Do kolkoto znam jugozapadnata vi sasedka e Makedoniq.
Ednoverci ste ednakvi ste no pak ne se razbirate !
za kakvo dai obqsnenie 6tom si tolkova kadaren geografik ?
Жарко-тъй като съм 1/3 македонец-и то от Егея-Кукуш.Ще ти отговоря.
От 1833 година Карагеорговска Сърбия постепенно създава митове за българите.Т.е. Белградският пашалък известен и като Шумадийски Санджак е населен предимно с българи.
Както пишат много сръбски интелектуалци от това време- равнинна та част на Шумадия е населена предимно с българи-чийто основен поминък е земеделието,докато планинска Шумадия е населена със сърби.
Докато селата в равнината са от събран тип(градски или български тип) и силно населени,то в планината са от разпръснат тип(на махали-влашки тип) и слабо населени.
Т.е. сърбите от това време признават макар и с половина уста,че мнозинството от населението на Белградският пашалък са българите,а не сърбите.
Тогава базирайки се на антибългарската тюркска теория родена в Русия сърбите започват да пропагандират ,че българите са татари,а всички словене са сърби.Така за по малко от век посърбчват не само цяла Шумадия ,но и Моравско.
Прочети това:
http://www.promacedonia.org/gz2/index.htmhttp://www.promacedonia.org/index.htmlНа 14 октомври 1912 година на Каменния мост в града, сръбският престолонаследник и водач на сръбската армия Александър Караджорджевич е посрещнат по традиция с цветя от деца в града. Между тях e и 7-годишната Васка Зойчева. На неговия въпрос “Па шта си ти?“ (“Каква си ти?“), детето отговаря “Бугарка!” (“Българка!”). Шокиран от отговора, бъдещият сръбски крал удря шамар на девойчето. Вестта за случилото се предизвиква бурни реакции и неодобрение в българския печат и българското общество. В изразяване на незадоволството се включва и народният поет Иван Вазов, който в емоционален изблик на чувства, написва своето стихотворение „Па шта си ти?“ през април 1913 година:
Па шта си ти? – такъв въпрос задава
във твоя дом безочлив чужденец.
Па шта си ти? – с такваз псувня смущава
душата ти некакен пришълец;
Па шта си ти? – туй питане навред -
при Дрин, при Шар, при Вардар, Преспа драга
о, бъларино, сърбин ти полага
и чака с начумерен лик ответ.
Но ти пази се, прав ответ не давай.
Кажи се португалец кюрд, сириец,
лапонец, негър, циганин, индиец -
но българин се само не признавай.
Че тоз грях смъртен прошка там не знай:
влече позор, побой затвор, изгнанье -
невидени при прежните тирани.
Скрий, че си българин в най-българския край;
че си потомък Самуилов, на Атонский
Паисий внук; скрий на коя си майка син,
на кой язик пей мътний Вардар, синий Дрин,
и езерата и горите македонски!
Не споменувай Лозеград,
Люлебургас, ни Булаир ужасни:
ти би разбудил подозрения опасни,
че на героите техни може да си брат.
Мълчи! А вместо тебе всеки дол, пътека,
дъбрава, езеро, река, рид, планина
ще викат с глас през всички времена:
“Тук българи са, българи от памтивека!”
Април, 1913 г.
През това време избухва и Охридско-Дебърското въстание против безчинствата на сърбите в Македония.Мара Бунева убива сръбският полицейски комендант избил голяма част от българската интелигенция.
През 1941 година българите получават позволение от германия да администрират областта-за кратко време в нея е вкаран 1/3 от БВП на държавата-отворени са множество училища,направени са пътища и пр.
През 1945 година областта се връща на Сърбия,което предизвиква масови бунтове потушени с множество репресии- да си българин в Македония е все едно да си българин в Гърция-т.е. води най-малкото до затвор,а срещу семейството до масов терор.
Така в Македония започва да се проповядва антибългаризъм- истерична омраза към българите,България и всичко българско.Създават се митове за зверствата на българите и българската армия- избиването на децата от Ваташа(македонското Ястребино-много голяма аналогия) и пр.
Така антибългаризма е основен приоритет и на сегашното удбашко правителство(основата на македонската власт е бившият двойният агент Груевски(внедрен в нашето 1 управление на ДС агент на сръбските тайни служби).
Т.е пропагандираната в Македония антибългаризъм не се приема от основата на обществото,които особено в Бистришко,Битолско и Охридско са с българско самосъзнание.
Македония се връща към бълг. корениhttp://bg.wikipedia.org/wiki/Охридско-дебърско_въстание
http://bg.wikipedia.org/wiki/Васка_Зойчева
http://bg.wikipedia.org/wiki/Мара_Бунева
