Отдавна се каня да попитам, Назми, защо официалните езици на този форум са първо турският и после българският. Дали защото майчиният език на помаците е турският; дали защото официалният език на страната, в която са се родили вероятно почти всички от влизащите в този форум, е този; дали защото това езикът на който е бил написан първо Коранът, например, е този? Този въпрос се зароди у мен не защото имам каквото и да било против турския език (или който и да било друг език) и не защото не знам примерно, че има най-вероятно много помаци, които знаят турски. Зароди се най-вече заради това, че е поставен на първо място като език, на който да се пише в този форум.
Тази народна песен, дето си пуснал, каква е според тебе, впрочем, като език и ритмика? На какъв език са измисляли и пели своите песни твоите предци? И защо независимо дали са били мюсюлмани или християни хората в Родопите например, техните народни песни са едни и същи, много подобни като звучене?
Не знам, впрочем, защо Доган примерно или неговите приближени са онези, които могат да кажат на помаците кои са и какви са. И това даже не е толкова важно. По-важното е, според мен, че както е съвсем ясно колко много държат помаците на своята специфична идентичност, колко искат да запазят своите корени, традиции и пр. - но ако си позволя да попитам не само теб, но и други хора тук, как се съхраняват корени и традиции, ако част от характера и спецификата на тези корени не се вижда, колкото и да е видима, как бихте отговорили на това? Никой народ, никоя общност, не съчинява все пак своите народни песни на някакъв друг език, освен на своя, на т.нар. майчин език. Никой народ и никоя общност от хора, ако наистина не се срамува, нито се страхува от нито една част от своята идентичност, не слага за първи, проритетен в някакъв свой дискусионен форум включително, език, различен от този, на който са измисляли песните си неговите предци.
Фолклорът, впрочем, народните песни, е нещо, което въобще не се влияе от чиито или каквито и да било пропаганди. Ако помаците се срамуват или страхуват по каквито и да било причини да видят част от идентичността си, част от корените си, те съзнателно или не ще ги подменят, държейки толкова много да ги запазят.
Специфично обособяване на помаците, свързано разбира се с исляма, е започнало през османския период, в рамките на Османската империя. Тази империя, в която всички мюсюлмани, независимо техния етнос, са имали повече права и повече задължения от останалите поданици, не съществува вече разбира се, разпада се в края на ХІХ и началото на ХХ век, но в страната, която я наследява, Р. Турция има и днес среди, които смятат помаците за някакво свое или поне някакво почти свое население.
Неотдавна видях в един телевизионен репортаж от едно помашко село една жена да казва, че е научила децата си на български (звучеше така като че ли: „Ето вижте, изпълнила съм си дълга към тази държава, научила съм децата си на български”). „Ще ги науча и на турски”, продължи жената. Няма лошо, всеки един език е още един прозорец към света. Но дали тази жена си даваше сметка, че да научиш децата си на езика, на който предците ти са измисляли своите народни песни, не е точно дълг към държавата, чийто гражданин/гражданка си? Може би, впрочем, ако тази жена или други като нея, отиде отишла да живее в Р. Турция, тя много лесно би приела, че няма защо въобще да го помни българския - какъв би й бил, в края на краищата този език, ако тя самата го свърза единствено с държавата, чиято гражданка е в момента?
