Сюбиги -цигани е общо название.
В България има и цигански и не ромски общности.
Циганите се класифицират по верски,езиков и кланов принцип.
Ромите идват в България по различно време и от различни места. Това е причината днес да съществуват множество ромски общности, различаващи се (повече или по-малко) една от друга.
Първа, в исторически план, е общността на т.нар. йерлии - т.е. местни, уседнали роми. Те са потомци на дошлите през периода ХІІІ-ХVІІІ в. роми, които постепенно усядат и векове наред съжителстват както с българското, така и с турското население. Йерлиите се делят на две големи групи: хорахане-рома (турски роми, мюсюлмани) и дасикане-рома (български роми, християни).
Хорахане-рома са най-многобройната ромска група в България. Те изповядват ислям, премесен с многобройни християнски елементи, като празничната им система включва не само байрамите, но и всички големи християнски празници - Гергьовден (Ерделез), Васильовден (Банго Васили), Тодоровден, Ивановден, дори Коледа и Великден. Говорят романес премесен с множество турски думи, а част от тях използват турски език, заедно с романес. Сред много хорахане-рома се наблюдава преферирано турско самосъзнание - те отричат ромския си произход, но както българското, така и турското население продължава да ги възприема като роми.
Хорахане-рома се делят на множество подгрупи. В Шуменския регион е многобройна групата на кошничарите (с. Мараш, с. Златар, гр. Шумен и т.н.). Изключително интересни са и т.нар. дръндари, или музиканти (Салманово, Ивански, Твърдица). Техният диалект се различава от диалекта на останалите йерлии и затова те не се смесват с другите ромски групи. Пазят ясен спомен за произхода си от Котелския край, поддържат връзки с други дръндари (напр. в Омуртаг, Златарица), единствено те празнуват по оригинален начин Петльовден (Ихтимя или Башнувден) и т.н. (виж: Колев, Крумова, Йорданов 2002: 175,177).
Турчеещите се хорахане-рома в Североизточна България често се наричат просто миллет, поради това, че турското население от този край категорично отказва да ги признае за турци. Най-често миллет се наричат ромите, живеещи в районите, където по времето на Османската империя е имало големи турски казарми. Тогава на ромското население в тези райони е бил даден по-особен статут: те са плащали по-малък данък, занимавали са се с дейности, обслужващи казармата и още тогава са били наречени миллет, като им се е забранявало да се смесват с турците, но статуса им е бил по-висок от този на останалите роми.
В някои райони на Североизточна България ромите с преферирано турско самосъзнание се наричат уста-миллет. Те говорят турски език, но поради нежеланието на турското население да ги признае за роми са започнали да се самоопределят като етнос различен и от ромите и от турците. Извеждат своя произход от неизвестно племе ковачи, идващи от Афганистан, които в последствие станали най-известните производители на оръжие в цялата Османска империя (Marushiakova, Popov ect. 2001: 39-40).
Сред други групи миллет – от Разградски регион са разпространени легенди, свързващи произхода им с арабски племена от рода на Корейшите и пророка Мохамед. Съгласно тези легенди прадедите им се заселили в България още по времето на цар Калоян и това е отразено в надгробни камъни, където години, като 1205 г. С увереност можем да кажем, че тези легенди са една спекулация – на посочените надгробни камъни наистина е записана 1205 г., но не от християнското, а от ислямското летоброене, което започва през 622 г. Следователно посочените дати са от времето на Османската империя – 1827 г. (Marushiakova, Popov ect. 2001: 40).
Дасикане-рома също се разделят на множество подгрупи. Това са например бургуджиите, джамбазите, тужарите и т.н. Сред тях са налице слаби тенденции към българеене, но някои групи съхраняват с гордост ромското си самосъзнание и традиции (Напр. част от бургуджиите в Шуменско се наричат "парпул-рома" - "истински роми").
Втората голяма циганска общност в България са т.нар. калдараши или кардараши (известни също така като бакърджии). Те идват с "голямата келдерарска инвазия", като първо преминават през Австро-Унгария и Сърбия, поради което често им казват "унгарски роми", "австрийски роми", "сръбски роми" или "нямцури" (т.е. "немски роми"). Разделят се на две големи групи - калайджии и ловари (от унгарското "ло" - "кон", поради което са известни като "конекрадци") и на множество подгрупи.
Калдарашите са едни от най-запазените ромски общности в България. При тях все още съществуват запазени потестарни форми, като циганския съд - мешере, те говорят основно романес, пазят ревностно своите обичаи и традиции. Пищният начин, по който отбелязват Великден (Патраги) и Гергьовден, както и калдарашките сватби често са сочени като едни от най-интересните цигански обичаи в Европа. Източно-православното християнство играе много важна роля в живота на калдарашите и те са ревностни християни.
В Североизточна България техният брой не е голям. Живеят по няколко семейства в село, наред с другото население, като не се смесват с останалите роми. По-големи калдарашки общности има в гр. Смядово, с. Кардам и с. Ковачевец, Поповско и др.
Третата голяма ромска общност в България са т.нар. рудари. Те също идват с "голямата келдерарска инвазия", но за разлика от калдарашите имат преферирано румънско (по-рядко – българско) самосъзнание и говорят старинен вариант на румънски език. По религия са православни християни, макар това да не е така силно изразено, както при общността на калдарашите. Рударите се разделят на копанари и мечкари, като всяка от тези групи има множество подразделения.
Подобно на ромите с преферирано турско самосъзнание (миллет), рударите също отказват да се причислят или да бъдат причислявани към Ромите. Според техните легенди те са потомци на старите власи, които имали държава на Балканите, но след разпада на тази държава се прехвърлили отвъд Дунав и основали Румъния. Сред част от рударите често се среща и друга легенда, свързваща ги с българския етнос – че те са потомци на аспаруховите прабългари (в някои варианти – че са племе, дошло с прабългарите и изработващо техните оръжия). (Marushiakova, Popov ect. 2001: 41-42).
В Североизточна България рудари се срещат в много региони - основно Варненско, Провадийско, в някои Шуменски села (напр. Мътница, Драгоево и др.), в някои Разградски села (напр. Гецово) и т.н.
Фолклорът на рударите е сравнително по-беден (доколкото изобщо такава категория е приложима към фолклора) в сравнение с този на йерлиите и калдарашите. В него има множество румънски заемки и напълно (или почти напълно) отсъстват турски такива.
http://avangardisco.wordpress.com/2007/12/06/произход-и-история-на-циганите-в-бълга/
http://bg.wikipedia.org/wiki/Цигани_в_България
http://212.72.210.78/sr-www/files/On-line/Magdalena/Turkish%20Gypsies.pdf
