Думата ''турчин''Хората, които излизат сега по улиците на България, трябва да са много бдителни - за да не бъде яхнат справедливият им протест от едни момчета, които викат "Турци, вън" и носят тениски с надпис "България на три морета". Коментар на Иван БедровМлади мъже с черни тениски и яки мускули носят плакат, на който Орешарски, Станишев и Сидеров са изобразени с фесове на фона на турското знаме. След това друг подобно изглеждащ младеж започва да скандира „Турци, вън“, а множеството започва да му приглася. В очите на тези хора „турци“ са не само представителите на ДПС, но и всеки, който има нещо общо с тях.
Наблюдението ми от всички протести в София от петък насам е, че лозунгите с етнически елемент много лесно заразяват младите хора. Вина за това носят както крайните националисти, които предлагат най-лесното обяснение за света - „виновни са различните“, така и представителите на ДПС, чиято арогантност надмина всякакви граници. Силовото налагане на Делян Пеевски за шеф на ДАНС е засега последната перла в короната.
По-голям и по-малък турчинВ Благоевград и Пловдив се бунтуват срещу новите областни управители, защото били излъчени от ДПС. Млада жена театрално се е забрадила, обула е шалвари и скандира „Мараба“ пред входа на Областната управа в Пловдив. „Нашите деди и прадеди ще се обърнат в гроба, ако разберат, че новият етикет на Пиринска Македония е Муса”, крещи Яне Янев името на назначението на ДПС в Благоевград. Янев плаши невежите около себе си с това как новата власт ще наложи задължително изучаване на турски език в училищата. При това той знае много добре, че такова нещо няма. А и майчиният език на Муса Палев е българският.
Нещо не е наред. Не е нормално най-шумната част от протестите срещу първите действия на правителството „Орешарски” да има етнически мотиви. Не е нормално, но е факт. Два лагера националисти крещят пред централата на партия „Атака“ и се надпреварват да се обвиняват взаимно кой е „по-голям турчин“. Абсурдите са непрекъснато пред очите ни.
Страхът от "турцизацията"„Атака“ влезе за първи път в българския парламент през 2005 година. Това съвпадна с края на първия цял мандат на ДПС в централната изпълнителна власт. Един от специалитетите на това управление беше парцелирането на цели сектори за една политическа партия. Още тогава започна централизираното „разпределяне на порции“, а малко преди изборите Ахмед Доган направи историческото си изказване за „обръчите от фирми“. По това време активистите на ДПС забогатяха рязко и видимо. Това се случваше, разбира се, и с други политици, но тези от ДПС не го криеха.
Факторите за успеха на „Атака“ вероятно са много, но един от най-съществените е умението на Волен Сидеров да канализира част от настроенията срещу ДПС в параноичен страх от „турцизация“. Тази схема функционира отлично - благодарение на наследения образ на „поробителя“, а и на учебната програма, която още от първи клас втълпява на децата, че турците са лошите.
Когато стана видно, че консумацията на власт се е превърнала в преяждане, се промъкна подозрението, че ДПС има много повече власт, отколкото би му се полагало, ако се съди по резултата от изборите. „Атака“, ВМРО и новата партия на телевизия СКАТ превеждат това като „турцизация“.
Приказките на ВоленС годините лидерите на ДПС или не осъзнаха своята отговорност за начина, по който мнозинството българи възприема малцинството турци, или много добре съзнаваха за какво става въпрос и цинично се възползваха от закона за скачените съдове. Публичното присъствие на типаж като Волен Сидеров е напълно достатъчно, за да мотивира сериозна част от мюсюлманите да останат единни политически, за да могат да защитават правата си. Нищо чудно тогава, че гласуват за кандидатите на ДПС. А ако не обичаш много да мислиш, Волен ще те убеди, че министрите и депутатите от ДПС са арогантни, защото са турци, а не защото са си по принцип арогантни. И гласуваш за „Атака“.
Не бива да сме толерантни към крайните форми на нетолерантност - някои вече са научили този урок Няма изглед тази порочна зависимост да изчезне от самосебе си. Затова е много важно всички останали да осъзнаят отговорността си: партии, медии, учители - всички те не бива да бъдат толерантни към крайните форми на нетолерантност. Защото търпимостта към различните се учи. Когато децата са ненаучени, героичните пози на крайните националисти им се струват привлекателни, а не такива, каквито са - смешни.
Отговорността си трябва да осъзнаят и мнозинството протестиращи нормални хора, които трябва да бъдат много внимателни и да не допускат справедливият им протест да бъде яхван от политически шмекери, които носят тениски с надпис „България на три морета“.Автор: И. Бедров; Редактор: Д. Попова-Витцел/DW/
