Хранила майка, кутила
до три, до четири дощери.
Трине са в земя легнали,
Една хи Нуринка остана
и та е ечко болничка.
Майка хи тихо ромони:
-Нурке, мое дощеру,
стани са, Нурке, ортосвай
бел сам ти курбан обрекла.
-Майчинку, мила майчинку,
курбан ми дене не дава,
курбан ми душа не свраща.
Йе си са сбирам, торновам,
нах трине сестри левтери,
нах зеленото ливаде,
нах ситничконо мезаре,
в чорнана земе длибока.
Утре щаш, майчу да видиш
каква ща сватба да стане
на наши равни дворове.
Ситни щат дърва да цепят,
марна вода щат греьот,
бела щат мома да миет.
Ага ма, майчу, занесот
низ бела река надолу
них зеленоно ливаде,
польока-льока да вървьот,
че ми сам душа давала.
Ага ма, майчу, отнесот
в ситничконо мезаре
до трине сестри левтери,
и ти щиш, майчу, да дойдеш
Нуринка да си изпратиш.
Майка Нуринка викаше:
-Нурке, мое дощеру
че кой ща тебе кайдиса
вав земе да та зарови!
Сакава тьонка-височка,
Сакава бела черночка,
льой като роса пролетна.
Ти ми си мила, майчинко
Адиле мое, майчина,
кайно ми лежиш, умираш,
любено кому оставеш?
Не ти ли е мило любено,
не ти ли е мило детено?
-Майчинку, мила майчинку
любето ща са ожени,
детено ща са изгльода.
Майка Адиле думаше:
-Кажи ми, кажи, дощерку,
кина ти тежи на сорце.
-Тежи ми, майчо, тежи ми
шила сам руба байрямска,
пък нема да я надена.
Иди ми, майчу порукай –
нашана близка комшийка,
мижова мила да дойде.
Рубаса да ми надене,
да си е, майчу погльодам
прилега ли е рубана.
Ако е, майчу, прилега,
Халал да хи е рубана…
İzvor:
http://zlatograd-240.com/forum/viewtopic.php?t=90.Subrani
