Topic: НОВИНИ - NEWS - HABER

[Svetla]

Бунтовете в Тунис, за които световните медии мълчаха цяла седмица...

Кратка хронология на бунта в Тунис и защо се случва той
03 януари 2011, 12:41author от Руслан Трад

    Правителствата още си мълчат, но най-накрая медиите се размърдаха. След като властите в Тунис обвиниха Al Jazeera, че настройва населението срещу властта със своите репортажи, сега Guardian се включи с коментар от журналиста Брайън Уайтейкър. В коментара си той сравнява падането на режима на Чаушеску през 1989 г. в Румъния със събитията, случващи се в Тунис днес и режима на Бен Али. Ако си припомним, режимът на Чаушеску изведнъж се срива след 22 години управление. За западните медии е дори малко неочаквано последвалото кърваво решение. В един момент народното недоволство се изсипва по улиците на Букурещ и за сравнително малко време режимът пада, като с това си отива цяла една епоха в историята на Румъния. За добро или лошо.

"За правото на журналистите да работят без натиск",гласи надпис в протест на Съюза на тунизийските журналисти.
"За правото на журналистите да работят без натиск",гласи надпис в протест на Съюза на тунизийските журналисти.

В момента бунтовете и демонстрациите в Тунис показват, че режимът на Бен Али може да сподели подобна съдба с тази на Чаушеску, с някои разлики. Тунизийската власт има силната подкрепа на западните правителства и медийното мълчание е само един аспект на това приятелство между Бен Али и западните лидери. От началото на бунта в Сиди Бузид, през сблъсъците с полицията, та до опитите за самоубиство на няколко души, притиснати от бедността на тунизийската провинция, в Twitter текат гневни статуси, свързани с мълчанието на медиите. И активистите имат право, ако погледнем как бе отразено напрежението в Техеран миналата година при студентските бунтове, и как се показва положението в Тунис днес. Липса на въпроси, липса на покритие на събитията, а всичко това е спомогнато и от цензурата. Но в Иран също имаше цензура и въпреки това бяха отразени дори туитовете на студентите от Исфахан и Техеран.

Да припомним защо се случват тези неща в Тунис (първи и втори постинг за началото на бунтовете). Демонстрантите бързо превърнаха социалната криза в политическа за страната, показвайки пластовете от нередности на режима на Бен Али. Началото на протестите бе дадено след като 26-годишният Мохамед Буазизи, живеещ в Сиди Бузид, се опитва да се самоубие поради липса на работа. Той е образован, има университетска диплома, но е принуден да продава зеленчуци на пазара, за да изхрани семейството си. Той няма лиценз за тази дейност и когато властите идват и изземат производството, той толкова се отчайва от живота си, че се опитва да се подпали. Миналата сряда друг човек се самоуби с ток и с викове “не на безработицата”. Това доведе до запечатване на града от властите и последваха протести.

В петък (24 декември) бунтовници в Менцел Бузайен подпалиха полицейски коли, локомотив, полицейското управление и централата на управляващата партия. След като бяха нападнати с коктейли “Молотов”, полицаи отвръщат с огън и убиват младеж, който се намира сред протестиращите. До събота (25 декември) протестите вече обхващат и столицата, където на 27 декември се проведе втора демонстрация.

Отразяването на тези събития е меко казано слабо. В Тунис пресата, разбира се, е строго контролирана, а международните медии проявяват слаб интерес. В контекста на Тунис, обаче, тези събития са много важни. Това е най-полицейската държава сред всички в Северна Африка и Близкия изток. Никога не са се случвали протести, а още по-малко из цялата страна.

Същевременно активистите от Сиди Бузид продължават да качват колкото се може повече материали, свързани с бунтовете. Преди 14 часа във Facebook пуснаха видео, на което се виждат протестиращи, влезли в сблъсък с полицията.

Според новините, които идват от Тунис, изводът е, че този режим не е успял да направи така, че системата да работи добре и властта губи контрол, защото само при първите дни в сблъсъците с полицията участваха над 1000 души.

И да кажем отново за безработицата. Официално тя е около 13%, но в действителност може да е по-висока, особено сред хората с висше образование. Според скорошно проучване, 25% от мъжете с висше образование и 44% от жените са безработни, особено в Сиди Бузид. Това очевидно е доста странно, на фона на цялото тръбене колко развит е Тунис, колко голям туристически поток има и как той осигурява добър живот за тунизийците. Разбира се, че повечето от средствата отиват в джоба на управляващите.

Засега президентът Бен Али избягва грешката на Чаушеску да се скрие дълбоко в правителствената сграда. Напротив, той още се изтъква по медиите в страната. Но получи студен душ от собствената си партия, когато произнесе слово в Сиди Бузид миналата седмица, с което трябваше да се успокоят протестиращите. Повече от 1/3 от партийците не дойдоха. А фактът, че властта сега се опитва да намери 15 милиона долара за Сиди Бузид, говори, че протестиращите имат право.

Режимът на Бен Али се опитва да се задържи засега. Той идва на власт през 1987 г., когато обявява президента Бургиба за “негоден”. Може би е въпрос на време това определение да получи и Бен Али.

препратка: http://ruslantrad.com/?p=7113

[Rasate]

Акт на отчаяние доведе до размирици в Тунис
05.01.2011 14:15
Последните протести показват неща, които държавата се опитва да скрие: бедност в селските райони, безработни млади хора, негодувание към управлението, пише Буаза бен Буаза от Асошиейтед прес


Почина младият тунизиец, който се запали в знак на протест срещу действията на полицията и чийто опит за самоубийство предизвика необичайни за Тунис масови протести.

Вчера Мохамед Буазизи е починал от раните си. Той бе на 26 години. Завършил университет, но бил без работа и за да помогне на семейството си, продавал без разрешително плодове и зеленчуци. Конфликтът започна, след като полицията конфискува стоката му.

Миналия месец младият мъж се запали пред правителствената сграда в град Сиди Бузид. Неговата драма получи широк отзвук в страната, особено в средите на младите, образовани, но безработни хора. Протестите, в които се включиха и профсъюзите, обхванаха три града, включително столицата. При разпръскването им загинаха трима души.

В коментар на кореспондент на Асошиейтед прес се казва:

Десетилетия наред Тунис бе представян за отличник на арабския свят, за място, където икономиката е по-силна отколкото в съседните страни, където правата на жените се спазват, размириците са рякост, а европейските туристи могат да изкарат лишени от стрес ваканции по крайбрежните курорти.

Но последните протести проявиха една страна на Тунис, която държавата отдавна се опитва да скрие: бедността в селските райони, слабите перспективи на младите за намиране на работа и кипящото негодувание към управлението на президента Зин ал Абидин бен Али, който управлява Тунис с желязна хватка от 1987 г.

Организации, сред които Международният валутен фонд, хвалят Тунис, че се представя относително добре по време на световната икономическа криза - за 2010 г. страната има растеж от 3,1% според правителствени данни. Слабото място е безработицата, която бе близо 14% през миналата година.

Ситуацията извън столицата и туристическите зони е още по-лоша, особено в региони като Сиди Бузид, където живее Буазизи. Тя е лоша и за образованите младежи.

В страната, в която от десетилетия се акцентира върху образованието, на пазара на труда всяка година излизат 80 хиляди образовани абсолвенти и за тях няма достатъчно работни места.
Експертът по Северна Африка Фредрик Волпи казва, че Тунис се е "престаравал" в представянето на имиджа си въпреки своите проблеми с политическите и гражданските права и икономическия дисбаланс между успешните райони и селата. "Не е толкова изненадващо, че сега откриваме наличието на проблеми в Тунис", казва Волпи, старши преподавател в шотландския университет "Сейнт Андрюз".

По думите му "изненадващо за хората, които понастоящем анализират региона, е това как международната общност, медиите и наблюдателите са се оставили да бъдат заблуждавани досега от реториката за тунизийския успех".

Правителството на Бен Али трудно понася несъгласието и бе сварено неподготвено за недоволството. Дипломатическа грама на САЩ, разкрита от "Уикилийкс", назовава Тунис "полицейска държава" и казва, че Бен Али е загубил връзка с народа.

Бен Али твърди, че протестите, съпроводени с насилие, са били манипулирани от чуждестранни медии и че те накърняват имиджа на Тунис. Той смени министъра на комуникациите при промени в кабинета, но запази министъра на вътрешните работи въпреки призивите на опозицията да го отстрани. Освен това той разпореди на премиера да активизира властите в страната с план на стойност 6,5 млрд. туниски динара (4,5 млрд. долара) за създаването на работни места за тунизийци с университетски дипломи.

Предвидената сума е значителна за страна с население от 10 милиона души. Но опозицията настоява, че отговорът на правителството е неадекватен и че протестите са били разпалени не само от безработицата, но и от липсата на граждански права.

"Протестите показват дълбока криза и илюстрират спешната нужда от промяна, която да върне доверието на гражданите, така че те да живеят свободни и горди в своята родина", казва Неджиб Чеби, основател на Прогресивната демократична партия.

Самозапалването предизвика взрив от демонстрации в съседните градове, а после и в други райони. На един протест полицията откри огън и уби 18-годишен демонстрант. Друг 44-годишен, ранен с куршум на същия протест, почина в петък от раните си в болница.

На друг протест 24-годишен безработен демонстрант почина от токов удар, след като обяви, че иска да сложи край на живота си и бе монтирал високоволтова електрическа инсталация.

Демонстрантите подпалиха полицейски коли и хвърляха запалителни бомби по официални сгради. В петък адвокатите излязоха на демонстрация в няколко града в знак на солидарност с демонстрантите. Опозиционни политици твърдят, че десетки са били арестувани.

Размириците бяха слабо отразени от туниските медии, които са под здравия контрол на държавата. Но има един изненадващ и потенциално окуражаващ знак. Частният тв канал "Несма" излъчи в четвъртък програма за протестното движение - безпрецедентен случай в историята на Тунис за коментар на политически деликатна тема.

В предаването жители на Сиди Бузид говорят за своите страдания и се оплакват от корупцията, връзкарството и безнаказаността на властимащите. Мунир Суси, местен репортер за германската агенция ДПА, назова тази тв програма "истински повратен пункт, ако просъществува".
http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3519771

[PETER]

Исторически референдум за независимост на Южен Судан

След 20 години гражданска война, се очаква разделяне на Судан

Лидерите на предимно мюсюлманския Северен Судан се съгласиха да разрешат евентуално мирно отделяне в нова държава на Южен Судан, където живеят повече християни.

http://www.dnes.bg/world/2011/01/09/istoricheski-referendum-za-nezavisimost-na-iujen-sudan.108162

Това е поредния пример, че религията разделя хората.

[Rahmie]

WikiLeaks, СРС-та и демокрация

[Rahmie]

Природен парк "Българка" ще участва на Международна среща във Финландия

[Azim]

Facebook

Марк Зукърбърг заяви, че Facebook ще бъде затворен през месец Март. Поради причината, че поддържането на известният сайт станало твърде стресиращо.
"FaceBook излезе извън контрол", казва Зукърбърк в пресконференция, "и стреса на управлението на това дружество ми съсипа живота. Трябва да се наложи край на лудостта!"
Зукърбърг обясни, че на 15 март, потребителите вече няма да имат достъп до техните FaceBook акаунти.
"След 15 Март целият сайт ще спре", заяви Avrat Humarthi, заместник-президент на техническите въпроси към Facebook. "Така че, ако някога искате да видите снимките си отново, препоръчвам Ви да си ги свалите от вашите профили. Вие няма да можете да си ги върнете след като FaceBook спре."
Зукърбърг заяви, че решението за спирането на Facebook, е трудно и той смята, че хората ще се разстроят.
"Аз лично не мисля, че е голяма работа," каза той в лично интервю по телефона. "И за да бъда честен, мисля че е за добро. Да не сте във Facebook, а да сте навън и да сте истински приятели. Това ще е най-добре!"
Някои Facebook потребители бяха бесни след изслушването на тези шокиращи новини.
"Какво ще правя без Facebook?", заяви Денис Брадшоу, ученик в гимназията от Индиана. "Животът ми се върти около него. Аз съм във Facebook, най-малко 10 часа в денонощието. Сега какво ще правя през цялото си свободно време?"

[Rasate]

Като изгаряне на вещици
или за смъртните присъди за богохулство в Пакистан



поред собствената му конституция Пакистан се определя като „ислямска република”. И няма как да е иначе, след като 96% от 185-милионното население са мюсюлмани. Пакистан обаче има и най-стриктните закони срещу богохулството сред всички мюсюлмански държави.

С тези закони се пазят върховенството и неприкосвеността на ислямската религия и ислямския начин на живот, наказанията за богохулство варират от глоба до смърт.

И докато години наред светът не се вълнуваше кой знае колко от гоненията срещу хора, изповядващи други религии в Пакистан, напоследък жестокостта в тълкуванието на законите срещу богохулството прикова вниманието дори на Ватикана.

Всъщност тези разпоредби много често се използват за решаване на лични конфликти или от чиста проба религиозна нетърпимост. Обвиненията в повечето случаи се базират единствено на доноси, и то само от един човек.

В периода 1986–2007 година пакистанското правосъдие е повдигнало обвинения за богохулство на 647 души, като половината от тях са немюсюлмани. 20 са изпълнените смъртни присъди.

Когато пред съда застанат мюсюлманин и християнин, магистратите не се колебаят особено коя страна да заемат. Защото освен всичко друго, ако решат в полза на обвиняемия, рискуват живота си и този на своите близки. Ще бъдат нарочени за защитници на богохулник и ги чака отмъщението на радикални ислямисти.

Съдия Ариф Хюсеин Бхати е застрелян в офиса си в Лахор през 1997 година, защото оправдал двама души, обвинени в богохулство.

През ноември 1992 година християнинът Гул Масих е осъден на смърт, защото си позволил да разкаже пред съседа си мюсюлманин какво прочел в една книга – „пророкът Мохамед имал 11 жени и дете”.

През 1996 година полицията арестува Аюб Масих, след като съседът му Мохамед Акрам се оплаква, че Масих говорел как християнството е правилната религия. След задържането цялото християнско население (14 семейства) на селцето, в което живее Масих, е прогонено.

Историята не свършва дотук. По време на процеса Акрам прострелва Масих насред заседателната зала. В затвора пък 4-ма съкилийници на християнина опитват да го убият. Властите не предприемат никакви действия срещу нападателите.

Малко по-късно Масих е осъден на смърт, но впоследствие при редица преразглеждания на делото се оказва, че съседът му, който пуска доноса, всъщност е откраднал собственост на християнина и затова изфабрикувал цялата история.

Известният доктор Юнус Шаих също попада в затвора по силата на закона срещу богохулството. През 2000 година в качеството си на преподавател в Медицинския колеж в Исламабад той коментира, че родителите на пророка Мохамед не са мюсюлмани, тъй като религията се е родила след смъртта им. Студенти донасят това на полицията и в резултат започва дело. Шаих е осъден на смърт чрез обесване. Три години по-късно присъдата е отменена, а лекарят веднага емигрира в Европа.

Историите за отнети човешки животи и разбити семейства въз основа закона за богохулството в Пакистан са стотици. И така, докато стигнем до последния фрапиращ пример, който прикова вниманието на целия свят и всички стари истории станаха известни.

Асиа Биби е фермерка от Пенджаб. Тя, съпругът й и петте им деца са единственото християнско семейство в Итах Уали – едно от множеството забравени от Бога бедни селца в този регион.

Един ден през юни 2009 година Асиа отива да бере ягоди заедно с местни жени мюсюлманки. Помежду им обаче възниква спор за разпределяне на водата. Няколко дни по-късно християнката е обвинена, че по време на кавгата е обиждала пророка Мохамед.

Животът й и този на семейството й се променят завинаги. Биби твърди, че е абсолютно невинна и доносът е напълно лъжлив, но е арестувана и осъдена на смърт чрез обесване – първата жена, получаваща най-суровото наказание по силата на закона. Мъжът и децата й се укриват, бягат от село в село, постоянно преследвани от смъртните заплахи на местни крайни ислямисти. Истински ад.

Западни медии обаче разказват случая и той предизвиква международен отзвук, дори папа Бенедикт XVI призовава за освобождаването на Асиа и премахване на закона за богохулството.

Сред застъпниците й е и губернаторът на Пенджаб Салман Тасеер – високопоставен и уважаван лидер на управляващата Пакистанска народна партия. В качеството си на управник на област с площ от 300 хил. квадратни километра и население от 110 милиона души, 66-годишният Тасеер определено е една от най-влиятелните фигури в правителството.

Само че житейският му път завършва с 26 куршума, изстреляни в тялото му от личния му  бодигард, който не можел да прости, че губернаторът се застъпил за „богохулница” като Асиа Биби.

След като убийството на губернатора привлича още повече вниманието на света върху преследванията на „богохулници“ в Пакистан, управляващите обещаха, че ще вземат мерки и ще работят по-усърдно за усмиряване на радикалния ислямизъм, притиснал цялата страна в задушаваща хватка.

В Карачи обаче преди дни се събраха 50 000 души, които протестираха срещу евентуална промяна на закона за богохулство. Два дни по-рано стотици излязоха на улицата, за да подкрепят с възгласи „Да живее свещеният войн“ убиеца на губернатор Салман Тасеер.

Неговата смърт вероятно ще доведе до отмяна на присъдата за Биби, но това едва ли ще я спаси.

Радикален проповедник вече сложи цена на живота й – 500 хил. пакистански рупии или около 5800 долара. Това е наградата за всеки, който я „довърши”

http://www.dnes.bg/world/2011/01/16/kato-izgariane-na-veshtici.108710

[Coban]

Само в България хората са кротки като стадо овце и агънца.
Каквото и да им направят, гладни,жадни да ги държат, накъдето и дa ги подкарат и каквото им кажат вярват, вървят, мълчат и кротуват.Не ритат,не шават,лягат,стават,пият,лягат
Що за стадо е това?
Да не ги е хванал шaпа?

Акт на отчаяние доведе до размирици в Тунис
05.01.2011 14:15
Последните протести показват неща, които държавата се опитва да скрие: бедност в селските райони, безработни млади хора, негодувание към управлението, пише Буаза бен Буаза от Асошиейтед прес


Почина младият тунизиец, който се запали в знак на протест срещу действията на полицията и чийто опит за самоубийство предизвика необичайни за Тунис масови протести.

Вчера Мохамед Буазизи е починал от раните си. Той бе на 26 години. Завършил университет, но бил без работа и за да помогне на семейството си, продавал без разрешително плодове и зеленчуци. Конфликтът започна, след като полицията конфискува стоката му.

Миналия месец младият мъж се запали пред правителствената сграда в град Сиди Бузид. Неговата драма получи широк отзвук в страната, особено в средите на младите, образовани, но безработни хора. Протестите, в които се включиха и профсъюзите, обхванаха три града, включително столицата. При разпръскването им загинаха трима души.

В коментар на кореспондент на Асошиейтед прес се казва:

Десетилетия наред Тунис бе представян за отличник на арабския свят, за място, където икономиката е по-силна отколкото в съседните страни, където правата на жените се спазват, размириците са рякост, а европейските туристи могат да изкарат лишени от стрес ваканции по крайбрежните курорти.

Но последните протести проявиха една страна на Тунис, която държавата отдавна се опитва да скрие: бедността в селските райони, слабите перспективи на младите за намиране на работа и кипящото негодувание към управлението на президента Зин ал Абидин бен Али, който управлява Тунис с желязна хватка от 1987 г.

Организации, сред които Международният валутен фонд, хвалят Тунис, че се представя относително добре по време на световната икономическа криза - за 2010 г. страната има растеж от 3,1% според правителствени данни. Слабото място е безработицата, която бе близо 14% през миналата година.

Ситуацията извън столицата и туристическите зони е още по-лоша, особено в региони като Сиди Бузид, където живее Буазизи. Тя е лоша и за образованите младежи.

В страната, в която от десетилетия се акцентира върху образованието, на пазара на труда всяка година излизат 80 хиляди образовани абсолвенти и за тях няма достатъчно работни места.
Експертът по Северна Африка Фредрик Волпи казва, че Тунис се е "престаравал" в представянето на имиджа си въпреки своите проблеми с политическите и гражданските права и икономическия дисбаланс между успешните райони и селата. "Не е толкова изненадващо, че сега откриваме наличието на проблеми в Тунис", казва Волпи, старши преподавател в шотландския университет "Сейнт Андрюз".

По думите му "изненадващо за хората, които понастоящем анализират региона, е това как международната общност, медиите и наблюдателите са се оставили да бъдат заблуждавани досега от реториката за тунизийския успех".

Правителството на Бен Али трудно понася несъгласието и бе сварено неподготвено за недоволството. Дипломатическа грама на САЩ, разкрита от "Уикилийкс", назовава Тунис "полицейска държава" и казва, че Бен Али е загубил връзка с народа.

Бен Али твърди, че протестите, съпроводени с насилие, са били манипулирани от чуждестранни медии и че те накърняват имиджа на Тунис. Той смени министъра на комуникациите при промени в кабинета, но запази министъра на вътрешните работи въпреки призивите на опозицията да го отстрани. Освен това той разпореди на премиера да активизира властите в страната с план на стойност 6,5 млрд. туниски динара (4,5 млрд. долара) за създаването на работни места за тунизийци с университетски дипломи.

Предвидената сума е значителна за страна с население от 10 милиона души. Но опозицията настоява, че отговорът на правителството е неадекватен и че протестите са били разпалени не само от безработицата, но и от липсата на граждански права.

"Протестите показват дълбока криза и илюстрират спешната нужда от промяна, която да върне доверието на гражданите, така че те да живеят свободни и горди в своята родина", казва Неджиб Чеби, основател на Прогресивната демократична партия.

Самозапалването предизвика взрив от демонстрации в съседните градове, а после и в други райони. На един протест полицията откри огън и уби 18-годишен демонстрант. Друг 44-годишен, ранен с куршум на същия протест, почина в петък от раните си в болница.

На друг протест 24-годишен безработен демонстрант почина от токов удар, след като обяви, че иска да сложи край на живота си и бе монтирал високоволтова електрическа инсталация.

Демонстрантите подпалиха полицейски коли и хвърляха запалителни бомби по официални сгради. В петък адвокатите излязоха на демонстрация в няколко града в знак на солидарност с демонстрантите. Опозиционни политици твърдят, че десетки са били арестувани.

Размириците бяха слабо отразени от туниските медии, които са под здравия контрол на държавата. Но има един изненадващ и потенциално окуражаващ знак. Частният тв канал "Несма" излъчи в четвъртък програма за протестното движение - безпрецедентен случай в историята на Тунис за коментар на политически деликатна тема.

В предаването жители на Сиди Бузид говорят за своите страдания и се оплакват от корупцията, връзкарството и безнаказаността на властимащите. Мунир Суси, местен репортер за германската агенция ДПА, назова тази тв програма "истински повратен пункт, ако просъществува".
http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3519771

[Coban]

Всеки бяга от Доган, а той стои в сарая като в буркан

С Касим Дал, член на ръководството на ДПС, в оставка, разговаря КАЛИНА ВЛАЙКОВА

- От основател на ДПС, втори човек в партията и най-близък до лидера днес сте изключен от парламентарната група, а скоро и от движението "клеветник". Представяли ли сте си някога, че ще се окажете в такава ситуация, г-н Дал?

- Не само съм учредител на ДПС, а и един от основателите на нелегалната съпротива срещу възродителния процес във варненския регион през 1985 г. Не съм си представял, но явно и това е трябвало да дочакам. А определено не съм го заслужил.

- Защо се стигна дотук?

- Казах вече. Преломният момент беше досието на Доган. За съжаление аз 25 г. съм живял в заблуда.

- Какво толкова прочетохте вътре?

- Едно ще кажа и то стига. Доган е донасял за най-близките си хора. Такава гадост няма, чувствам се омърсен. За хората може да е непонятно, но аз познавам всеки човек, останал в аналите на ДС заради него.

- Познавате се от деца, как сега се изненадвате?

- Когато законопроектът ни за отваряне на досиетата започна да действа, разсекретиха и неговото. Аз разбрах детайлите от него чак след конференцията ни от 2009 г.

- 13 г. не прочетохте досието на Доган?

- Вярвал съм на мъжката у дума, че за никого не е донасял и никой не е пострадал от неговите действия. А и чисто технически нямаше как да го прочета. Сигурно е наивно, но това съм аз - държa на думата.

- Вас предавал ли е?

- Не става дума за мен. А за такива, които сам е определял като свои най-близки хора. Аз - за добро или лошо - не съм от тях.

- В писмото си до структурите добавяте още обвинения - ДПС е за лично обогатяване, лидерът не спазва устава, ползва хората си като салфетки.

- Стоя зад всяка своя дума. Председателят и посоченото от него ръководство не си спазват устава. Ето, Централният съвет (ЦС) трябва да се събира поне веднъж на 3 месеца. Това не се случи нито веднъж за последната година.

А и друго, не може да ме изключват от групата. Това се решава от ЦС, аз съм негов член. Тук прозира друга цел - да ми попречат да отида и да говоря пред съвета, както обещах.

- Защо не говорихте пред Централното оперативно бюро (ЦОБ), което напуснахте?

- Защото ЦОБ не се избира от членовете на ЦС, а се посочва от лидера. Ако исках да говоря там, щях да го направя за 1 г.

- Излезе, че се криете.

- От какво да се крия? Ето заявлението за напускане, ето писмото до структурите. Знаете ли, че от централата са опитали да го спрат? Затова предупредих, че ще го изпратя лично. В него няма клевети, а истина, която боли. Хората по места трябва да знаят защо го правя, те си говорят същите неща.

- Аргументите за нередовния ЦС звучат формално. ДПС никога не е държало на процедури, защо сега те ви стават важни?

- Явно не разбирате за какво става дума! Председателят бяга от свикване на ЦС именно защото не желае дебат. Върнете се година и половина назад. Той каза, че трябва дебат за бъдещия лидер, че ще се оттегли. Аз мислех, че на изборите наесен ще отидем с нови лидер и ръководство, които да отпушат партията, да дадат перспектива. Колко ще чакаме?

- Това не е първа заявка на Доган за оттегляне.

- Ами стига с лъжите. Затова казвам, че няма кауза ДПС, а лъжа и далавера - това са негови думи.

- Какво значи това?

- Всички видяха какво значи. Лидер на партия, мандатоносител на правителство, взема 1,5 млн. лв. хонорар. Ние си заровихме главите в пясъка, а говорителите му го защитават едва ли не от името на избирателите. Няма избирател на ДПС, който да одобрява този хонорар. Резил е, казват хората. Не говорим дали е законно, а за морал.

- Питат ви вие имате ли право да говорите за морал, след като над 20 г. сте на същата софра?

- Аз на ничия софра не съм бил.

Сигурно имам много грешки и знам каква помия ще се излее по мен. Но тези истини трябва да се кажат. Иначе просто няма да има истинско ДПС.

В такава вътрешна и външна изолация партията никога не е била. Кой днешен лидер не бяга от Ахмед Доган? Кой външен политик е поискал среща с него? Станахме олицетворение на безпринципност и търгашество. Никой няма да иска да преговаря с нас открито за местните избори. Вероятно за първи път президентът ще бъде избран без подкрепата на ДПС. За всичко това е виновен председателят. Не стъпва в парламента, не идва в партийната централа, не приема хора. Хиляда пъти съм му го казал. Стои като в буркан горе, в сарая.

- Атаката ви идва, когато ДПС вече не е на власт, а вие вече не сте зам.-шеф. Как да ви повярваме, че не ви водят реваншизъм и наранено самолюбие?

- Това не е атака, а откровено споделяне. Чух, че съм имал "наранено честолюбие". Да, аз имам чест. Имам достойнство. Тези хора и това нямат. Не може да говориш от името на ДПС, а да не знаеш кои са учредителите му, историята му, хората, които лежаха по затворите за каузата му. Днешните говорители са част от салфетките, за които пиша в обръщението си. Защо Доган не говори лично, а използва тях?

- И той е лежал в затвора.

- Препоръчвам ви да се запознаете с досието му. Лежал... Да предадеш най-близките си, приятелите си, партньорките си дори. Отвратен съм.

- Защо мълчахте 1 г.?

- Ако имаше ЦС на третия месец, на шестия - щях да говоря. Не ме е страх. Искам да говоря пред най-висшия партиен орган, избран от конференцията. Там са кметове, там са местните лидери, 175 души.

Знаете ли, че няма нито едно писмено решение на ЦОБ, нито един протокол от заседание? Как действа нашата партия? ЦС реши на 11 януари 2010 г. да се приеме бюджет. Все пак на година влизат близо 7 млн. лв. в касата. Да сте видели такова решение? Къде е колективният орган?

- Вие бяхте част от него. Предложихте ли опита си?

- В началото направих жестовете си. Но не мога да отида там, където не ме искат. Имаше даже желаещи посредници да ми организират среща с Доган. Но той няма сили да ме погледне в очите. Знае, че знам.

После, какъв гьонсуратлък е това - гласуваме декларация срещу посланиците с досиета, а ние какво правим? Обграждаме се точно с такива хора.

- Нормално е да подкрепите такава декларация, избирателите ви са страдали от този режим.

- Избирателите! А върхушката в ДПС не се съобразява с тях.

- Ще се разцепи ли ЦС?

- Нямам такова намерение, не искам да цепя нищо, не искам да ставам лидер.

- Няма значение дали имате намерение, проблемът е налице.

- Какво ще се получи, ще покаже времето. Не съм ясновидец. Скрити цели нямам.

- Вярно ли е, че сте опитвали да превземете ДПС отвътре, водили сте своя политика срещу лидера?

- Друга спекулация. Една година телефон не съм вдигнал на хората от структурите. За което също им дължа извинение. Да посочат един местен лидер, когото съм агитирал против Доган. Ако съм искал да превземам отвътре, да бях го направил досега.

- Изключиха ви от ПГ почти единодушно. Липсата на подкрепа стресна ли ви?

- Ръководството действа като тоталитарната БКП. И тук наруши устава.

- Валели декларации срещу вас.

- Жалка история. На ден по 100 пъти са се обаждали по областите, че и по нощите карат хората да излизат с декларации.

- Колко хора ви се обадиха?

- Апаратът ми блокира от обаждания и SMS-и в моя подкрепа. На мен добрата дума ми стига.

- Вярно ли е, че заигравате с Бойко Борисов и Цветан Цветанов пред актива?

- Не, аз не заигравам с никого и за нищо.

- Съгласувахте ли действията си с Турция? Премиерът Реджеп Ердоган се видя само с вас от ДПС тук.

- Да съгласувам? Та аз на семейството си не бях казал, че напускам.

И стига спекулации с тази среща. Тя бе за проблемите на Главното мюфтийство. Но има друга лъжа - че Доган не е искал среща с турския премиер. Искал е. Турция я е отказала. Председателят лъже. Един от заместниците му, когото приехме едва ли не вчера в ДПС, излъга нагло, че ме търсели да дам информация за срещата. Истината е, че опитах да информирам ЦОБ. Още на първото изречение вездесъщият председател ме сряза, че той такава среща не е искал и не го интересуват подробности. С това приключи участието ми в работата на бюрото.

- Оставате в парламента?

- Аз съм мажоритарно избран, за мен са гласували 32 606 души в Търговище плюс още 35 600 от Шумен. Сигурно всички ги познавам лично. Четвърти мандат съм депутат и от нищо не се срамувам. Хората знаят какво съм направил за тях и региона. Мисля, че мога да направя още.

ВИЗИТКА

Роден през 1962 г. във варненското с. Николаевка

Завършил е международни отношения

Депутат от ДПС за четвърти поред мандат, във вторник бе изключен от парламентарната му група

Заместник-председател на движението до 11 януари 2010 година, когато лидерът Ахмед Доган го понижи в редови член на Централното оперативно бюро в партията

На 11 януари 2011 г. Дал подаде оставка от ЦОБ поради несъгласие с водената от лидера политика

Автор и вносител на закона за отваряне досиетата, който действа от 2006 г.

Женен е, има двама синовe
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=749223

[Hat]

Предстоят яки сьтресения в ДПС.Дано да е за добро.

[Nazmi]

  Каква полза от Доган за нас помаците- НИКАКВА !
 Дето писа по горе един- Доган си стои в сараите в Бояна София,и чака народното недоволство сред помаклъка покрай изкупуване на тютюна и проблемите на помаците за да се върне на Бял кон отново като спасител.

                        Да ама НЕ.!
Народа не спи,редно е и сега като има избори да се обърне към местни доказани хора,а не "пеперудки" минали от партия в партия за себе си,а не за народа ни!!!

[Coban]

Отдавна трябваше да стане.Enough Is Enough.

Предстоят яки сьтресения в ДПС.Дано да е за добро.

[Coban]

По сведения на Доган ДС съсипва живота на десетки турци

"Аз съм мъжко момче и вярвах на мъжката дума. Но преди десетина месеца разбрах за какво става дума. Прочетох досието на Доган - кашони с доноси. И Доган се срина пред мен."

Това заяви пред "Труд" Касим Дал, доскорошният най-близък и доверен човек на лидера на ДПС, часове след като бе оповестил с "кърваво писмо", че Доган е изменил на каузата на ДПС.

Какво пише в онези 10 кашона архиви за миналото на един от най-влиятелните доскоро български политици, разказва журналистът Тома Биков, който преди година издаде документалната книга "Досието на Доган".
----------------------

Агентурният живот на Ахмед Доган започва официално през 1974 г., когато оперативният работник Стайков го вербува за Военното контраразузнаване (ВКР) на идейно-политическа основа. По това време настоящият лидер на ДПС се нарича Ахмед Исмаилов Ахмедов и отбива военната си служба в Трудови войски. И така през лятото на 1974 г. редник Ахмедов от поделение 2570 в шуменското село Мътница сключва сделка, която по-късно ще го превърне в най-устойчивия и най-мразения политик на българския преход. Едва ли по това време редник Ахмедов е подозирал какви ще бъдат резултатите от тази сделка, но при всички случаи е очаквал тя да бъде успешна. След своята вербовка Доган пише следната декларация:

"Долу подписаният Ахмед Исмаилов Ахмедов, роден на 29.03.1954 г. в с. Пчеларово (Толбухинско), жител и живущ в с. Дръндар (Варненско), понастоящем войник в под 2570 - Мътница, декларирам, че като честен гражданин и предан член на ДКМС, напълно доброволно и съзнателно се задължавам да помагам на органите на ДС в борбата им с чуждите разузнавания и вражеските елементи в НРБ. Задължавам се да запазя в пълна тайна характера на работата и връзката си с органите на ДС, да се явявам редовно на срещи и давам обективна информация.

Сведенията си ще давам писмено и устно под псевдоним "Ангелов".

С поздрав: Ахмед Ахмедов

21.08.74 г."


След тази декларация аг. "Ангелов" ще се бори с чуждите разузнавания, като в главно негово оръжие ще се превърнат доносите, а вражеските елементи, които винаги ще бъдат негови приятели от турски произход, ще изтърпят наказанието си за това, че са споделили мислите си с него.

Първоначалната упоритост на Доган в писането на доноси ще бъде наистина впечатляваща, а старанието му по-късно ще бъде възнаградено подобаващо от ДС.
Декларацията на аг. "Ангелов" за сътрудничество на ДС е духовен акт. Тя не е просто формалност, а ритуал, който слага началото на едно дълго и изстрадано посвещение в тайните на ДС. От този момент нататък редник Ахмедов винаги ще знае нещо повече от обикновените войници, обикновените студенти, обикновените аспиранти и обикновените хора. Рязко и без колебания той ще започне да изтръгва малко по малко съвестта от себе си и ще се самовъзпитава в безчувственост и безскрупулност, за да дойде моментът, в който ще нарече ДС свое семейство. Но нека не съдим Доган за доносите му толкова тежко, защото той е само продуктът на една зловеща и последователна машина за осъществяване на тотален контрол, а неговото досие е едно от най-силните доказателства за престъпния характер на комунистическото управление.

Една от най-честите теми в казармените доноси на Доган е желанието на негови съказарменици от турски произход да живеят в Турция. През 1974 г. тези желания се разглеждат от народната власт почти като престъпления и осведомяването на ДС за тях винаги носи огромни неприятности за онези, които са ги изрекли. Ето един пример за такъв тип донос, писан от Ахмед Доган.

"Приятелят ми е провел няколко разговора с редник Рамадан Исметов, в които той е изтъкнал много факти около живота в Турция и желанието му да отиде там. Споделил, че бил родом от кърджалийския край, където е имал голяма възможност като ученик да премине границата. Тогава те много пъти са били изпращани на бригади да работят по българо-гръцката граница, която са успели да преминат няколко негови приятели. Същите са били добре устроени в Турция, някои дори заминали в САЩ и от връзките, които те поддържат с родителите си, разбрал, че са били добре. За себе си Исметов изтъкнал, че бил по-глупав от приятелите си, щом не е избягал и той с тях. Но е заявил, че в близките години той на всяка цена ще отиде в Турция, където бил сигурен, че ще се уреди добре. Той е изтъквал постоянно преимуществата на живота там, като е подчертавал, че турските изселници там са се издигали бързо, тъй като са работели много, на което се учудвали тамошните турци. Исметов е изтъкнал, че в Турция има много близки: Вуйчо, чичо, леля и братовчеди, за които е казвал, че всички били добре устроени, някои от тях имали магазини. Неговият вуйчо през август тази година е идвал тук на гости и със собствената си кола "Опел", заедно с брата на Исметов, са обиколили почти цяла България, за да се увери в начина на живот тук, като е останал с лошо впечатление за живота тук по отношение на турското население. Исметов подчертал, че цялото му семейство е желаело да се изселва, подали са документи до турското консулство в гр. Пловдив и очаквали през месец октомври 1974 година да им се реши въпроса дали ще заминат за Турция или не. В същото време той е казал, че ако му се отдаде случай, той на всяка цена ще замине в Турция - без да се съобразява с родители и близки, тъй като е бил сигурен, че ще успее да се издигне; освен това е казал, че тук не може да се живее сред българските комунисти. Когато е говорил за границата, казвал, че преминаването на границата не било проблем, тъй като познавал този район с подробности."

Редник Исметов е само един от обектите, за които донася Доган в казармата. По-късно благодарение на серията доноси по негов адрес ДС ще образува Дело за оперативна проверка (ДОП) "Фанатик", многократно ще провери него и семейството му, ще организира активни мероприятия и в крайна сметка ще го "разобличи" като обект на разработка. Преди Доган да донесе за намеренията на Исметов, той не е бил засичан от ДС, което означава, че всички беди, които впоследствие ще се струпат върху главата на този наивен и млад човек, ще се дължат на приятелството му с аг. "Ангелов".

"По време на разговора Исметов е споделил на приятеля ми, че съжалява много за това, че като ученик не е преминал границата, но това щял да го стори рано или късно. Той отново е казал, че ако техният въпрос през месец декември не се уреди и условията в казармата се влошават, ще помисли по-сериозно по този въпрос да избяга и като войник."

Като отбиващ военната си служба в НРБ, Доган много добре е знаел, че подобен донос може да вкара човек в затвора. Агентурното сведение, че Исметов има намерение да бяга в Турция докато е войник, аг. "Ангелов" е написал след гостуване в селото на Исметов, където е бил гостоприемно посрещнат от цялата рода на жертвата си.

По-късно редник Исметов лично разказва на съказарменика си аг. "Ангелов" за неприятностите, които органите на МВР и ДС причиняват на него и на семейството му. От своя страна аг. "Ангелов" ще изслуша разказа на Исметов и дори ще го посъветва да внимава къде и пред кого говори, с което още веднъж ще спечели доверието му. Изобщо думата "доверие" е една от най-често споменаваните думи, които ОР Стайков използва в поставянето на задачите си. Това, което прави аг. "Ангелов" способен агент на ДС, е качеството му да печели доверието на всякакъв тип хора и да го използва като оръжие срещу тях. По-късно, като политик, Доган ще се превърне в един от най-добрите търговци на доверие... Ето какво пише Доган за премеждията на Исметов:

"Исметов е започнал с това, че преди около три месеца органите на МВР от град Кърджали и окръга са викали негови близки, за да дават обяснение за бягството на Исметов зад граница. Той обяснява, че през този период неговите родители са били на гости в този край и когато са пристигнали в Кърджали, техен близък, член на БКП, ги е сигнализирал, че са го викали в МВР във връзка с бягството на Исметов. Това изненадало родителите му. Но след като те отишли в селата Самовила и Токачка, техни близки също им казали, че били викани в МВР по този въпрос. Тогава родителите му разбрали, че работата е сериозна и се върнали в с. Йовково, Толбухинско, и споделили това с брат му Шукри. Тогава той е говорил с брат си в поделението и след като разбрал, че е тук, го помолил да си дойде в отпуск, за да го видят родителите му."

...

"Салиев е споделил, че той е успял да обработи много хора в насока против нашия строй. За всички тия въпроси той е имал досие, което се намира в София на ул. "Васил Коларов". Салиев е споделил, че сега е сигурен, че подир него са пуснати да го следят поне няколко човека от ст. лейтенант Стайков. Имайки предвид горното, той е бил предпазлив, като в много случаи се правел на глупав. В същото време неговата цел била да спечели хора на своя страна, като в това отношение се е похвалил, че има вече 7-8 човека такива."

Това е част от донос на Ахмед Доган, посветен на друг негов съказарменик, който пък му е доверил антикомунистическите си убеждения. Добре е да се отбележи фактът, че докато споделя с аг. "Ангелов", Салиев подозира, че ДС е пратила агенти по петите му, но не може да си представи, че човекът, пред когото споделя възгледите си, след това ще напише донос, с който ще го вкара в капана на оперативните работници от ВКР.

По време на агентурната си кариера във ВКР, Доган пише и няколко доноса за свои съказарменици от български произход. Всички те са правили опит да избягат от комунистическа България, по тази причина са лежали в затвора и в момента, в който аг. "Ангелов" донася за тях, ДС е нащрек по отношение на поведението им. Ето част от един подобен донос:

"Пред приятеля ми редник Иванов е споделил, че целта на същия е да изкара службата си, като след това щял да предприема нещо по-сериозно. От досегашния си тежък живот е стигнал до убеждението, че в България повече за него живот няма, въпреки че той тук е свързан със съпруга и дете. Приятелят ми сподели, че редник Иванов редовно в събота и неделя бяга от поделението, където в града употребява алкохол. Неговите нарушения, а и такива, извършвани от други войници, не се забелязват от командването, тъй като много често в празнични дни в поделение 2570 няма дежурни, а и когато има, същите не носят уставно службата си и не извършват никакви проверки."

Работата на Доган за ВКР е оценена от оперативните му работници. Ето какво пише полк. Владинов от ДС след среща с младия агент:

"При срещата агентът ми направи впечатление на човек с много висока обща култура, любознателен и всестранно развит. Притежава остра и пъргава памет, логична мисъл и способност да предразполага към себе си. Политически е добре ориентиран и заинтересован, умее самостоятелно да се ориентира и правилно да преценява нещата. Същият е в състояние да инпонира във всяко едно отношение на обекта и може успешно да го разработва. Като човек е самостоятелен, ученолюбив и любознателен, съобразителен и находчив. На сътрудничеството си с нас гледа като на гласувано му голямо доверие и с голямо желание изпълнява възложените му задачи. При изпълнение на задачите проявява умение и тактичност, независимо че е нововербован, което се дължи на високата му култура и възпитание. Имайки предвид горното, считам, че агентът е много добре подбран, правилно е ръководи от ОР Стайков и за вбъдеще може да израсне като много надежден и перспективен агент по турска линия."

В края на сътрудничеството си за ВКР в характеристика за аг. "Ангелов" оперативният му работник прави следната констатация:

"Работил е активно по ДОП "Фанатика", ДОП "Хитрия", ДОП "Лидера" и ДОП "Черногледия", като ДОП "Черногледия" и ДОП "Фанатика" възникнаха по данни на агента. С изключение на ДОП "Лидера" всички обекти са разобличени и данните при разобличаването се покриват с тези на агента."

Тома БИКОВ
http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=752370

[Rasate]

Китайци сглобили Стелт, изучавайки свален F-117



Китайците са направили своя представен наскоро самолет „невидимка“ с помощта на информация, получена от части от американския F-117, който беше свален над Сърбия по време на бомбардировките на НАТО през 1999 г., предаде АП.

Балкански военни специалисти казаха, че е много вероятно китайците да са успели да направят този самолет въз основа на анализ на части от свалената американска машина, които са купили от сръбските селяни, събрали ги след свалянето на F-117.

Новият китайски боен самолет J-20, който много трудно може да бъде засечен с радар, и който може сериозно да застраши американската доминация във въздухоплавателната индустрия, полетя за първи път на 11 януари.

Американският F-117 Nighthawk е първият Стелт, свален в бой. Според Пентагона „невидимият“ самолет е бил свален благодарение на комбинация от добра тактика и много късмет.

През 1999 г. пилотът катапултира и се спаси, а отломките се разлетяха на голяма площ по полето.

Селяните събираха парчетата като сувенири, някои от които бяха с размерите на малък автомобил.

„По онова време според нашата разузнавателна информация китайски агенти са ходели в райони и са купували части от самолета от местни земеделци“, заяви шефът на генщаба на Хърватия по време на бомбардировките на НАТО над Сърбия адмирал Давор Домазет-Лошо.

„Мисля, че китайците са използвали тези материали, за да стигнат до тайната на стелт технологията“, казва адмиралът за АП.

Според сръбския вестник „Блиц“ китайците са разкрили тайната формула на боята на „невидимия“ самолет.

Анонимен военен от Сърбия също потвърждава, че части от отломките от самолета са били прибрани от колекционери и някои от тях са отишли в ръцете на чужди военни аташета.

Военният консултант Зоран Кусовац твърди, че режимът на Слободан Милошевич обикновено е споделял плененото оборудване на западните страни с китайските и руските си съюзници.

http://www.dnes.bg/world/2011/01/24/kitaici-sglobili-stelt-izuchavaiki-svalen-f-117.109523

p.s. Продължение:
http://www.pomak.eu/board/index.php/topic,3981.msg70767.html#msg70767

[EvroPOMAK]

Взрив на московско летище, има десетки жертви
24.01.2011 16:32
Инцидентът е станал до кафе в общата зала на летището. По подозрение във връзка с терористичния акт са обявени за издирване трима мъже Най-малко 31 души са загинали, а 120 са били ранени при експлозия на московското летище "Домодедово", според официални данни, цитирани от ИТАР-ТАСС.
Засега броят и на жертвите, и на пострадалите не е окончателен, като е възможно те да продължат да нарастват.
По информация от руските власти към момента няма данни за пострадали български граждани, пише в изявление на българското външно министерство.
Всички московски болници са готови за приемане на ранените, съобщиха от столичния департамент за здравеопазване.
Експлозията е станала около 16,30 ч. до кафе "Азия" в общата зала за международни пристигания на летището, а не в залата за получаване на багажа, както бе съобщено по-рано.
В момента зоната за пристигащи е затворена. Очевидци съобщават, че залата се изпълнила с дим, че са се разрушили няколко стени, а някои - че дори е имало два взрива.
За последното съобщава в "Туитър" очевидец, но засега информацията не е потвърдена. Според едни той е станал на "Шереметиево", по други - също в "Домодедово". Новината за експлозията тръгна първо именно от платформата за микроблогове.
Пътници са били извеждани от авариен вход, има голямо струпване на хора. Наложило се е да бъде демонтирана тухлена стена, за да могат медицински екипи да достигнат до пострадалите.
Няколко международни полета, които е трябвало да кацнат в близкия час, се задържат. На официалния сайт на аерогарата се уточнява, че те са от Китай, Германия, Турция, Виетнам и Армения. Самолетите за "Домодедово" се пренасочват към "Внуково" и "Шереметиево".
Няма официална заповед за затваряне на летището, но на него през последния час не е кацнал нито един самолет. Пътниците от вече приземилите се самолети не могат да напуснат аерогарата, понеже багажната зала е затворена и не могат да приберат багажа си.
По оценка на оперативните работници от Федералната служба за сигурност на Русия (ФСБ) взривът е терористичен акт.
По предварителни данни бомбата била взривена от терорист камикадзе. Тя е била с най-малко 7 кг тротилов еквивалент, което означава, че може да се говори за един от най-големите транспортни атентати в света.
На летището са изпратени допълнителни сили на министерството на вътрешните работи и ФСБ. Въвеждат се засилени мерки за сигурност на всички московски летища.
По подозрение във връзка с терористичния акт са обявени за издирване трима мъже, съобщи Интерфакс, като се позова на източник от правоохранителните органи. Те са живели известно време на територията на столичния регион.
Според източник от силовите структури, цитиран от РИА Новости, взривът бил задействан от камикадзе, който се намирал в тълпата от посрещачи, като устройството било закрепено за тялото му. То било натъпкано с метални поразяващи елементи.
Ето и видео от мястото на събитието. Предупреждаваме ви, че то съдържа кадри, които не са подходящи за деца и хора със слаби нерви:
Взыв в Домодедово
http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3563111