Author Topic: Cтарата славянска азбука / Old slavic alphabet  (Read 8931 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Offline Тоска

  • Charter member
  • *****
  • Posts: 2347
  • Gender: Male
  • % 100 + POMAK
Cтарата славянска азбука - Old slavic alphabet



Offline Hashashin

  • Defendor of the Truth
  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 2013
  • Gender: Male
  • Has odabaşi
Oндер, това което показваш са руните на викингите, и нямат нищо общо със славяните.

Offline bogutevolu

  • Charter member
  • *****
  • Posts: 1000
  • Gender: Male
Burada belirtilen run harfleri bir zamanlar Altay dağlarından başlayıp ta Avrupa içlerine ve  İskandinavyaya kadar uluslarca kullanılmıştır. Bunlar Türk boyları, vikingler, germenler ve burada görüldüğü gibi slavların da ilk alfabesini teşkil etmiş olmalı. Run harflerini Türkler de ve diğer kavimler de kullanmış. Run harflerinin özelliği demir kalemle taşa kazınan harfler olmasıdır. Almanların 17.yy a kadar bu harfleri kullandıkları biliniyor. Ve son olarak latin alfabesinin kökeni dahi runik harflerdir.

Offline Тоска

  • Charter member
  • *****
  • Posts: 2347
  • Gender: Male
  • % 100 + POMAK
руните на викингите






















Offline Hashashin

  • Defendor of the Truth
  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 2013
  • Gender: Male
  • Has odabaşi
Същите са ;)

Offline Силвия

  • Advanced member
  • *****
  • Posts: 340
  • Gender: Female



Из
 http://frognews.bg/news_23728/K_Melamed_Prabalgarite_davat__j_/


“- Какво представлява руническото писмо на прабългарите?

- Руническата писменост е изключително добре представена в манастира в Мурфатлар, днешна Румъния и в манастира край Равна, Провадийско, както и в редица други паметници на територията на днешна България. Мурфатлар, който е малко известен за обществото, е уникален храм, издълбан в огромен хълм от креда. Той функционира от края на 9 и през целия 10 век. Надписите в него разкриват движението на средновековните монаси и поклонници, както и ареала на разпространение на прабългарската писменост. Предполага се, че това е и един от ранните български центрове за превод на литургическа книжнина на български език и за обучение на български свещеници и летописци.

По стените на този манастир са издраскани множество знаци – рунически, глаголически и кирилски. Има още гръцки надписи, едно германско име – “Раинпилпе”, както и повече от 1000 рисунки – графити, единични и в различни композиции. Те са добре познати и от паметниците, открити на територията на нашата страна. Според проф. Бешевлиев, който подробно се занимава с този паметник, само 19 от руническите знаци са съставлявали същинската система на руническата писменост, използвана от българите. Изследвания, направени през годините, установяват, че тази знакова система има връзка с руническата писменост в басейна на Орхон и Енисей, и с тази на секелите. Тоест, писмото на българите е свързано с тюркската писмена традиция, а не с германските руни, които са много добре изучени.

Любопитен е фактът, че в руническата система на българите присъстват три знака – “ь”, “ъ” и двойно “ят”. По-възрастните българи помнят, че двойното “ят” участва в нашата писмена система чак до 1948 г., след което е отхвърлен и заменено с “е” или “я”. Тези три знака не са познати нито в тюркската, нито в германската руническа писменост, но по-късно влизат в кирилската азбука. Това ни дава основание да предполагаме, че те отговарят на специфични звуци в българския език и съответно са влезли в българската азбука, за да ги обозначат.

[…]

- Чия е идеята за азбука на славянските племена?

- Новата азбука и писменост всъщност обслужват идеята за разширяването на сферата на влияние на самата Източна църква над славянското население, което по това време залива целия Балкански полуостров. След неуспешните опити на византийската власт да наложи гръцкия език сред тази общност, Византия променя своята политика. Тя инициира създаването на азбука специално за тези многобройни славяни, за да може да упражнява своята власт и влияние. Тоест, идеята и появата на славянската азбука е много добре обмислен и премерен политически акт на самата византийска власт. Не случайно тази мисия е възложена не на кой да е, а на братята Кирил и Методи – образовани младежи, чийто баща е военния губернатор на Солун, вторият по важност град след Константинопол, а майка им – вероятно е била славянка. Но дори и да не е била такава, по това време вече целият Солун и околностите му са населени със славяни и без съмнение братята добре са познавали техния език.

[…]

Вторият много съществен момент е, че след потушаването на въстанието, в България пристигат византийски свещеници и в църквите започва да се служи на гръцки. Борис основателно е загрижен, че чрез тях и тяхното слово се разпростира византийското влияние върху неговия народ. Той търси онзи механизъм, който от една страна да охлади страстите сред непокорните българи, а от друга – да ограничи влиянието на Византия.

Третият фактор, за да се случи това, са солунските братя Кирил и Методи. През 850 година те вече са създали глаголицата. Основана на гръцкото ръкописно писмо, тя включва знаци на староеврейски и е твърде трудна за заучаване и използване. Но това е първата азбука, която отговаря фонетично на славянския език. По това време са и големите мисии на Кирил и Методи в Моравия Магна и Крим, които за нещастие завършват безславно. След Крим братята се връщат в Рим, след като предизвикват голям скандал, тъй като са нарушили триезикава догма. Папата смята това за противоестествено явление, отхвърля кирилската писменост и налага забрана богослужебните книги да бъдат превеждани на славянски език.

Кирил междувременно умира. Папата е склонен да благослови новата азбука. Методи става архиепископ на Моравия Магна. До края на живота си води неуморна битка с латинската църква. След трагичната му смърт, неговите ученици са съблечени голи и изхвърлени в пустошта. В същото време Борис жадува за такива мъже. Стремежът му към силна власт и запазване на независимост на България са най-големите основания той да приеме кирилската писменост, а славянският език да стане езика на неговия народ, вместо гръцкия. Така у вас пристигат Ангеларий, Климен, Наум, Горазд, Сава. Борис им осигурява всичко необходимо, за да започнат да обучават свещеници и превеждат богослужебните книги на славянски език. В края на IX и началото на X век Климент прави и първата писмена реформа. Създава кирилицата, в основата на която са гръцките главни букви, с които пишем и до днес

Спасявайки учениците на Кирил и Методи Борис всъщност спасява провалената мисия на солунските братя. С този акт князът негласно приема кирилската азбука за основа на своя национален език, признава славянския език за официален в своята държава.

- Кои слоеве в българската държава са били посветени в новата писменост?

- Грамотността е била повод за гордост и паметниците от българското средновековието недвусмислено го доказват. Тогава пишещите хора са били значителен процент от нашия народ. Те са представлявали различни слоеве на обществото – като се започне от царя и гражданина до патриарха, монаха и селянина.

[..]

- Освен чисто практическия смисъл, какво друго е закодирано в писаното словото на българите?

- В представите на средновековния човек, освен чисто прагматични функции, буквите са изпълнявали и ролята на молитва. Те са били натоварени и с магически смисъл. Има много примери, в които някои букви или съчетания от букви издават свръхестествена сила, с която са можели да противодействат на злото, или да удовлетворяват молби или желания. Конкретно проявление на това са многобройните амулети за здраве, срещу болести и природни бедствия.”