Topic: Мистика

[Rasate]

Ангели, паднали ангели и духове на тъмнината

автор: Ертан Мусов



Ангелите традиционно се считат за духовни създания, заемащи междинно положение между Бога и хората. Те се явяват най-вече като вестители, въпреки че тяхната дейност не се изчерпва само и единствено с това. Появили се в зороастризма, ангелите са широко представени в юдаизма, християнството и исляма, където Бог е толкова високо, че самият той не се намесва в мирските дела,докато по-рано, в политеизма боговете и богините често се явяват на хората лично, за да им предадат послание.
     ·Ангелите за пръв път се появяват в зороастризма - най-ранната монотеистична религия. Зороастризма проповядва първенство на един бог - Ахура Мазда, другите божества от политеистичния пантеон били сведени до нивото на агенти на върховното божество, т.е. до ангели. Освен това някои от боговете били трансформирани в демони.
 Главни сред зороастрийските ангели са Amesha Spenta (Светите безсмъртни):
     Воху Мана - Здравомислие
     Армайти - Хармония
     Амеретат - Безсмъртие
     Аша - Истина
     Хаурватат - Разцвет
     Хшатра - Власт
     Сараоша- Почит
   На тези архангели на светлината съответстват злите слуги на Ариман (врагът на Ахура Мазда), така както Друдж (Лъжа) е пълна противоположност на Аша.
     Обособил се е и по-нов клас ангели - йазатас (Пълни с възхищение). С течение на времето тяхната роля нараства и като че ли започват да изместват главното божество. Предводител на йазатас е Митра - бог-ангел на светлината и истината, посредник между земята и небето, защитник и съдия на този свят. Други нови ангели отчетливо напомняли старите богове от индоевропейския пантеон - Вайу - владетел на ветровете, Хаома, Ардвисура Анахита и др.
     Още една група ангелически същества са фарваши. Първоначално са били духове на предците, но постепенно се развили в пазители на душите, явяващи се както човешки, така и божествени създания.
     ·В юдаизма библейския бог изпраща своите ангели да предават послания, да защитават или унищожават. Друга тяхна функция е постоянно да славят Яхве. У ранните юдеи не е имало концепция за злото същество, противопоставящо се на Яхве; Сатаната е член на небесния двор, изпълняващ по-скоро ролята на "прокурор", отколкото на божи враг.
     Под влияние на доктрината на зороастризма за непрестанната борба на доброто и злото, на добри и зли ангели, били създадени нови истории. Въпреки че не са канонизирани, в християнството и исляма те придобиват голямо значение.
     Най-известната от легендите, обяснява падението на ангелите с небесна война. На втория ден от съзиданието, Луцифер се провъзгласява за богоравен и оглавява въстание на ангелите против небесния ред. Победен от архангел Михаил, той е изгонен от небесата, като отвежда със себе си близо 1/3 от ангелския легион в Ада, но дори и оттам те продължават да воюват против бога, като се опитват да разрушат света.
     В “Книга на Енох” се посочва друга версия. Според историята в нея причина за падението е, че ангелите-наблюдатели (григори), “синовете божии възжелали дъщерите човешки”. Женели се за простосмъртни, учели ги на магия и други забранени изкуства. От тази връзка се родили чудовощните великани - нефилими.
     ·Християнството възприема своите ангели от юдаизма. Те постепенно заемат толкова важно място, че някои от ранните църковни съвети били обезпокоени от толкова ревностно почитане на ангелите, което затъмнява предаността към самия бог. Може би по тази причина не е постигнато съгласие относно това, кои са най-висшите сред ангелите. Има съгласие относно три архангела - Михаил, Гавриил и Рафаил, сред останалите - възможни са Уриел, Метатрон, Разиел, Узиел.
     Към възможните причини за падението на ангелите се прибавят още две. Едната засяга “сянката на бога”, където Дявол се явява тъмната страна на бога, която постепенно се превръща в самостоятелно същество със собствена свободна воля. Втората е изложена от Ориген (185-254г.), според когото ангелите са имали свободна воля и някои от тях постепенно се отдалечавали от първичния източник (Бога). Тези, които са се спуснали прекалено ниско придобили човешки тела, а тези, които се отдалечили повече от всички, станали демони.
     ·Ислямът също наследява концепцията за ангелите от юдаизма. Коранът признава четири архангела - Джабраил и Микаел се споменават там, а според други източници останалите са Азраил и Исрафил(ангели на Смъртта и Възкресението).
     Според ислямските мистици освен ангелите и хората съществуват и трети тип създания - джини. Те били създадени от пламък, (ангелите от чиста светлина, а хората - от пръст) и населявали пространство между света на ангелите и света на хората. Както и хората джините имат разум и свободна воля и затова могат да бъдат както добри, така и лоши.
     Падението на ислямския Сатана - Иблис, се държи на непочитане на човека, като най-велико сред божиите създания. Следствие на това Иблис е изгонен от небесата и е превърнат в джин.

     Когато,според древната леденда Луцифер организира бунта на небесата той, привлича на своя страна някои от най-могъщите ангели,пресърнали се в херцози на Ада:
Велзевул - след изгонването си от небесата той се научава да съблазнява хората с гордост и честолюбие. Наричан “Повелителя на мухите”, той често се явявал в образа на облак мухи. Според едно предание чрез мухите изпраща чума в Ханаан.
Левиатан - приел облика на чудовищен морски змей, има власт над водните пространства, причинител на морските бури.
Бегемот - изобразяван като слон с огромен кръгъл корем. Ръководител на пировете в Ада. Може да предизвиква земетресения.
Асмодей - демон на похотта и разврата. Изобразяван е яздещ дракон, с три глави (бича, овнешка и човешка) и с петелски крака.
Асгарот - изобразяван също яздещ дракон, но с една глава. В лявата си ръка държи пепелянка. Пазител на адската съкровищница.
Велиар - според някои легенди е бил носител на злото още преди бунта на Луцифер. Според същите, може би той се е криел под образа на змията, изкушила Адам и Ева в райската градина. След изгонването си от небесата се превръща в демон на лъжата.
     Демони са отговорни за разпространението на седемте смъртни гряха. Според Петер Бинсфелд, немски авторитет в областта на магията от 16в.
     за Гордостта е отговорен Луцифер
     за Скъперничеството - Мамон
     за Сластолюбието - Асмодей
     за Чревоугодието - Велзевул
     за Завистта - Левиатан
     за Леността - Белфегор

     В състава на армията на мрака ,влизали и множество второстепенни демони(наричани дяволи):
     ·инкубуси
     ·сукубуси
     ·кошмари
     ·бесове
     ·вурдлаци
     ·вампири
     ·върколаци
     ·люпени

     Друг клас същества, които могат да се сравнят с ангелите, са приказните елфи. Произхода и същността на феите и елфите,и до днес си остава изключително спорен.Те са природни духове, които се срещат в различни краища на света и под различни образи. За разлика от ангелите, елфите са в сложни взаимоотношения с хората. Като природни духове, те обикновено не търсят контакт със смъртните, но ако някой им допадне, те започват да му помагат. От друга страна обаче те често са изобразявани като пакостници, които обичат да се шегуват с хората.
     В ирландски легенди се споменава, че елфите са паднали ангели, които последни са се присъединили към легионите на Луцифер. Понеже са били "най-малко" виновни и прекалено доверчиви, след изгонването си от небесата не са стигнали до Ада, а им е било позволено да живеят на земята, където са се превърнали в духове-елементали. Тъй като в християнството място за морално неутрални същества (нито добри, нито зли) не се е намерило, елфите са били низвергнати от църквата като възможни слуги на Сатаната.

Източници: “Енциклопедия на Ангелите” от Джеймс Р. Луис и Ивлин Д. Оливър
 “Падналите ангели и духове на тъмнината” от Робърт Мазело


Поздрави