Едно писмо или статия по случаят ! Приятели от детството….Писмо до Алексей Петров
17.12.2010 Спирка извън разписание…..
Здравей, Алексей!
Пише ти един твой приятел от детството. До сега мълчах, гледах, слушах…Сега реших да ти пиша и писмото изпращам до сайта „Истината за Алексей Петров“.
Минаха години, немалко години, сигурно, ако се срещнем с теб, няма да ме познаеш. Аз нямам такъв проблем, гледам те редовно, ти стана по-известен от всякога или по-точно вместо да ти избодат очите, те ти изписаха веждите. Вече 10 месеца може да се каже, че ти си основната „новина“ по вестници и телевизии.
е знам дали това трябва да ме радва или да ме натъжава. Защото ти не си човек, който обича да се показва под прожекторите, да парадира, да се натрапва. Твоята работа винаги е била незабележима, тиха, но със сериозни резултати.
Гледам те и си спомням детството….Спомням си онзи простор, онова величие на Планината и в нея две малки фигурки…пълзят по хребетите, губят се сред дървета и треви….разпалено си говорят за какво ли не.
Детски му работи…Но ти винаги си бил различен, сякаш изпреварваше връстниците си, които живееха живота си в реалния свят. Твоят свят (в главата ти) беше друг и колкото и да бяхме близки с теб, ти се изплъзваше от обсега ми, на моменти усещах, че те „няма“. След години разбрах къде си бил….
Има хора, които се явяват тук на земята, за да ни покажат колко сме несъвършени и колко път има да извървим докато се докоснем поне малко до божественото. Ти си един от тях, Алексей. Мечтите ти летяха надалече и нависоко, там където не достигаха нашите. Ти беше един малък „архитект“, който проектираше отрано бъдещия си свят, бъдещия си живот, бъдещите си подвизи.
Не те разбирахме тогава, не се сърди, не те разбират и сега…Но аз проумях много неща и затова искам да ги споделя с твоите съмишленици, а и с твоите противници.
Ти тръгна от едно място, където се раждат истински хора. Техните усмивки са най-чисти, техните сълзи са най-дълбоки, техните души преливат от болка и радост, но никога и никого не мразят. Те просто приемат съдбата си с мъдростта на Боговете в които вярват ( а това няма значение дали е Исус или Алах – по-важното е че са истински вяраващи, за разлика от ….други). Те приемат и тежката си участ цял живот да се борят с планината, да оцеляват в нея, да я превърнат в свой приятел, нищо, че на моменти тя е люта и жестока към децата си.
Ти пое от там силата, чистотата и свободата, но не се примири с този живот и замина. Замина да опознаваш други светове, да навлезеш дълбоко в дебрите на познанието, да правиш света по-добър!
И тогава се разделихме, моите мечти бяха по-скромни – работа, семейство, деца. Но не спирах да следя пътя ти, исках да знам до къде ще те заведат мечтите ти.
Исках да знам дали е реално едно момче от село, едно момче като всички нас да успее да пробие в света на Големите, в света, който не допуска случайни хора, особено ако нямаш „вуйчо владика“.
И ТИ УСПЯ, АЛЕКСЕЙ. ПРОСТО УСПЯ. За моя радост, за радост на семейството ти (на което липсваш), за радост на всички, които те познаваме.
Успя да изградиш живота, за който мечтаеше, оказа се не само добър „архитект“, но и добър „строител“.
Успя да направиш много добри неща и за хората – знайни и незнайни идваха при теб да търсят помощ. Колко пъти ти успя да се видиш на спокойствие с родителите си, с брат си и сестра си? Винаги когато си идвал по нашия край при теб са идвали хора…с болката си, с проблемите си, с тревогите си…Ти ги изслушваше, помагаше им, правеше добрини, пренебрегвайки много често семейството си, почивката си, спокойствието си. Ти си искрен и доверчив човек, това го знам със сигурност, вярваш на хората, допускаш ги до себе си, не търсиш отплата за стореното добро.
Успя да направиш много и за България, за спокойствието и сигурността на хората, успя да помогнеш на спорт, наука, култура, имаш блестящи идеи за икономиката ( не мисли, че като съм от село и не разбирам от икономика…шегувам се).
До тук всичко добре – като във вълшебна приказка се разви всичко. НО…..
Какво се случи с теб? И защо се случи?
Казвах ти, че си доверчив, че си чист човек, че допускаш до себе си много хора – някои си заслужават, но има и много змии около теб, а ти не ги разпозна….Увъртаха се около теб, умилкваха се, пращаха ти смс-си, правеха се на приятели и патриоти.
Но се оказа, че нито са приятели, нито са патриоти.
И какво се получи – набедиха те, че си престъпник, а онзи го провъзгласиха за Бог?
Не могат да кажат какво е престъплението ти, може би това, че си работил за България? Може би това, че си по-умен и способен от тях, може би това, че умееш да раздаваш себе си и да помагаш? А може би това…..че не искаш да предадеш себе си, нас и Планината!!! Не искаш да предадеш Земята, на която се роди, хората, които ти вярват и клетвите, в които си се клел. Знам, че е така, аз те познавам добре.
И други знаят, че е така, те също те познават. Но защо мълчат? Защо не покажат, че истината не е тая, която им втълпяват враговете ти? Даже сега се питам кои са повече – приятелите ти или душманите ти?
Мисля, че е време да се преброим!
И ако се окаже, че приятелите са повече ще взема да повярвам и аз в твоите мечти, нищо че съм на години вече, за доброто няма срокове. Ще взема да повярвам, че България е земята, в която се раждат хора с невиждани по света добродетели, че тук винаги е възтържествувала справедливостта, макар и трудно и болезнено понякога. Ще повярвам, че можем да бъдем верни, честни, благородни и благодарни. Че уважаваме хората, които ни превъзхождат по качества, че именно те дърпат нашия живот напред и че са двигател на прогреса във всяко едно общество.
Но, ако се окаже, че змиите са повече? Тогава ще ти изчета едно конско – защо не ме послуша, казвах ли ти аз, можеше да не се случи така………Не, няма да го направя! Това си ти, Алексей – от хората, които се явявят на този свят, за да ни покажат колко сме несъвършени и колко още път ни предстои….
Затова няма да те критикувам, няма да те натоварвам, достатъчно грижи си имаш в момента. Само ще ти кажа, че ще те подкрепям. Ще съм до теб така както някога в планината.
Не мога да те настигна – ти изпревари всички! Но поне ще съм някъде около теб, а ако се наложи ще си дам малко зор да надскоча себе си и да тръгна рамо до рамо с теб.
За доброто няма срокове!
Болно ми е, някак ми е тежко на душата, не искам да вярвам, че змиите са повече от хората. Затова чрез това писмо искам да се обърна към хората, които те познават и към тези, които биха искали да се запознаят с теб.
Нека покажем, че в нас има нещо здраво, нещо недокоснато от мръсотията на този живот. Че злобата, завистта, алчността не са успели да ни покварят и дори и да ги има в нас, то нека ги потиснем и не им даваме възможност да покълнат и израстнат. Да покажем, че сме признателни на хора, които служат на Родината и народа, те не са просто полицаи, те са нашите момчета, нашите приятели, съученици, колеги, които, обаче, са избрали трудния път на ЧЕСТТА (а СЛАВАТА са оставили за Родината – както се пее в една песен).
И….да покажем на предателите, че номерата им няма да минат, може да ни имат за “ лош матриал“, но истината е, че те са лошият материал. А народът им е велик и мъдър и всеки, който се е осмелил да се прави на по-велик от народа си и по-голям от хляба НЕ Е УСПЯЛ. Рано или късно пада в краката на този народ, който може да прости всичко – има добра душа- но ПРЕДАТЕЛСТВОТО не прощава.
Какво да ти пиша още? Освен това, че те чакаме тук при нас, сега тук е много красиво – всичко е бяло, снегът е чист, въздухът кристален, водата бистра като сълза на девойка – балканджийка….Да вземем да се съберем отново приятелите от детсвото, а ти умееш да сплотяваш хората. Ние ще ти дадем от нашите сили и вяра, от нашите недокоснати от изродената цивилизация души, а ти ще ни научиш на това как да ОЦЕЛЯВАМЕ в тежки условия…всякакви, как да се борим с истинските престъпници и предателите и какво можем да направим за България, за да останат децата ни тук, да не бягат по чужбините и да стават бели роби…
Остани си със здраве, Алексей! И дано скоро свърши теглото ти! Дано и нашето тегло свърши, не се търпи вече!
Но без да се съберем и да си помогнем взаимно няма да стане.
Иво
Публикувано в Без категория | Няма коментари »