Откога сме на Балканите или
БАЛКАНСКИЯТ ПРОИЗХОД НА БЪЛГАРИТЕДуми на най-известният популяризатор на "памирската теза" за произхода на българите:
"Хипотезита за балканския произход на прабългарите намира поддръжка и от Петър Добрев. Той пише следното:
“Съгласно една доста разпространена във Византия традиция на българите ... се е гледало като на народ, произлизащ от древното тракийско племе бриги или фриги. Преки сведения за това е оставил Димитрий Хоматиан.”
Петър Добрев
“Необясненото и необяснимото в ранната българска история” - стр. 145 - 148"Това, което го няма в нашите учебници:
БЪЛГАРИТЕ НА БАЛКАНИТЕ ПРЕДИ 4 ВЕККасиодор (6 век, римски историк) пише, че Българите са стар мизийски или илирийски народ.
Енодий Тицийски (473-524, епископ, придворен историк на готския крал Теодорих) също посочва, че българите са стар мизийски или илирийски народ.
Омир нарича мизите "коньодоячи", които се хранели с конско мляко. А като описва извънредната храброст на българите Енодий пише, че що се отнася до храненето, за тях е било достатъчно пиенето на конско мляко.Българите са наричани мизиВ краткото житие на Св. Климент Охридски (Охридска легенда, Legenda Ochridica) авторът - охридският архиепископ Димитрий Хоматиан казва: "Този велик наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи..."
Лъв Дякон (византийски историк от 10 век) упорито нарича българите мизи.
За византийците думите мизи, скити и Българи означават едно и също, използват ги като синоними.
Византийските хронисти Йоан Скилица и Георги Кедрин, съобщавайки за разгрома на византийците при реката Ахелой 917 г. от цар Симеон, злобно пишат: “не българинът, а
МИЗИЕЦЪТ СИМЕОН РАЗГРОМИ ВОЙСКАТА НА ХРИСТИЯНИТЕ (РОМЕЙЦИТЕ) СЪС СВОЙСТВЕНОТО НЕМУ СКИТСКО БЕЗУМИЕ". Скилица нарича Симеон мизиец, защото българите са мизи, какъвто е и той. И още нещо важно - приписвайки на цар Симеон “скитското безумие”, се отъждествяват траките и скитите в лицето на българския народ.
Обяснението
Древните гръцки летописци обичат да наричат едно и също население с различни имена - мизи, скити, илири, хуни, българи, траки пеласги и пр. С тези имена означават българите. Това се доказва от различните разкази за едно и също събитие на различни хронисти - често там където едни говорят за мизи и скити, други ги наричат хуни и българи. Това описва и доказва д-р Ганчо Ценов - професор по древна история от Берлинския университет. / Книгите на Г. Ценов
Любопитно е, че Йоан Малала, писал между 528 и 540 г., разказвайки за едно и също събитие, употребява на едно място “хуни и българи”, на друго “хуни и готи”, а на трето “готи и скити”. Освен че Малала отлично е знаел българите (още през 540 година), чрез него можем да се обяснява терминологичната главоблъсканица: веднъж в дадено събитие се споменават по-общите прозвища на народите, а друг път се уточнява кои точно племена на тези народи са участвали в събитието.
Траянови врата - в този проход е победата на цар Самуил над ромейската войска. Лъв Дякон пише:
"Армията пресичаше една гора и пълна с големи дупки долина. Армията тъкмо я премина, когато МИЗИТЕ атакуваха ромеите и като убиха много войници, взеха императорската палатка, взеха съкровището и обраха всичко. Аз също бях там, човекът който разказва тази история, и за малко да ме сполети нещастната съдба да се спъна докато бягам и да стана жертва на СКИТСКИ меч...".
Българите и древните мизи са един и същ народЗатова и някой автори /Теофан, Йоан Антиохийски/, когато говорят за българите в V век, използват израза "тъй наречените българи" - защото етнонимът "българи" явно и в V век е ползван сред народа, а гръцките и латински хронографи и летописци са ползвали друго "официозно" име /мизи/.
Доказано: докато сме били под византийско робство (11-12 в.), гръцките летописци и византийската власт отново предпочитат да наричат българите мизи.ВъпросиТова коренно променя картината на българското минало и насочва към балкански произход на българите. Възможно ли е? Кой бърка - древните хронисти или сегашните историци? Каква е истинската картина на миналото ни? Да видим нататък:
Кои са мизите?Мизите (Mysi, Moesi) са били стар тракийски народ, чиито поселища изпълвали областите между Дунав и Стара планина, (както и егейския бряг на Мала Азия). Населявали са днешна северна България. В Мизия са били и четирите стари български столици Плиска, Преслав, Търново и Видин, белег, че Мизия е люлка на българщината.
Страбон (древногръцки историк и философ, 63 г. пр. Хр. - 24 г. сл. Хр.) е категоричен: мизите в Мала Азия - казва той - са траки.
Въстание на българите от двете страни на Дунава през 4 в.За него пише Анастасий Библиотекар и казва, че тогава българите обединили земите си "съгласно родственото им право". За това въстание, станало около 378 година, против римляните и гърците дава данни и Йордан (готския летописец) - той пише, че мизийските готи, сиреч гетите, въстанали и заели Тесалия, Епир, Ахея и Панония. При такъв етнически състав на въстанието, което е въвлякло хора от северната и южната страна на Дунава, Анастасий Библиотекар е прав, като отбелязва, че са се съединили земите на етнически близки племена. Тоест българите са подчинили по правото на сродството (jure gentile) онези, които са им били сродни – тракийците на юг от Дунав.
Траките и българите са един и същ народКои са всъщност траките?
"Траки" не е име на етнос, а гръцка обидна дума - нарицателно - означава "варвари, неелини". Никога не е имало народ, който да нарича себе си "траки". Както няма народ "гяури". Това са над 80 сродни народности, които гърците наричат събирателно "траки".
Тракийските надписи са на език, който почти напълно съвпада с днешния говорим български език.
"Траките" били типичен конен народ (Омир и много други), пиели кобилешко мляко, благородниците им си бръснели главите и оставяли чумбас (опашка и перчем), правели кисело мляко и сирене, имали гайди, кавали, тъпани, нестинари и кукери, а народните ни носии са от тях.
Днес никой не отрича, че нестинарството, кукерите, сурвакането, Трифон Зарезан, Змийските празници, Герман и др. са обичаи на траките. Народните носии на траките днес са български носии, гайдата, кавала, киселото мляко, шевиците (елбетицата) и др. са тракийски - обаче траките били изчезнали. Къде са изчезнали се научава пак от старите хронисти и историци - те (особено гръцките) наричат едно и също население първо пеласги (пелгари) и траки (Към тях се прибавя тракийския народ гетите - предшественик на готите), а по-късно мизи, скити и българи. От всички тези имена, с които са ни наричали чужденците, нашият народ не използва за себе си само последното. Нашите възрожденски историци нямат никакво съмнение, че българите живеят на Балканите от незапомнени времена. Калоян заявява на папските пратеници да не му обясняват за Троянската война, защото той е по-наясно с войната срещу неговите предци. Светослав Киевски през 10 в. заявява на гърците, че са пришълци и нямат право на Европа, но не казва такова нещо за българите. Известният с всестранното си образование византийски поет Йоан Цеца (Цецес) от 10 в. упорито разяснява на съвременниците си, че старите мирмидонци на Ахил и пеоните са "днешните българи" и им обяснява да не се подвеждат по прекръщаванията на този народ, които си измислят хронистите. Той пише: "...не вярвай на глупците, които мислят, че те са нещо различно". Така е нарекъл днешните ни автори на учебници по история Йоан Цеца през 10 в. Доколко той е бил запознат, личи по това, че днешните учени до такава степен го имат за капацитет, че възстановяват текстове на изгубени произведения по неговите творби. Същите неща - че българите са старо тукашно население - разяснява Йоан Малала (византийски хроникьор от сирийски произход) още през 6 в. - по време когато нашите днешни историци пращат българите по азиатските степи.
Херодот описва траките като “хипемолгии – пиещи конско мляко” – това е известно и за мизите и за българите.
Лаоник Халкондил (Laonicus Chalcondyles) казва, че трибалите ("тракийски" народ) са били най-древният и най-големият от всички народи. "Сега те биват наричани българи”, казва той. За Страбон трибалите са били траки.
Доказателства, че траки и българи са един и същ народОбщи черти от бита, религията и бойното дело на "траки" и "прабългари":
- Днешните български народни инструменти кавал и гайда са всъщност "тракийски".
- Облеклото на простолюдието сред "траките" е много подобно на българската народна носия. При женската носия аналогията е абсолютна - дълга памучна риза, над нея фустан, елече и престилка, везани с многоцветни геометрични орнаменти.
http://web.hit.bg/bulgarskaistoria/avtohtonnateza_2.html