На мен този спор ми прилича на женска кавга, препълнена с клетви, врясъци, обстоятелственост и обиди. Ако на езика изпълнен с обиди, лични нападки и усещане за логорея се казва остър език на журналисти значи журналистиката ни много се е извратила, а критериите ни за добро и лошо останали някъде в мъглата.
Караибрахим, ако не виждаш остри персонални нападки значи или не си чел внимателно или не си искрен. Все пак администрацията удали едно рамо забърсвайки част от глупостите, но дали глупостта не трябва да стои закачена на пирона? За да се вижда!
Това не е, не беше женски спор, abc.
Защото не е спор нито за козметика примерно, нито за маникюр, нито за това какво ново има на пазара, къде чушките и доматите примерно са по-евтини, нито примерно за това какво се случило със съдбите на героите от еди кой си сериал, кой прав, кой крив от тях; нито за това на коя, да кажем, сладкишите й са по хубави и пр. и пр.
Ако така ти е изглеждал, това може би се дължи на едно изначално мъжко предубеждение към другия пол, че щом който и да било човек е жена, тя не може да има интелектуален потенциал, колкото може да има един мъж. Т.нар. слаб пол е разбира се по-слаб физически, това е част от едни естествени природни закони. Но първо, нито за жените, нито за мъжете, трябва да съди общо за техния, на всеки един/една индивидуален интелект, знания, потенциал. И второ, също съществено, ако който и да било мъж не може достатъчно добре да различи какви точно са интелектът, знанията, начинът на мислене на която и да било жена; ако съди за всички жени по някои особено бъбриви и досадни представителки на нежния пол; ако не знае кога за плетки примерно или за клюки става дума, кога за съвсем други неща; то този мъж рискува да не намери или да се размине с някоя жена, която точно за него би била добър партньор не само за интимни отношения примерно или за семейство, не само за битовите си нужди или комфорт и т.н., но и партньор на неговия вътрешен свят. На неговите мисли, съмнения, въпроси, търсения и пр.; партньор, който би знаел, колкото и относително да е това, за какво да го подкрепи и за какво не.
Разбира се личните отношения са съвсем друга "бира", но който смята, че на този свят се срещат само етнически или верски предразсъдъци, не и предразсъдъци за това кой пол бил задължително умен, кой не, то това също е един общ "етикет", заличаващ разликите. Всички жени са примерно еди какви си, всички мъже са еди какви си, всички турци или българи или роми и т.н. са еди какви си. Мъжете и жените впрочем, не винаги се разбират достатъчно, защото не винаги са в състояние да видят достатъчно добре това, което е общо между тях, и това, което ги различава.
