„ако българи е = славяни то сърбите,словенците,чехите,руснаците и други също са славяни би следвало и тяхното = да е на българи а то не е... защото единствено прабългари е = на българи,а прабългарите са тюрки или иранци т.е. не са славяни и от там следва че прабългарите = истинските българи са говорили тюркски език,което означава че не са говорили славянски език -езика,който се говори сега в България от което следва че сегашния език не е български а славянски,и че така наречената българска нация в българия въобще не е българска,а нация съставена от много племена и народи минали през балканския полуостров,а истинските българи=прабългарите,които и сега си обитават древната волжска България!Така че ако твоите деди са славяни въобще не означава че са българи,а моите деди например са ми разправяли че дедите на помаците са дошли от Шам = Сирия,Йордания,Ливан и никой от по възрастните в нашия район не ми е и споменавал че сме българи,ислямизирани българи,българи мохамедани или тем подобни комунистически пропагандни измислици.А колкото до традициите,традициите на помаците са съвсем различни от останалите етноси на балканския полуостров,а българите постоянно асимилират и традициите и културата ни.”
Преди години се неглижираше ролята на древните българи, т.нар. прабългари, в създаването на българската държава и в етническото формообразуване на народ, взел тяхното име, но имаш не същия етнически състав на Балканите. Сега като гледам се прави обратното – неглижира се ролята на славяните във формообразуването на този народ.
Създаване на българска държава на Балканите
„Първото българско царство (наричано още Дунавска България в отличие от Волжка България) е държава, а от коронясването на Симеон I Велики за цар - империя, просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 680 до 1018 г. Неин основател е кан Аспарух от рода Дуло, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, подчинява местните славянски племена и византийско население, като принуждава Византия да му плаща данък след категоричната победа в битката при Онгъла през 681 г. Първоначално столицата ѝ е в Онгъла, впоследствие се установява в Плиска, в края на 9-ти век - във Велики Преслав, а след превземането му от византийците в края на 10 век се премества в Охрид.”
Из
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%B0За езика на древните българи
«Оказва се че прабългарските остатъци в старобългарския и съвременния български език са стотици. Нашият език се отличава от всички останали славянски езици по своята безпадежна граматична конструкция и наличието на много думи от неславянски произход, предимно диалектни и разговорни. П.Добрев ги описа и публикува, като доказа източноиранския им, наречен от него, памирски произход. Малките памирски народности наричани със сборното понятие “памирски таджики” са етноси – – реликти от кушано-ефталитската предислямска епоха.”
Из
http://www.protobulgarians.com/Kniga%20za%20ezika%20-Zhivko.htm„Дунавските българи са известни още и като “бели българи” [Едуард Хашодров, Тодор Балабанов. Към въпроса за първобългарския Тагра (Тангра, Тенгри). Българска етнология. 1984, кн. 3, с. 41 – 51], а волжските като "сребърни българи". Древните българи са индоевропейски, ирански народ от Средна Азия от района на древната планина Белур (Болор, Белуртаг, Belurtag), която днес се нарича Памир (Фиг. 1). В този район се намира и планината Кашгар (Бяла планина, Белур), сложна съставна дума от "куча, каш" – бял, блестящ и "гара" - планина. Нейно продължение е Хиндокуш – Индийски Белур. Това е причината, поради която българите от Волжска България са наричани БЕЛАРИ, държавата им БЕЛАР, а главният град на тяхната държава е носел името БИЛЯР. В някои легенди се казва, че българите (и аланите) имат прародител, наречен БЕЛАР. В района на прародината на древните българи, от древността до наши дни съществува град с име, подобно на българския етноним, град Балх (вероятно Бялград). Той е бил най-големият и важен град в района, а също и в Азия. Наричан е "майката на градовете". По отношение на иранския свят той е играл същата роля, както Рим за латинските народи. Както виждаме, основните топоними и ороними в района на прабългарската родина носят основата "бял" - Белур, Белар, Кашгар, Балх.
[…]
В много исторически документи, древните българи са известни с названията Белар, Белур и други подобни. Един от големите градове на Волжска България се е наричал Биляр. По-общо, държавата на волжските българи е била наричана Белар, а самите българи от Волжска България са известни и като Белари, Булари или Баилари, както се вижда от следните свидетелства. Пътешественика Абу-Хамид Ал-Гарнати, който посещава Волжска България в 1135-1136 г. пише, че в страната Белар (Волжска България) не живеят тюрки, но около град Саксин (Итил, делтата на Волга) номадстват тюрки. Съгласно съобщението на Ибн-Фадлан (X-ти в.) научаваме, че българите от рода буляр-белар са вземали тюркски жени като наложници. Например, дъщерята на царя на огузите, които номадствали по границата на Волжска България станала наложница на владетеля на рода Биляр — Алмуш.”
Колкото до това, че българите били вековни асимилатори на помаците, които нищо общо нямали с тях, подобно твърдение е почти толкова вярно, колкото е вярно и примерно това, че македонците нищо общо нямат с българите, които им крадели културата и традициите.