http://www.struma.com/publikacii/yavor-chitakov-ot-s-babyak-i-na-bulgaromohamedanite-rodina-e_9208/ Явор Читаков от с. Бабяк: И на българомохамеданите родина е България
21 юни 2010 Явор Читаков 56 коментара 1846 прочита
Явор Читаков
Християни и мюсюлмани да живеят заедно е съдба, а не хрумване на политик, от столетия едни синори делят нивите им, споделят празници, ученически години, войниклък
Българомохамеданите /помаците/ през последните няколко години са обект на засилено “внимание” от страна на определени кръгове в нашата страна, които често пренебрегват добрия тон.
Отдавна се каня да взема отношение, но се колебаех, защото, за да доказваш истината и да опонираш на хора, силни на деня, се иска кураж, и то голям. Аз не търся конфликти с никого, защото не съм конфликтна личност. Но когато става реч за истина и справедливост, съм готов да споделя мнението си, макар че в днешно време това може да се окаже опасно.
След прословутия призив преди няколко години на един мастит политик: “Турците в Турция, циганите на сапун”, макар и по-късно във времето, в общественото пространство се подхвърли и друг политически бисер: “Родопите си отиват от България”!. Доколкото си спомням, тази зловеща мисъл за пръв път бе изказана от лидера на партия “Атака” на област Шумен г-н Румен Русев. По един или друг повод по телевизията и в някои печатни издания не пропуснаха да го подкрепят и други суперпатриоти. В едно от предаванията на “Паралакс” по телевизия “Скат” от април 2008 г. гост беше г-н Живко Сахатчиев от Якоруда, който наговори такива неща, че направо се изплаших. Че помаците се турчеели, че слагали на децата турски имена. И тук г-н Сахатчиев не пропуска да отбележи, че Родопите си отиват от България, че ни чака косовски вариант и пр., и пр.
Та нима младите християнски семейства не слагат на новородените си деца италиански, френски, английски и какви ли не още модни имена? Просто модно увлечение. Е, вярно, срещат се някои нехарактерни досега имена, като Амина, Ясмин, Енис и др., но преобладават характерните за нашето население арабски имена, които се предават от поколение на поколение. И нещо повече, болшинството от родопчани върнаха наставките “ов” и “ев” на фамилните си имена. Според мен тяхното премахване преди години беше увлечение и груба грешка, защото по този начин след едно-две поколения безвъзвратно ще се изгуби родовата памет на цели фамилии /родове/. И тук е мястото да попитам кои са тези като господин Румен Русев, Живко Сахатчиев и сие систематично да правят внушения, че Родопите си отиват от България?!
Къде отиват, бе, господа, в кой край на планетата Земя или на коя друга планета?! И защо това неразбиране и недоброжелателност към помаците? Не разбирате ли, господа, че с тези внушения вие нанасяте голяма вреда, че тези внушения са деструктивни и много опасни. И вместо да изпишете вежди, ще извадите очи.
А това, че се построиха много джамии в годините на демокрацията, е факт, и то неоспорим. Но този факт не трябва да дава повод на някои политици и кръгове да изпадат в истерия. За тяхно сведение, джамиите не се пълнят и наполовина в повечето села, където има такива. В гр. Белица например джамията се посещава в петък от 10-15 вярващи. А в моето родно село само петима правят редовен намаз. Доскоро ходжата на селото Усаин Читаков сам-самичък посещаваше джамията за намаз и много хора са го виждали да плаче от мъка, че млади и стари пълнят кафенетата и кръчмите, а в джамията никой не влиза. Той чистосърдечно признава, че при комунизма много хора са извършвали намаза, а на Байрамите тогава джамията едва е побирала желаещите. Може да прозвучи невероятно за някого, но това факт.
И още нещо - рядко има селища, където младежкото присъствие в джамиите да е осезателно. Защото младите хора предпочитат по-свободния живот пред ограниченията, които биха били принудени да правят при едно по-сериозно навлизане в лоното на исляма.
Впрочем аз съм мюсюлманин, но не посещавам джамия и не извършвам задължителните 5 намаза /ежедневни/. Но чета Корана и се удивлявам на всичко, написано в него. И не вярвам да е плод на религиозната и политическата приницателност на пророка Мохамед, защото исторически достоверно е, че той е бил слабограмотен човек. Явно в създаването на Корана има Божия намеса, каквата има при създаването на Тората и Библията. Знам, че тя има Стар и Нов завет, за 40-годишното пътуване на евреите от Египет до Ханаан - Обетованата земя, за скрижалите /десетте Божи заповеди/, които водачът им Моисей получава от Бога на планината Синай. Знам много неща за юдеизма. Мога още да говоря за Библията, но смятам, че засега това не е необходимо. Само ще споделя, че се отнасям с почит и уважение към религиозните чувства и вярвания на християните и тяхната свещена книга - Библията. Свещените книги, независимо фундамент на коя религия са, никой не трябва да ги хули и отрича, защото ще изпадне в заблуда и в дълбок грях. В дълбок грях изпадат и онези, които обругават и оскверяват гробове, църкви и джамии.
Аз не отричам, че има помаци, дори групи от тях, които имат крайни схващания, но те са малцинство. И не е ли по-добре да оценяваме хората не по техния верски и етнически признак, а по техните човешки достойнства и добродетели.
А що се отнася до патриотизма, аз бих казал, че помаците най-малко трябва да се обвиняват в липса на такъв, защото от есента на 1989 г. насам те не тръгнаха вкупом и презглава да се изселват в други, чужди държави, а останаха по селата и махалите на Родопа планина, а и в другите райони на страната, и усетиха с цялата им тежест несгодите и лишенията, които им стовари кризата на така наречения преход. Или казано по-точно и ясно - те не обърнаха гръб на родината си в името на по-сугурен, по-спокоен и лек живот! И не мога да си обясня защо с такова настървение и враждебност са изпълнени словесните атаки срещу помаците, защо така много на някои им се иска в Родопите непременно да има радикален ислям, защо тръбят наляво и надясно, че Родопите, респективно помаците, си отиват не знам къде, и пр., и пр.
Имам усещането, че както е тръгнало, с тези манипулации и внушения ще се направят по-големи поразии, отколкото с възродителния процес.
Говори се, че имамите се занимават с политика и използват религията за политически цели. Възможно е да има такива. И ако наистина има, то час по-скоро трябва да се откажат от това вредно увлечение, защото когато се объркат политиката и религията, се получава особена взривоопасна смес, на която й е необходима една по-голяма искра, за да се получи страшен взрив, след който ще има много кървави сълзи и хиляди изпепелини човешки съдби и мечти. И да не забравят, че България е светска държава.
Имам усещането, че е в ход тенденция към етническо и религиозно противопоставяне. И до голяма степен това се използва като политическо оръжие. Нека политическите и духовните водачи в нашата страна знаят, че когато тези процеси завладеят умовете и сърцата на децата и младежите, тогава те лесно могат да излязат от контрол. Затова имами, свещеници, учители, родители, политици и държавници, всички поотделно трябва да осъзнаят своята отговорност за запазването на религиозния и етнически мир в нашата страна.
За нас, помаците, традиционният ислям е в основата на религиозните вярвания и ценности, и през вековете той не е водил до остри конфликти с християнската религия и другите вероизповедания. Затова трябва да се придържаме към него. И още нещо. Християните в България са толерантни и дружелюбно настроени към мюсюлманите /помаците/. И това не е от днес и вчера, това е от векове. И нека не се хващаме за минусите, а за положителните неща, които са много, много повече. И защо някакви предразсъдъци и тенденциозни внушения трябва да ни попречат ние да се отнасяме по същия начин към тях?! И това не трябва да го правим по задължение и по внушения, а то просто трябва да бъде неразделна част от нашия живот.
Преди години, когато във Велинград имаше около 200 босненски мюсюлмани, една жена от тях беше дошла в с. Бабяк. Попитах я какви са впечатленията й от българските христиани. Приятно бях изненадан от отговора, че те са далеч по-добри от сърбите, че ние трябва да ги уважаваме много заради човечността им. Още помня думите й: “Турция не ни прие, върна ни от границата, но България ни прие!”.
В потвърждение на уважението и толерантността на българите към помаците е и това, че именно те им подадоха ръка и ги измъкнаха от безпросветността и невежеството. Още на следващата година, 1913 г., след освобождаването на Родопите от турско владичество през 1912 г., в моето родно село Бабяк Димитър Бръдешков от Якоруда слага началото на светското образование в тази част на Родопа планина. Така е и в десетки други села от Югозападните до Източните Родопи. Заобиколени често от недоброжелателност и подозрителност, с цената на много лишения такива човеколюбци като Димитър Бръдешков отстоявали своята кауза - да запалят светлината на знанието и културата в душите на тези изстрадали и неграмотни хора. Е, как тогава, какво на този свят може да ни накара да забравим, да заличим от миналото спомените си, саможертвата на тези будители-човеколюбци?! Нищо! Защото в противен случай ще бъдем слепци с очи!
Тук може би е мястото да отбележа, че през последните години политиците, съзнателно или не, до голяма степен игнорират помаците /българомохамеданите/. Това е крайно погрешен подход. Да сте прочели или чули по медиите мюсюлманин /помак/ да е изнасилил жена, да е ограбил или убил човек за пари?! Със зъби и нокти те са се борили за своето оцеляване. В първите години на прехода тежката криза се стовари най-силно върху тях. Но те не се отчаяха и предадоха. Отглеждаха животни - овце, говеда и коне, въпреки че търговците ги изкупуваха на символични цени. Отглеждаха тютюн и картофи, но им ги изкупуваха на половин цена. В онова време
/трудно/ спасението дойде от диворастящите плодове. Сякаш Бог се смили над тези отчаяни и трудени хора и напълни горите и поляните с билки, гъби, ягоди и боровинки. Беряха ги и ги продаваха, и така осигуряваха своя поминък...
Някъде преди около 10-ина години, когато пак безпаричието мъчеше хората, сякаш манна небесна падна над Разложката котловина. Към Банско и Разлог започнаха да текат като планински потоци пари, пари, много пари - левове, евро и долари. Започна се огромно строителство - хотели, ваканционни селища, голф игрища... а за това трябваха работници. А в селата на Родопите ги имаше в изобилие. Там армията на безработните беше най-голяма. И стотици, дори хиляди тръгнаха по строителните обекти. И ето в един момент усетиха, че нещата са се променили към по-добро. Много от тях си купиха западни автомобили, подредиха си домовете и в душите им стана по-ведро и леко.
Но за съжаленаие хубавият сън свърши. Той бе прекъснат от световната финансово-икономическа криза! И то откъде дойде това чудовище? От най-мощната държава в света - Америка. Америка кихна, а светът се разболя от грип... А Родопите от пневмония. Изведнъж родопчани останаха отново без работа и пак са в безизходица. И то голяма. Като никога досега. И идва тежкият и болезнен въпрос - ами сега накъде? Явно трябва да се борят с бедната песъклива земя и да разчитат отново на билки и доворастящи плодове. Тов е спасението. Друга алтернатива няма.
А това, че християни и мюсюлмани в България могат и трябва да живеят заедно, е съдба, а не хрумване на един или друг полтик. Съдбата, а не историята е предопределила да живеем заедно, за да си помагаме, да споделяме празниците си, мъката и радостите си, както е било десетилетия, дори столетия наред, та нали едни и същи синори делят нивите на много християни и мюсюлмани, учили сме в едни и същи училища, споделяли сме заедно трудностите на войнишкия живот.
С уважение: ЯВОР ЧИТАКОВ
