статия.
Салих Ахмедов Якубов (Канадеца)Дисидент
Роден: 30 ноември 1954 година
с. Бръщен, община Доспат!
Салих Якубов (Канадеца) е един от главните организатори на бягството на групата от петима гимназисти родени в село Бръщен , във връзка с несъгласието си с провежданият през 1972 г. "Възродителен процес" в Родопите. Това организирано бягство през южната граница и напускане на страната е един от най-големите удари по сигурността на тогавашната комунистическа охранителна система по границата с Гърция. През 1972 г. по време на „Възродителния процес” като ученик в 11 клас, същият е изгонен от гимназията в гр.Девин, поради отказа да си смени името с което е роден и което име носи и до сега. Тъй като, редом с други ученици е подгонен от властите и знаейки последиците които го очакват, той приема като единственото спасение да организира бягство през границата в Гърция в близост до родното му село. Разбирайки и факта, че ако го хванат, ще бъде застрелян на място, то неговото предпочитание тогава е било да умре, отколкото да приеме и да си смени рожденото си име.
При изгонването от гимназията му е казано от неговият класен ръководител, че ако не си смени името, то тогава „ще си умре като един беден и прост помак”. При първото му завръщане в България, той се среща с неговият ръководител да му благодари и да му напомни думите, които е изрекъл преди 25 години, и които думи са му помогнали "да си остана един помак, но човечен и истински помак, обичащ най-много родината си България". Макар години след това и след трогателната среща, същият заявява голямото си уважение към неговият учител, като напомня, че продължава да се гордее с етническата си принадлежност и българската си народност.
На 01.05.1972 г. той и четирима негови приятели от същото село успяват да преминат през телените съоръжения по границата и навлизат на територията на Гърция. След четиричасово преследване от военните и гранични служби дълбоко в гръцка територия, както казва той: "С божията помощ на Аллах, успяхме да се спасим от куршумите и взривовете, които сипеха по нас". След дълги мъчения, изтезания и тежки преживявания, с цел проучване за принадлежност към българските тайни служби, проведени по затворите в Кавала, Солун, Атина и Лаврион, те са освободени да пътуват, кой където желае по света. "Ежедневните разпити, побоища и насилия за да признем принадлежността си към тайните служби, ще ги помня цял живот, и тези кошмари ме спохождат всяка нощ до сега!" - казва той.
След бягството му е упражняван постоянен тормоз спрямо цялото му семейство и неговите близки и роднини. Баща му – тогавашен кмет на селото, е задържан по участъците, разпитван и свален от длъжност. Неговите чичовци и роднини са разселени в Северна България, задържани по участъците и вкарвани в затворите.
След като имигрира в Канада и продължаващите до 1990 г. преследвания от българските агенти, разбира, че след бягството си е осъден с наложена смъртна присъда, която след няколко години е отменена и е осъден на 15 години затвор. Отнето му е и българското гражданство, което през 2003 г., след много жалби и перипетии е възстановено чрез съдебни дела. Единият от последните си спомени от срещата с българските тайни служби, е този където през 1985 г. по време на почивка със семейството си в Малта, двама агенти правят опит да го отвлекат и да го върнат в България, или да го убият. На 5.IX.1975 година се жени за една девойка от Малта, с която имат дъщеря Мисти, навършила възраст през 2008 год., на 28 години и син Джори-Ахмед на 22 години. През 1977 и 1978 година завършва Джордж Браун колеж за бизнес и бизнес мениджмънт в Торонто и от там тръгва живота му в бизнеса. Работи какви ли не работи за да оцелее, като в последните 20 години се занимава със собствени бизнеси. Първоначално с ресторантьорство, хотелиерство, туризъм, а след това със строителство, купуване и продаване на недвижими имоти.
През 2005 г. година решава временно да се върне и да пребивава в България за да осъществи една от мечтите си, да взема някакво участие в обществения живот и политиката за развитието на родния си край и на родината си България. Установил, че въпреки положителните промени, които стават в България, той се вълнува от още много неща които забелязва, предимно мизерията и начина на живот, които изпитват хората в провинцията, особено в неговият роден и любим южен край на България, областта ЧЕЧ. Установява с огорчение, че след толкова години вместо напредък този край е изостанал още повече и беднотията е непоносима. Огорчен от това, че хората са принудени да отиват да работят по Гърция и други държави само и само за да оцелеят, което според него не е справедливо и иска да промени това състояние по някакъв начин. В някои от спомените си за емигрантския живот казва: "Лудница, жива лудница беше това. Волята ми за живот и да се върна някой ден в любимата ми Родина България при близките си ме дърпаше напред и ми даваше кураж да се боря с всички неприятности и трудности.
Исках да се върна в Родината си и да променя някои неща в системата и твърдия режим на комунизма.
Исках да помогна на българския човек и на нашият беден помак, да живее свободен живот и да се реализират мечтите му, особено за младите хора, които знам,че ги очакваше мизерия."
През 2007 г. с цел да се включи в общественият живот и според неговите възможности, да се включи да помага на "нашият изоставен ЧЕЧ", на местните избори се кандидатира за кмет и общински съветник към община Доспат, но получава официален отказ за регистрация на кандидатурата си, поради това, че е с двойно българско и канадско гражданство. На този отказ през 2007 г., той отговаря: "Независимо, че от това, че от 2005 година се завърнах окончателно в моята родина България, която най-много обичам и уважавам, все още се чувствам дискириминиран. А, и как до сега за съжаление, никой от нашата държава, поне не поднесе нито едно извинение, нито една дума не каза за този тормоз срещу мен и моето семейство, което системата на комунизма направи срещу нас и много, много други български граждани с подобни съдби."
От тогава в по-голямата си част от времето си, той участва в дейността на местното ловно-рибарско сдружение, като помага за опазване на природата, подготвка на хранилки на животните.!
