Етносът като термин, с който се обозначава обектът на етнографските изследвания се употребява в руската литература в края на 19 век, а в западната, по всяка вероятност, в края на 30-те години на нашия век. И до днес са се запазили редица терминологични трудности. Терминът често се употребява в смисъл на народ. А под народ се разбират всички етнически общности и етносоциални организми – народност, нация, племе, род и др. Прави впечатление, че когато се дискутират проблемите на етносите и нациите като социални образувания те се дефинират без много уговорки, като социални общности. Но когато се наложи да се обобщи в едно определение „същността”на етническите и национални общности, тази единност изчезва веднага.
Има много дефиниции за етноса, но като правило те се свеждат до няколко основни структурни характеристики, каквито са езикът, културата, общата теория, единното самосъзнание и психика, общността на произхода, а в някои определения и „държаваната принадлежност.” Конкретно могат да се посочат следните дефиниции за етнос
„Основна единица на етническата класификация на човечеството, успоредно с която могат да се отделят етническите общности от по-висок или по-нисък таксономичен порядък ( например: етническите общности на донските казаци, западните славяни, славяните като цяло и т.н.).”
„Самоосъзнато от хората единство.”
„Съвкупност от физически лица, които колективно и несъзнателно си приписват ценностни характеристики.”
„Група от хора, които говорят един език, признават своя единен произход, притежават комплекс от обичаи, начин на живот, пазени и осветени от традицията (на етноса) и които групата отличава от тези на другите.”
„Исторически създала се съвкупност от хора, които притежават общи, относително устойчиви особености в областта на културата (вкл. и езика) и на психиката както и съзнанието за своето единство и отличие от други подобни образования.”
Според съвременния изследовател Върбан Тодоров се оформят две основни теоретични течения и школи, които се занимават с проблемите на понятието „етнос”, „етническа общност” и народ. Представители на едното течение са така наречените примордиалисти или перениалисти. Те подчертават предимно значението на общите връзки, основаващи се на минало, култура, народност, раса, религия, език, територия и др. Разглеждат се като основни елементи при формирането на етническите общества и нации, които са естествени стъпала на историческото развитие на човечеството. Едни от примордиалистите правят заключението, че част от елементите на етноса и етническите общности са биологически обусловени в човека. Други подчертават генетичния характер на чувството за теритирия у човека. Трети, предимно социолози наблягат на факторите език-раса-религия. Въпреки някои от различията които се оформят в отделните становища на примордиалистите, общото при тях е, че те смятат етническата група, народността, нацията за етап на непрекъснат процес на развитието на човешкото общество, обусловен от обективни дадености.
Представители на другото течение са така наречените модернисти. Те изразяват становището, че етноса, нацията и национализма са продукти на модерната епоха в развитието на човечеството, свързана със създаването на модерната буржоазна държава с нейните институции, с идването на индустриализацията и капитализма, масовите комуникации, единното светско образование.
Върбан Тодоров търси компромиса между двете горепосочени течения. Той поддържа становището, че „нациите” са се развили на основата на съществуващи преди тях етнически групи.
Според британския антрополог и социолог Д. Смит могат да се изброят шест атрибута на етническата общност:
1. Колективно собствено име.
2. Мит за общи прадеди.
3. Споделени исторически спомени.
4. Един или повече елементи на обща култура.
5. Обвързаност с определено отечество.
6. Чувство за солидарност, обхващащо значителни сегменти на населението.
Колкото повече дадено население притежава или споделя тези атрибути, толкова по-плътно се доближава до идеалния тип етническа общност.
http://psychologyjournalbg.com/index.php?option=com_content&task=view&id=357&Itemid=64 
