Българският геноцид в 21 век Живеем в единствената страна в света, където майките са толкова мразени Димо РАЙКОВ 05.12.2014
Има ли някъде на друго място днес в света, в 23 век, случаи като тези в Родопите, Странджа, старци да си вадят зъбите с ръждясали клещи?! Има ли някъде другаде населени места, където от 40 години да не е идвал зъболекар!
Коментирано: 6 пъти Четено: 7944 пъти
E-mail
С намерението, демонстрирано многократно от новоизлюпения министър Петър Москов да повиши таксата на пенсионерите при преглед на лекар, бе премината всякаква граница в безчовечието на българина. Оттук нататък просто няма накъде!Само това да бъде направено, за мен вече е ясно, че тези хора, тоест новото старо правителство на България, още отсега са за бунището на историята.
Първият ти акт, аз разглеждам правителство и Народно събрание в едно, да бъде отмяната на таксата върху лотарията и по този начин да напълниш джобовете на хазартния бос, а веднага след това да удариш жестоко по начало ударените жестоко пенсионери, тоест твоите бащи и майки, да ги посечеш със саблен удар като една ненужна и омразна вещ – е, това наистина го може само българинът…
Мен ме е срам да казвам в чужбина каква е пенсията у нас. Защото хората се извръщат като от прокажен и бягат, бягат…
Големият Стефан Хесел, когото имах честта да познавам и който вече е покойник, основателят на движението „ Възмутете се”, написал едноименното есе, превърнало се във вдъхновение на милиони люде по света, особено в Америка, така ми каза, когато разбра „пенсионерската” истина у нас: „Нима е възможно това, господин Райков? Какви тогава хора сте вие, българите, за да продължавате толкова години да се държите така спрямо ония, които са ви създали…”
Да повтарям ли и думите на известния певец Шарл Азнавур, който при споменаването от мен на цифрата на пенсията на мама тогава, преди цели осем години, всъщност аз го излъгах тогава, защото тя получаваше в оня момент едва 32 евро, ми каза – а, по 50 евро на ден е горе-долу добре… И когато аз доуточних – не на ден, на месец, известният певец така ме прониза с арменските си иначе топли очи, че… А как само ме гледаха неговите бодигардове! И мигом се извърнаха от мен всички – а това във Франция, извърне ли някой поглед от теб, значи – ти си дотук, ти вече не ми си интересен. Да, как да им бъдеш интересен, след като не можеш да се погрижиш за родителя си? Какво да очакват от теб самия, нали.
Защото нормалният мозък трудно асимилира, че днес, в 21 век, при тези страшни цени, равни на европейските, че и по-големи, и то особено на хранителните продукти, те да получават под 45 евро на месец, а това са близо милион българи, а останалите пенсионери да бъдат със средно около стотина евро пенсия,…
Да дойдеш на власт уж с повика за нов морал, за почтеност, за възвръщане на нормалността и да започнеш това ”възвръщане” тъкмо с удар срещу най-бедните, срещу най-онеправданите, срещу най-болните и нямащите възможност дори и за най-елементарна защита… Това не е просто кощунство, това е геноцид от най-висша класа.
Когато в мрежата прочетох преди време как оприличават този Москов на оня д-р Менгеле, в първия миг, като човек и писател, който никога не прибягва до крайни изрази, това е против моето усещане за почтеност и морал, аз си рекох – е, пресилено е.
Сега обаче започвам да се замислям. Защото какъв трябва да си, за да пристъпиш към този акт?! Какъв трябва да си, за да си премиер и за тези хора, отчаяни и бродещи като сенки в нашия мъглив и без това живот на сенките, обиращи кофите за боклук, за да кажеш на всеослушание – ето, давам им 40 лева, ама да не вземат сега да ги скрият под дюшеците, трябва да ги похарчат, за да се върнат тази пари в държавната хазна! Колко трябва да си убог? Колко трябва да си опериран от усещане за елементарно уважение към този, който те е родил и отгледал!
Нямало пари в България… Нямало ли? А има пари за далавери, за плюскане като за световно, за крадене, ох, какво крадене, за слагане в сметки с огромни лихви – справка КТБ…, има, нали?
Има за скъпи и прескъпи лигавщини и „кефове” на разни мижитурки-чиновници. Да си припомняме ли – да, оня Вальо Топлото, живеещ като Крез, и сам той ли, докато в същото време наказателни отряди-шайки, щедро заплащани от самия него, ходеха по къщите на хората и тормозеха, убиваха психически и с последващи инфаркти сума ти възрастни хора. И къде е сега този Вальо, сеща ли се някой за него. Не, никой. Днес се сещат пак за пенсионерите, пак да им „одерат” още някоя кожа.
Знаете ли кой най-много се перчи в чужбина от дипломатите – да, нашите. На гол тумбак чифте пищови. Знаете ли колко французи са ме питали: „Господин Райков, вие сте най-бедните, пък вашите политици се държат като най-богатите в света…” Отделно не говоря за възпитанието.
Разгулна, коварна държава, територия на уникално за света „творение” – тъй наречената контролирана мизерия.
Всъщност това е „лостът”, с който се държи вече толкова време в подчинение моя народ – за тъй наречения елит има милиони, а за народа – и пет лева няма. Геноцид от най-висша класа. И същевременно пълен разгул, пълно пилеене на парички народни, мегаломания навсякъде.
Ами, обърнете се, погледнете наоколо – там, в провинцията, а и по трамваите в крайните софийски квартали – я ги вижте тези хора с уста-дупки. Държавата с хора с уста-дупки. Има ли някъде на друго място хора с такива беззъби уста? Има ли някъде на друго място днес в света, в 23 век, случаи като тези в Родопите, Странджа, старци да си вадят зъбите с ръждясали клещи?! Има ли някъде другаде населени места, където от 40 години да не е идвал зъболекар!
Защо не виждате онова, което всъщност ви избожда очите? Кой, как и защо ви е родил и възпитал на такава безчовечност, цинизъм и наглост, та пълните мрежата с такива обиди към възрастните люде! В нормалните общества, с нормалните политици по отношението именно към възрастните, болните, децата се съди за степента на зрелост на това общество – нещо, което нашенските доморасли тарикати-политици не искат и да знаят.
Да не си възрастен в България – това е проклятие! Да не ти дават да живееш, да изживееш онова, което природата ти е дала! Защото наистина не е хубаво да си възрастен, в това спор няма, но това е единственият начин да поживее човек, нали?
А и знаем оная притча за сина, който изхвърлил на бунището своя татко и за думите на неговия син, който взел носилката – ще я запазя за теб, теб да изхвърля след време също на бунището.
Във Франция, страната с една от най-високата средна продължителност на живота, е нещо нормално да се живее до 90 – 95 години, че и повече. Да видите само какви грижи полагат французите към своите възрастни! Наскоро бях с един французин при неговата майка – 94-годишна, която от две години била почти неподвижна в болница. Такава болница! Такава чистота, такова внимание на персонала… Тук една скоба – преди дни чух по националното радио как директорът на инфекциозната болница в София казваше, че нямали пари за електрически ток. Докато тук, в парижката болница, останах смаян, когато видях как в групирани в две отделни стаички майката на французина, моя приятел и още една жена, тя пък абсолютно неподвижна, рецитираха Лафонтен и се превъплъщаваха във всяка в отделна роля от басните на големия писател. Персоналът не им се караше, че вдигат шум или нещо подобно, а напротив – и медицинската сестра, че по едно време и един лекар участваха в мизансцена. И то с нескрито удоволствие.
Всичко това без никакви парички – просто възрастните си бяха заслужили това отношение и грижи с живота досега и труда си. Най-канени по френските телевизии са именно възрастните, с какво внимание ги слушат зали, пълни с млади хора. А у нас?
Раната у мен е кървяща – само преди три месеца загубих баща си в България. Загубих го по един най-нелеп начин, „благодарение” на най-безотговорно, на най-безчовечно отношение, какво ти отношение, направо липса на каквото и да е отношение от страна и на здравни институции, и на хората, на които го бях поверил, че и на най-близки…
Всяка вечер сънувам татко, още се разтрепервам само при мисълта за онова, което му се е случило, когато три дни и три нощи е ревал от болки, а не са извикали Бърза помощ, защото бил се преструвал. И защото бил над 80 години.
И когато плачещ и с изтръпнала буца на сърцето извиках по телефона от Париж защо не са се обадили на Бърза помощ, някаква жена, която ми се представи единствено като удостоверила смъртта му, която така и не ми каза каква е длъжността й, какво всъщност работи, само едно мъгляво – ами, от време на време ме викат тук…, та тази жена на моя синовен вопъл, напълно законен и човешки, ми каза, и то два пъти го повтори – господине, какъв ти лекар, каква ти Бърза помощ, това тук е България…
„Това тук е България…” Страшно, безнадеждно… Звучи като отглас от някакъв друг, далечен и много, много лош свят. Какъв ти свят, направо концлагер за възрастни в 21 век! Звучи като оправдание на гузен, обременен с демоните на безчовечието човек. Човек ли?
И после аз разбирам какво значи бизнес с погребални агенции, какво значи процент, който се взимал от лекари, от медицински персонал за всеки починал… Как да не се облее с кръв сърцето на човек, на един нормален човек, „разбиращ” за подобни абсолютно „нормални” и нестряскащи никого неща, характерни само за концлагерите на войната.
И понеже зная, че във Фейсбук е пълно с убоги същества, платени тролове и безчовечни анонимници, които сега ще гракнат срещу този мой текст, ще им кажа в аванс засега само това – пожелавам ви да попаднете в ситуация като тази при татко, да я изживеете, ако наистина можете, за да усетите онова, което искам сега да ви кажа тук. Защото българинът се слави с много отрицателни качества, едно от тях обаче е страшно – неспособността му да състрадава на другия, той все мисли, че това, лошото, него никога няма да срещне.
А той го среща – кога по-рано, кога по-късно, но винаги, няма начин да не го срещне. Просто такъв е животът. И тогава вече е разлюлян, тогава вече смаяно гледа и пита с невярващи очи – ама как така, ама защо това е възможно…
От досегашния си съзнателен живот съм се убедил категорично – няма друга територия, където възрастните да бъдат подложени на такъв геноцид. На такъв расизъм. Само защото природата го е дарила с повечко години. Няма друга страна, където на възрастния да казват – ало, пенсийо, ало, морук… Да го питат – абе, къде си тръгнал баш сега по трамваи и рейсове… Да се извръщат от него, защото миришел…
Няма друга такава мрежа, освен българския фейсбук, където когато те видят, че си над 50 години, да се обръщат подигравателно и цинично към теб – абе, мършо…
Тези „мърши”, дами и господа българи, „патриоти” и неземни „красавци” и „моралисти”, са най-канените и тачени люде по френските телевизии, за тях има толкова социални блага от страна на държавата, за тях се грижат доброволци – студенти и тъй нататък млади хора, без никакви парички, за тях има милиони асоциации, елате пролет и лете в Париж да видите по кейовете на Сена как до късно през нощта 90-годишни мъже и жени танцуват под овациите на околните…
Да, радостта от живота… Дори и когато той изтънява.
А у нас? Още на 50 години и вече си „аут”, вече си труп. Има ли смисъл да продължавам. Нашенецът си знае – абе, кво ми ги хвалиш, стари хора, за чеп на каца за зеле вече не стават.
Не, наистина няма друга такава безчовечна страна в света! Където вече 25 години да държат своята кръв, тоест своите родители, майките и бащите, в такава мъртва хватка, благодарение на пенсията-подаяние!
И ето – дошлият повторно като победител Борисов, заедно този път с „реформатори”, с „патриоти”, със социалисти от уж висша класа, тоест от тип „Гоце”, започва своята дейност не с друго, а с премахване на коренно противоположни две такси – тази на лотариите и тази на… пенсионерските прегледи при лекар…
Правителство, което, поне за мен, вече не съществува. Защото да посегнеш на майка си, това те прави приживе мъртвец. Това те прави наистина доктор Менгеле.
О, ама как щях да забравя… Да, идва следващата стъпка на тези лешояди. Намаляването на пенсиите. Говоренето на тези невероятни простотии – та какво друго освен простотии е да намаляваш онова, което е всъщност под границата на нормалното усещане…, започна служебното правителство, това е на път да го довърши. В негова подкрепа е една „царска” особа – Гергана Паси. Между другото, тези, царистите, след като се бяха изпокрили вдън гори, сега отново изпълзяха… Ето нейните думи по БНР: „Възрастните хора с радост трябва да приемат пенсиите им да бъдат намалени и да са сигурни, че отговорният им жест ще допринесе за оправяне на положението в България…”
Тук вече дъхът спира. Да, всяка граница вече е премината.
http://ploshtadslaveikov.com/?p=11702 
