Topic: Песни на помаците от Тетевенско

[ivetko]

РАБИШЕНЦЕ АГИ

“Ой, Рабишенце, аги,
ще ли да ме чакаш (2)
доде войник ида?”
“Агу Сюлемане,
няма да те чакам, (2)
ни два, ни три дни,
ни цела година.
Това са ми, агу,
тъкмо три години.”
“Рабишенце, аги,
ако ме не чакаш,
ти ще да ми върнеш,
върнеш и повърнеш,
от русата коса -
копринена кърпа,
от тънките пръсти -
сребърни пръстени
и щеда ми върнеш,
върнеш и повърнеш,
от тънката снага -
алени шалваре,
от белите крака -
черните сандале.”
“Агу Сюлемане,
ти ще да ми върнеш,
върнеш и повърнеш
петстотин бели котла
със студена вода,
дет съм те поила
зиме по собите,
лете по сенките.”

Пяла Атина Сюлемезова от с. Глогово (р. 1947 т.), Ловешко Записана от Ивет Костова - март 1979 г.


СИНЕ ИБРАХИМЕ

“Сине Ибрахиме,
зора се зазори
откъдя Търново,
йот към изток слънце.
Сине Ибрахиме,
телюграма иде, (2)
баш бела артия.
В телюграма пише
по-скоро да идеш
в пустата Лешница,
че са свадба прави
и са калесали
от село пелюване
и ги е изтръшкал
Шишко арапина.
Ти да с’идеш, сине,
Шишко да си трътиш.”

“Нине, ома нине,
телюграма връщай,
че съм много болен,
че ми се ожени
пръвата любовница,
Сватба й се прави.”

(Пее се на седенки и трапеза)
Пяла Зюмбюла (Златка) Ибрахимова Чаушева, р. 1932 г., с. Градежница, Ловешко
Записана от Ивет Костова, май 1978 г.

РАНО СА РАНИЛЕ ИЗВОРСКИ НЕВЕСТИ

Рано са раниле Изворски невести, (2)
тъс Къса Иньова
и сестръ й Сула,
Сула Бошнекиня,
Сула Бошнекиня,
грива герекиня.
Та па са отишле
на Големи Главен
при Ибрахим Мехмедов.
Та па му думаха:
“Агу ле, Ибрахиме,
ти научва ли са,
че ти се сгодила
пръвата любовница
Фатмето Абдиова.
Годи(х)а, венча(х)а
на селско кафене.
Менъ й тури(х)а
пет върви жлътици -
на бялата гуша,
на равното чьоло.”

Ибрахим Мехмедов
цигара си пали,
пали и я лапа
откъм ту огъня.
Та па си извика
на негови ратее:
“Колата стегнете,
биволе впрегнете,
мене туварете
да ме закарате
при нина Мехмедица
в Турски извор.”

Колата стегнаха,
биволе впрегнаха
и го товариха
та го закараха
в Турски извор
и го вкараха
в равните дворове
и го стовариха
в широките соби.

Чи то ми са мина
ни мало, ни много,
пу икиндийско време.
Че тя си ми иде
Фатмето Абдийова,
боса на чеълци.
Та па му думаше:
“Агу ле, Ибрахиме,
ти току оздравяй,
аз ще да си върна,
върна и повърна
от бялата гуша -
пет връви жлътици,
от равното чьоло -
меки мамудии.
Тебе ше да взема.”

А той си и зума:
“Фатме, аги, Фатме,
то веке минало.
Я са, ле, наведи,
па да те целуна,
целуна, прегърна,
душа да излезе.”

Тя ми се наведе,
той си я целуна,
целуна, прегърна,
душа му излезе.

Пяла Зюмбюла (Златка) Ибрахимова Чаушева, р. 1932 г., с. Градежница, Ловешко
Записала Ивет Костова, май 1978 г.


АВИШО, АГИ, АВИШО

“Авишу, (и)аги, Авишу,
гюзел Авишу,
хайде се двама вземеме,
че сме си лика - прилика,
като два стръка иглика.”

“Стой така, аго, не думай,
че сме си близко роднина,
майките ни са две сестри,
бащите ни са два братя,
два братя, до два баджанака.”

“Авишу, гюзел Авишу,
гъста сечина път няма,
дълбока вода брот няма,
ситно камъне чет няма,
убава мома род няма.”

Пяла Авиша (Атина) Севинова Сюлемезова, р. 1946 г., с. Глогово, Ловешко.
Записала Ивет Костова, май 1978 г.

[ivetko]

ПРЕМЕНИ СЕ УСИН

Премени се Усин,
нагласи се Усин,
на риза с кенаре -
шарену елече.
Та па си ми тръгна
белаче да вика.

Като си ми тръгна
майка му заръча:
“Усине ле, нани,
всъдя да ми ходиш,
само да не ходиш
доле, по-надоле,
във долната махала,
у Раба Ругачльова
и сестра й Айша.”

Той като си тръгна
най-напред отиде
доле, по-надоле,
във долната махала,
у Раба Ругачльова
и сестра й Айша.

Като го видяха
и тия му думат:
“И при нази ела.”

Той като отиде,
във вратата влезе,
пушка е пукнала
горе, над вратата.
Усин ударила
във белите гръди
и си го хванаа,
ръце му извиа,
на опет връзаа.

И го заведоа
доле, по-надоле,
доле, под селото,
доле ле, във Люлка.

Огън му наклале,
масура накършиа,
зъби му избиа.

Тя го е дирила
Усинова майка
денем по белаче,
вечер по шумаре,
та го намерила
доле под селото,
доле ле, във Люлка.

Пяла Зюмбюла (Златка) Ибрахимова Чаушева, р. 1932 г., с. Градежница, Ловешко.
Записала Ивет Костова, май 1978 г.

РАБИНЧЕ, РАБИНЧЕ

Рабинче, Рабинче,
Рабинче ле, нани,
защо болна лежиш,
болна на йозглаве?”

“Нине, ома, нине,
аз си болна лежа,
за тоз Ибо Менов,
есенното кайбе,
ваклото кадифе.”

“Рабинче, Рабинче,
Рабинче ле, нани,
ти туку йоздравяй.
Нина ще те даде
на тоз Ибо Менов,
есенното кайбе,
ваклото кадифе”.

“Нине, ома, нине,
аз кога го исках,
ти отрова дириш
мене да отровиш,
буба пушка пълни
мене да убие,
брат ми брадва точи
мене да заколи.”

Пяла Авиша (Атина) Севинова Сюлемезова, р. 1946 г., с. Глогово, Ловешко.
Записала Ивет Костова, май 1978г.

АНКА ДРЕНКИ БЕРЕ

Анка дренки бере -
Али сяно коси.  (2)

Анка се пукачи -
Али я дукачи. (2)

Та па си развива (2)
аления пояс.(2)

Анка, ле, да задява.
А тя си му дума:
“Али, дади, Али, (2)
къту мъ задяваш (2)
къдя ше ма носиш?”

“Анке, аги Анке,
аз ще да те нося
на село Севлиево. (2)
Там ще да ти купя (2)
къща ле, със кирия
и ще, ле, да те (х)раня
със шарени шекере (2)
със шушено грозде (2)
ментави бомбоне.”

Пяла Авиша (Атина) Севинова Сюлемезова, р. 1946 г., с. Глогово, Ловешко.
Записала Ивет Костова, май 1978 г.

ГАЙТАНО, ПИЛЕ ШАРЕНО

“Гайтано, пиле шарено,
дей гиди ягне галено,
къдя си аги, ходило,
ю вчера и ю завчера?”

“А съм си, аги, ходила,
на Селим султан джамия,
на високата чаршия.
От мойто лице гледаха,
бели артии лееха,
от мойте йочи гледаха,
черни куршуми лееха,
от мойте вежди гледаха,
тънки гайтани плетява.”

“Я съ са разкръши Гайтано,
я съ разтроши, Гайтано,
като ягне на Гергьовден,
като яре на Петровден,
като ран босилек в градина,
дето го мома полива,
със студена вода ледена,
с ергенска душа медена.”

“Знаеш ли, аги, помниш ли,
куга си двама одихме
йовчере и говедаре
по Бабинското присое?
На едно клонче стуехме,
вишни-череши ядехме,
от юста в юста ядехме
и после в пазва туряхме.”

Пяла Авиша (Атина) Сюлемезова, р. 1946 г., с. Глогово, Ловешко.
Записала Ивет Костова, май 1978 г.

[ivetko]

НА БАС СЕ БАСИХА

На бас се хванаха
момче, ле, и момиче (2)
момче, ле, алиманче,
голямо душманче.
На куп да си легнат,
нищо да не правят.
Момче си залага
конче за петстотин,
момиче залага
гердан за иляда.

На куп си легнаха
във росно ливаде (2)
край голямо грамаде.
Момиче се мята
като мряна риба.
“Извий се, извий се,
момче алиманче (2)
голямо душманче.
Язе отжалявам
гердан да иляда,
те не отжаляваш
дръгел за петстотин.”

“Ой ле, момиченце,
не съ ле закачай (2)
че къту съ извия (2)
тъ ше ле те скръша (2)
като суха клечка.”

Пяла Авиша (Атина) Севинова Сюлемезова, р. 1946 г., с. Глогово, Ловешко
Записала Ивет Костова, май 1978 г.

ПРЕМЕНИ СЕ АЙША

Премени се Айша,
нагласи се Айша(2)
на жълти шалваре,
на черни сандале.
Та па ми е зела
до два бели котла,
та ми е отишла
вода да налива.

Айша ги налива,
Сильо ги излива,
па тя си му дума:
“Недей, Сильо, недей,
недей, аги, недей,
и жена си имаш,
и деца си имаш
- синове като тебе,
дъщери като мене.”

А той си и дума:
“Айшо, аги, Айшо (2)
чакай да ти кажа (2)
ка си, аги, либат (2)
женените мъже,
как са, Айшо, либат
женените мъже. (2)
Как са аги, ядът
шарени шекере, (2)
ментави банбоне.”

Та па си я фана,
та па й покъса (2)
жълтите шалваре.

Пяла Авиша (Атина) Севинова Сюлемезова, р. 1946 г., с. Глогово, Ловешко
Записала Ивет Костова, май 1978 г.

ТОВА МИ БЕШЕ ЕДНА ЗАРАН РАНО

Това ми беше
йедна заран рано.
Па ми е станала, джанъм,
Силюманова майка,
та ми е събрала (2)
кметове, членове,
селски съветници,
Силюман да дират.

“Силюмане, нани,
цялото село на йопет връзаха,
па го подкараха
воз Червена стена,
Силюмане нани,
та те намериха
воз Червена стена.
Русата ти глава, нани,
с брадва отсечена,
с брадва отсечена, нани,
със мъх е завита,
шума, ле, йосенова.”

Та па е викнала
Силюманова майка,
Силюман да оплаква.

Пяла Авиша (Атина) Севинова Сюлемезова, р. 1946 г., с. Глогово, Ловешко.
Записала Ивет Костова, май 1978 г.

КАКВО МИ СЕ ЧУЕ, ДЖАНЪМ

Какво ми се чуе, джанъм,
горе ле, по-горе
през пусто Бабинци, джанъм.
Дали мума пее,
дали мума пее, джанъм,
или ягне блее,
или свирка свири, джанъм,
по пролетно цвете,
по бяло кокиче.

Ниту мума пее, джанъм,
ниту ягне блее,
ниту свирка свири, джанъм,
ами това си е
Махмудова майка. (2)

Из Бабинци слазя,
за Мамута плаче,
плаче и нарежда:
“Нани, Мамут, нани,
нанин кариманин,
нанин пелюванин, нанин,
нана та пратила Мамуте,
йотвъд през планината,
пари да печелиш, Мамуте,
руба да си купиш
на младата булка,
та те излъгаха, нани,
Муджови, Дайчови,
та та пребиха, Махмуте.”

Пяла Авиша (Атина) Сюлемезова), р. 1946 г., с. Глогово, Ловешко
Записала Ивет Костова, май 1978 г.

[dim56]

Добре дошла във форума, ivetko!
Благодаря много за текстовете на песните, които споделяш с нас.
Надявам се, че участието ти тук ще допринесе за допълване на познанията за фолклора на помаците.
А ти също ще научиш доста неща за нас оттук 

[ivetko]

Благодаря! За това съм тук.

[ivetko]

ИБКА, ИБРАХИМКА

“Ибка, Ибрахимка,
Мамуте, ле, нани,
туфер теменуга
в къдравата чука.”
“Минават ли, нине,
муми бабуйчанки, (2)
булки ле, пашкулати, (2)
муми предмулати,
та да ми, ле, минат (2)
горе през Куминя.

Кукува ли, нине,
сива кукувица,
гугучат ли, нине,
сивите гълабе.”

“Ибка, Ибрахимка,
Мамуте ле, нани.
Тия си минават,
муми бабуйчанки,
тия си минават,
ама тебе нема,
три пъти да ревнеш,
два пъти да пушнеш,
със пищови чифте.”

Пяла Зюмбюла (Златка) Ибрахимова Чаушева, р. 1932 г., с Градежница, Ловешко.
Записала Ивет Костова, май 1978 г.

МЕНО, НИНЕ, МЕНО

“Мено, нине, Мено
защо си не седиш,
защо си не седиш, нани,
служба да си служиш?
Служба да си служиш, нани,
цели три години,
цели три години, нани,
у Видинаграда?”

“Как ще да си седя, нине,
как ще да си служа,
като се усетя, нине,
за Дуда Асанова,
за Дуда Асанова, нине,
Фатма Керимова.
Видин путемнева,
Видин пучернева.
Видинското кале, нине,
на прелези става.
Със коня го ритъм
денев по три пъти,
денев по три пъти, нине,
нощем по шест пъти.,
като се усетя, нине,
за Дуда Асанова.”

“Мено, нани, Мено,
Дуда е ‘довица,
а е хубавица,
че си ситно стъпа
като преперица.”

Пяла (Зюмбюла) Златка Ибрахимова Чаушева, р. 1932 г., с. Градежница, Ловешко.
Записала Ивет Костова

ТЕЛЕГРАМА ИДЕ

Телеграма иде
от касабъ Ловеч,
йот Панчо емина,
йот село на село,
до новото село.
До малка Галата
до чорбаджията
Дурчо…

В телеграма пише
аскер да събире
десет суш войници,
все млади юнаци,
дето съ сираци,
дето майки немат,
майки, та па бащи,
братя, та па сестри,
жени, та па деца.
За тях да не плачат,
на тях да жаляват.

Панчо за десет прати,
Дурчо двайсет събра,
та па ги поведе
из Галатски лъки.
Като ги водеше
гърди се белеят,
очи се синеят,
дрехи се нетреят.

А тия го питат:
“Дурчо, кардаш, Дурчо,
че не събираш ли,
тизи пехлюване,
тизи каримане.
Тия събираш ли
у малка Галата,
па са вода пиле
в Темното усое
из букови коре?”

Пяла Зюмбюла (Златка) Чаушева, р. 1932 г., с. Градешница, Ловешко
Записала Ивет Костова, май 1978 г.

СИНКО АЛИЙО, АЛИЙО

“Синко Алийо, Алийо,
девет години болен лежиш (2)
нито си, синко, юздравяш (2)
нито ми, синко, юмираш. (2)
Я кажи, синко, я кажи,
дали си нещо ти правил.”

“Ще кажа, майко, ще кажа.
Ние като си вървяхме, (2)
настанахме, майко, юборе (2)
със триста малки теленца. (2)
Всичките мирни минаха (2)
я сал си мирен не минах.
Бе, клечка кибрит извадих,
запалих, майко, юборе.
Поседех, майко, почаках,
триста си крави дойдоха (2)
по триста пъти ревнаха, (2)
бял си ми пепел лижеха.
Ют там са, майко, дигнахме,
настанахме, майко, кушаре (2)
с триста млки агнета.
Всички мирни минаха,
язе си мирен не минах.
Бе, клечка кибрит извадих,
запалих, майко, кушари. (2)
Триста ягнета изгорих (2)
на бял си пепел станаха.
Пуседехме, майко, пучакахме,
до икиндия.
Триста си овце дойдоха,
пу триста пъти блейнаха (2)
бял си ми пепел лижеха.
Ют там се, майко, дигнахме,
дигнахме, майко, вървехме,
настанихме, майко, гробища
и тях ги на дял делихме,
на всеки, майко, два гроба.
На мен се, майко, паднаха (2)
до два синови гробища.
Единият, майко, раздъних (2)
във него - булка хубава (2)
със перо, майко, на чело, (2)
със варак, майко, на бузи.
Язе я, майко, прегърнах.
Тялото й, майко, мерише
на бъзе, на попарено (2)
на земя, на паежина.
Другият, майко, раздъних,
във него мума, кумица (2)
със дуват, майко, до земя.
Язе я, майко, прегърнах,
прегърнах, майко, целунах.
Тялото й, майко, мерише,
на бъзе, на попарено (2)
на земя, на паежина.”

“Синко Алийо, Алийо,
дето е била булката (2)
това е, синко, ингя ти,
дето е мума кумица,
тува е, синко, сестра ти.
Девет години болен лежиш,
и йоще девет да лежиш (2)
да лежиш, да не умираш, (2)
месото да ти окапе (2)
месото ют кокалете.”

Пяла Зюмбюла (Златка) Ибрахимова, р. 1932 г., с Градежница, Ловешко.
Записала Ивет Костова, май 1978 г.

РАБИША КАДЪНА

Рано са раниле
двамата стражаре
в село Гладешница,
горе в Граматника,
Рабиша да дирят,
Рабиша кадъна,
булка Йомерица.
Тия им казаха,
че я тука нема,
че ми е отишла
доле, по-надолу
платно да си бели
на Шарена чешма.
Тия си отидоха
доле, по-надоле,
доле в Граматника
и на Рабиша думат:
“Хайде, Рабе, хайде,
чи те тебе вика
господин началника,
софийски прокурор.”
Че си я фанаха
и я закараха
във град Тетевене.
А той си я пита,
господин началник,
софийския прокурор:
“Кажи, Рабе, кажи,
на кого мясваше
белите погачи
със мед намазани,
на кого печеше
печени кокошки
с ориз натъпкани?”
“Господин началник,
софийски прокурор,
аз нищо не зная.
Йомер си фанете,
на кол го побийте.”
“Кажи, Рабе, кажи,
ние всичко знаем,
кажи, джанъм, кажи,
че теб ти се шие
риза, ле, без пазва,
че ще те обесим,
утре на пазара,
на двете черники.”
А тя си му дума:
“Господин началник,
я да ми изпратиш
двама душ - джандаре,
в пуста Градешница,
та да ми донесат
мъжката ми рожба.”
Те си изпратиха
двама душ джандаре
и й донесоха
мъжката рожба.
А тя си го взела
и го подояла
и си му думала:
“Бузай, нани, бузай,
майчино си мляко,
нани да запомниш,
голям да пораснеш,
на книга да се изучиш,
и чайка си да търсиш
от тетевенците,
от пезевенците.”

Така си я хванаха
и си я качиха,
а той си ми гледа
Яко войводата
с Йомер Качамачков,
горе на Патрахиля,
из тъмната дупка.
Яко дума на Йомер, дай ми,
дай ми твойта пушка,
с дванаесе огъня,
та да се прецеля
и да си ударя
софийския прокурор
между двете очи,
в сключените вежди.”
А той си му дума:
“Недей, Яко, недей,
че ще ни уловят,
живи ще ни горят.
Нека да я бесят,
че аз кога думах
в Турция да я заведа,
а тя пък нещеше,
че йй било мило
за сините сливи,
за жълти присъди,
за студената вода
горе под Кумина.”

Пяла Зюмбюла (Златка Младенова Чаушева, р. 1932 г., с. Градежншца, Ловешко.
Записала Ивет Костова, май 1978 г.

[ivetko]

ОТДОЛУ ИДЕ

Отдолу иде Юсина ага (2)
и на рамо носи бела ентерия. (2)
Ей, Юсеине, нани, ей, долненине. (2)
А на ентерия, куюм джебове (2)
и във джебове, бяла леблебия. (2)
Ей, Юсеине, нани, ей долненине. (2)
Не омръзна ли ти конче да те друса, (2)
конче да те друса, вятър да те бруса. (2)

Пяла Авиша (Атина) Сюлемезова, р. 1946 г., с. Глогово, Ловешко.
Записала Ивет Костова, май 1978 г.

КАКВО МИ СЕ ЧУВА, ДЖАНЪМ
(МАХМУДОВА МАЙКА)

Какво ми се чува, джанъм,
тука на нагоре,
горе на Бабинци.
Дали мума пее, джанъм,
или агне блее, джанъм,
за гергьовско мляко?
Ами си е това, джанъм,
Маамудова майка,
из Бабинци слиза, джанъм,
за Маамуд си плаче,
плаче и нарича:
“Маамуде, Маамуде, нанин,
нанин пехливанин,
нанин кариманин.
Ниня те пратила,
през Стара планина,
отвъд във Тракия,
борба да се биеш, нани,
баша да си вземеш.
Борил се е Маамуд,
борил и победил.
Тука абер доде,
че теб са убили.
Който тебе уби, нани,
ръце да идсъхнат,
ръце до лактете,
крака да изсъхнат, нани,
крака до колене.”

Че ми я превари, джанъм,
Бальо войводата
и на нея дума, джанъм:
“Ингя Махмутице,
недей жално плака, инга,
недей люто кълна.
Ние го убихме, джанъм,
по голяма грешка,
че го направихме, джанъм,
на Тодорови синове,
че ни развалиха, джанъм,
бащени синъри
и ни разориха, джанъм,
бащините ниви.”

Пяла Рабиша (Аделина) Иванова Пехливанова, р. 1940 г., с. Галата, Ловешко.
Записала Ивет Костова, май 1978 г.

ИДИ, ДУДИ, АСАНЕ, ДОВЕЧЕРА

Иди, дуди, Асане, довечера,
довечера, Асане, пот пенджера.
Леко викай, Асане, леко тропай,
да не чуят, Асане, кумшиете,
кумшиете, душманете.

Ще те пусна, Асане, във собето,
във собето, на одрето,
на одрето, Асане, до кюмбето.
Ще ти кажа, Асане, една дума,
една дума, Асане, че не не ща.
Че си лиа, Асане, друго либе,
друго либе, Асане, анадолче,
анадолче, Асане, арнавутче.

Гащите му, Асане,кючеклия,
пояса му - гайтанлия,
фесито му, Асане, пискюллия.
Чи то дава, Асане, немерено,
немерено, Асане, нетеглено,
бузъ дава, Асане, немерена,
алвъ дава, Асане, нетеглена.

Пяла Рабиша (Аделина) Иванова Пехливанова, р. 1944 г., с. Галата, Ловешко.
Записала Ивет Костова, май 1978 г.

ИЗЛЕЗ АТО, ИЗЛЕЗ НАНИ

“Излез Ато, излез, нани,
вънка на отвода,
вънка на отвода, нани,
вънка на яшлъка.
Ти си ми погледай, нани,
нагоре во скали,
дали гърмеж грами, нани
или валиеж вали..”

Ата е излязла, джанъм,
та е погледнала,
та е погледнала, джанъм
и е послушала.
И на майка дума, джанъм:
“Нине, стара майко,
нито грамеж грами, нине,
нито валиеж вали,
ами си е това Ристе,
Ристе ма, емина.
С петстотин пешака, нине,
с триста таламбази,
та като си върви, нине,
таламбази бият,
таламбази бият, нине,
а дайрета трепат.
И за Али питат, нани,
Али Алиджийски,
Али Алиджийски, нине,
за баш кафенето.”

Али ги посреща, джанъм,
и им кафи вари,
и им кафи вари, джанъм,
с кафи да ги пои.
Емина му дума, джанъм:
“Кафе, джанъм, Али,
ние не сме дошли, джанъм,
кафе да ни вариш,
кафе да ни вариш, джанъм,
с кафе да ни поиш.
Ами сме си дошли, Али,
Ата да ни дадеш,
Ата да ни дадеш, Али,
Ата убавица,
Ата убавица, Али,
Ата гълъбица.”

Пяла Рабиша (Аделина) Иванова Пехливанова, р. 1944 г., с. Галата, Ловешко.
Записала Ивет Костова, май 1978 г.

КАТО Е РАНИЛА, ДЖАНЪМ

Като е ранила, джанъм,
Рабина Кундова,
игрива геркиня,
бела паворкиня.
Рано е ранила,
в градина е влязла,
пръчка откършила,
руса отръсила,
китка е набрала
алена латина,
мурава гъргиня.

Пяла Ана Миленова Ъсенлиева, р. 1922 г., с. Галата, Ловешко.
Записала Ивет Костова, май 1978 г.

КАРАМФИЛО, ТРАНДАФИЛО

Карамфило, Трандафило,
малка мома - тънък фидан,
тънък фидан във градинка,
във градинка пред вратите.

Карамфило, Трандафило,
иди кажи на майка си,
да не ражда още една,
още една като тебе (2)
убавица, гиздавица.

Карамфило, Трандафило,
уще ли си мума ходиш, (2)
мума ходиш, света гориш,
света гориш, момци топиш. (2)

Пяла Ана Миленова Ъсенлиева, р. 1922 г., с. Галата, Ловешко
Записала Ивет Костова, май 1978 г.

ИБИ, НАНИ, ИБО

“Ибо, нани, Ибо,
нана та е крила
горе в Тлъсьовица,
по Широковица,
че те нана скрила
у тоз Цачо Ненчев,
горе на тавана.”
Ибовата майка,
като Ибо скрила,
тя се назад върна
в село да утива.

Село наближава,
като погледнала
нейните дворове,
че са попълниле
джандаре, стражаре.
Къща завързаха,
кони отседнаха,
пушки отремчиха.
Че си посрещнаха
Ибовата майка.
Джандаре, стражаре
тия си й думат:
“Ибовата майка,
ти ще да ни кажеш
де си Ибо скрила.”

Ибовата майка
на джандаре дума:
“Джандаре, стражаре,
аз си Ибо не знам,
не съм го виждала.”
Джандаре, стражаре
тия си й думат:
“Ибовата майка,
ти си Ибо скрила,
а пък нази лъжеш,
че го ти не знаеш.”

Пяла Ата Миленова Ъсенлиева, р. 1922 г., с. Галата, Ловешко.
Записала Ивет Костова, май 1978 г.,

ІІ вариант

Ибо, нани, Ибо,
че та нина скрила,
сама нина скрила, нани
сама юбадила.
Горе в Тръсьовица, Ибо,
по Широковица,
че та нина скрила,
у тоз Цачо Ненов.
У тоз Цачо Ненов
на тувана в траста.
Че тъ нина крие
войник да не ходиш.
Нина Усин дава,
па Ибо не дава.
Хайде, Ибо, хайде,
стражаре дойдоха,
коне отседнаха,
пушки отрамчиха,
къща завърдаха.
И тия си думат, нани:
“Ибо ще намериш,
бабо Ибовице,
от кал го направи,
та да те заведе
срещу нас го изправи.”
Нина да те вземе, Ибо,
та да те заведе, нани,
по Гложките дупки
и по вължките,
да та нина крие,
немой те укрие.”

Пяла Авиша (Ангелина) Асанова Рамаданова, р. 1906 г. с. Градежница, Ловешко
Записала Ивет Костова, май 1978 г.

РАНО СА РАНИЛЕ
(на сватба)

Рано са раниле
Селкините дъщи,
рано са раниле
воз Изворски лъки.

Зора ги зазори
воз Изворски лъки,
слънце ги огрея
на ново дюгенче,
при младо ергенче.

“Давай, Али давай,
червило, белило,
моминско вързило.”

Али са забрави,
цигарата лапа
откъде огъня.

“Давай, аги, давай,
ние ще се върнем
и ще да предпиме,
всичко да платиме.”

Пяла Хата (Светла) Асанова Анадолска, р. 1912 г., с. Галата, Ловешко.
Записала Ивет Костова, май 1978 г.

УСИНЕ ЛЕ, НАНИ

Усине ле, нани,
нина та главила, Усин,
горе на Бабинци,
със сиви пръчовье
и вакли празовье.
Като нина мине, нани,
през равно Бабинци,
да ти нина слуша
на сиви пръчовье
йесните турчоле,
на вакли празовье, нани,
медните руголье.

Пяла Хата (Светла) Асанова Анадолска, р. 1912 г., с. Галата, Ловешко.
Записала Ивет Костова, май 1978 г.

ЯНКО МОРЕ

Янко море, (2)
На мене йомръзна, Янко море,
на мене, Янко море, йомръзна,
всяка неделя, всяка вечеря,
все търговски глави да крия (2)
все кървави ризи да пера
по бащини равни двори.

Я, тази вечер, Янко море,
ми донесе братова дясна ръчица.
Изгори ме, Янко, попари ма,
попари ма, като гергьовска слана.
Слана, Янко, по гората,
по гората и по земята,
кога попари на гората филизите,
филизите, йоще листете,
и на земята тревъта.”

Тръгнала Янка, тръгнала,
тръгнала Янка през гуръ зелена.
Ясен е глас издигнала:
“Горице ле, горо,
ти моя мила сестро,
черней горо, черней,
двамка да чернеем,
аз - за мили братец,
ти за зелен филиз, горо,
че ни изгори.”

Пяла Авиша (Ангелина) Асанова Рамаданова, р. 1906 г., с. Градежница, Ловешко.
Записала Ивет Костова, май 1978 г.

[pomag]

Едно голямо БЛАГОДАРЯ за това, че се е намерил човек който да запише и съхрани автентични помашки текстове на песните от тетевенския край. Дано и мелодията е съхранена някъде на носител! 

[ficinka]

Страхотно е ,много благодарности ivetko,винаги когато чуя наши песни нещо отвътре ми трепва, дано в най-скоро време успеем да качим и мелодийте ,ще бъде чудесно , 

[ivetko]

Следват текстове на песни, записвани в началото на миналия век. Издадени са в сборника с народни песни от Северозападна България "От Тимок до Вита" през 1928 г. Това издание е библиографска рядкост и аз, за щастие, го притежавам. Започвам с публикуваните песни от Градежница:

 

[ivetko]

ТРЪГНАЛИ СА ЖЪТВА ДА СИ ЖЪНАТ
(жанр - юнашки и хайдушки песни)

Тръгнале съ, тръгнале съ моми пазарженки,
да си идат (2) жътва да си жънът,
да си жънат (2) ф’поле Пазардженско,
ф’поле Пазардженско, жито карабаша.
Отидоха, (2) ниви пожълтели,
върнъа са (2) прес поле широко.
Като в ървът (2) и си песен пеят,
цвете берът (2) ален каначичек.
Секо дръвце, (2) весело зелено,
едно дръвце (2) защо повейнало?
Запряа са, (2) моми пазардженки,
заслушаха (2) арен юнак стене,
люти рани връзва, връзва и превързва,
девет върли рани от люти куршуми.
Десетата, (2) от нош продупчена.
Па му дума (2) мома пазардженка:
“Какво правиш, (2) арен добър юнак?”
“Я се майни, (2) мома пазардженко,
не стой срещу, срещу мене, не разговаряй ма,
че ме мене дири ношник Кара Асан.”
“Не бой си се, (2) арен добър юнак,
я ми подай (2) твойта тънка пушка.”
Удаде й (2) тънката си пушка,
поемная (2) мома пазардженка.
Зададе се, (2) ношни Кара Асан.
Залегна си (2) мома пазардженка.
Пушка пламна, (2) Кара Асан падна.

Пята от Гюла Мехмедова Омерова, 34 г., с Граджница, Тетевенско, март 1928 г.
Записала Райна Кацарова.

* * *

“Сън ма лови, нине,
сън ми не дойоди (2)
на черните очи
за това момиче,
нашето комшийче.
И снощи го видях
на алени шалваре (2)
на късо елече.
Умирам за него,
пушквам, убивам са.
Иди, нине, иди,
иди го поищи (2)
дано ни го дадът.”

“Ходих, нине, ходих,
назе го не дават, (2)
че сме сиромаси.
Те ще си го дадът
на хора богати, (2)
с къща керемидна.”

“Иди, нине, иди,
и ас ще си продам (2)
девет чифта юнци
и ще му направа
къща керемидна.”

Пята от Ата Мехмедова Хъдова, 38 годишна от с. Градежница, Тетевенско, март 1928 г.
Записала Райна Кацарова

ЧИЕ Е ТОВА МОМИЧЕ

“Чийо е това момиче
дето по връа тичаше,
сиви кобили гонеше,
алено дънце въртеше,
бела забратка меташе?”

“Това е наше комшийче,
дето по връа тичаше,
олеле варе, за него,
събери ме, Боже, със него.”

Пята от Ата Мехмедова Хъдова, 38 годишна, с. Градежница, Тетевенско, март 1928 г.
Записала Райна Кацарова


АРНАУТСКО НАПАДЕНИЕ

Рано е ранила булка Еминица,
на Емин да дири брезите биволе,
та е замръкнала в Ракитската горъ,
ф Ракитската горъ, ф Ракитското дере,
та ми е сращнала трима арнауте,
трима арнауте, трима капасъзе.
Та ми уловиха булка Еминица,
та й покъсаха алени шалваре,
алени шалваре, голбудан очкуре,
и й попукаха късото елече,
и й подикиха* алено фотофче.**

* подикиха - захвърлиха
** фотофче -кърпа за глава

Пята от Гюла М. Омерова, 34 годишна, с. Градежница, Тетевенско, март 1928 г.
Записала Райна Кацарова

ИЗСЕЛВАНЕТО НА ПОМАЦИТЕ

Какво се чудо сторило, направило
ф Тетевенската околия, село Градешница,
ф село Градешница, ф долната махала,
че се исселваха долномахленци,
че си продаваха белите си офце,
сивите си кози и сиви волове,
ниви и ливади, ниви и бранища.
Че съ си викнали, жално заплакали,
жално заплакали бели помакини,
че им много жално за тяхната стока,
че им съ дворове празни изпразнели,
кошарите им са пусти запустели.
И им много мило за сродното место,
за сродното место, дето съ живели.
Че им още мило за сянка дебела,
за сянка дебела, за водъ студена,
водъ дето тече из бело камъне,
из бело камъне, буково корене.
И им още мило за тес сини сливи,
за тес сини сливи и жълти присади.
Техните пътеки с тревъ обраснали,
фтичките ще по тях свират,
кукувици ще кукуват.
А ние ще идем ф тая турска земя,
нема да найдеме тъз водъ студена,
еми не ще да ни авата понесе,
та ще сички легнем и ще се разболим.

Пята от Ата Мехмедова Хъдова, 38 годишна, с Градежница, Тетевенско, март 1928 г.
Записала Райна Кацарова

* * *

Трендафилке, Каранфилке,
трендафил ти в джебовете.
Фанала се за два кола,
фърлила се в градината,
в градината, ф трендафила,
в трендафила, в босилека,
превзеле я миризмите,
превзеле я та заспала.

Оддол иде лудо младо,
лудо младо некадърно.
Отиде при малка мома,
извади си шит тестемел*
да и истрие бело лице,
бело лице, черни очи.
Събуди се малка мома
и на майка си провикна:
“Излес, мале, излес поглей,
че ти вода магаренце,
дай му сяно да си еде,
дай му вода да си пие.
Ако не иска да пие,
бутни го да се удави,
че е младо некадърно,
че не знае да прегърне
малка мома Трендафилка.”

*тестемел - кърпа

Пята от Ата Мехмедова Хъдова, 38 годишна, с. Градежница, Тетевенско, март 1928 г.
Записала Райна Кацарова

АНКА И АЛИ

Премени се Анка, нагласи се Анка,
Анка да ми иде в Димово усое,
дренки да ми бере, дренки и скороши.
Али сяно коси долу ф присоето.
Та ми Али мина при Анка ф усоето.
Али под дрян седна и воз дряна гледа.
А Анка му дума: “А що воз дрян гледаш?”
“Ас съм се фторачил ф алени шалваре.”
“Умъ си събирай, че ще та осъда.”
Той й се расърди и се въз дрян качи,
шалварите фана горе въф ючкуря,
шалварите съдра долу до крачуля
и тигива Анка съз дренки задяна
и си я занесе право у дома си.

Пята от Ата Мехмедова Хъдова, 38 годишна, с Градежница, Тетевенско, март 1928 г.
Записала Райна Кацарова

СКРИТО ЛЮБЕНЕ

“Нине, ома нине, къдя ти е Айша,
Айша белолика, Айша тънкоснага?”
“Айша е отишла по дълбоки мази,
по дълбоки мази, бели буби чисти.”
“Иди, нине, иди, иди и погледни,
дали буби чисти или какво прави.”

Айшината снага на дели Асана,
на дели Асана в ръце пехливански;
Айшините бузи на дели Асана
въф ситните зъби, под руси мустаци;
Айшините крака на дели Асана,
на дели Асана в дълбокото дънце.

Пята от Ата Мехмедова Хъдова, 38 годишна, с. Градежница, Тетевенско, март 1928 г.
Записала Райна Кацарова

[ivetko]

Тези са от Галата - записани през 1926 г.
* * *

Ате кадъна в’гюл бахча седи,
в’гюл бахча седи, на гергеф шие,
шие, пошива алени мрежи.
Тя ми ги шие, тиа са расшиват.

Ате кадъна в’гюл бахча седи,
в’гюл бахча седи, на гергеф шие.
Муджи й дума: “Айде, Ате, айде,
че ти се жени малкия братец,
малкия братец, Мустафа пеливан.”

Тя е викнала: “Чакай, Муджо, чакай,
да си окъпа мъшкото дете,
да го повия в’ибришим повое.”

Пяла Джемила Абдиова, 26 годишна, с Галата, Тетевенско, април 1926 г.
Записал Васил Стоин
(Според певицата тази песен се е изпълнявала на Благовец.)

* * *

Рано е ранила, джанъм,
Рабина Кундова,
В’градина е фляла, джанъм,
китка е набрала,
па се повърнала,
та ф’собата вляла
конци да си земе.
Ф’собата седеше
турчин ефендия.
Аргате збрала
Рабина Кундова.
Той й дума каже:
“Рабино, Рабино,
ако мен не кажеш,
че си аргате збрала,
аз ще да са издам
на темен ми облак.
Куги им пладне туриш,
та ща да са издам
от към исток слънце,
тебе ща да трясна,
аргате ща пръсна.”

Пята от Джемила Абдиова, 26 годишна, с. Галата, Тетевенско, април 1926 г.
Записал Васил Стоин
(Песента се е пеела по жътва - сутрин)

ДА НЕ ПЕЕ, ДА НЕМЕЕ

“Надигни си, Асане дади, руса глава,
руса глава, тънка снага,
та погледай аргатете,
аргатете, жътварете.
Твойто либе поста сече,
много жъне и се пее.”
“Иди, иди, даде Анке,
иди та му речи
да не жъне, да чернее,
да не пее, да немее.”

Пята от Джемила Абдиова, 26 годишна, с. Галата, Тетевенско, април 1926 г.
Записал Васил Стоин
(Песента се е пеела по жътва - при пристигане в къщата на стопанина)

ЗАЩО БОЛЕН ЛЕГНАЛ

“Мустафе, Мустафе,
Мустафе ле, нани,
нина те рано дигна
на гости да идеш
ф пуста Градешница.
Ас те здраф запратих,
ти мен болен дойде.
Защо болен легна?”

“Моя стара майко,
мене не са били
луди градешани,
а ме разболиа
булки мажатници,
Селкините дъщи,
четирите сестри:
Менето, Ането,
Фането, Джането.
Затова съм болен,
че ме борба борат
от обет до пладне
въф нова градина.
После ма теглиа
в дълбоката маза.
Най-много ма бори
Менето мънино.
Зора ги зазори
ф Изворските лаки
Селкините дъщи.

Пята от Омер се Байрактар, 64 годишен, с. Галата, Тетевенско, април 1926 г.
Записал Васил Стоин

БАЩА И БОЛНА ДЪЩЕРЯ

Че си болна легна
булка лешничанка (2)
Гелим Ибовица.
Като е легнала
та се залежала
тъкмо три месеца.
Нето глава дига,
нето очи слага.
Куги една заран
и тя продумала:
“Зберете се жени,
буба повикайте
край мене да седне
ф пазвата да бръкне,
сърцето да фане,
сърцето истинало.”
И той я попита:
“Дженишу ле, сине,
Гелим Ибовице,
я да мене кажеш
за кой ти е мило
ти като ще йумреш?”
“За сички ми мило,
и за теп ми мило,
за Ибо повече,
че си го закарал
оран да ти оре
ф широките лъки,
дълги обратала*”
А той я попита:
“Кому да ги дадем
тънките дарове?”
“Ще повикаш, буба,
царски пеливани,
пашински гавазе,
та ще па им дадеш
платнени дарове.
Свилените ризи,
шарени постилки,
ще ги дадеш, буба,
на лешнички джамии.”

(*обратало - страна на нива дето се обръща ралото)
Пята от Омер се Байрактар, 64 годишен, с. Галата, Тетевенско, април 1926 г.
Записал Васил Стоин

* * *

Доди, либе, довечера,
довечера, под пенджора,
че съм само самненинко.
С лакът порти съм подпряло,
с лико пенджори вързало,
месило съм бела пита,
бела пита летничава.*
Варило съм шарен бобец,
шарен бобец на чорбица,
наточила руйно вино,
руйно вино, баш ракия,
да хапнеме, да пийнеме,
по-малко да ядем, пием,
повече ще любов правим.

Пята от Джемила Абдийова, 26 годишна, с. Галата, Тетевенско, 1926 г.
Записал Васил Стоин

ЛИБЕ АНАДОЛЧЕ

Иди, доди, Асане, довечера
довечера, Асане, утре вечер.
Има дума да ти думам,
че залюбих друго либе,
друго либе анадолче,
анадолче, друговерче.
Алвъ прави, мене рани,
бузъ вари, мене пои,
чалмъта му девет оки,
фесето му до веждите,
пискюлите до плещите.

Пята от Мустафа Мурадов, 35 годишен, с. Галата, Тетевенско, април 1926 г.
Записал Васил Стоин

ОБЛОГ

Нине, ова, нине,
голям бас са прави момче и момиче,
момче алиманче, голямо душманче.
На куп да си легнат, нищо да не прават.
Момиче залага хердан за (х)иляда,
момче ми залага конче за петстотин.
Момче си ми заспа като вакло агне,
в зелено ливаде, ф мека детелина.
Момиче се мята като мрена риба,
като мрена риба из дълбока вода.
Че го глава боли и го снага троши.,
и го снага троши, сън го не намярва.
Момиче му дума: «Момче алиманче,
обърни се, дади, с очи на към мене,
нощта си отива и петли попяа,
и па повториа и ми потретиа.”
….
Пята от Джемила Абдиова, 26 годишна, с. Галата, Тетевенско, април 1926 г.
Записал Васил Стоин

МЪКИ ОТ РАЗДЯЛА

“Ас ти постилам да лягаш лудо,
да лягаш, лудо, да лягаш,
а ти ми стягаш враната коня
да бягаш, лудо, да бягаш.
Кому ма мене млада оставяш,
да сяда, лудо, да сяда?”
“Азе та тебе млада оставям
при двете майки мащехи,
при твойта Цвето и мойта.
Ако ти тебе мъка припадне,
мъка припадне за мене,
ти ми са Цвето на висок чардак,
на висок чардак покачи,
па ми погледай на доле, Цвето,
по поле, Цвето, широко,
дали са мъгли прахове, Цвето,
паднали, Цвето, легнале,
ах, да не мислиш, че са од Бога,
од Бога, Цвето, паднале.
Това съ мойте тешки въздишки
од мене Цвето, за тебе.
Ако е бистра росица, Цвето,
паднала, Цвето, легнала,
ах, да не мислиш, че е од Бога,
од Бога, Цвето, паднала.
Това съ мойте горещи сълзи,
од мене, Цвето, за тебе.

Пята от Джамила Абдиова, 26 годишна, с. Галата, Тетевенско, април 1926 г.
Записал Васил Стоин

* * *

Рабинче, Рабинче, нине,
защо болна лежиш,
защо болна лежиш, нине,
болна на йозглаве?”

“Нине, ома, нине,
азе болналяжа
за мое първо либе,
за Ибрахим Менов,
за вакло кадифе,
за есено кайбе.”

“Рабинче, Рабинче,
Рабинче ле, нани,
Нина ще та даде,
на Ибрахим Менов.”

“Нино, ома, нино,
и да ма давате,
и да не давате,
то веке минало.
Азе куги исках,
исках и обичах,
вие ма не дадохте.”

Пята от Джемила Абдиова, 26 годишна, с. Галата, Тетевенско, април 1926 г.
Записал Васил Стоин

ИБРАИМ ПЕХЛИВАН

То ми ферман дойде
от цар, от падишах,
от султан Меджита,
от село до село,
до новото село,
до малка Лешница,
че та цара вика,
Ибраим пеливан,
вуф Стамбул да идеш,
че е събрал цара
нандъ пеливани,
борба ще та бори
едно анадолче.
Ще ти прати цара
триста душ гавази.
Тия селям дават,
той им не одвръща.
Като при цар влезе,
темане не дава.
Че излезе едно
младо анадолче
да се борба бори
с Ибраим пеливан.
Той като го фана
с едно посягане
фани нему чирва,
чирва и дробове.

Пята от Омер се Байрактар, 64 годишен, с. Галата, Тетевенско, април 1926 г.
Записал Васил Стоин

МАЙЧИНА МОЛБА

Ибовата майка три връа пребила,
три връа пребила, та в Галата слязла,
та са е запряла при Дурчо Ангелоф.
И тя си му дума: “Абе, аго Дурчо,
що ма не попиташ за какво съм дошла?
“Ти ще да си кажеш, Ибовата майка.”
“Абе, аго Дурчо, азе съм си дошла
момчето ми Ибо аскер да не пишеш.
Че ми е Ибо малък, малък, та па глупаф,
че е Ибо турен аскерски зибитин.”
“Ингя Ибовице, не мож го отписа,
че ние сме Ибо най-напрят писале,
аскер да води, байрака да носи.”
“Абе аго Дурчо, гледай какво гледаш,
гледай какво гледаш, дано го отпишеш.
Ас ще да си давам къща с покъщнина
и ще да си давам гала съз галето,
кравата с телето, кобила с кончето,
чебър със сирене, делвата с маслото.”

Пята от Джемила Абдиова, 26 годишна, с. Галата, Тетевенско, април 1926 г.
Записал Васил Стоин

[ivetko]

Песни от Помашка Лешница (Кирчево)

АЙШИНАТА КОСА

Айшината куса
ни длъга, ни къса,
с аршин примерена
тамън до пояса,
с калъч одрязана,
ф кутия сложена,
с восък залепена,
далеч запратена,
на Ченак-калеси,
на ново дюгенче,
при младо ергенче.

Пята от Зейна Алиова Хъчова, 40 годишна, с. Помашка Лешница (Кирчево), Тетевенско, март 1928 г.
Записала Райна Кацарова

* * *

Тешко му горко, бе джанъм,
комшийче либе кой либи.
На вън изляза вида го,
на ф къщи вляза чувам го (2)
ф чергата легна, мисла го.
Я мини, либе, я мини,
през мойте равни дворове,
да видиш, либе, да видиш,
какво съм одре готвило, (2)
за тебе съм го правило,
за тебе, либе и мене.
Диреци му съ каранфил,
колето му съ дженджефил,
постилката му лалето,
завифката му зимбила.

Пята от Мехмед Алиев Топачов, 57 годишен, с. Помашка Лешница (Кирчево), Тетевенско, март 1928 г.
Записала Райна Кацарова

* * *

Гайтано, аги, Гайтано,
Гайтано, пиле шарено,
де гиди пиле галено.
Знаеш ли, аги, помниш ли,
кога си двама одееме
офчере и говедаре
по Бабинското усое.
На едно клонче седееме,
вишни череши едееме
из уста ф уста туряаме,
люти се клетви кълнееме:
Който са напрет ожени,
три години болен да лежи,
месото да му окапе,
със стълба в гърне да влазя,
комарче конче да йезди,
сламка тояга да носи.”

Пята от Зейна Алиова Хъчова, 40 годишна, с. Помашка Лешница (Кирчево), Тетевенско, март 1928 г.
Записала Райна Кацарова

* * *

Мустафе, Мустафе,
хей, мола Мустафе,
хей, Кара Пикоглу,
нина ще те пита,
право ще й кажеш,
нема да я лъжеш:
Мустафе, Мустафе,
де си заговяваш,
де си отговяваш,
де си абдез зимаш,
де се намас кланяш?”
“Ти като ма питаш,
право ще ти кажа:
Ас си заговявам
у Абу Найлия,
а па абдез зимам
на шарена чаршия,
а намас са кланям
във зелена бахча.”
Мустафе, Мустафе,
а що болен лежиш?
Дали ми та биха
пусти градешчяне?”
“Не ти си ма биха,
ни ти са караха,
но ма разболяха
пусти градешчанки.
Като надол мина
сяка опушена,
като нагор мина,
ся са пременуват
и мен поменуват.
Нине, ома нине,
беля ще ти тура (2)
жена ще си зема,
жена мъжатница -
Гелим Гьокменица.”
“Недей, нине, недей,
че е Гьокмен айдук,
се ще ни избие,
се ще ни испали.”
“Нине, ома, нине,
тя ма разболява,
два дни ще я вода,
ама ще я зема.”

Пята от Зейна Алиова Хъчова, 40 годишна, с. Помашка Лешница (Кирчево), Тетевенско, март 1928 г.
Записала Райна Кацарова

* * *

“Нине ле, ома, нине ле,
три дни се байрак ветрее
въф Апка, въф орешака
на аджи бимбаши в дворове.”
«Сине ле, Селимане ле,
конче ти цвили и дъни,
яхъре, нине, издъни.
Бичим му косъ, не яде,
вода го кана, не пие.»
«Махни го, нине, махни го,
нине ле, гюзел Хавишо,
кой са е, майко, усетил
на дълга друма да иде,
на мора черна, умора.
От седемдесе юнака
саде седмина остаха.
Нине ле, гюзел Хавишо,
ние си, майко седиме,
да дойде тос чиляк Бъколу
от това село Борина,
байрака да ни понесе,
аскера да ни поведе,
че ще му нему прилича
като на мома косите,
като на булка дувака,
като на ерген чалмата.»

Пята от Зейна Алиова Хъчова, 40 годишна, с. Помашка Лешница (Кирчево), Тетевенско, март 1928 г.
Записала Райна Кацарова

* * *

“Ой, мале, ягудино, висока планино,
като си ми толкос, толкос на високо,
види  ли се от теп Шаир-Шареньово?”
“Види се от мене Шаир-Шариньово,
по калдъръм ходи Ахмед Байрактарин
и въф ръка носи аршин ялдъзлия,
че ще да си мери, че ще сарай прави,
сарай од жълтици, други од бешлици,
че ще да си доде Фатима кадъна.”

Пята от Зейна Алиова Хъчова, 40 годишна, с. Помашка Лешница (Кирчево), Тетевенско, март 1928 г.
Записала Райна Кацарова

ЛАКОМАТА АТА

Рано подранила Ата Ахладова,
че се пременила и се нагласила
и си подранила на Алтън-Панега,
че си е отишла в село Блъсничево,
и си разцепила село Блъсничево,
село Блъсничево на четири страни,
доде си намери Алил бозаджия,
Алил бозаджия, Алил алваджия.
Та му е занела ябалки бес семки,
ореи бес черупки, сливи бес костилки,
че си е испила девет оки боза,
че си е изела девет тави халва.

Пята от Мехмед Алиев Топачов, 57 годишен, с. Помашка Лешница (Кирчево), Тетевенско, март 1928 г.
Записала Райна Кацарова

* * *

Ти Усеине, дади,
млади долненине,
вятър да та вее, дади,
слънце да тъ грее.

Конче да та друса,
пискюл да съ мята,
ази да та гледам
нагори с сокака, (2)
надол из лещака.

Пята от Зейна Алиова Хъчова, 40 годишна, с. Помашка Лешница (Кирчево), Тетевенско, март 1928 г.
Записала Райна Кацарова

* * *

Рабинче, Рабинче, нине,
защо болна лежиш, (2)
болна на възглаве?”
“Нине, ома, нине,
азе болна лежъ
за тос Ибо Меноф.”
“Рабинче, Рабинче, нине,
стани, нине, стани,
годежари идат, нине,
зарат Ибо Меноф.”
“Нине, ома, нине,
ем да ми доаждат,
ем да не доаждат, то веке минало.
Куги азе иска(х)
Ибо да си зема
ти утрова дириш
мене да утровиш,
буба пушка пълни
мене да убие
Ибо да не зема.”

Пята от Зейна Алиова Хъчова, 40 годишна, с. Помашка Лешница (Кирчево), Тетевенско, март 1928 г.
Записала Райна Кацарова

[ivetko]

Тамбура, байлама, бу(л)гария...

От всички лаутови (дрънкови) инструменти най-широко разпространение в България е добила тамбурата. Този инструмент в различните краища-на страната носи различни имена,, а и в народните песни се споменава под различни названия: бугария, булгария, бугари , балама, баглама, байлама, бадамоа, карадузен, тамбура.В Разложко по свидетелството на фолклориста Иван Качулев, го наричат освен тръмбура, още и дрънка.
Названията “баглама”, “байлама” и “карадузен” са турски, “тамбура” - от гръцки. Българско е само названието “бу(л)гария”, но то у нас се използва много по-рядко, отколкото тамбура.
Изглежда обаче, че всички тези названия не са синоними, а означават различни разновидности на дрънковите инструменти., които се отличават по големината си, по дължината на шийката, по броя на струните и по техния строй и за които името тамбура е родово название.
Ако и от чужд произход, тамбурата е навлязла дълбоко в музикалния бит на българина и днес тя се използва като любим инструмент по цялата страна - както в Северна, така и в Южна България.

Доскоро се приемаше, че тамбурата е пренесена у нас от Турция, още повече, че този инструмент е добил широко разпространение в ония краища на страната, където живее или компактно турско малцинство или българомохамеданско население. Тази хипотеза обаче среща сериозни възражения у много етнографи. Според Райко Сефтерски за чуждестранния произход на тамбурата (булгарията) не трябва да се съди само по съвременни етнографски данни, тъй като, ако тя сега се среща спорадично или изолирано в някои краища на страната (предимно между българомохамеданското и турското население) има данни, от които може да се съди, че в недалечно минало този инструмент е бил разпространен по цялата страна и сред българите-християни. “Важно етноглафско доказателство за разпространението на булгарията във Великотърновския край в по-далечното минало са стенописите в църквата “Рождество Христово” в с. Арбанаси от ХVІІ в. В сцените “Хоро” и “Отиване на праведните в рая” зографът е изобразил няколко малки дрънкови инструменти - тамбури, които по размер, вид и форма са твърде сходни с някои късни етнографски екземпляри от ХІХ в. По-нататък Сефтерски пише за широкото разпространение на малките тамбури - булгарии, байлами в Ловешко, Сопотско, Старозагорско, а на големите - в Казанлъшко, Панагюрско и др.

Байламата наистина е любим инструмент на помаците в Тетевенско. И ако има някаква по-съществена отлика между техния музикален фолклор и този на останалото българско население от региона, то това е по-широко застъпената инструментална музика и пеенето със съпровод на байлами. (Тази особеност се е отразила в някои орнаменти (украшения) в по-бавните им песни.)

[pomak BG]

За Арбанаси има сведение, че местното население е албанско-християнско, което се заселило от Албания. Според Инълджък суфиите мистици, често използвали този инструмент във религиозни песни, с което чрез тях той навлязъл и сред сегашните мюсюлмански общности на Балканите. Не е, че случайно сред албанците този инструмент е широко разпространен.