КРАТКА ИСТОРИЯ НА ЖИВОТА НА ПРОРОКА МУХАММЕД Пророка Мухаммед е роден на 20 април, понеделник, през 571 година в град Мека, в семейството на Абдуллах и Амине. Единият му дядо е Абдулмутталиб, а другият Вехб, баба му по бащина линия е фатима, а по майчина линия Бер-ре.
По време на раждането му са помагали Ши-фа хатун, фатима хатун и Умм Еймен. Според свидетелствата им, когато Пророка се раждал стаята била озарена от светлина. Пратеника на Аллах е бил споменат в молитвите на пророка Ибрахим, мир нему, за него съобщил Иса, мир нему, и се е явил на сън на своята майка Амине.
Бащата на нашия Пророк е починал още преди той да се роди. Той бил отпътувал за да търгува, но на връщане бил покосен от коварна болест и умрял, след което бил погребан в Медина. Така че Пророка не видял своя баща. След раждането си той бил даден за кърмене на млечната си майка Халиме, при която останал до четвъртата си година, след което в продължение на две години живял с майка си Амине. На шестгодишна възраст майка му го завела в Медина за да го представи на роднините им и да посетят гроба на баща му. Селма ханъм, която е майка на Абдулмутталиб - дядото на нашия Пророк, била от Медина. Гробът на баща му се намирал в двора на вуйчо му Набига. Майка му Амине е посетила гроба на съпруга си и представила Мухаммед на роднина от рода Наджар. На връщане Амине се разболяла и починала в местността наречена Ебва и е била погребана там, Умм Еймен, която ги придружавала по време на пътуването, върнала Пророка в Мека и го завела в дома на дядо му.
От шест до осем годишна възраст Пророкът е бил отгледан от дядо си Абдулмутталиб. След смъртта му Пророка преминал под опеката, на чичо си Абу Талиб. Мухаммед се'грижел за овцете на своя чичо. Вършел всякаква работа в дома на чичо си и така допринасял за увеличаването на семейните доходи.
На тринайсетгодишна възраст Мухаммед започнал да участва и в търговските дела на чичо си. Дълго време се занимавал с търговия и станал известен със своята честност и акуратност. На двайсет годишна възраст се включил в сдружението "Хилфулфудул", основано от някои ме-канци, с цел да се противопоставят на крадците, узурпаторите, насилниците и разбойниците. В сдружението Мухаммед се радвал на голям авторитет.
На двайсет и пет години Мухаммед се оженва за Хадиджа, която била на четирийсет години. Главната причина, поради която Хадиджа се омъжила за Мухаммед е била неговата почтеност, той се славел с прозвището ал-Амин (Честния).
Когато бил на трийсет и пет години се наложило да отсъди кой да сложи Хаджар ал-Асуад (Черпня камък) върху Кааба. След ремонта на свещения храм племената в Мека изпаднали в противоречия помежду си относно това кой ще сложи камъка на мястото му. Тогава Мухаммед предложил всяко племе да излъчи по един представител, сложили камъка върху голямо парче плат и всички заедно наместили камъка на мястото му. Така била предотвратена евентуална вражда между племената.
Когато Пророка достигнал четирийсетата си година у него се събудило желание за отдалечаване от хората и усамотяване сред природата, както и желание за разсъждение над сътворението на битието и вселената. Затова той започнал да се оттегля в пещерата Хира. На тази възраст в 610 година през месец рамазан му се явява Дхибрил и така започва да идва откровението. Първото откровение гласяло: "Чети в името на
твоя Господ, Който те сътвори!" Така Мухаммед бил натоварен с пророческа мисия от Аллах.
Първите хора, които са приели исляма са съпругата на Пророка Хадиджа, Хазрат Али, Хазрат Зейд ибн Хариса и Хазрат Абу Бакр. Към тях се присъединили още и Хазрат Осман, Абдуррахман ибн Авф, Саад ибн Еби Ваккас, Талха и Зубеир. Начело с нашия Пророк първите мюсюлмани били подложени на тежки мъчения от страна на езичниците. Хазрат Ясир и съпругата му Сумайя били убити, защото са вярвали в исляма и така станали първите мъченици на вярата. От мъжете Билял Хабеши, Абу фукайха, Хаббаб ибн Ерет, а от жените Умм Абис, Нах-диййе и Зиннира също били много измъчвани.
Към края на шестата година от пророчеството на Мухаммед към него се присъединили и Хазрат Хамза и Хазрат Омар, които били известни като изключително храбри мъже.
През петата и шестата година от началото на разпространението на исляма с разрешението на Пратеника на Аллах някои от мюсюлманите се преселили в Абисиния, понеже били принудени да го сторят. На седмата година езичниците принудили мюсюлманите да се изолират в една част на града и им наложили бойкот. Забранили им да търгуват, да пътуват и да общуват с другите. Това продължило три години. На десетата година от пророчеството починали и съпругата на Мухаммед Хадиджа, както и чичо му Абу Талиб, след което гоненията срещу тях се засилили още повече. Съпругата и чичото на Пророка били влиятелни хора и ги подкрепяли. След тяхната смърт Пророка отишъл в ат-Таиф за да потърси подкрепа отвън. Но жителите на ат-Тацф не приели исляма, нито подкрепили Пророка и отгоре на всичко го изгонили от града, замервайки го с камъни. Пророка едва се спасил от нападението им, скривайки се в някаква градина.
От една страна Пророка понасял жестоките удари на езичниците, но от друга страна той бил издигнат на Нощното възнесение, което било дар от Всевишния. По време на това възнесение Пророка получил несметна благодат от Всевишния Аллах. Той се явил пред Аллах и получил Неговите повели директно, без никакъв посредник. В същата нощ на нашия Пророк били съобщени много от законите. Дванайсетте повели, които са включени в 22 - 39 коранични знамения, са част от тях.
Въпреки всички трудности Пратеника на Аллах продължил да разпространява вярата си.
През една година били сключени споразуменията в Акаба. По-късно с позволението на Аллах и на Пророка Мухаммед мюсюлманите започнали да се преселват в Медина. В историята на исляма този период се нарича хиджра (преселване). Най-накрая и Пророка заедно с Хазрат Абу Бакр също се преселил в Медина. Неговото преселване преминало много трудно, понеже Пророка бил преследван от езичниците и затова се наложило да се скрие в пещерата Севр. Идолопок-лонниците продължили да преследват Пророка чак до Медина, но опитите им завършили с неуспех.
Пратеника на Аллах побратимил мюсюлманите от Медина, които били наричани ансари (помагачи) с мюсюлманите от Мека, които били назовавани като мухаджири (преселници).
По-късно започнали и битките между мюсюлманите и идолопоклонниците. Това са битката при Ухуд, битката при рова, битката при Мурайси. Около Медина открай време живеели юдеи от племената Бану Каинука, Бану Надир и Бану Кораиза. Тези племена застанали срещу мюсюлманите и не спазвали споразуменията, поради което били изселени и наказани. Юдеите от Хайбар, които финансирали противниците на исляма също били неутрализирани. Срещу християните също били предприети походи. Още преди смъртта на Пророка те убили неговия посланик, въпреки неприкосновеността му, което дало повод за войните при Муте и Тебук.
През 630 година била превзета Мека. Пророка, който бил принуден да напусне родния си град сега се завръщал като завоевател и обявил общо помилване за всички.
След като Пратеника на Аллах се върнал в Медина поканил стотици представители на различните племена от Арабския полуостров. Повечето от тях приели исляма.
През 932 г. Пратеника на Аллах отишъл на поклонението хадж, на което проповядвал на над сто хиляди мюсюлмани. Тази проповед, която е смятана за квинтесенция на ислямската мисъл и която съдържа важни принципи относно спазването на човешките права, е известна под названието "Прощална проповед".
Възлюбеният от нас Пророк,'който търпеливо, стремително и смело разпространявал исляма, се простил с живот на 8 юни 632 г., понеделник. Заупокойната молитва за него била отслу-жена от мъже, жени и деца в неговия Дом на щастието, където е бил погребан.
Проф. д-р Хюсеин АЛГЮЛ
