На 8 април 2009 г. един от най-известните югомафиоти и нарбосове Сретен Йосич, известен като Йоца Амстердама, заяви пред Окръжния съд в Белград: „Преселих се в България след конфликт с известни политици, защото оцених, че бодигардовете не могат да ми помогнат в Сърбия. В София се чувствах сигурно, тъй като бях под защитата на разузнавателния сектор, на Бойко Борисов, който по-късно стана кмет на София, и на Николай Гигов-собственик на футболния клуб „Локомотив“. Малко чудно звучи, но какво да се прави, такова беше сътрудничеството“…
В края на 2011 г. подсъдимият по делото „Килърите“ Васил Костов-Кеца призна пред Шуменския окръжен съд, че, докато бил охрана на покойния сикаджия Милчо Бонев-Бай Миле, присъствал на среща между Бай Миле, Бойко Борисов, Сретен Йосич, Стоил Славов и други хора от СИК, на която обсъждали бъдещото кариерно развитие на Борисов в силовото ведомство. Българската прокуратура отмина тези твърдения, били недостоверни поради неблагонадеждния статут на свидетеля.
До днес Борисов нито потвърждава, нито отрича информацията, че е викан като свидетел по делото на Сретен Йосич в Белград. При това именно от сръбския съд изтече, че българският премиер ще бъде изслушан на закрито заседание през 2010 г.
Случайно или не, точно през тази година Борисов посети сръбската столица. Както изнесе белградската кореспондентка на Дарик Ели Юрукова, премиерът напуснал водената от него делегация и се изгубил за няколко часа, като винаги включеният премиерски мобилен телефон този път бил изключен. Внушението на Юрукова бе кристално ясно - в тези часове Борисов свидетелствал в белградския съд.
Ще бъда директен:
Борисов продаде Западните покрайнини на Белград
срещу мълчанието на Сретен Йосич и бездействието на сръбската съдебна система към неговото досие. Затова шефката на парламента Цецка Цачева и външният министър Николай Младенов декларираха в един глас: България подкрепя сръбското еврочленство, без никакви условия и претенции!
Затова директорът на Националната разузнавателна служба (НРС) ген. Кирчо Киров излезе с безпрецедентна декларация след признанията на Сретен Йосич, с която отхвърли твърденията на сръбския мафиот. В резултат на което стана щатен съветник на премиера, „за да не разгласява държавни тайни и за да си затваря устата“, по думите на самия Борисов.
И когато президенът Борис Тадич приятелски стиска ръката на българския премиер, Борисов знае цената на сръбското мълчание – Западните покрайнини. Тук историята ни предлага странен исторически паралел – ако през март 1923-та Александър Стамболийски се отрече от Вардарска Македония заради илюзорното българо-сръбско приятелство, през март 2012-та колегата му Бойко Борисов предаде Западните покрайнини заради собственото си оцеляване.
На 9 юни 1923 година министър-председателят Стамболийски загуби властта и главата си заради Нишкото споразумение. Дали Борисов не върви по пътя на Стамболийски?
Анализирай това:
Като истински интернационалист от школата на Тодор Живков, Борисов копира Нишкото споразумение от 1923 г.
