http://www.razkritia.com/111310/%D0%BA%D1%80%D1%8A%D0%B2%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%B0-%D1%82%D0%B5%D1%87%D0%B5-%D0%B2%D1%8A%D0%B2-%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B2/Кръвта на Дракула тече във вените на свищовлии
Развитието на културно-историческия туризъм в балканските страни възроди яростни спорове за етническата принадлежност на някои велики исторически личности. Българи и гърци се счепкаха за родопския Херой и певец Орфей - според едните той е елин, според другите - тракиец. Точка на спора тури американският режисьор на филма за аргонавтите, който го представи като... чернокож! Предложението за общо честване на Илинденското въстание скара македонски лидери. Президентът на републиката щедро се съгласи, че Кирил и Методий са на "вси славяни", т.е. че могат да бъдат и българи, но решително не ще да дава Гоце Делчев, Даме Груев, Гьорче Петров, тъй като те стоели в основата на македонската идентичност. Нищо че неведнъж са изразявали принадлежността си към българската нация. Румънски историци и общественици пък открай време водят яростна битка против фалшификациите около личността на Влад III Цепеш, войвода на Влашко (1468-1476). Въпросният войвода е широко известен по света не с победите си над турците, а с името Дракула, което заслужено предизвиква гнева и опроверженията на румънците. И въпреки това легендарните вампирски истории за княза вече водят стотици хиляди туристи в замъка му Бран, Трансилвания (в който той всъщност никога не е стъпвал).
Гневът на румънските историци и общественици този път обаче е предизвикан от книгата на нашумялата американска романистка Елизабет Костова "Историкът". В тази книга Влад III Цепеш Дракула е представен като човек, който говори и пише на български език. Но румънските историци направиха фаталната грешка да признаят, че Влад Цепеш Дракула е говорил на "църковнославянски", а не на български език.
Съгласни сме напълно с това определение. Понятието "църковнославянски език" е рожба на руския панславизъм от ХIХ век. И с него се означава просто старобългарския език - езика на св. св. Кирил и Методий, Климент и Наум. На този език в княжествата Влашко и Молдова се пишат всички административни и църковни документи до началото ХIХ век. Влашките и молдовските войводи са знаели и говорили добре този език, който, ако се съди и по имената им - Влад, Влайко, Дан, Богдан, Мирчо и т.н. - им е бил и майчин, и бащин.
Как става всичко това? България владее Влашко и Молдова от 640-645 г. Тогава хан Кубрат ги отнема от Аварския хаганат. По това време те са населени със славяни. Романизираното тракийско население е изтеглено в днешна Северна България още през 275 г. от Римската империя, която вече няма сили да защитава отвъддунавските си владения. На територията на Влашко и Молдова и на по-голямата част от Украйна е разположена и България до 680 г. Тогава хан Аспарух започва война с Византия, завършила в 681 г. със завладяването на Мизия и с установяването на българската столица в Плиска. Това обаче не означава, че са изоставени Влашко и Молдова. Напротив, територията на Отвъддунавска България се увеличава с областта Трансилвания и с днешна Словакия през 799-805 г. след победите на хан Кардам и хан Крум над аварите.
Но по-интересно е какво става в последните два века (ХII-ХIV век). Освободителното въстание на Асен и Петър обхваща и отвъддунавските български земи. Още цар Калоян (1197-1207 г.) се титулува цар на България и Влахия. В 1203 г. унгарският крал Емерих се оплаква на папа Инокентий III, че българският цар му е отнел Трансилвания. Папата му отговорил, че това са земи от "патримониума" (буквално - бащиния) на България, така че да си трае. Особено показателно е, че навсякъде в морските карти на Генуа, Венеция и Каталуния като България се обозначават именно земите на север от Дунав, а за тези на юг се ползва названието Загора. През 1314 г. Генуа се оплаква, че в Белгород - Днестровски българските държавни пристанищни власти са ограбили генуезка галера. А цар Иван Шишман не случайно премества столицата си в Никопол, за да отстъпи - пак на своя територия - на север от Дунав в случай на турска победа.
Може ли изобщо да се вярва на историци 
