след което нарязваме картофите на малки кубчета и слагаме в салатиерата.разбъркваме със соса, като внимаваме да не разваляме формата на кубчетата.Нарязваме на кръгчета сварените яйца и поставяме върху картофите.Измиваме магданоза, нарязваме го на ситно и заедно с нарязаните зелени чушки поръсваме върху салатата.Накрая слагаме маслините.Така приготвена салатата може да послужи като гарнитура при ястия с месо или риба.
А ето и рецептата за едно ястие с картофи, което се нарича картофена „отуртма”. То няма точен превод, но ще видите, че това всъщност е рецепта за пълнени картофи.
Необходими са следните продукти: 4 броя едри картофи или близо килограм, една чаша олио, една супена лъжица маргарин, две глави кромид лук със средна големина, 250 грама нетлъста кайма, една чаена лъжичка доматено пюре, малко чер пипер, едно яйце, една връзка магданоз, чаша и половина бульон или вода, два-три домата. Повтаряме продуктите:
Приготовление:
Обелваме картофите и разрязваме на две по ширина.Изрязваме леко заоблената част отдолу, за да могат да се поставят по-добре на дъното на тавата./ Оттук идва и названието отуртма” в смисъл на „седнали” картофи.
Издълбаваме леко вътрешната част на картофите с лъжичка.След това запържваме картофите около две минути в сгорещена мазнина, за да не се разварят при готвене.Нареждаме в тавата с издълбаната част нагоре.Слагаме в тавичка една лъжичка мазнина, в която запържваме лука 2 минути.Добавяме каймата и пържим още 4 минути.Прибавяме доматеното пюре, разбъркваме и снемаме от огъня.Слагаме солта, черния пипер, яйцето и нарязаните на дребно домати.Разбъркваме сместа и изсипваме в средата на картофите.Възможно е тя да прелее поради недостатъчното издълбаване на картофите.Върху този пълнеж от кайма поставяме нарязаните на кръгчета домати.Изсипваме в края на тавата бульон или вода и оставяме около половин час на среден огън. Ако прибавим при пърженето на каймата и чорбаджийски чушки, ястието ще стане още по-вкусно.По желание, освен чер пипер, може да се добави и червен пипер.Добър апетит.
Сладкишът „казандиби”Много от нас като деца са слушали приказки за вещици, които варят в казани гъста каша с неприятна миризма, а понякога дори и хора.Те неизменно присъстваха и в селските дворове.Поставяха ги върху огъня и непременно нещо вреше в тях, а ние гледахме да стоим далече от огъня и този нужен домакински съд.Майки и бабите изваряваха в тях дрехи, друг път затопляха вода, за да ни окъпят.
Използваха ги и за боядисване на дрехи, а много често и за приготвяне на конфитюр и петмез.При всяка гощавка в тях се приготвяха различни и вкусни ястия.Те присъстваха и в анекдотите.
Веднъж Насреддин Ходжа дал назаем своя казан на съседа си.Щом си свършил работата върнал казана, като поставил в него една тенджера.Съседът го попитал, какво е това, а Насреддин Ходжа отвърнал: „Казанът роди”.Съседът се зарадвал много, че се е сдобил с тенджера.На следващия ден Насреддин Ходжа отново поискал назаем казана, но забравил да го върне обратно.Съседът чакал чакал и почукал на вратата на Ходжата.
„ Ходжа, какво стана с моя казан, че не го връщаш толкова време ?”, попитал той. „Казанът умря”, отвърнал Ходжата. „ че как така, казан умира ли ?” изненадано попитал отново съседът, на което Насреддин Ходжа отвърнал категорично : „ Щом вярваш, че казанът е родил, защо не искаш да повярваш, че е умрял ? „.
Когато по време на междучасията главите на учителите ставаха на „казан” от нашите крясъци и вряви, ние дори и не подозирахме, до къде се разпростира историята на казана в нашата страна. От уроците в училище разбрахме, че блясъкът на двете анадолски цивилизации- фригийската и урартийската, съществували през 9 и 8 век пр.н.е., е отразен в казаните, изработени от бронз.Особено красиви били казаните, изработени от урартийците, които са били украсявани с човешки и животински мотиви в горната част и са били изнасяни в Италия и в Гърция.
Освен като домакински съдове казаните били използвани и при други случаи.Например по в време но Османската империя, когато еничарите недоволствали и искали да поставят своите желания на вниманието на владетеля, се събирали около един казан в знак на протест. Еничарите се отнасяли с голямо уважение към казана, където се приготвяла храната и винаги когато недоволствали от нещо, грабвали казаните и се събирали на площада.
Казанът е навлязъл и във фолклора.Много често се използва изразът „ да вриш в един и същи казан” в смисъл на обща съдба.
В селата казанът се използва и днес в ежедневието.Има майстори, които изработват с вещина и опит чудесни казани и ги излагат за продан.Някои са толкова красиви, че се поставят като декоративен елемент в обзавеждането на дома.До наши дни е достигнал и турският сладкиш, наречен „казандиби”, макар да се приготвя при по-съвременни условия.
Вие също можете да приготвите този лек сладкиш с прясно мляко.Необходими са следните продукти: 250 грама пудра захар, 125 грама оризово брашно, една чаена лъжичка ванилия, една супена лъжица масло и канела.Повтаряме продуктите: 250 грама пудра захар, 125 грама оризово брашно, една чаена лъжичка ванилия, една супена лъжица масло и канела.Приготовление: поставяме прясното мляко в една тенджера и го сваряваме.Разбъркваме с малко вода оризовото брашно и добавяме захарта.Изсипваме в прясното мляко, което ври на огъня.Намазваме идна тава с масло и посипваме малко захар отгоре.Изсипваме в нея съдържанието на тенджерата.Слагаме тавата във фурната, докато хване кафеникава кора отдолу.След като извадим от фурната, охлаждаме съда отдолу с хладка вода.Когато изстине сладкишът, го нарязваме на квадрати. Сервираме така, че кафеникавата част на сладкиша да се вижда. Отгоре посипваме с канела.
Сладкишът „казандиби” днес се предлага в традиционните сладкарници и в ресторантите в страната. Да ви е сладко и до нова среща.
Вкусния ястия с месо и дюли...Един от зимните плодове, които се отглеждат в Турция е дюлята. Сред народа съществува поверието, че ако есента изобилства с дюли, зимата ще бъде сурова. Преди няколко зими се убедихме в правотата на това твърдение. На есен пазарът беше пълен с дюли-жълти и едри, след което преживяхме една от най-суровите зими. И тъй като дюлята вървеше евтино, ядохме до насита от този плод. Повечето си направиха мармелад от дюли и цяла зима го използваха за приготвяне на кекс с дюлев мармелад. Но дюлята може да се консумира не само във вид на мармелад или желе, макар конфютюрът от дюли, приготвян в Турция, да е порчут с вкусовите си качества. Дюлята се използва и в някои ястия с месо. Днес ще дадем две интересни рецепти за ястия, приготвяни от месо и дюли.
Първото ястие, което ви предлагаме, се приготвя главно в районите, където виреят много дюли. То датира от древността и се нарича яхния от дюли. За 6 порции е необходим един килограм овнешко месо с кости, което може да разделите на 6 части. Останалите необходими продукти са следните: 2 дюли със средна големина или 500 гр, две глави кромид лук или 175 гр, 3 супени лъжици маргарин или 30 гр, 2 чаши вода, 1 чаена лъжичка сол, 2 чаени лъжици захар, половин чаена лъжичка канела...
Първо сваряваме месото с 2 чаши вода на тих и слаб огън докато омекне. Това трае приблизително час и половина. През това време измиваме дюлите и настъргваме лука. След като месето омекне се изважда и прецежда. Поставяме настъргания лук върху месото и го поръсваме със сол. След това слагаве в тавата 30 гр маргарин и го разтопяваме на огъня. В същата тава поставяме месото и запържваме и от двете страни. След това запърженото месо отново се поставя във водата, в която е завряло и поръсваме с канела. Идва ред на дюлите. Разделяме дюлите на 4, без да обелим корите им. Почистваме семената, след което ги опържваме в тавата, в която опържихме преди това месото. Изваждаме дюлите и ги поставяме върху месото. Поръсваме отгоре захар и поставяме тенджерата на огъня. След 5-6 минути снемаме от огъня, преди да са се разкашкали дюлите. Сервираме с пилаф, приготвен с ориз.
Надяваме се да ви хареса това ястие, което се приготвя в разлини краища на страната.
Следващата рецепта е за „Тас кебап от дюли”, който е характерен за района на Югоизточен Анадол и по-специално за окръжен център Газиантеп. Той е само един от всичките известни 18 вида кепап приготвян и от жителите на този район. Това ястие се приготвя от обезкостено овнешко месо, нарязано на малки парчета. За 6 порции са необходими следните продукти: половин килограм месо, 150 гр или два малки моркова, 350 гр дюли или две малки дюли, 15 броя главички арпаджик с големина на орех. Ако не можете да намерите арпаджик можете да използвате 135 гр кромид лук. Необходими са още 2 супени лъжици доматено пюре или 20 гр, четвърт чаена лъжица червен пипер, половин чаена лъжица черен пипер, четвърт чаена лъжица бахар, 2 чаши или 360 гр ориз, 3 супени лъжици или 30 гр маргарин, 4 чаши вода, 2 чаени лъжици сол.
Започваме с поставянето на обезкостенето и нарязано на ситно овнешко месо на тих огън. Запържваме месото до обезводняването му, приблизително 45 минути. Измиваме морковите и дюлите. Нарязваме морковите на големината на месото. Обелваме лука. Прибавяме към месото арпаджика, пюрето, солта и 2 чаши топла вода. Варим докато омекнат зеленчуците, близо 40 минути. Ако сте забелязали все още не прибавихме дюлите. След като се сварят зеленчуците прецеждаме водата от тенджерата, но не я изсипваме. Слагаме водата в чаша, за да видим колко вода съдържа ястието. Според това приготвяме 4 чаши топла вода, включително с прецеденото количество. Оставяме водата настрана. Сега вече идва ред на дюлите. За това ястие дюлите се обелват и се нарязват на такава големина, на каквато са морковите. Изсипваме месото и зеленчуците заедно с дюлите в кръгла тенджера от огнеопорно стъкло. Събираме по средата и поставяме отгоре дълбока купа. Именно от тук идва названието на ястието „тас кебап”. Измиваме ориза и го поставяме около купата в тенджерата. После изсипваме врящия бульон, без да разваляме вида на сместа. Оставяме яденето от начало на среден огън, а после на тих огън, докато поеме водата. Това трае 15-20 минути. Заливаме пилафа с разтопения маргарин. Изключваме котлона и поставяме салфетка под капака на тенджерата, като оставяме да постои така 20 минути. След това вдигаме капака и вече нашия тас кебап е готов. В Антеп това ястие се консумира предимно с таратор. Днес ви предложихме две ястия от дюли и месо, за да внесем разнообразие от турската кухня във вашето меню. Приятен апетит!
http://www.trtbulgarian.com/trtworld/bu/newsDetail.aspx?HaberKodu=6ed5493b-746c-43a7-8c19-247c59fdec24
