Topic: Сарачество

[bogutevolu]

Сарачество

Сарачеството е един от най-старите кожообработващи занаяти. Той възниква с опитомяването и използването на коня като товарно, ездитно и впрегатно животно. Арабската дума сарач означава седло. Седлото служи за пренасяне на товари и за езда.
 
Освен седло, майсторите сарачи изработват впрегатни и ездитни конски принадлежности, ремъци, каиши, куфари, чанти, колани, паласки, кобури, щавени цървули и др. Основен материал са кожите от едър рогат добитък, овце, кози, свине. Използват се и допълнителни материали  за усраса и декорация - кече, дървета за хамутите, сарашки конци, зебло, ръженица, бои, лепила, катран и други. В украсата на конските принадлежности се отразява обичта и преклонението на българина към конете.
 
За декорация се използват металически гайки, халки, бурмалии гердани, разноцветни пулове, червени пискюли, металически огледала, звънчета и др., които са били използвани още в древността. Наред с декоративното си предназначение, те имат и защитна функция - предпазват коня от уроки и магии. Три са разновидностите на занаята: седларство-изработване на ездитни и товарни седла (самари); хамутчийство - изработване на ремъчните принадлежности за впрягане на коне, магарета, мулета и камили – юзди, оглавници, хамути и др.; тапицерство - обшиване на седлата с омекотяващи материали - подплънки от слама, вълна или др.
 
В залата “Станислав Сивриев” в град Златоград, наречена “Златните ръце на златоградските майстори” включва повече от 500 експоната дело на майстори от различни занаяти, един от които е на сарача Румен Меричев. В сараческата работилница в Златоград, Румен Меричев посреща със звън на чанове и дарява със сини мъниста – за здраве и късмет. Днес сарачът изработва и патрондаши за ловджиите и каишки за кучета и други необходими за днешния живот кожени изделия.

--------------------------------------------------------------------------------


http://www.smolyandnes.com/rodopski-zanayati/sarachestvo

[Seliam-hodja]

Търсят наши самарджии в Гръцко

 Един от най-старите занаяти в Родопите  - самарджийството  е на път да изчезне.
 




Един от последните самарджии е майстор Илия от златоградското село Аламовци. Казва, че повечето млади хора дори не знаели, че самара е вид седло, с което се пренасят дърва или сено.  „ Дойдат млади от вътрешността и викат:  кво е тва? То не е виждало самар, не знае“, разказва самарджията Илия Шуков.  Въпреки, че имало още доста магарета и мулета, занаята изчезвал, защото самар къща не хранел, прави философско заключение майсторът. Затова дори внуците му не искали да наследят занаята. Пък е печалбата била относителна.
 
„Например ей оня самар ми е донесен да му сложа слама. И колко ще ми дадат за него – 5 лв. Или пък ако ме почерпи някой 1 -2 ракийки да пийна и това е..“, споделя майстора. Младите казвали, че не са балами да правят самари, тъй като с това пари не се изкарвали, а даже се унижавал човек…
 
Доказателство, че занаята изчезва не само в региона бил и факта, че го търсели и гърци от пограничните села.Там също нямали вече самарджии.
 
„Търсят ме много от Гърция, даже искат да ида там да работя. Ама не ща, няма да оставя бабичката, та да отида“, казва майстор Илия. Добавя, че занаята изобщо не бил лесен. Всеки детайл се правел ръчно от  естествени материали. Трябвало точна ръка и доста изчисления.
 
„Някой вика голяма работа -  от един катър го слагаш та на друг. Е, щом е така, дай твоята дреха на мен, да видим дали ще ми стане.Не е толкова лесно колкото изглежда, казва бай Илия. Той продължава да прави самари, защото си обича занаята.А мечтата му е да има на кого да предаде знанията си. Източник: Смолян прес