Здравейте, регистриран съм отдавна на форума, но до сега съм предпочитал повече да чета и да не коментирам, но получих е-маил от сайта, за да участвам по тази важна тема. Та сега се реших все пак да си дам мнението.
В 21 век е нормално и логично всеки да се определя за такъв какъвто смята, дали по верска, етническа или друга принадлежност. Разбира се, не трябва да се спекулира с исторически или други факти за подкрепяне на една или друга теза. Доколкото познавам помаци, те са предимствено с българско етническо самосъзнание, отделно помак не е епоним за цялата общност: някой го смятат за обидно или използват българин мюсюлманин, ахрянин и т. н. Така или иначе въпросът е много комплексен и не смея да се изказвам за друго, освен за историческата връзка между помаци и православни българи през последното столетие и по-конкретно през последните 100 години.
Интересни са взаимоотношенията между двете групи в перида 1878-1912 в Македония, през което време протича едно революционно движение на българите християни от областта за извоюване на автономия, в което се включват или се противопоставят различните етноси в Македония - сърби, гърци, власи, албанци, турци. Разбира се, помаците не участват почти никак в тази борба, защото не се припознават напълно с българите християни, а подобно на албанците, които все пак сравнително рано започват национално възраждане (средата на 19 век), продължават да се определят на религиозен принцип, а не на етнически. Затова и се самоидентифицират с Османските власти. Ясно е, че ВМОРО и ВМОК извършват няколко показателни акции срещу помаци - опожаряването на Доспат, насилственото покръстване 1912-1913 г. и други, но е вярно че по места доста помаци участват в революционното движение. Поне няколко писани комитски спомени съм чел, в които се говори за помаци куриери и помагачи на четите. Отделно по места много хора се оплакват от помашки разбойници, които християни селяни ги определят като българи "правят се на турци, ама дума турски не говорят". Ще ме прощавате, че не цитирам в случая конкретна литература, но примери подобни има много и в момента не мога да приложа източници за информацията ми.
Мога обаче да цитирам един от основателите на тази организация ВМОРО, Андон Димитров, който освен това е преподавател по български в солунска турска гимназия. Този случай според мен показва, че ако на битово ниво православни българи и помаци остават противници заради ежби, недоверие, различна религия и т.н., то на високото ниво определено се усеща близост. Разбира се, всеки може да тълкува цитата както сметне за добре, но не видях друг преди мен да го е цитирал, така че може да даде повод за размисъл сред повечето тукашни потребители.
"Защото от гръцкия се интересуват само ония турчета, които са от места, гдето има гръцко население, а от български - които са между българска среда. Ето мерилото на българизма и гърцизма в Македония... По-голямата част от моите ученици бяха помачета (българи мохамедани). За тях българският език като майчин беше много лесен. Те още първата година привикнаха свободно да четат. Между тях имаше и солунски дьонмета*, и албанчета, които хранеха особени симпатии към българите... Един ден две помачета дойдоха у мен вкъщи и... ми показаха два екземпляра на „Под игото“. На запитването ми как са ги доставили отговориха ми, че им ги дал да ги прочетат и пак да ги върнат един приятел от новата българска революционна организация, която имала последователи и между помаците в Мъгленско... Те и двамата станаха каймаками в Македония. Организацията най-добре вирееше в техните околии въпреки големите доноси от гърците. Те и днес още заемат видни административни постове в републиканска Турция. Не забравят своята татковина Македония и продължават да хранят особени симпатии към Вътрешната македонска революционна организация."
Петров, Тодор, Билярски, Цочо (съставители), „ВМОРО през погледа на нейните основатели“, Военно Издателство, София, 2003 г., стр. 143
