В Издателство Жанет 45 излезе новата книга на Хюсеин Мевсим «Пътуването на Чудомир в Турция (1932)».
Предлагаме встъпителната част на книгата.
В периода от 27 април до 11 май 1932 г. 80 български учители по история, география, рисуване и ръчна работа от различни краища на страната под ръководството на инспектори от тогавашното Министерство на народното просвещение и присъствието на академичните светила Б. Филов, В. Златарски и Св. Примов участват в научна екскурзия в съседна Турция, която включва посещението на Истанбул, Бурса и Одрин.
Целта на екскурзията е българските учители и инспектори на място да се запознаят с новостите и реформите, които се провеждат в съседната страна през годините на републиката, да установят контакти с турските си колеги и да се запознаят отблизо с просветно-образователна им система, а така също да опознаят културно-историческото наследство в споменатите градове.
Отлично организираната екскурзия преминава много добре, любезните домакини съставят наситена програма, която предоставя възможност на българските учители да посетят десетки различни училища и музеи в трите града, както и да правят интересни наблюдения и заключения върху републиканската действителност. С една дума, проявата постига своите цели и учителите се завръщат изключително удовлетворени.
Сама по себе си тази екскурзия, разбира се, представлява съществен интерес от гледна точка на турско-българските културни връзки през 30-те г. на миналия век, но едва ли тя щеше да попадне в изследователското ми полезрение, ако един от участниците в нея не беше учителят по рисуване и ръчна работа в тогавашното Смесено педагогическо училище в Казанлък Димитър Христов Чорбаджийски.
Скоро след завръщането си от екскурзията 42-годишният тогава учител и музеен деец е съкратен по бюджетни причини, но по-важното е, че под псевдонима Чудомир започва да обнародва карикатури и разкази във «Весела страница» на в. «Зора», което му открива пътя към високото признание за талантлив майстор на хумористичния разказ в българската литература....Помня, че още през студентските си години в Пловдивския университет бях твърде заинтригуван от кратката бележка в съответния том на «Речник на българската литература», че в 1933 г. (всъщност 1932) Чудомир посещава Истанбул и Бурса, но с каква цел, индивидуално или служебно и за какъв срок – тези въпроси останаха да висят в съзнанието ми.
Не след дълго неведомият (и непредсказуем) вятър на съдбата щеше да ме отвее именно към Бурса и Истанбул, но завръщането в литературните води щеше да стане след едно принудително откъсване от десетина години.
Онези въпроси от студентството придобиха актуалност преди няколко години, по-точно, през 2008-а, когато в един юлски ден се оказах в Литературно-художествен музей «Чудомир» в Казанлък. Основната ми цел бе да уточня подробностите около подетата от Фондация «Чудомир» похвална инициатива за превеждане и издаване на Чудомировите разкази на балканските езици, за която бях научил от моя добър приятел, журналист в местния вестник и талантлив писател Петър Марчев. Желаех да преведа и да представя цялостно на турски Чудомир, имах афинитет към неговите разкази, още повече, че присъстваше в учебната програма и се изучаваше от студентите ми в Анкарския университет.
В колегиално-дружеската беседа с Пеньо Терзиев в музея, помещаващ се в къщата на писателя, а и в предварителната кореспонденция, поставих въпроса за Чудомировото посещение в Истанбул и Бурса, и каква беше радостта ми, когато домакинът откликна, че в архива се съхранява бележник и ръкописен доклад за тази екскурзия. Записките в бележника все още не бяха разшифровани, а докладът бе разчетен вече от П. Терзиев. Помолих го да ми предостави този ценен материал, тъй като имах желанието да разчета някои неразчетени места в доклада, да разшифровам записките в бележника, съответно да ги преведа и публикувам на турски, защото, освен всичко друго, те представляваха интерес като погледа и оценката на един български интелектуалец и творец върху турската обществена действителност, бяха свидетелство за републиканската история от 30-те г. на миналия век.
П. Терзиев отзивчиво ми предостави споменатите архивни материали, за което още веднъж му изказвам сърдечна благодарност. Още същата вечер в хотелската си стая под «Тюлбето» и следващия ден в автобуса за София вникнах в специфичния почерк на автора и разчетох записките, а частта от доклада за Истанбул и Одрин преведох и включих в сборника с разкази и картини Amerikan Mercimeği («Американска леща»), който издадох в Анкара през март 2009 г.
Книгата бе представена в Казанлък по време на Чудомировите празници през същата година. По такъв начин, отчитам с удовлетворение, докладът на Чудомир за пътуването до Истанбул, Бурса и Одрин за пръв път видя бял свят именно на турски.
Малко по-късно, със съответните обяснителни бележки, П. Терзиев го публикува в «Казанлъшко слово» (бр. 33, март 2009), «месечен свитък за литература и изкуство» на в. «Искра». След два месеца, през май в Анкара, съвместно с Фондация «Чудомир» и участието на представители от Министерството на културата, служители от общинската администрация в Казанлък и репортери във фоайето «Фараби» на Факултета по език, история и география на Анкарския университет открихме изложбата «Нашенци». Преди това имаше представяне на сборника с разкази в залата на Факултета, последван от коктейл. Проявата бе уважена от академичните среди, от тогавашния посланик на Република България в Анкара Бр. Младенов, съветничката Д. Петрова, дипломати и местни журналисти. Мои студенти от първи курс поставиха на сцена разказа «За Бог да прости», въобще чрез тази прекрасна проява авторът достигна до турската публика.
В настоящата книга се публикуват за първи път с всички необходими пояснения и коментари записките (по-нататък Бележник), които Чудомир си води в един бележник с бледорозови корици и карирани листове през цялото пътуване; докладът (по-нататък Доклад) «Пътуване до Цариград», изнесен пред учителската колегия в Казанлъшкото педагогическо училище на 19 май 1932 г.; трите пощенски картички, които изпраща на съпругата си Мара Чорбаджийска от Истанбул, Бурса и Принцовите острови, акварела «Св. Ирина», а също така фотографии, скици и пр.
Разбира се, тази научна екскурзия, проведена с участието на няколко десетки учители, инспектори, видни български учени и един народен представител, не може да се разгледа само като едно обикновено пътуване в съседната страна. Без съмнение, тя се явява резултат на процъфтяващите турско-български отношения в културната сфера от началото на 30-те г. на миналия век. Затова реших, че би било добре тя да бъде видяна и оценена не като случаен и откъснат акт, а именно в контекста на тази добросъседска атмосфера и приятелство.
В основната част на книгата си, като се осланям и на писмените свидетелства на други участници в същата екскурзия, а така също черпейки информация от български и турски държавни архивни фондове, централни и провинциални вестници, се постарах максимално подробно да възстановя хронологически цялото пътуване, както и да изложа впечатленията на Чудомир от турската просветно-образователна система и въобще републиканска действителност през въпросните години.
Тази книга за пътуването на Чудомир в Турция през 1932 г. можеше да се появи на бял свят поне преди три години, но пространствената ми отдалеченост от изворите, и обстоятелството, че се налагаше да се работи с различни архиви и библиотеки както в София и Анкара, Пловдив и Истанбул, а така също в Стара Загора и Бурса, Казанлък и Одрин, сериозно ме възпираше във времето.
Сега, когато тя вече е факт, бих искал да изкажа искрена благодарност на всички онези близки и далечни приятели и съмишленици, които жертвоготовно споделяха с мене вълнението от осветляването на една непозната страница както в творческата биография и литературно наследство на Чудомир, така и в турско-българските културни отношения в началото на 30-те г. на миналия век.
Хюсеин Мевсим
ноември-декември 2011,
Анкара
http://www.plovdiv-online.com/component/k2/item/35419-knig%D0%B0-z%D0%B0-chudomir-ot-hyusein-mevsim