О̀дрин (наричан в исторически контекст Адрианопол, на турски: Edirne, Едирне, на гръцки: Αδριανούπολη, Адриануполи, катаревуса: Αδριανούπολις, Адриануполис) е град в турската част на Тракия, близо до границите с България и Гърция. Градът е административен център на едноименния вилает.
История [редактиране]
Градът е основан от римския император Адриан на мястото на старо тракийско селище и е кръстен на него - Адрианополис, на гръцки Адрианов град. Градът е превзет от османските турци през 1369 г. и служи за тяхна столица до падането на Цариград през 1453 г.
Одрин е столица на съвременна провинция със същото име и има население от около 128 400 души.Градът е известен с джамията на султан Селим II.В областта около Одрин са се провели над 15 големи битки и обсади от античността до днес. Българите са побеждавали край Одрин византийците неколкократно. Първо хан Кардам разбива голяма византийска армия край Одрин. Цар Симеон обсажда Одрин, а цар Самуил го превзема и ограбва. Важна за българската история е битката от 1205 г., в която цар Калоян разгромява кръстоносците.
В Одрин традиционно са живели много българи. Най-компактно българите са живели в кварталите "Барутлук махлеси" (източно от цетъра на стария град) и „Узункалдаръм махлеси“ в югоизточната част на стария град. По тази причина е имало български мъжка и девическа гимназия до 1913 г., както и няколко църкви, от които са запазени 2 - действащата „Свети Георги“ и "Св.Св.Константин и Елена". Голяма част от българите са изселени или убити през 1913 г. когато България губи Междусъюзническата война и после след 1920 г. В днешно време в Одрин няма българско население, но е възстановен българският културен център и функционирането на едната от българските църкви в квартал "Барутлук", разположена на около 500 м. източно от знаменитата джамия "Селимие".
Население [редактиране]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Адрианопол е посочен като град с 16 220 домакинства и 18 000 жители мюсюлмани, 10 000 жители българи, 16 000 гърци, 6 800 евреи, 5 200 арменци и 1 000 други.[1]
Днес Одрин има население от 138 054 (2008) жители.Починали в Одрин :
Ахмед II (1643 - 1695), османски султан
Валент (328 - 378), император
Евстатий Пелагонийски (1832 - 1888), български духовник, управляващ Нишавска и Одринска е
Мехмед IV (1642 - 1693), османски султан
пархия
М Селим I (1470 - 1520), османски султан
Mехмед I (1382 - 1421), османски султан Мурад II (1404 - 1451), османски султан
Сюлейман II (1642 - 1691), османски султан
Образование и култура [редактиране]
Одрин е голям образователен център в европейската част на Република Турция с Тракийския университет, създаден през 80-те години на ХХ век , достигащ до 40 хиляди студенти, известен със своя медицински факултет, болница и симфоничен оркестър.
Градът е богат на исторически и културни паметници от различни епохи. Сред тях е джамията Селимие, построена през 1575 г. по проект на най-големия строител на стара Турция - Синан, който строи и джамията в София. Нейните 70-метрови минарета са изящни, неразделна част от архитектулрния силует на сградата и са най-високи в Турция със своите 70 м. Сградата е от типа ротонда, отлично пропорционирана, без опори във вътрешното пространство. Интересна подробност са 999-те прозорци - специално магическо число.
Архитектурна забележителност от международно значение са и няколкото изящни стари моста на реките Марица, Тунджа и Арда, които функционират до ден-днешен. Интерес представлява и затворническата кула от средновековието, разположена в северната периферия на града ("Одринската кула"), както и старата гара Караач (1890 г.), днес ректорат на Тракийския университет в града. Символ на града е историческата покрита чаршия, пострадала силно от пожар преди 3 десетилетия и външно възстановена, в която се помещават магазини и занаятчийски работилницa
Побратимени градове [редактиране]- Ямбол, България
Iztochnik:-↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.70-71.
2.↑ Любомиръ Милетичъ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Науките, София, Държавна Печатница, 1918, стр.298.
3.↑ Любомиръ Милетичъ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Науките, София, Държавна Печатница, 1918, стр.303.
