Жената-майка, която седи в дома си… Ами тя не е свободна. А жената, която работи, е свободна, въпреки че шефът й се кара, когато тръгне един час по–рано. Тя е свободна, въпреки твърдият контрол на работното място. Тя е свободна, въпреки че дава такива отговори: „На работа ще съм”, „Много съм изморена” на въпроса: „Утре свободна ли си?”. Но жената, която не работи и си стои в къщи, е „робиня”.
Обаче тя е майка. Има деца. Тя върши най–ценната, най–знатната, най–благородната, най–великолепната работа на света. Тоест възпитава човека. Детето не се възпитава на улицата, а се възпитава в дома.
Няма значение. Тя е жена, която „не работи”. Възпитаването на деца не е работа. Според модерните жената-майка е безработна. Да гледаш деца е ангария. Знаете ли къде е смешното? Жената детегледачка, която гледа децата на другите, се смята, че е работна, а жената, която гледа собствените си деца, се смята за безработна. Ако модерните жени стават майки без да искат, гледката става такава: бащата - на работа, майката - на работа, детето - на ясла, къщата става общежитие, членовете на семейството стават съквартиранти...
